Р Е Ш Е Н И Е №
260154
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
въззивно отделение – девети състав, на първи октомври две хиляди и двадесета година, след
публично съдебно заседание на трети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 1479 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство
по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от дружеството жалбоподател, ответник в първоинстанционното производство, като се обжалва изцяло решението на първоинстанционния съд, постановено по обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, като е осъдено Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг:Живот и Здраве“, да заплати на „НАВ" ООД представлявано от М.Н.-управител, сумата от 2088.66 лв. имуществени вреди претърпени в резултат на ПТП на 26.11.2016 г., около 13:20 ч. в гр. Пловдив, на бул. „***, при кръстовището на ул. „***“, ведно със законната лихва върху нея от 26.11.2016г., датата на настъпване на ПТП до окончателното и изплащане,, както и е осъдено ответното дружество да заплати разноски в гражданския спор, в размер на сумата от общо 563 лв.
С въззивната жалба са изложени подробни оплаквания относно обжалваното решение, което се счита като постановено при нарушение на процесуалните права, за необосновано, незаконосъобразно, както и изцяло неправилно за пълния размер на сумите, които дружеството е осъдено да заплати. Моли се да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт, с който да бъдат отхвърлени предявените искове от „НАВ“ ООД, като в условията на евентуалност се иска да се намали размерът на исканото застрахователно обезщетение, поради неговата необоснована прекомерност. Правят се разсъждения по същество, с които се прави извод за неправилност на постановеното решение, тъй като съдът не бил взел предвид събраните по делото доказателства. Според жалбоподателя, ответник, въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че спрямо застрахования не е налице нито един от признаците изграждащи фактическия състав на деликта, по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а именно противоправно поведение, вина, вредоносен резултат и причинна връзка, оттам не са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на застрахования в ответното дружество автомобил. Правят се доводи и във връзка с оплакване, че съдът неправилно е анализирал събраните по ликвидационната преписка доказателства, включващи и снимков материал от осъществения оглед на произшествието. Съображенията, които се излагат са по същество. Заявява се, че водачът на лек автомобил марка „***“, модел „Кордоба“ с peг. № *** не е знаел, а и не е имало как да знае, и не е бил длъжен да знае, твърди жалбоподателят, ответник, че в този участък от пътното платно е трябвало да има поставени знаци Д4 „Еднопосочно движение след знака“, В1 „Забранено е влизането на пътни превозни средства“ и Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Незнанието на това обстоятелство не можело да бъде вменено във вина на застрахования в дружеството водач, се сочи от жалбоподателя. Заявява се, предвид горното, че настъпилото ПТП е в резултат на случайно събитие. Същото обективно е било невъзможно да бъде предвидено и поради това не е могло да бъде предотвратено. Преценката за непредвидимост на събитието се формира на плоскостта на критерия за дължимо поведение - грижата на добрия стопанин. В случаят, се заявява от жалбоподателя, водачът Я. К. Б. е имал задължението единствено да спазва установените в Закона за Движение по пътищата и ППЗДвП правила за безопасно движение. В случая за водача на л.а. марка „**”, модел „Кордоба ”, с per. № *** няма данни да е шофирал с несъобразена с особеностите на пътя скорост, поради което не следва да се ангажира неговата отговорност за настъпилите от ПТП вреди.
Освен това, се заявява, във въззивната жалба, първоинстанционният съд е постановил едно неправилно решение, тъй като ищецът в първоинстанционното производство не бил представил счетоводни документи, от датата на ПТП, до завеждане на исковата молба, с които да докаже, че лек автомобил марка „**“, модел „Поло“, с peг. № ***е отремонтиран. Посочва се, че ищецът не е извършил разходи за възстановяване на автомобила и искането му за заплащане на увредените части се явява неотносимо.
