РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Свиленград, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200188 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/********** година на
Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол, с което
на арх.И. М. Б. с ЕГН ********** с адрес
гр.************************** за нарушение на чл.12,ал.2 от ЗУТ на
основание чл.234, ал.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е
наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2000,00 лв.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
жалбоподателя,който обжалва горецитираното в законопредвидения за това
срок. Същият в жалбата си до съда твърди,че били допуснати съществени
процесуални нарушения в административното производство ,доколкото от
цифровото описание на състава на нарушението ,не ставало ясно за какво
нарушение е бил санкциониран и въз основа на коя санкционна
норма,отделно от това формулираното обвинение било неясно,точно и пълно
. Оспорва извършеното нарушение,като счита,че издаденото от него
строително разрешение било правилно и законосъобразно и съобразно
промяната на предназначението на имота. Поради изложеното моли съда да
отмени обжалваният акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява.За
него се явява пълномощника му ,който поддържа жалбата по изложените в
нея доводи. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Представя и писмени бележки,подробно развити в подкрепа на подадената
1
жалба.
Административнонаказващият орган /АНО/ - Началник на
Регионална дирекция за национален строителен контрол чрез
процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за
правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.
В съдебната фаза ангажира гласни и писменни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна :
Във връзка с постъпило заявление с вх.***********.,ведно с писмо с
изх.№ ***********г. на Община Свиленград,получено в РДНСК Хасково с
уведомление с вх.№ ***************г. била извършена проверка на
***********г. на постъпилите документи от св.Д. П. К. и М. Т. М., служители
при АНО,при която констатирали,че съгласно комбинирана скица за
проектиране №**********г. с виза,приложена към преписката по издадено
Разрешение за строеж №***********г.,ПИ с идентификатор ********** по
кадастралната карта /КК/ на гр.Свиленград,е с трайно предназначение
„урбанизирана територия“, с начин на трайно ползване „Ниско застрояване“ ,
с вписани собственици на имота- „Тежка механизация 2004“ ЕООД с ЕИК
*********, гр.Свиленград, ул.Младост №5 и Х.С.В.,
с.*********************.
В представената комбинирана скица за проектиране №************г.
било вписано Решение за промяна на предназначението на земеделската земя
№***************г. издадено от комисия по чл.17,ал.1 от ЗОЗЗ-
ОД“Земеделие“ гр.Хасково.
От представеното Решение за промяна на предназначение на земеделска
земя № *************г. издадено от комисия по чл.17,ал.1 от ЗОЗЗ-
ОД“Земеделие“ гр.Хасково се установявало,че същото било влязло в сила на
**********г.
Вземайки предвид разпоредбата на чл.24,ал.5,т.2 от ЗОЗЗ,съгласно
която : Решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи
правно действие, когато в тригодишен срок от влизането в сила на решението
за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за
строеж на обекта и доколкото Решението за промяна на предназначение на
земеделската земя било загубило правното си действие на
**********г.,респективно преди датата на издаване на Разрешение за строеж
№************г. и преди подаване от възложителя на заявление с вх.№
***********г. за издаване на разрешение за строеж в имота, свидетелите
приели,че Разрешителното за строеж било издадено
незаконосъобразно,съгласно разпоредбите на ЗУТ ,като горните констатации
отразили в Констативен протокол №***********г..
2
Във връзка с така извършените констатации било изпратено писмо –
покана с изх.№ ********************Г. до жалбоподателя ,да се яви в
РДНСК гр.Хасково на **************ч. за съставяне и връчване на АУАН,
която покана била връчена лично на жалбоподателя срещу подпис,без
изрично да се посочи на коя дата е получена.
На ********г. от двамата свидетели е изготвен констативен протокол
№**********, в който е удостоверено обстоятелството,че на посочената в
поканата дата, нарушителя не се явил за съставяне на АУАН.
На същата дата е съставен АУАН срещу жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.12,ал.2 от ЗУТ във вр.с чл.24,ал.5,т.2 от ЗОЗЗ в негово
отсъствие, като акта е връчен на нарушителя срещу подпис на ********г.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило
писмено възражение от жалбоподателя.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, АНО е издал процесното НП с което на
арх.И. М. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.***************** за
нарушение на чл.12,ал.2 от ЗУТ във вр.с чл.24,ал.5,т.2 от Закона за опазване
на земеделските земи на основание чл.222, ал.1, т.15 от Закона за устройство
на територията /ЗУТ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в
размер на 2000,00 лв..
