РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Нова Загора, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Административно
наказателно дело № 20242220200265 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят „РЕТРА 98“ АД с ЕИК *********, в ликвидация, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от ликвидатора Д.Д.Д. чрез адв.Петър Савов Начков от
АК – Сливен обжалва Наказателно постановление № 92-02-21/31.05.2024 г., издадено от
Н.А.Б.а, в качеството й на заместник-изпълнителен директор на Агенция по вписванията
София, с което му е било наложено административно наказание - имуществена санкция в
размер на 1000 лв., издадено на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП
/Закона за мерките срещу изпирането на пари/ във вр. с чл.63, ал.6 от Закона за мерките
срещу изпирането на пари / ЗМИП / във вр. с § 9, ал.2 от ПЗР от ЗМИП.
В жалбата се излага, че в обстоятелствената част на обжалваното НП е посочено, че
последното е било издадено против „РЕТРА 98“ АД, в ликвидация, ЕИК ********* „За това,
че не е заявило за вписване обстоятелствата относно действителните си собственици по
чл.63, ал. 4 от ЗМИП до 31.05.2019 г., с което е на 01.06.2019 г. е извършило нарушение на
чл.63, ал.6 от ЗМИП, във вр. с§9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП“.
По-нататък било посочено, че след извършена справка по/партидата на дружеството в
информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) се установявало, че НЕ Е ВПИСАН ДЕЙСТВИТЕЛЕН
СОБСТВЕНИК НА ДРУЖЕСТВОТО.
Допълнено било също, че съгласно чл.63, ал.6 от ЗМИП учредените на територията на
Република България юридически лица и други правни образования, с изключение на
едноличните търговци, са длъжни за заявят за вписване съгласно ал.1 действителните си
собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като
съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им.
Сочи се, че административно-наказващият орган бил приел също, че след справка по
партидата на дружеството се установявало, че няма вписани като съдружници или
еднолични собственици на капитала лица, отговарящи на изискванията на § 2 от ДР на
ЗМИП. Заявено било съждение, според което за „РЕТРА 98“ АД, в ликвидация, ЕИК
*********, било възникнало задължение да заяви действителен собственик съобразно
изискванията на чл.63, ал.6 от ЗМИП.
1
Според АНО бил приел (по подобие на приетото от актосъставителя), че съгласно § 9,
ал.2 от ПЗР на ЗМИП лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по
ал.1 в съответния регистър по чл.63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от
изтичането на срока по ал.1 - 31.01.2019 г., т.е. до 31.05.2019 г. Твърди, че видно от
партидата на „РЕТРА 98“ АД, в ликвидация, ЕИК *********, срокът предвиден от § 9, ал.2
от ПЗР на ЗМИП не бил спазен.
В заключение било посочено, че като не е заявило за вписване обстоятелствата по
чл.63, ал.4 от ЗМИП, а именно действителен собственик на дружеството до 31.05.2019 г. в
ТРРЮЛНЦ, „РЕТРА 98“ АД, в ликвидация, ЕИК *********, е нарушило чл.63, ал.6 от
ЗМИП, както и законоустановения срок по смисъла на § 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.
Оспорваното НП съдържало и следния текст, чийто смисъл така и не ставал ясен, а
именно, цитирам: „На основание Сигнал №: 92-02-21 от 04.01.2024 г. на Надежда Азманова
- директор на дирекция ДЛР и ДЛВ, Констативен протокол №: 92-02-21 от 13.04.2024 г. и
приложението към него, АУАН №: 92-02-21 от 26.04.2024 г., който е връчен и подписан от
ликвидатора Д.Д.Д.“...?!
Твърди се, че така издаденото НП било както материално, така и процесуално
незаконосъобразно, основано на КАТЕГОРИЧНО НЕВЕРНИ съждения и меко казано
неправилно интерпретиране, а така също и тълкуване на законови разпоредби. Предвид на
това го обжалват ИЗЦЯЛО пред съда в законоустановения срок, с искане същото да бъде
изцяло отменено!
Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на
акта и НП:
АПРИОРИ - изрично посочват, че твърдяното нарушение, предмет на обжалваното НП
НЕ БИЛО ИЗВЪРШЕНО, респ. НЕ БИЛО ИЗВЪРШВАНО от „РЕТРА 98“ АД, в ликвидация,
ЕИК ********* !!!
ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ НА ОБЖАЛВАНОТО
НП:
На първо място съставеният АУАН бил процесуално недопустим на няколко отделни и
самостоятелни основания. Налице била хипотезата на чл.34, ал.1, абзац/ изр.2 от ЗАНН,
според която норма „Не се образува административно-наказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението…“. Навежда се,
че според актосъставителя най-късният срок за депозиране на заявление в ТРРЮЛНЦ от
страна на „РЕТРА 98“ АД, в ликвидация, съдържащо посочване на „действителен
собственик на дружеството“ е бил до 31.05.2019 г. Това от своя страна сочело, че срокът за
съставяне на АУАН бил изтекъл още на 31.08.2019 г., тъй като ТРРЮЛНЦ е не само
публичен, но същият се намирал под постоянния надзор и администриране именно от
страна на Агенцията по вписванията към Министъра на правосъдието! При това положение
и както се сочело по-горе срокът за съставяне на АУАН бил изтекъл на посочената дата
31.08.2019 г.! С оглед на така посочените факти, както и на основание чл.34, ал.1,
абзац/изр.2-ро от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство следвало
да бъде прекратено! Това не било сторено от АНО.
Второ - в съставеният АУАН №: 92-02-21 от 26.04.2024 г., съставен от К. Д. П., на
длъжност старши експерт в Служба по регистрацията Сливен, Регионална дирекция Бургас
към Агенция по вписванията не се съдържало посочване на датата на която е извършено
твърдяното нарушение, което съставлява съществено нарушение на административно-
производствените правила (АПП), в частност на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3, предл.1 от
ЗАНН. Този факт изрично бил посочен в депозираните от „РЕТРА 98“ АД, в ликвидация
възражения, внесени пред АНО на основание чл.44, ал.1 от ЗАНН!
Трето - както се сочело в предходния пункт „Второ“, „РЕТРА 98“ АД, в ликвидация,
ЕИК ********* боло депозирало изрични писмени възражения против съставеният му
АУАН №: 92-02-21 от 26.04.2024 г., съставен от К. Д. П.. Тези възражения били приети и
заведени под вх.peг.№: 20-TP-103/07.05.2024 г. по описа на Агенция по вписванията, Служба
по регистрация гр.Сливен. Нормата на чл.42 от ЗАНН ясно била очертала изискуемите
2
форма и съдържание на съставените по ЗАНН актове за установяване на административните
нарушения, която норма изисквала да се посочат /което значело и преди това да се
установят/ не само датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение, но и
обстоятелствата, при които същото е било извършено, в т.ч. обясненията и възраженията на
нарушителя, както и друга конкретика, касаеща извършването на проверката. От страна на
АНО по абсолютно никакъв начин не бил извършен анализ и коментар на депозираните и
цитирани по-горе възражения, изходящи от „РЕТРА 98“ АД, в ликвидация, ЕИК
*********...?! Това бездействие, допуснато от АНО се преценявало и квалифицирало като
съществено нарушение на АПП, в частност на нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
съставляващо друго самостоятелно основание за цялостна отмяна на обжалваното НП, без
същото да се разглежда по неговото същество, в който смисъл заявяват изрично искане.
Четвърто - при изключително ясните, мотивирани и обосновани възражения,
депозирани пред АНО, последния следвало единствено и на основание чл.52, ал.4 и чл.54 от
ЗАНН да се констатира, че твърдяното в АУАН деяние/нарушение не е било допуснато от
„РЕТРА 98“ АД, в ликвидация, въз основа на което да прекрати образуваната
административно-наказателна преписка_със съответна мотивирана резолюция!!! Това не
било сторено, което сочело, че от страна на АгВп, ТР упорито и самоцелно била предприета
незаконна атака срещу акционерните дружества, регистрирани в страната, което било меко
казано АМОРАЛНО!
ОTHOCHО МАТЕРИАЛНАТА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ НА ОБЖАЛВАНОТО HП
-
Твърди се, че АНО бил приложил неправилно закона.
