Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       гр. Плевен, 09.10.2018 г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

 

при секретаря Иглика Игнатова, като разгледа докладваното от съдия Николаев н.а.х.д. № 1780 по описа за 2018 год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

     С наказателно постановление №17-0938-006728 от 16.05.2018г. на началника на  Сектор „Пътна полиция“ към О.М.П.н.О.Ф.Ф. ***, ЕГН **********  са наложени административни наказания на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за това, че на 05.12.2017г. в 13:20 часа в гр. Плевен, бул. „Георги Кочев”, жп-надлез над жп-линия към ул. „Българска авиация“, управлява лек автомобил „Сузуки Витара” с рег.№ ***, лична собственост, със изтекла валидност на разрешение за временно движение №*** –11.11.2017г., с което е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.   

                На основание Наредба № Із-2539 на МВР на Ф. са му отнети общо 10 контролни точки.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят О.Ф.Ф., който го обжалва и моли съда да го отмени, като необосновано и незаконосъобразно.

Ответникът в съдебното производство не се представлява в съдебно заседание.       В съпроводително писмо, с което е изпратил административнонаказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата  следва да бъде оставена без уважение, а наложеното наказание – потвърдено.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,  поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е  основателна.

Акт за установяване на административно нарушение бл.№484062 съставен на 05.12.2017г. от С.Л.К. на длъжност младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“-КАТ към ОД на МВР-Плевен срещу О.Ф.Ф. ***, ЕГН ********** за това, че последният на 05.12.2017г. около 13:20 часа в гр. Плевен, бул. „Георги Кочев”, жп-надлез към ул. „Българска авиация“, управлява лек автомобил „Сузуки Витара” с рег.№ ***, лична собственост, със изтекла валидност на разрешение за временно движение №*** –11.11.2017г., с което е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят е подписал акта без възражения.

От показанията на актосъставителя и свидетел по делото С.Л.К. се установява, че работи в Сектор „Пътна полиция“-Плевен като мл.автоконтрольор. Заявява, че на посочената в акта дата с колегата си А.Й. изпълнявали служебните си задължения на територията на Първо РУ-Плевен.   Забелязали лек автомобил марка „Сузуки Витара“ с временна регистрация и  решили да  извършат проверка за валидността на транзитните  му номера.  От разрешението за временно движение установили, че транзитните номера са изтекли. За констатираното нарушение  съставили на водача АУАН,  иззели контролния талон, табелите и разрешението за временно ползване. Посочва, че водачът обяснил, че се е забавил с регистрацията на автомобила, тъй като е бил оставен на ремонт в автосервиз.

Показанията на актосъставителя се подкрепят и от показанията на свидетеля А.М.Й., присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта.  Свидетелят твърди, че работи в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, като мл.автоконтрольор. Сочи, че на посочената в акта е бил назначен наряд с колегата си  К..*** спрели автомобил, който се движил с транзитни табели. При проверката установили, че транзитните табели на автомобила са изтекли, за което нарушение колегата му съставил на водача АУАН. 

Съдът се отнася с доверие към заявеното от посочените по- горе свидетели, тъй като показанията им са изчерпателни, логически – последователни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно.

По искане на защитата по делото беше разпитана св. Н.П.В.. В показанията си същата твърди, че познава жалбоподателя О.Ф.Ф., с когото са съседи в с. Орешак. Заявява, че от миналата година неговата кола се е намирала в с. Орешак, където била оставена на М.К. да я ремонтира. Твърди, че явно колата останала неремонтирана и след около месец О.Ф. отишъл да си я вземе.

При така анализираните гласни доказателствени средства съдът намира от правна страна следното:

По делото безспорно е установено, а не се оспорва  и от Ф., че  05.12.2017г.  на 05.12.2017г. около 13:20 часа в гр. Плевен, бул. „Георги Кочев”, жп-надлез към ул. „Българска авиация“     той е управлявал лек автомобил „Сузуки Витара” с рег.№ ***, лична собственост, със изтекла валидност на разрешение за временно движение №*** –11.11.2017г.

На място бил съставен акт за установяване на нарушение, в който квалификацията на вмененото на жалбоподателя нарушение е по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Бил връчен препис от акта, а в раздела за обяснения и възражения било записано от Ф., че автомобилът е бил на ремонт и днес е пътувал за КАТ, за да го регистрира.

Паралелно  със съставяне на акта на 05.12.2017г. било започнато и досъдебно производство срещу въззивника, за това, че на същата дата в гр. Плевен управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Сузуки”, модел „Витара”, с поставени регистрационни табели ***, което не е  било регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

     С Постановление от 04.05.2018г  на Районна прокуратура – гр. Плевен, наказателното производство било прекратено, поради малозначителност на деянието, на основание чл.9, ал.2, предл.2 от НК. В своя акт, прокурорът сочи, че извършеното от Ф.  деяние, макар и формално да осъществява признаците от състава на престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради явно незначителната му обществена опасност не е престъпно и именно въз основа на посочената законова хипотеза наказателното преследване срещу Ф. било прекратено. Заверен препис от същото е приложено по делото като липсват данни прокурорския акт да е отменен на някое от основанията за това, респективно с влязъл в сила акт – постановление на прокурор, наказателното производство срещу лицето било прекратено.