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на
************ година срещу подпис.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № *********
година на Началник на Дирекция за национален строителен контрол–
Началниците на РДНСК, да издават НП за нарушения по чл.222,ал.1,т.15 от
ЗУТ и т.н.
Ангажирани са и доказателства от АНО,че жалбоподателя е бил
наказван с два броя НП-НП №*********г. и НП №Х-18.15/30.05.2023г.
влезли в сила,поради извършено плащане на процента от наложената
глоба,видно от приложената към тях вносна бележка издадена от УниКредит
Булбанк от 26.06.2023г.
От страна на жалбоподателя се представени и приети като
доказателства по делото : Нотариален акт за собственост на недвижим
имот,придобит на основание надлежни писмени доказателства/констативен/
№**************** на нотариус Митко М.,видно от който дружеството –
Тежка механизация и Х.С.В. са признати за собственици при равни квоти на
Поземлен имот с идентификатор ******** по кадастралната карта /КК/ на
гр.Свиленград,е с трайно предназначение „урбанизирана територия“, с начин
на трайно ползване „Ниско застрояване“, както и Удостоверение за приемане
на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
№***********г. За поземлени имоти с идентификатори :*******,
**************,като видно от същото е прието да се образува УПИ
I,кв.380,като към него е приложено проект за изменение на КККР.
3
Със Заповед ************г. на Кмета на Община Свиленград е
допуснато да се изработи проект за подобрен устройствен план- план за
регулация на имот идентификатор ********* по КК на гр.Свиленград, с
отреждане на имота за „жилищни нужди“ и се образува УПИ I,кв.380 в
м.”Лозенски път“ в обхват имот с идентификатор *********** по КК на
гр.Свиленград.
Със Заповед №************г. на Кмета на Община Свиленград е
Одобрен ПУП-ПР за образуване на Урегулиран поземлен имот I, за жилищни
нужди за ПИ ************, кв.380 по ПУП-ПУР на м.“Лозенски път“,
гр.Свиленград ,одобрен с Решение №*************,като е показано на
неразделна част от заповедта.
Наличен е и Констативен протокол от************г. на Община
Свиленград,в който е констатирано,че горепосочената заповед/ Заповед №П-
***********/ не е обжалвана и е влязла в сила.
Със Заповед №8***********г. на Кмета на Община Свиленград е
наредено на Тежка механизация и Христина Стоянова Вълчева да придобият
правото на собственост върху Урегулиран поземлен имот I,кв.380 в
гр.Свиленград с площ 276кв.м. при посочени граници и съседи ,като
разликата между площта на поземления имот и площта на УПИ се прехвърля
в полза на общината за изграждане на обекти на техническа инфраструктура-
публична собственост.Отстъпената част за улична мрежа от имот с
идентификатор ********** с площ 9кв.м. се прибавя към ПИ с
идентификатор ************с НТП:за второстепенна улица,собственост на
Община Свиленград по КК на гр.Свиленград,улица************** по ПУП-
ПРЗ на гр.Свиленград като площта преди промяната е 1679кв.м.,а след
промяната става 1688кв.м.
Наличен е и Констативен протокол от 24.08.2022г. на Община
Свиленград,в който е констатирано,че горепосочената заповед/ Заповед
№**************/ не е обжалвана и е влязла в сила.
Налична е и Заповед №**********г. на Кмета на Община Свиленград,
ведно със скица-проект ,с която определя Община Свиленград за собственик
на 9кв.м.,представляващи 3,16% от площта на поземлен имот с
идентификатор 65677.478.36 и се прибавя към ПИ с идентификатор
************* с НТП:за второстепенна улица,собственост на Община
Свиленград по КК на гр.Свиленград,улица о.т. ********** по ПУП-ПРЗ на
гр.Свиленград, с начин на трайно предназначение : за второстепенна
улица/ул.Лозенград/,публична общинска собственост,а собствениците Тежка
механизация и Христина Стоянова Вълчева за останалата част от имота,за
ниско застрояване.
Представено е и Удостоверение издадено на ************г. от Община
Свиленград на „Тежка механизация“, в уверение ,че ПИ с идентификатор
*********** по КК на гр.Свиленград,попада в обхвата на Общия устройствен
план на Община Свиленград,одобрен с Решение №***********г. на
4
Общ.съвет гр.Свиленград, както следва: Устройствена зона с преобладаващо
малкоетажно жилищно застрояване –Жм.