Първо - както вече се посочило от страна на „РЕТРА 98“ АД, в ликвидация НЕ БИЛО
ИЗВЪРШЕНО твърдяното в АУАН нарушение! Това било така, тъй като при заявяване на
всяко едно решение на общото събрание на акционерите, подлежащо на вписване в
ТРРЮЛНЦ винаги бил прилаган заверен екземпляр от Списъка на акционерите, в който се
съдържало конкретното акционерно участие на всеки един акционер, брой притежавани
акции и т.н. За онагледяване на това твърдение към депозираните писмени възражения
против АУАН №: 92-02-21 от 26.04.2024 г., съставен от К. Д. П. били приложили Списък на
акционерите в „РЕТРА 98“ АД, в ликвидация, ЕИК119095942. Сочи се, че както
възраженията, така и цитираният документ „Списък на акционерите в „РЕТРА 98“ АД, в
ликвидация“ не са били предмет на обсъждане и коментар от страна на АНО, при което ни
най-малко била анализирана и относимостта на посоченият Списък на акционерите към
същността на спора! В така посоченият смисъл от страна на АНО било допуснато друго
съществено нарушение на АПП, съставляващо самостоятелно основание за цялостна отмяна
на обжалваното НП, без същото да бъде разглеждано по неговото същество, в който смисъл
заявяват изрично искане!
Второ - правилно в оспорваният АУАН било посочено, че съгласно чл.63, ал.6 от
ЗМИП за определени лица възниквало задължение за вписване съгласно ал.1 на чл.63 от
ЗМИП на действителните собственици по § 2 от ДР на цитирания закон, но при условие и
ако същите не са вписани като СЪДРУЖНИЦИ или ЕДНОЛИЧНИ СОБСТВЕНИЦИ на
капитала по партидите им. От една страна смисълът на така цитираната разпоредба касаел
възникване на задължения за разкриване и деклариране на действителните собственици на
капитала на съответните дружества, в случай, че те не са вписани като съдружници или
еднолични собственици. От друга страна цитираната разпоредба, адаптирана към „РЕТРА
98“ АД, в ликвидация, то било несъмнено, че същото това дружество е структурирано ех
lege от АКЦИОНЕРИ, а не от СЪДРУЖНИЦИ или ЕДНОЛИЧНИ СОБСТВЕНИЦИ НА
КАПИТАЛА. В настоящия случай дори не ставало въпрос за еднолично акционерно
дружество, което изключвало и втората посочена хипотеза! Тези правни факти на
самостоятелно основание изключвали, както правна валидност, така и законосъобразност на
обсъжданите АУАН и НП!
Трето - вярно било, че в сегашната си редакция ЗМИП съдържа редица фактически и
правни неясноти, но това не било достатъчно основание да се прави неправилно и
незаконосъобразно тълкуване на разпоредбите на така цитирания закон във вреда на
коректните и прозрачно учредени и съществуващи в правния мир търговски субекти!
3
Четвърто - въпреки всички горезаявени фактически и правни доводи и въпреки, че за
„РЕТРА 98“ АД, в ликвидация не било възниквало задължение за представяне на декларация
по чл.63, ал.4 от ЗМИП за вписването й в ТРРЮЛНЦ, с депозираното възражение против
АУАН от страна на визираното търговско дружество била приложена такава декларация,
която е била внесена в Службата по вписванията !
Пето - имали обоснована убеденост, че както служителите на СлВп, Търговски
регистър, така и ръководството на този регистър не разполагат с ясна, смислена и законово
основана методика, съдържаща законовите основания за изпълнение на такова задължение
(каквото за сетен път твърдят, че не било възниквало за „РЕТРА 98“ АД, в ликвидация)!
Шесто - липсата на извършено нарушение, както и изтеклият срок за констатиране на
подобно нарушение, каквото в случая не било допуснато и съответно извършено от „РЕТРА
98“ АД, в ликвидация, изключвало образуване на административно наказателно
производство, а оттам и на издаване на наказателно постановление, а така също и налагане
на административни или имуществени санкции. В този смисъл била разпоредбата на чл.34
от ЗАНН!