В случаят, в настоящото административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на производствените правила. На първо място, при наличие на образувано наказателно производство за престъпление от общ характер, въз основа на императивната норма на чл.33, ал.2 от ЗАНН производството по съставения акт за установяване на нарушение следвало да се прекрати с нарочен акт на административнонаказващия орган. Обаче, това не е сторено, а докато било висящо и наказателното производство фактически и юридически се водели две производства с характер на наказателни процедури спрямо едно и също лице за едно и също деяние, което освен че е в разрез с повелителната норма на чл.33, ал.2 от ЗАНН, нарушава и указанията на Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС на РБ, според което и за да се съблюдават нормите на европейското право /ЕКПЧ/, вкл. принципа „non bis in idem” /не два пъти за едно и също деяние/, не се допуска паралелни наказателни процедури спрямо същото лице, за същите обстоятелства. В процесният случай има идентичност между обстоятелствата, за които били започнати и двете наказателни производства, а всъщност и двете започнали в един и същи ден. При това положение, преписката по съставения акт за установяване на нарушение следвало да се прекрати, с оглед произнасяне на компетентния орган по образуваното досъдебно производство, по смисъла на НПК.

При тези констатации издаденото въз основа на този незаконосъобразен акт Наказателно постановление също е незаконосъобразно и подлежи на цялостна отмяна, само на това основание. В случай, че наказващият орган се позовава на изключението от правилото, регламентирано в чл.36, ал.2 от ЗАНН, а именно, че издава наказателно постановление въз основа на влязло в сила постановление за прекратяване на наказателно производство, същото следва да се издаде БЕЗ съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В обсъжданото НП са смесени двете законови възможности за издаване на НП, т.е. общият случай, при който това става след съставен акт за установено нарушение и при позоваване на изключението от това правило – по чл.36, ал.2 от ЗАНН. Тези процедури обаче са приложими в условието на алтернативност и прилагането им заедно, при издаване на едно наказателно постановление опорочава последното, тъй като противоречи на цитираните императивни норми на закона, съдържащи основни производствени правила.

За пълнота на изложението и по съществото на обвинението за извършване на административно нарушение, следва да се отбележи, че възражението на жалбоподателя за липса на осъществен състав на нарушение от обективна и субективна страна се споделя напълно от съдебния състав. Както сочи и прокурора в прекратителното си постановление, деянието макар и формално да осъществява признаците от състава на престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради явно незначителната му обществена опасност не е престъпно. Тук е мястото да се отбележи, че освен липсата на престъпен състав, според съда, не е налице и състав на административно нарушение. Очевидно, обществената опасност на деянието и на дееца са значително по-ниски, отколкото опасността при други сходни деяния, т.е. от същия вид. Самите свидетели, възприели т.нар. нарушение сочат, че жалбоподателят е пътувал за Сектор „ПП“ към ОД на МВР-Плевен, където се извършват регистрации на моторни превозни средства, каквито и обяснения е записал в АУАН. Това е показателно и за намерението на жалбоподателя да предприеме необходимите действия във връзка с регистрацията на превозното средство и да изпълни законовите си задължения в това отношение. Последното, в съвкупност с ниската обществена опасност на дееца, при положение, че не е осъждан и не се характеризира като системен нарушител на правилата за движение, санкциониран само за незначителни нарушения, с глоби в размер от 20 до 50 лева, би следвало да се прецени наличието на всички изискуеми предпоставки нарушителят да не се наказва, а само да се предупреди устно или писмено, на основание чл.28 от ЗАНН, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Случаят е типичен пример за маловажно нарушение, предпоставящо приложението на чл.28 от ЗАНН. Като не приложил този институт при наличие на всички условия и издал санкционен акт, органът-издател нарушил и материалния закон, защото би следвало лицето да не се санкционира.  

Предвид всичко изложено съдът,  

 

Р   Е   Ш    И :

ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН с наказателно постановление №17-0938-006728 от 16.05.2018г. на началника на  Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Плевен, с което на О.Ф.Ф. ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за това, че на 05.12.2017г. в 13:20 часа в гр. Плевен, бул. „Георги Кочев”, жп-надлез над жп-линия към ул. „Българска авиация“, управлява лек автомобил „Сузуки Витара” с рег.№ ***, лична собственост, със изтекла валидност на разрешение за временно движение №*** –11.11.2017г., с което е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП и основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: