Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 05.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Павлинка Славова,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3142
по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по предявени от И.Г.З., ЕГН **********, против ответника “И.1.” ООД, ЕИК*********, искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на ответното дружество, проведено на 14.11.2017 г., обективирани в протокол от 14.11.2017 г., поради противоречие на повелителните разпоредби на закона и на дружествения договор, а именно: обсъждане поведението на съдружника И.Г.З. след отправеното му писмено предупреждение по реда на чл. 126 от ТЗ, решения за изключване на И.Г.З. като съдружник в дружеството, за преразпределение на дружествения капитал след изключването на съдружника И.Г.З., решение по чл. 125, ал. 3 от ТЗ относно уреждане на имуществените отношения с изключения съдружник И.Г.З. в “И.1.” ООД, и приети с протокол от 14.11.2017 г. решения на едноличния собственик на капитала на ответното дружество - Я.И.З. (след решението за изключването на съдружника И.Г.З.), а именно: решения за освобождаване на И.Г.З. като управител на ответното дружество, за промяна на правната форма на дружеството, за приемане на нов учредителен акт на ответното дружество и за възлагане на управителя Я.И.З. да заяви за вписване горепосочените обстоятелства в Търговския регистър към Агенцията по вписванията.
Ищецът твърди, че е съдружник в ответното дружество, притежаващ 60% от капитала на дружеството. Твърди, че не е редовно уведомен за провеждане на атакуваното общо събрание, тъй като поканата не е връчена по уговорените способи/методи съгласно дружествения договор (препоръчано писмо, телекс или телефакс) и е нарушена нормата на чл. 139, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 18, т. 2 от дружествения договор. Оспорва надлежното нотариално удостоверяване относно връчването на нотариалната покана до ищеца за свикването на процесното общо събрание на дружеството, както и че същата не е връчена от служители на нотариалната кантора, доколкото е посочено, че е връчена лично на 13.10.2017 г. при отказ чрез връчителя И. Д., призовкар при ЧСИ М.Б.. Твърди, че поканата е изпратена от неоправомощено лице - Я.И.З., който на проведеното на 12.07.2017 г. общо събрание на съдружниците на “И.1.” ООД е освободен като управител на ответното дружество и същият не е имал законови правомощия да свика процесното общо събрание за 14.11.2017 г. (нарушение на чл. 138, ал. 1 от ТЗ). Твърди, че процесното общо събрание е проведено в нарушение на чл. 19 от дружествения договор на “И.1.” ООД, тъй като на събранието не са присъствали съдружници, притежаващи дялове над 50% от капитала или техни представители. Сочи, че не са налице основание за изключване на съдружника И.Г.З.. Твърди, че незаконосъобразно е изменен дневния ред на общото събрание от 14.11.2017 г., доколкото в поканата е посочен друг дневен ред. Твърди, че твърдените основание за изключване на съдружника И.Г.З., описани в протокола от общото събрание, са неверни и не представляват основания за изключването му като съдружник от ответното дружество, като сочи разликата между фигурите на съдружник и управител. Твърди, че поради незаконосъобразността на решенията на общото събрание на съдружниците, то последващо взетите решения от Я.И.З. като едноличен собственик на капитала на ответното дружество са нищожни и незаконосъобразни.
Ответникът “И.1.” ООД оспорва предявените искове. Сочи, че законът
акцентира върху доказаността на факта на получаване от съдружника на поканата
за събранието, като способът, по който това е станало, няма решаващо значение.
Сочи, че предупреждението и поканата са надлежно връчени на съдружника И.Г.З.
и същият е редовно поканен за процесното общо събрание. Оспорва твърденията на
ищеца за липсата на кворум на проведеното общо събрание. Сочи, че решението за
изключване на съдружника И.Г.З. е законосъобразно,
като същият не бил спазил и изискването на дружествения договор да оказва
съдействие на дружеството и да спазва решенията на общото събрание. Ответникът
претендира разноски по делото.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа
предявените искове.