Седмо - следвало да бъде обърнато внимание и на следното: Твърди се, че по
инициатива, предприета по неясни съображения, но при ясно преследвани цели била
разгърната мащабна „операция“ по налагане на санкции на регистрираните в страна
акционерни дружества, вероятно без ограничение. Това се случвало въпреки липсата на
годни правни/законови основания, удостоверяващи неизпълнение на нормативно разписани
задължения за акционерните дружества. Недопустимо, неморално и пряко всякаква правна
логика било прието „скрито“ решение да бъдат събрани парични средства, чрез финансовото
санкциониране на акционерните дружества в страната. Касаело се за рекордна масова и
мащабна операция, насочена против посочените акционерни дружества. Що за закон и що за
съдържание на такъв закон би бил резултат, при който всеки един търговски субект
регистриран и съществуващ под правната форма на акционерно дружество би било
санкционирано за „неизпълнение“ на законово предвидени „задължения“. И то задължения,
каквито ни най-малко били предвидени от същия този закон или ако все пак е имало
подобни намерения, то законодателят бил сторил нещо без правен аналог - закон „non sens“.
При това положение допълнителен коментар не се налагал.
Все пак и с цел да бъде онагледена безпрецедентно предприетата акция срещу
акционерните дружества, то заявяват изрично искане изпълнителният директор на
Агенцията по вписванията към Министъра на правосъдието, да представи по делото
официална и надлежно заверена справка, от която да е видно какъв е броят на
регистрираните в Търговския регистър към Агенция по вписванията акционерни дружества,
както и какъв е броят на санкционираните акционерни дружества, считано от 01.01.2024 г.
до датата на изготвяне на справката, за допуснати от тях „нарушения“ по чл.63, ал.6 от
ЗМИП, във вр. с ал.4, във вр. с § 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП! В случай, че не бъде уважено така
заявеното искане, то така създадената ситуация щяла да получи висока обществена
популяризация, отделно от което щели да сезират и съответните комисари по правосъдие
към ЕС с конкретно представяне на антиправните действия по същество предприети от
Министерството на правосъдието към което била и Агенцията по вписванията!!!
Осмо - съобразно трайно установената съдебна практика в тежест на АНО било да
докаже извършването на твърдяното нарушение, както и да установи пред съда по
безспорен начин нарушителя, неговата вина, тежестта на нарушението и съответствието с
тежестта на наказанието. Това било така, тъй като актовете за установяване на
административни нарушения по ЗМИП нямали обвързваща доказателствена сила. По тази
причина следвало да се установи по безспорен начин наличието на основания за ангажиране
на административната, респ. имуществената отговорност на посоченият в НП „нарушител“,
при което доказателствената тежест за това се носела от АНО. Посочва, че субсидиарното
приложение на разпоредбите на ЗАНН при съставянето на актове за установяване на
административни нарушения по ЗМИП било по аргумент от чл.123, ал.6 от последно
цитираният закон.
Девето - По всички така заявените доводи, обжалваното НП по никакъв начин не било
съобразено с целта на закона, която цел имала за предмет установяване и санкциониране
4
единствено и само на РЕАЛНО ДОПУСНАТИ И БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНИ, респ.
ДОКАЗАНИ и то ВИНОВНО ИЗВЪРШЕНИ нарушения, какъвто не бил настоящия случай!
При изложените по-горе доводи се налагал извод за необективно установена и във
всички случаи недоказана фактическа обстановка, съпътствана с множество допуснати
груби и съществени нарушения на АПП от АНО, при което последният неправилно бил
приложил закона, което предполагало и налагало цялостна отмяна на оспореното НП, като
незаконосъобразно.
Въз основа на изложеното и след като се убеди съда в гореизложените фактически
твърдения и правни доводи, го моли да постанови съдебно решение, с което:
Да констатира множеството съществени нарушения на АПП, допуснати от страна
както на актосъставителя, така и от страна на AHО, като ОТМЕНИ ИЗЦЯЛО обжалваното
НП, без същото да бъде разглеждано по неговото същество, а алтернативно
Да приеме, че не е налице допуснато нарушение на ЗДвП от страна на жалбоподателя,
на което основание да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление №: 92-02-
21/31.05.2024 г., издадено от заместник изп. директор на Агенция по вписванията София,
като неправилно незаконосъобразно и крайно необосновано!!!
Моли да бъдат присъдени разноските, които жалбоподателят бил сторил за настоящото
съдебно производство.