Освен това, се правят доводи за неправилно определяне от страна на съда, че законна лихва се дължи от датата на ПТП, а именно от 26.11.2016 г. Заявява се, от жалбоподателя, че практиката е възприела теоретичната постановка, че при искове за обезщетяване на вреди във връзка с отговорност на застрахователя, възникнала по силата на Задължителна застраховка „гражданска отговорност“, следва да се прилагат специалните норми от глава 47 Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Там е специалната разпоредба на чл. 497 КЗ, според която застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати-изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Заявява се, че видно от „Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователната претенция е заведена на 28.11.2016 г., тримесечният срок е изтекъл на 01.03.2017 г. Застрахователят се е произнесъл на 18.01.2017 г., видно от уведомление, с изх. № 241, на жалбоподателя ответник, от същата дата, поради което и се прави извод, че следователно лихвата се дължи от 19.01.2017 г., а не от 26.11.2016 г.
С оглед на гореизложеното се моли да се отмени обжалваното решение, като неправилно, при условията на евентуалност, като недопустимо и необосновано в неговата цялост и постановено в противоречие на установената съдебна практика, и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове от „НАВ“ ООД.
Моли се при условията на евентуалност, да бъде намален размерът на дължимото застрахователно обезщетение, като същият бъде съобразен от една страна с доказаното възражение за съпричиняване, а от друга с наличието на несъответствие между действително увредените в резултат на ПТП детайли по процесното МПС и обезщетените вреди, впоследствие, от страна на ищеца в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Претендират се разноските направени по делото. Не се ангажират нови допустими във въззивното производство доказателства по делото. Допълнително е постъпила по делото писмена молба от жалбоподателя, с която се поддържа въззивната жалба.
С писмен отговор на въззивната жалба от страна на ищеца в първоинстанционното производство, въззиваема страна, „НАВ“ ООД, чрез адв. Т.Д. и мл. адв. И. К., се взема становище, според което въззивната жалба на ответника е неоснователна; излагат се доводи във връзка с направените в жалбата оплаквания. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство. Не се сочат нови доказателства по въззивното дело.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
Страните не спорят относно установени с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство обстоятелства:
На 26.11.2016 г. към 13,20 ч. на бул.
Пещерско шосе в гр. Пловдив, на № 45 е настъпило ПТП между лек автомобил
марка „***", модел: „К*" с peг. № ***, собствен и управляван от Я. Б. и „***", модел „П*"
с peг. № **, собствен на „НАВ" ООД и управляван от П. Й.. Към момента на
сблъсъка лекият автомобил „***"
се движил по бул. „Пещерско шосе“, а лекият автомобил „**", модел:
„К*"излязъл на булеварда от пресечка- ул.“***“. В резултат на удара на
първия се увредил капак, броня, маска, декоративна решетка, а на втория-предна
лява врата. Към събитието относно лекия автомобил „***", собственост на
ищеца, била налице застраховка ГО в ЗД Булинс АД, а относно лекия автомобил „***"- в ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“.
От изготвеното уведомление,
опис-заключение от 28.11.2016 г.; 29.11.2016 г.; писмо от 18.01.2017 г.; молба
за преразглеждане от 28.12.2016 г. е видно, че по повод молба на ищеца при
ответника, застраховател, е образувана
на 28.11.2016 г. преписка по щета. По същата е постановен от дружеството
застраховател, ответник по делото, отказ за изплащане на обезщетение поради
липса на вина на водача на застрахования при ответника автомобил за настъпване
на събитието.
От представената схема за организация на движението на ППС на Община Пловдив в района на местопроизшествието към 26.11.2016 г. е предвиден само знак Б2, /В2/, - на ул.“****“, кръстовището с ул.“****/лист 151-152 от делото/; като не могат да се предоставят доказателства за поставената вертикална сигнализация към дата 26.11.2016г.
Видно е от изготвено заключение от 03.04.2019 г. по извършена единична САТЕ, че ударът между двата автомобила е настъпил на кръстовището на бул. „****“ и ул. „****“, при което е засегната предната част на автомобила „*****" и в лявата страна на автомобила „** Стойността на причинените щети на автомобила „****" възлиза на 3872 лв.
Видно е от изготвено заключение от 06.11.2019 г. по допуснатата тройна САТЕ, че процесният удар е възможно да настъпи при движение на автомобила „***" по бул. „****“ в посока запад-изток и на автомобила „**"- юг-север. Бул. ****“ е с двупосочно движение. При наличие на знак Б1 на ул. „****“ автомобила „Сеат"е следвало да пропусне движещият се автомобил „****", тъй като бул. Пещерско шосе“ се явява път с предимство. Скоростта на л. а. „****" при удара е била около 23 км./ч, а на л. а. „***"-10 км./ч. Стойността на ремонта на автомобила „***" е около 5925,08 лв.
От заключенията на САТЕ, единична и тройна, се
установява механизмът на протичане на ПТП и причинените от него повреди на лекия
автомобил, собственост на ищеца. На процесната дата-26.11.2016 г. и място-
кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ в гр. Пловдив механизмът е: сблъсък
между движещия се по бул. „Пещерско шосе“ автомобил „***" в посока запад-изток
и движение на автомобил „**" по ул. „***“ в посока юг-север.
Не е спорно и се установява от писмените доказателства, че към дата на настъпилото пътнотранспортно произшествие е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" за увреждащия автомобил- ****".
Спорни по делото са въпросите, въведени и в оплакванията във въззивната жалба, за фактическото състояние на мястото на ПТП на процесната дата 26.11.2016г. за наличие на действителна вертикална сигнализация на кръстовището на бул. „****“ и ул. „**“ в гр. Пловдив.
В тази насока, са налице показания на разпитания свидетел на ответното дружество, застраховател, свидетеля В. Н. Щ., работещ при този ответник като вещо лице, от които е видно, че същият е посетил ПТП-то и снимал улиците, при което е констатирал, че на ул.“***“ е имало наличие на знак Б1; снимал е улицата „***“ към бул “***“, през 2016г., като е оглеждал мястото с оглед щетата, в последващ ден след деня на ПТП-то; или няколко дена след ПТП-то е ходил на оглед на мястото на ПТП-то.
Въззивният съд кредитира показанията на разпитания свидетел на ответника, св.Щ., който удостоверява наличието на знак Б1, като неговите показания следва да се кредитират като на лице, очевидец, с оглед видяното непосредствено след процесната дата, както и данните от неговите показания не се оспорват от други доказателства, приети по делото. Предвид което и необосновано и неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба, че в първоинстанционното производство се доказвало, че процесното Т-образно кръстовище било неурегулирано, без всякаква вертикална сигнализация, поради което и, че водачът на л.а. „**“, модел „К*“е бил с предимство пред водача на л.а. „**“, модел“П*“. Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че съдът не анализирал събраните по ликвидационната преписка доказателства – снимков материал от оглед на произшествието, тъй като последният не представлява годно доказателствено средство по ГПК, и като такъв не е приет от съда като доказателство по делото. В тази насока, и при доказателствена тежест за ответника съгласно чл. 154 ал. 1 предл. второ от ГПК, въззивният съд не констатира по делото да са налице доказателства,от които съдът да има възможност да направи несъмнен положителен извод относно наличие на твърдяно от ответника съпричиняване от страна на ищеца. С оглед гореизложени обстоятелства, от събраните по делото доказателства е налице извод на съда за наличие на предпоставки по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на на л.а. „**“, модел „К* относно причинените вреди на л.а. „****“, модел“П*“, поради което и са налице и предпоставки за ангажиране на гаранционната отговорност на ответника, застраховател, съгласно чл. 432 ал.1 от КЗ.
Относно размера на претендираното застрахователно обезщетение се констатира от въззивния съд, че същото е в значително по-нисък размер от дадените при различни варианти размери от страна на единичната, както и на тройната САТЕ. Поради което искът за претендирания размер от 2088.66 лева, следва да се приеме за доказан, освен по основание, така и по размер, за който следва да бъде уважен.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба и че първоинстанционният съд е следвало да има предвид, че не били представени от ищеца счетоводни документи, с които да докаже, че лекият автомобил, собственост на ищеца, е отремонтиран. В случая, налице са действителни вреди върху този автомобил, причинени от ПТП на процесната дата, поради отнемане на предимство от водача на л.а.марка „***“, модел „К*“ по отношение на водача на увредения автомобил л.а. „Ф*“, модел“П**“, оценени, като налични непосредствено след произшествието от вещото лице, оценител, работещ при ответника, както и от двете САТЕ. Заплащането на ремонта на увредения автомобил, преди завеждане на иска за застрахователно обезщетение и по време на съдебното производство,не е елемент от фактическия състав на увреждането, в настоящия случай, тъй като вредите върху собствения на ищеца автомобил са налични.
Относно претендирания размер на законна лихва върху застрахователното обезщетение,респективно, начало на периода на забава, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 497 от КЗ, при което въззивният съд намира, че законната лихва следва да се дължи считано от датата следваща отговора на ответника, застраховател, с който отказва изплащане на застрахователно обезщетение –/първи отговор от 05.12.2016г./, при което и законната лихва следва да се дължи, считано от 06.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че обжалваното решение като обосновано и правилно следва да бъде потвърдено, в частта, с която искът за застрахователно обезщетение е уважен за сумата от 2088.66 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.12.2016г. до окончателното й изплащане, ведно със законните последици- сумата от общо 563 лева, разноски за настоящето производство. В частта, с която е присъдена законна лихва върху сумата на застрахователното обезщетение,за периода от 06.12.2016г. до 26.11.2016г.-датата на настъпване на ПТП до окончателното й изплащане, решението следва да бъде отменено.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал. 2 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направени и претендирани разноски по въззивното дело, в размер на сумата от 400 лева, адв. възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие, за които е налице и списък по чл. 80 от ГПК, и които са в минимален размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, /последният извод е с оглед направено, при условията на евентуалност,възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, от страна на дружеството, жалбоподател/.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал.3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 04.03.2020г. Решение № 796 на Пловдивския районен съд, ІV граждански състав, по гражданско дело № 16753 по описа на съда за 2018 година, В ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг:Живот и Здраве,с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, Г.М.Димитров No 1, представлявано от: Б. Г. И., Р. В. М., Ж. С. К. да заплати на „НАВ" ООД ЕИК: *********, представлявано от М.Н.-управител, сумата от 2088.66 лв. (две хиляди осемдесет и осем лева и шестдесет и шест ст.) - имуществени вреди претърпени в резултат на ПТП на 26.11.2016 г. около 13:20ч. в гр. Пловдив на бул. „Пещерско шосе" № 45 при кръстовището на ул. „*****“, ведно със законната лихва върху нея от дата 06.12.2016г. до окончателното и изплащане, както и сумата от общо 563 лв. /петстотин шестдесет и три лв./ –разноски за първоинстанционното производство.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг:Живот и Здраве,с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, Г.М.Димитров No 1, представлявано от: Б. Г. И., Р. В. М., Ж. С. К., да заплати на „НАВ" ООД ЕИК: *********, представлявано от М.Н.-управител, законната лихва върху сумата 2088.66 лв, за периода от дата 26.11.2016г.,/датата на настъпване на ПТП/, до 06.12.2016г., като за този претендиран период ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху сумата 2088.66 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг:Живот и Здраве,с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, Г.М.Д. No 1, представлявано от: Б. Г. И., Р. В. М., Ж. С. К. да заплати на „НАВ" ООД ЕИК: *********, представлявано от М.Н.-управител, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени по въззивното дело разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/