В дадения срок ответникът не представя допълнителен
отговор.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
От представените от ищеца писмени доказателства се
установява, че на 14.11.2017 г. е проведено извънредно общо събрание на
съдружниците в “И.1.” ООД, на което е констатирано, че
на И.Г.З. е изпратено предупреждение по
реда на чл. 126 от ТЗ, получено на 13.10.2017 г., както и че съдружникът И.Г.З. не е коригирал поведението си
и не е преустановил действията си срещу интересите на дружеството, а продължава
да действа активно в ущърб на интересите на дружеството
и да не изпълнява решенията на общото събрание. Прието е решение за
изключването на И.Г.З.
на основание чл. 126, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от ТЗ. Прието е решение, че след
изключването на И.Г.З. освободените 60
дружествени дяла на изключения съдружник се поемат изцяло от съдружника Я.И.З.. Прието е
решение, че на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ имуществените последици, следващи
прекратяването на членството на И.Г.З.
като съдружник в “И.1.” ООД ще се уредят на базата на нарочно изготвен за целта счетоводен баланс към
края на месец ноември, 2017 г. – месецът, през който е настъпило прекратяването
на членството.
Представен е протокол от 14.11.2017 г. на Я.И.З. като едноличен собственик на капитала на “И.1.” ООД, съгласно който са взети решения за освобождаване на И.Г.З. като управител на ответното дружество, за промяна на правната форма на дружеството, за приемане на нов учредителен акт на ответното дружество и за възлагане на управителя Я.И.З. да заяви за вписване горепосочените обстоятелства в Търговския регистър към Агенцията по вписванията.
Представен е от ищеца и протокол от
извънредно общо събрание на съдружниците в “И.1.” ООД, със заверка на подпис и
съдържание от 12.07.2017 г., в който е обективирано решение по т. 1 от дневния
ред за освобождаване на Я.И.З.
като упарвител на “И.1.” ООД. Представен е и Констативен протокол под акт № 159, том І, рег. №
1557/12.07.2017 г. на нотариус С.М., с рег. № 389 на НК, в който са
удостоверени обстоятелствата относно провеждане на 12.07.2017 г. на общо
събрание на съдружниците в “И.1.” ООД.
Представен е дружествен договор на “И.1.” ООД от 02.10.2012 г.
Представена е от ищеца нотариална
покана с рег. № 11830, том VІІІб, акт 53 от 13.10.2017 г. на И. Н.– нотариус с
рег. № 040 на НК, с район на действие – РС София, изпратена от управителя Я.И.З. до съдружника
И.Г.З., която
съдържа предупреждение за изключване на
съдружника И.Г.З. по чл. 126,
ал. 3 от ТЗ и в която му е даден срок от седем дни от получаването на
предупреждението да коригира поведението си. Видно от удостоверяването на
нотариуса същата е връчена на 13.10.2017 г. на адресата И.Г.З. – съдружник в “И.1.” ООД, при отказ чрез връчителя И. Д. –
призовкар при ЧСИ М.Б.. От изисканите от нотариуса документи във връзка с връчването се установява,
че връчителят Д. е удостоверил, че поканата е връчена при отказ на 13.10.2017
г. в 16,00 часа.
Представена е нотариална покана с
рег. № 12621, том VІІІб, акт 166 от 27.10.2017 г. на И. Н.– нотариус с рег. №
040 на НК, с район на действие – РС София, за свикване на процесното общо
събрание на съдружниците в “И.1.” ООД, изпратена от управителя Я.И.З.
до съдружника И.Г.З.. Видно от
удостоверяването на нотариуса същата е връчена на 27.10.2017 г. на адресата И.Г.З. – съдружник в
“И.1.” ООД, лично при отказ чрез връчителя И.
Д. – призовкар при ЧСИ М.Б.. От изисканите от нотариуса документи във връзка с
връчването се установява, че връчителят Д. е удостоверил, че поканата е връчена
при отказ на 27.10.2017 г. в 17,05 часа.
Предвид направеното от ищеца
оспорване на верността на извършеното удостоверяване от нотариуса досежно връчването
на нотариалните покани, което представлява официален свидетелстващ документ, е
открито производство по оспорване на верността на извършеното удостоверяване
досежно връчването на нотариална покана от 27.10.2017 г. по описа на нотариус И.
Н.и на нотариална покана от 13.10.2017 г. по описа на нотариус И. Николов, и
двете оформени от връчителя И. Д..
Във връзка открито производство по чл. 193 от ГПК са изслушани водени от страните свидетели.
При разпита свидетелката А.Н.казва,
че работи в “И. 05” ЕООД
от м. юни 2017 г. като технически
сътрудник. Казва, че
на 13.10.2017 г. офисът е посетен от свидетеля Д., който казал, че има документ
за И.З.. Казва, че след като разбрала, че това е призовка, се е свързала с И.З.,
тъй като тя не можела да приема документи, адресирани лично до него. Казва, че З.
й казал, че няма да се връща до края на деня, тъй като бил в завода в гр.
Дупница. Казва, че не е виждала след това другия свидетел и че по принцип стои
в офиса до 17.30 - 18.00 часа и никой не е идвал дотогава.
Казва, че на 13.10.2017 г. И.З. *** след 10 часа и докато тя е била там.
При разпита свидетелят И. Д.
казва, че му е възложено от кантората на ЧСИ М.Б., в която е служител, да
връчва нотариална покана до И.З.. Казва, че през м. октомври 2017 г. е посетил адреса на бул. “*********и служител му е казал, че З. е в
гр. Дупница. Казва, че после е ходил на друг адрес - бул. “*********, където не е намерил никой. Казва, че отново посетил адреса на бул. “*********, било отворено и се качил. Попитал за И.З. и след като
последният потвърдил, че е той, свидетелят му дал документа. Казва, че след
като З. се запознал със същия, отказал да
го разпише. Свидетелят казва, че удостоверил, че го връчва при отказ.
Свидетелят казва, че връчвал и друга нотариална покана до И.З. след това и
много други книжа. Казва, че е искал документ за самоличност на З. само първия
път и той му го показал, а след това вече го е познавал и не му е искал
повторно такъв.
При разпита свидетелят Б.С.казва, че И.З. е негов работодател – “И. 05” ЕООД. Казва, че на 27.10.2017 г.
след обяд, към 17 часа е бил в дома на И.З., тъй като тогава взел заем, за да
купи кола на баща си. Казва, че помни датата, тъй като тогава е съставена
разписка за заемната сума от 5 000 лева. Казва, че срещата им с И.З.
продължила около два часа.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Н.и свидетеляС.с оглед на всички други доказателства по делото съгласно чл. 172 от ГПК, като взема предвид възможната тяхна заинтересованост, тъй като същите имат трудови правоотношения с дружество, управлявано от ищеца И.З.. Съдът намира, че ищецът, който носи доказателствената тежест за това, не успя да обори верността на удостоверяването на нотариуса върху нотариалните покани. Свидетелката Н.каза, че на 13.10.2017 г. не е присъствала лично на връчването на нотариалната покана при второто посещение на връчителя, а самата тя свидетелства, че връчителят е идвал по-рано през този ден на адреса. Това потвърждава удостовереното от връчителя в поканата за две посещения на адреса. Показанията на свидетеляС.също не обосновават категоричен извод за оборване на верността на удостоверяването на поканата от 27.10.2017 г., тъй като и той не казва да е присъствал при връчването. Дори е житейски нелогично да се помни точен час на посещение в дома на З. след повече от година от съответния ден. Поради това съдът намира за недоказано оспорването на верността на удостоверяването на нотариалните покани по реда на чл.193 от ГПК.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към
предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 74 от ТЗ.
Съгласно нормата на чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството, като искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Така на ищеца е предоставено потестативното право да иска отмяна на определени решения на общото събрание на дружеството на материално правни или процесуално правни основания. Искът се предявява срещу дружество и е конститутивен по своя характер.
По делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че ответникът следва да установи законосъобразното свикване и провеждане на Общото събрание на съдружниците. Ищецът не носи доказателствена тежест да установява твърденията си, че общото събрание е свикано и проведено незаконосъобразно и при нарушение на дружествения договор (устава). Той е длъжен само да посочи основанията за процесуална и/или материална незаконосъобразност на приетите от общото събрание решения, но не и да ги доказва. Ответникът следва да установи чрез пълно главно доказване, че събранието е надлежно свикано и проведено в съответствие със закона и дружествения договор, че в случая оспорваните решения от 14.11.2017 г. са надлежно приети, както и че е спазена процедурата за изключване на съдружника ищец и че са били налице основания, произтичащи от закона и/или дружествения договор, за изключването на съдружника ищец.
В случая предявените от И.Г.З. искове са допустими, тъй като са подадени в 14-дневния срок, предвиден в чл. 74, ал. 2 от ТЗ, а от служебна справка в търговския регистър се установява и това не е спорно между страните, че ищецът има качеството на съдружник в “И.1.” ООД към датата на провеждане на Общото събрание на ответното дружество, на което е прието решение за изключване на същия като съдружник. Ето защо за ищеца е налице правен интерес от предявените искове по чл. 74 от ТЗ.
В случая от ищеца са въведени основания за отмяна на взетите решения на Общото събрание, като незаконосъобразни и в противоречие с дружествения договор на ответното дружество. Ищецът се позовава на нарушения при уведомяването за провеждане на атакуваното общо събрание, както и изпращане на поканата от неоправомощено лице, нарушения на правилата за кворум и липсата на основания за изключването му като съдружник в ответното дружество.
Ищецът сочи нарушения при уведомяването за провеждането на общото събрание, изразяващи се във връчване на поканата не по уговорените способи/методи съгласно дружествения договор (препоръчано писмо, телекс или телефакс). При връчването на поканата за общото събрание на съдружниците се изисква доказване на получаването от съдружника на писмена покана, съдържаща дневния ред за общото събрание и връчена в предвидения от закона/дружествения договор срок. Способът, по който това е станало, няма решаващо значение, доколкото е важно да се установи получаването на поканата. Изпращането на поканата чрез нотариус (нотариална покана) е надлежен способ за уведомяване на съдружника за насроченото общо събарние по смисъла на чл. 139, ал. 1 от ТЗ. След като дружественият договор не изключва изрично такъв способ, то следва дас е приеме, че използването му не е в нарушение на чл. 139, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 18, т.2 от дружествения договор. Няма пречка връчването да бъде извършено и при отказ на съдружника, до който е адресирана поканата, както се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства (така в Решение № 126/08.07.2013 г. по т.д. № 943/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение № 74/14.07.2011 г. по т.д. № 633/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 196/17.12.2009 г. по т.д. № 20/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
По изложените съображения съдът намира, че не се установяват твърдените от ищеца нарушения на способите за връчване на поканата съгласно чл. 139, ал. 1 от ТЗ и чл. 18, т. 2 от дружествения договор.
По отношение на въведените от ищеца пороци, че поканата за общото събрание на съдружниците не е изпратена от оправомощено лице, съдът намира същите за доказани и основателни. Съгласно нормата на чл. 138, ал. 1 от ТЗ, общото събрание се свиква от управителя на дружеството с ограничена отговорност. В случая поканата за общото събрание на съдружниците е подписана от Я.И.З. като управител на “И.1.” ООД. Видно от представения по делото протокол от общо събрание на съдружниците в “И.1.” ООД, проведено на 12.07.2017 г., на това общо събрание е взето решение за освобождаването на Я.И.З. като управител на ответното дружество.
Взетите от общото събрание на съдружниците в търговско дружество решения,
подлежащи на вписване в Търговския регистър, имат незабавно действие във
вътрешните отношения между дружеството чрез неговите органи и съдружниците.
Следователно това действие не е поставено в зависимост от вписването на
решенията по чл. 140 от ТЗ, конститутивният ефект на което, включително в
хипотезата на чл.140, ал. 4 от ТЗ, е по отношение на трети лица. (така в Решение
№ 135/09.11.2009 г. по т.д. № 184/2009 г. по описа на
ВКС, Т.К., I
Т.О.; Решение № 86/01.09.2017 г. по т.д. № 1068/2016
г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение № 39/15.04.2011 г. по т.д. №
526/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
След като в резултат на взетото
решение от общото събрание на “И.1.”
ООД, проведено на 12.07.2017 г., Я.И.З.
е бил освободен като управител на “И.1.”
ООД, то същото е породило действие незабавно във вътрешните им отношения. С оглед на горното към датата на свикване на
процесното общо събрание – покана от 27.10.2017 г., Я.И.З.
не е разполагал с правомощия като управител за свикването на общото събрание на
“И.1.” ООД, насрочено за 14.11.2017 г. Поради това съдът намира, че е нарушена императивната
разпоредба на чл. 138, ал. 1 от ТЗ и всички взети решения на атакуваното общо
събрание на “И.1.” ООД следва да бъдат
отменени като незаконосъобразни.
Това не води до порок на
процесуалното представителство на ответното дружество в процеса, доколкото
съдът следва да зачете вписаното в Търговския регистър обстоятелство относно управителя
на страната съгласно чл. 30, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 141, ал. 2 от ТЗ при
преценката за процесуално представителство на страната.
За пълнота на изложението съдът намира, че следва да разгледа и въведените от ищеца пороци относно нарушения на правилата за кворум и липсата на основания за изключването му като съдружник в ответното дружество.
В случая не са налице нарушения на правилата за кворум съгласно чл. 19 от дружествения договор на “И.1.” ООД. Нормата на чл. 137, ал. 3, изр. второ от ТЗ предвижда, че изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Поради това при определяне на кворума и мнозинството за процесното общо събрание не следва да се взема предвид дела на изключвания съдружник – ищеца И.Г.З.. След като се приспадне неговия дял, то се формира кворум от дела на съдружника Я.И.З..
По приетото решение за изключване на И.Г.З. като съдружник в ответното дружество, следва да се държи сметка за характера на изключването на съдружник като санкция. За да се създаде гаранция срещу произволни действия и в защита на интересите на всеки съдружник, законът урежда изрично процедурата по изключване в чл. 126 и чл. 137, ал. 3 от ТЗ. Препоставките за изключване на съдружник най-общо могат да се определят като действие или бездействие на съдружника спрямо дружеството, като не е задължително от тези действия да са настъпили вреди за дружеството. Основанията за изключване са уредени в чл. 126, ал. 3 от ТЗ – ако съдружникът не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството, ако той не изпълнява решенията на общото събрание, ако действа против интересите на дружеството, както и при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал. 2 от ТЗ.
Критериите следва да се търсят, както в посока на виновни действия на съдружника, създаващи пречки за нормалното осъществяване дейността на дружеството, причиняващо сериозно и непоправимо влошаване на отношенията между съдружниците, така също и действия, водещи до компрометиране на търговската дейност и др. подобни. Тези действия трябва да имат траен, а не епизодичен характер, и да демонстрират явното желание на съдружника да действува против интересите на дружеството.
Във всички случаи нарушението на изключвания съдружник следва да не
бъде отстранено към датата на вземане на решение за изключването на съдружника.
Приложеното по делото
предупреждение, отправено под формата на нотариална покана от 13.10.2017 г.,
изпратено от ответното дружество до ищеца-изключения съдружник, е подписано от
управителя Я.И.З. и изхожда от неоправомощено лице. Я.И.З.
е бил освободен като управител на “И.1.”
ООД с решение на общото събрание от 12.07.2017 г., за което са изложени
съображения по-горе.
Дори да се приеме, че
предупреждението изхожда от съдружника Я.И.З. и той е оправомощено лице
да направи такова изявление, то съдът приема, че в случая същото не отговаря на
изискванията по чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Даденото предупреждение следва да отговаря на извършеното нарушение и
едва при неотстраняване на това нарушение би последвала най-тежката предвидена
в закона санкция – изключване на съдружника. В случая в представеното
предупреждение е даден срок от седем дни от получаването му за преустановяване на неправомерното поведение
на съдружника И.Г.З.. Ищецът е предупреден, че в
противен случай ще му бъде наложена най-тежката санкция на чл. 126 от ТЗ –
изключване от дружеството.
Посочените в предупреждението
нарушения касаят поведението на И.Г.З. като управител в
ответното дружество и в неговите дъщерни дружества – “И.И.” ЕООД, “И. 01” ЕООД, “И. 05” ЕООД, “И. Т.” ЕООД и “И.С.” ЕООД. Посочени са нарушения при
водене, съхраняване и предоставяне на счетоводните и търговски книжа и
документация, освобождаване на служители и разпореждания към служители на
дружествата, които са от компетентността на управител на търговското дружество,
а не на съдружника. Настоящият
състав намира, че по този начин се смесват правните фигури на управител и
съдружник, както и предвидените за тях права и задължения. Независимо че едно и
също лице е съдружник и управител на дружеството, законът ясно разграничава
неговите права и задължения като съдружник от тези на управителя на
дружеството. Не следва да се санкционира съдружника чрез изключване, ако не са
спазени задължения като управител. Отговорността на управителя е отграничена от
тази на съдружника, като в чл. 145 от ТЗ е предвидено, че управителят носи
имуществена отговорност за извършените от него действия, от които са произлезли
вреди за дружеството.
Останалите посочени нарушения
са общо формулирани и неконкретизирани. Нарушенията на съдружника следва да са
точно определени и конкретно индивидуализирани, за да може съдружника да
отстрани тези нарушения в дадения подходящ срок в предупреждението, да коригира
поведението си и да предотврати изключването си като съдружник от дружеството.
В случая не е посочено кои точно решения на общото събрание на “И.1.” ООД не се изпълняват от И.Г.З. в качеството му на съдружник в дружеството. Не са посочени конкретни факти за конкретно
нарушение по отношение на конкретен повод, което да доведе до хипотеза по чл.
126, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от ТЗ и съответно да обосновава налагането на
тежката санкция за изключването на съдружника.
В случая ответникът, който носи доказателствената тежест, не установи при пълно и главно доказване, че изключването на ищеца като съдружник е извършено при наличие на основанията, посочени в предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Ответникът не установи фактите, дали основание за изключването на съдружника И.З., които да бъдат подведени под хипотезата на чл. 126, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от ТЗ.
По изложените по-горе съображения, не може да се приеме, че изключването е извършено в съответствие с установените в закона правила. С оглед на това предявените искове за отмяна на решението по т. 1 и т. 2 от дневния ред за изключване на съдружника И.Г.З. от “И.1.” ООД като незаконосъобразни са основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид изхода на спора по втория иск съдът намира, че са основателни
исковете за отмяна на решенията по т. 3 и т. 4 от дневния ред на оспорваното
общо събрание на съдружниците в “И.1.” ООД относно “поемане” на дяловете на изключения съдружник И.Г.З. от другия съдружник Я.И.З.
и за уреждане на имуществените последици с изключения съдружник.
Съдът намира също, че приетото решение по т. 3 от дневния ред относно “поемане” на дяловете на
изключения съдружник е незаконосъобразно, освен като последица от предходните
незаконосъобразни решения и като характер на приетата промяна в капитала на
ответното дружество. Настоящият състав приема, че дялове не могат да бъдат поети от останалите
съдружници, без да се извърши
съгласно нормите на Търговския закон намаление и съответно увеличение на капитала, съответстващо на тези дялове. При изключване на
съдружник членственото му правоотношение с дружеството се прекратява, като
имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на
месеца, през който е настъпило прекратяването, на основание чл. 125, ал.
3 от ТЗ. По този начин при прекратяване
на членственото правоотношение в полза на изключения съдружник възниква вземане
към дружеството за стойността на ликвидационния му дял, чийто размер се
определя по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Ако дяловете на изключения съдружник се “поемат” и “разпределят” между останалите съдружници,
без да се намали и съответно увеличи капитала с тези дялове, за съдружниците,
поели тези дялове, не възниква задължение за заплащането им, като последица от
това е декапитализирането на дружеството, тъй като зад вписания капитал не стои
имущество, с което да се обезпечат кредиторите на дружеството, каквито
са изискванията на закона.
Предвид изхода на спора по исковете за отмяна на решенията на общото
събрание на ответното дружество от 14.11.2017 г., съдът намира, че са
основателни исковете за отмяна на решенията от 14.11.2017 г. на едноличния собственик на капитала на ответното
дружество - Я.И.З. (след решението за изключването на съдружника
И.Г.З.), а именно: решения за освобождаване на И.Г.З. като управител на
ответното дружество, за промяна на правната форма на дружеството, за приемане на
нов учредителен акт на ответното дружество и за възлагане на управителя Я.И.З.
да заяви за вписване горепосочените обстоятелства в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията, като
незаконосъобразни. Същите се явяват последица от решението за изключване на
съдружника И.Г.З., доколкото са приети само от единия
съдружник Я.И.З., без да се доказа законосъобразността на изключването на
настоящия ищец като съдружник. Поради това, независимо че тези решения са формално
обективирани в отделен протокол от същата дата – 14.11.2017 г., също следва да
бъдат отменени като незаконосъобразни.
По разноските:
Съгласно представения списък на рзаноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира разноски в общ размер на 2 560 лева, от които 400 лева – държавна
такса и 2 160 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са
представени доказателства към списъка на разноските съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение
от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора, на
ищеца следва да бъдат присъдени претендираните разноски в общ размер на 2
560 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на
основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ решения на общото
събрание на “И.1.” ООД, ЕИК*********,
проведено на 14.11.2017 г., обективирани в протокол от 14.11.2017 г., по т.1,
т. 2, т. 3 и т. 4 от дневния ред, а именно: обсъждане поведението на съдружника
И.Г.З. след отправеното му писмено предупреждение по реда на чл. 126 от ТЗ, решение за изключване на И.Г.З. като съдружник в
“И.1.” ООД, решение за преразпределение на дружествения капитал след изключването на
съдружника И.Г.З., решение по чл. 125, ал. 3 от ТЗ относно уреждане на
имуществените отношения с изключения съдружник И.Г.З. от
“И.1.” ООД, и решения, обективирани в протокол от
14.11.2017 г. на Я.И.З. в
качеството му на едноличен собственик на капитала на “И.1.” ООД, а именно: решения
за освобождаване на И.Г.З. като управител на “И.1.” ООД, за промяна на правната
форма на дружеството, за приемане на нов учредителен акт на “И.1.” ООД и за възлагане на
управителя Я.И.З. да заяви за вписване горепосочените обстоятелства в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията, като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “И.1.” ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Г.З.,
ЕГН **********,***, офис 1,
сумата от 2 560 лева (две хиляди
петстотин и шестдесет лева) – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис да се изпрати на Агенцията по вписванията за сведение и изпълнение.
СЪДИЯ :