Прави доказателствени искания:
1. Моли АНО да бъде задължен да представи в пълен обем образуваната
административно-наказателна преписка по която е издадено оспореното Наказателно
постановление, в т.ч. депозираните възражения вх.peг.№: 20-ТР-103/07.05.2024 г. по
описа на Агенция по вписванията, Служба по регистрация гр.Сливен, както и
приложеният към тях заверен екземпляр от Списък на акционерите в „РЕТРА 98“ АД,
в ликвидация, ЕИК *********!
2. Моли изпълнителният директор на Агенцията по вписванията към Министъра на
правосъдието, да бъде задължен да представи по делото официална и надлежно
заверена справка, от която да е видно какъв е броят на регистрираните в Търговския
регистър към Агенция по вписванията акционерни дружества, както и какъв е броят
на санкционираните акционерни дружества, считано от 01.01.2024 г. до датата на
изготвяне на справката, за допуснати от тях „нарушения“ по чл.63, ал.6 от ЗМИП, във
вр. с ал.4, във вр. с § 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП!
3. Ще се ползват от разпита на вписаните в АУАН актосъставител и свидетел!
4. След разпита на актосъставителя и свидетеля, респ. свидетелите по АУАН, както и
при необходимост от това, ще ангажират и други доказателства.
За Административно-наказващият орган - Заместник-изпълнителен директор на
Агенция по вписванията София, редовно призован, чрез упълномощен защитник К. И. И. не
се явява представител в откритото съдебно заседание и не депозира писмено становище по
делото.
Жалбоподателят „РЕТРА 98“ АД в ликвидация, надлежно уведомен, не се явява
законен представител, не се явява и упълномощения му защитник адв.Петър Начков от АК –
Сливен.
За Районна прокуратура- Сливен – редовно призовани, не се явява представител.
С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда разпита
в о.с.з. в качеството на свидетели актосъставителят К. Д. П. и свидетелят по съставяне на
акта Б. Ц. Б., които дадоха своите показания добросъвестно, поради което съда ги прие и
приобщи към доказателствения материал по делото.
По делото са приложени Пълномощно peг.№ РД-01-239/11.03.2024 г., Жалба с
5
вх.peг.№ 92-02-21/19.06.2024 г. от „РЕТРА 98” АД, ЕИК *********, Констативен протокол №
92-02-21/13.04.2024 г., Възражение № 92-02-21/07.05.2024 г., Наказателно постановление №
92-02-21/31.05.2024 г., Акт за установяване на административно нарушение № 92-02-
21/26.04.2024 г. – оригинал, Докладна записка № 92-02-21 от 04.01.2024 г., Адвокатско
пълномощно, Списък на акционерите на „РЕТРА 98” АД, гр.Нова Загора към 30.06.2003 г.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
След извършена справка по електронната партида на „РЕТРА 98” АД, в ликвидация и
с ЕИК *********, представлявано от Д.Д.Д. - ликвидатор, в информационната система на
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установило,
че не е вписан действителен собственик на дружеството. Нарушението, което било
установено за извършено от страна на жалбоподателя било за това, че не е заявило за
вписване обстоятелствата относно действителните си собственици по чл.63, ал.4 от ЗМИП
до 31.05.2019 г., с което на 01.06.2019 г. е извършило нарушение на чл.63, ал.6 от ЗМИП във
вр. с § 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.
Предвид установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН № 92-02-21 от
26.04.2024 г. в негово отсъствие, препис от който му бил връчен на 26.04.2024 г.
Впоследствие и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателя е направил и писмени
възражения против съставения му АУАН, адресирани до Агенция по вписванията и
депозирани от него на 07.05.2024 г. с Вх.рег.№ 20-ТР-103 по описа на Служба по
регистрация – гр.Сливен при Агенция по вписванията.
Въз основа на този АУАН по-късно, в законоустановения срок - на 31.05.2024 г. било
изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП с което на основание
чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП му е била наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева
за извършено от него нарушение на чл.63, ал.6 от ЗМИП във вр. с § 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, в т.ч. показанията на актосъставителят К. Д. П. и свидетелят по
съставяне на акта Б. Ц. Б., като такива съдържащи факти, които имат значение за изясняване
на обстоятелствата по делото. Доказателствените материали по делото са непротиворечиви
и изясняват в цялост фактическата обстановка, поради което не се налага подробното им
обсъждане.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима,
изхождаща от процесуално легитимна страна и като такава подадена в срока по чл.59 от
ЗАНН.
Разгледана по същество съдът намира същата за основателна по следните
съображения:
АУАН № 92-02-21 от 26.04.2024 г. и обжалваното НП № 92-02-21/31.05.2024 г. са
издадени в съществено нарушение на процесуалните правила: Деянието за което е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било
квалифицирано по чл.63, ал.6 от ЗМИП във вр. с § 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.
Съобразно изложеното по-горе, АНО е установил, че нарушението е било извършено
на 01.06.2019 г., докато АУАН № 92-02-21 от 26.04.2024 г. въз основа на който е било
издадено и обжалваното НП е бил издаден едва на 26.04.2024 г. и връчен на жалбоподателя
на 26.04.2024 г., т.е. доста след изтичането на давностния срок от 6 месеца от откриването на
нарушителя, съобразно разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно трайната съдебна практика /Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г.
по н.д.№ 48/81 г., ОСНК на ВС; тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н.д.№
96/82 г., ОСНК на ВС; тълкувателно решение № 44 от 29.XII.1983 г. по н.д.№ 29/82 г., ОСНК
на ВС/ сроковете по чл.34, ал.2 от ЗАНН са давностни.
Административно наказателната доктрина приема, че давността е институт на
материалното право. Следователно за давността по чл.34, ал.1 от ЗАНН съдът трябва да
следи служебно. За началото на тримесечната административно наказателната давност
следва да се счита датата от откриването на нарушителя, съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН, в
случая шестмесечна, съобразно чл.34, ал.2 от ЗАНН. Под откриване на нарушителя следва
6
да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята
субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в
който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би
означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на
едно длъжностно лице, което на практика е трудно осъществимо, и че началото на един
давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно - кога
същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител, както и този
срок да се постави в зависимост от някакво „подсещане”, „сезиране” или друго на данъчната
администрация, което е необосновано и би поставило стриктния административно-
наказателен процес на несигурна основа. Визираният давностен срок не може да бъде
поставен в зависимост от подобни субективни съждения и решения, а трябва да се определя
само и единствено от обективни дадености, кавато в случая се свежда до съдържанието на
справка по електронната партида на „РЕТРА 98“ АД в информационната система на
Търговския регистър и регистъра на юридически лица с нестопанска цел, които са
публични, обективирани в електронен вид и общодостъпни в интернет пространството,
съобразно нормата на чл.11 от Закона за Търговския регистър и регистъра на юридически
лица с нестопанска цел.
Освен изложеното, служителите на Агенция по вписвания не само имат възможност
и право да правят подобни справки, чрез поддържаната от тях система, но и това им е
вменено и като задължение. Всички констатации от извършената проверка са изградени
изцяло на базата данни, съдържащи се в единната информационна система на Търговския
регистър. Следователно, данните за това дали е изпълнено задължението от жалбоподателя
съобразно срока по чл.63, ал.6 от ЗМИП във вр. с § 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП, са били налични
в тази информационна система още след 31.05.2019 г., когато е изтекъл срока по ал.1 и не е
трудно тяхното проследяване. В този контекст началото на давностния срок по чл.34, ал.2 от
ЗАНН не може да бъде поставен в зависимост от субективните преценки и решения на
лицата по чл.37 от ЗАНН, а още по-малко от „специален ред на сезиране на
администрацията на Агенция по вписванията за извършени нарушения на националното
законодателство”.
Така още след 31.05.2019 г. компетентните длъжностни лица са имали обективна
възможност да установят нарушението в неговата пълнота и след като не са направили това,
като АУАН № 92-02-21 е издаден на 26.04.2024 г., то изводът за неспазване на срока, който
има характер на правопогасяващ, е правилен и следва да се счита, че е осъществено особено
съществено нарушение на закона, довело до развилото се недопустимо административно
наказателно производство, което е достатъчно силно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление пред Районен съд – Нова Загора. Следователно още в срока по
чл.34, ал.2 от ЗАНН е било обективно възможно да се узнае за процесното нарушение и за
неговия извършител. Поради тази причина, несъставянето на акт за установяване на
административното нарушение до 30.11.2019 г. е погасило по давност административно
наказателната отговорност на дееца, тъй като съгласно разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗАНН
„…за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу
изпирането на пари… не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване
на нарушителя…“.
От съдебната практика е добре известно, че когато даден орган или длъжностно лице
са овластени да установяват определени административни нарушения, то те са задължени и
да следят дали такива нарушения са извършени. Това е така, тъй като реализирането на
административно наказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на определени
публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със задължението те да
упражняват въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с
оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не
и за административно наказателното право). Затова реализацията на административно
наказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените
правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за
състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и
кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на
7
административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на
законоустановените срокове, които имат за свой начален момент обективни, а не субективни
юридически факти, т.е. те са длъжни ех officio /служебно, по свой почин/ да предприемат
действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. Следователно,
компетентността се определя като система от правомощия, т.е. съвкупност от права и
задължения от особен характер, предоставени на органа за осъществяване на държавна
власт, вкл. и административно наказателна. Правата на органа са права спрямо гражданите
и юридическите лица, но тяхното осъществяване е задължение спрямо държавата като част
от неговата компетентност.
Следователно, определената с нормата на чл.123, ал.2 от ЗМИП компетентност на
органите на Агенция по вписванията да съставят АУАН и НП, по дефиниция означава освен
право да привличат към административнонаказателна отговорност търговските субекти
извършили нарушения по ЗМИП, още и задължение за тези длъжностни лица да установяват
своевременно нарушенията и техните извършители.
Поради това реализацията на административнонаказателната отговорност на
правните субекти не може да бъде оставена на усмотрението на овластените
администрации, така че те да решават кога и по какъв начин да формират субективните си
представи относно съставите на административните нарушения, техните автори и вината,
както и кога да предприемат дължимите действия по тяхното установяване по чл.36 от
ЗАНН и съответното им санкциониране по реда на чл.52 - чл.57 от ЗАНН. Това те са длъжни
да правят по силата на закона, с предоставената им нормативна компетентност и в
пределите на законно установените срокове, които както стана въпрос по-горе имат за свой
начален момент обективни юридически факти. Или, компетентността по чл.123, ал.2 от
ЗМИП на Агенция по вписванията не може да бъде разделена на „публично субективно
право да накаже извършилия нарушение по ЗМИП” и на „липса на задължение да установи
санкционираното административно нарушение”, съгласно нормативния регламент, вкл.
съобразявайки сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно трайната съдебна практика, съществени са онези нарушения на
процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице или които
биха могли да доведат до различни констатации от тези, които са направени от наказващия
орган относно това кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение.
Следователно, допуснатите процесуални нарушения са съществени и не могат да бъдат
преодолени по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Тъй като тези пороци не могат да бъдат санирани нито от АНО, нито от съда, то и
издаденото въз основа на порочно съставения акт НП, се явява незаконосъобразно.
Описаните процесуални нарушения са съществени и са самостоятелно и достатъчно
основание за отмяна издаденото НП, без да е необходимо да се обсъжда спора по същество и
е безпредметно обсъждането на другите наведени възражения от страна на жалбоподателя.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпреки, че
в жалбата се моли съдът да присъди разноски, то в същото време е приложено само
пълномощно от Д.Д.Д. като ликвидатор на „РЕТРА 98“ АД с ЕИК *********, в ликвидация -
***, с което упълномощава адв.Петър Начков от АК – Сливен да го представлява по делото,
но не е посочена заплатена сума, нито е представен списък с направени разноски, поради
което съда счита, че не следва да се произнася за присъждането на разноските по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр. с чл.63, ал.3, т.2 от
ЗАНН, Районен съд - Нова Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-21/31.05.2024 г., издадено от Н.А.Б.,
в качеството й на заместник-изпълнителен директор на Агенция по вписванията София, въз
основа на АУАН № 92-02-21 от 26.04.2024 г., с което на основание чл.118, ал.1, т.2 от Закона
8
за мерките срещу изпирането на пари на „РЕТРА 98“ АД с ЕИК *********, в ликвидация,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Д.Д. - ликвидатор, е било
наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лв.
/хиляда лева/ за извършено нарушение по чл.63, ал.6 от Закона за мерките срещу изпирането
на пари във вр. с § 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд - Сливен, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Нова Загора:_______________________
9