Видно от писмо на Община Свиленград до адв.Д.Т.,във връзка с нейна
молба входирана на 09.05.2024г. я уведомяват,че Община Свиленград не е
извършила строителни дейности по тротоара на ул.Лозенград,след
отчуждаването на 9кв.м. от ПИ 65677.478.36 по КК на гр.Свиленград.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена
стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал
насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата.
Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – Д. П. К. и М.
Т. М., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на
противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно допълване, като те
са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според
начина на формиране показанията им се основават на преки, непосредствени
възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство,
като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за
фактите. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на
свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги възприема за
достоверни.
Идентична правна оценка се налага и относно писмените
доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК,
вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът
също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът от правна страна формира следните изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП
е редовно връчено на жалбоподателя на 01.02.2024г ,а жалбата срещу него е
входирана в регистратурата на АНО на 12.02.2024г./, от легитимирано лице и
е процесуално допустима / доколкото и липсва плащане от страна на
жалбоподателя на законно предвидения процент от глобата-съгласно писмо
от АНО/.
Преценена по същество, съдът намира същата за основателна, за което
се излагат следващите правни съображения:
По силата на чл. 156, ал. 1 ЗУТ, органите на ДНСК могат да извършват
служебна проверка за законосъобразност на издадените разрешения за строеж
и одобрените инвестиционни проекти.
Според нормата на чл. 12, ал. 2 от ЗУТ, застрояване се допуска само
ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна
5
на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален
закон.
Такъв специален закон ,който е посочен както в АУАН,така и в НП е
разпоредбата на чл.25,ал.5,т.2 от Закона за опазване на земеделските земи
/ЗОЗЗ/
В чл.24,ал.5,т.2 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ е
предвидено,че : „Решението за промяна на предназначението на земеделската
земя губи правно действие, когато: т.2. в тригодишен срок от влизането в
сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването
на разрешение за строеж на обекта, или т.3. в 6-годишен срок от влизането в
сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта
не е започнало.“ .
Съгласно пък ал.7 на чл.24 ( изм., бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024
г.) Земеделските земи се считат с променено предназначение от момента на
влизане в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на
национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които
стават публична държавна или общинска собственост.
Съгласно чл.26,ал.1 от ЗОЗЗ- „Разрешение за строеж се издава само при
влязло в сила решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 или удостоверение по чл.
24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6 за промяна на предназначението на земеделската
земя и след като се отнеме и съхрани или оползотвори хумусният пласт
съгласно чл. 14 и 15.
Извън влязлото в сила Решение на поземлената комисия, в
горепосочената разпоредба предвижда ,че Разрешение за строеж може да се
издаде :В случаите по ал. 7 /земеделските земи се считат с променено
предназначение от момента на влизане в сила на подробен устройствен план,
предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от
първостепенно значение, които стават публична държавна или общинска
собственост/ в 14-дневен срок от влизането в сила на подробния устройствен
план органът, одобрил плана, изпраща на министъра на земеделието и
храните копие от него, придружено с констативен акт, удостоверяващ
влизането му в сила, и регистър на засегнатите имоти. Министърът на
земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице издава
удостоверение, което да послужи за служебно отразяване на промяната на
предназначението на земеделската земя в съответните регистри. Отказът за
издаване на удостоверение подлежи на обжалване по реда на
Административнопроцесуалния кодекс./чл.24,ал.9 от ЗОЗЗ/.
Също така и Разрешение за строеж може да се издаде и при
необходимост от изграждане на обекти за производство на енергия от
възобновяеми източници за постигане на националната цел по чл. 12, ал. 1 от
Закона за енергията от възобновяеми източници и във връзка с прилагане на
насърчението по чл. 17, ал. 1, т. 8 от същия закон, земеделските земи се
считат с променено предназначение след влизането в сила на подробен
6
устройствен план, предвиждащ изграждане на обект за производство на
енергия от възобновяеми източници и издаване на удостоверение по ал. 6. За
земеделските земи от общинския поземлен фонд с начин на трайно ползване
пасища, мери и ливади изречение първо се прилага, когато за тях през
последните три години са проведени процедури при условията и по реда на
чл. 37 и от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и не са
сключени договори за наем.
При това положение следва да се приеме,че Разрешение за строеж може
да се издаде в няколко случая: При влязло в сила Решение на комисиите по
чл.17,ал.1 ; когато земеделските земи са с променено предназначение от
момента на влизане в сила на подробен устройствен план, предвиждащ
изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно
значение, които стават публична държавна или общинска собственост и
изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници
за постигане на националната цел по чл. 12, ал. 1 от Закона за енергията от
възобновяеми източници , след влизането в сила на подробен устройствен
план, предвиждащ изграждане на обект за производство на енергия от
възобновяеми източници и издаване на удостоверение по ал. 6.
В случая решението за промяна предназначението на земеделска земя за
неземеделски нужди е влязло в сила на 28.05.2019г., което е отбелязано върху
акта и не е спорен факт.
Тригодишният срок по чл.24 ал.5 т.2 ЗОЗЗ е изтекъл на 28.05.2022г., а
шестгодишният срок по чл.24 ал.5 т.3 ЗОЗЗ би изтекъл на 28.05.2025г., като
отсъства доказателство за поискано издаване на разрешение за строеж /РС/ в
тригодишния срок за обекта – предмет на промяна предназначението на
земеделска земя за неземеделски нужди /жилищно строителство/.
В тази вр. се отбелязва, че разликата между втория и третия срок по
цитираната правна норма се изразява в това, че 6-год. срок следва да тече
тогава, когато има издадено РС, но изграждането на обекта не е започнало,
тъй като за да започне законосъобразно изграждане на обекта трябва да има
издадено разрешение за строеж, съгласно чл. 148 ЗУТ.
Срокът е съобразен със срока на действие на РС, регламентиран в чл.
153 ал. 2 т. 1 от ЗУТ – "Разрешението за строеж губи правно действие, когато
в продължение на три години от влизането му в сила не е започнало
строителството.", към който може да бъде прибавен по реда на ал. 5 и ал. 6
на чл. 153 от ЗУТ срока, с който може да бъде презаверено разрешение за
строеж, чийто период на действие изтича.
Отпадането на правните последици на решенията на комисията по чл.
17 ал. 1 т. 1 ЗОЗЗ има за последица възстановяване на статуса на поземлените
имоти като земеделски земи, предназначени за земеделско производство по
смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ.
При възникване на предвидените в закона юридически факти
решението губи автоматично правното си действие, без да е необходимо
7
наличието на някакъв друг акт на комисията по чл. 17 ал. 1 ЗОЗЗ, аргумент за
което е и разпоредбата на чл. 64а ал. 6 ППЗОЗЗ, която предвижда, че когато в
сроковете по чл. 24 ал. 5 т. 2 и т. 3 ЗОЗЗ не е поискано издаването на
разрешение за строеж на обекта или изграждането на обекта не е започнало,
общинската администрация уведомява съответната комисия по чл. 17 ал. 1
ЗОЗЗ и Службата по геодезия, картография и кадастър за служебно
извършване на промяна в съответните регистри.
Извън посоченото, необходимо в конкретния случай е да бъде
съобразена и разпоредбата на чл.64а ал.3 ППЗООЗ : „Когато в рамките на
един ПУП има повече от един урегулиран поземлен имот, изграждането на
обекта се счита за започнало, когато са налице условията по ал. 2 за един от
урегулираните поземлени имоти или прилежащата им инфраструктура.“.
Съгласно ал.2 на чл.64а от ППЗОЗЗ -Изграждането на обекта се счита за
започнало, когато са изпълнени разпоредбите на чл. 157, ал. 1 ЗУТ /за начало
на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж се счита денят на
съставяне на протокола за открИ.е на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква - датата на заверка на
заповедната книга./ .
Тъй като със Заповед №*********г. на Кмета на Община Свиленград е
допуснато да се изработи проект за подобрен устройствен план- план за
регулация на имот идентификатор ******** по КК на гр.Свиленград, с
отреждане на имота за „жилищни нужди“ и се образува УПИ I,кв.380 в
м.”Лозенски път“ в обхват имот с идентификатор 65677.478.36 по КК на
гр.Свиленград, като със Заповед №************г. на Кмета на Община
Свиленград е Одобрен ПУП-ПР за образуване на Урегулиран поземлен имот
I, за жилищни нужди за ПИ **********, кв.380 по ПУП-ПУР на м.“Лозенски
път“, гр.Свиленград ,одобрен с Решение №**************г.,,която заповед
не е обжалвана и е влязла в сила, административният орган не е анализирал
цитираната разпоредба, което е било наложително поради обхвата на ПУП
във вр. с чл.64а ал.3 вр. с ал.2 ППЗОЗЗ вр с чл.24,ал.7 от ЗОЗЗ, доколкото от
представените по делото писмени доказателства се установява,че част от
имота за което е издадено процесното Разрешително за строеж е отреден за
публична общинска собственост –за тротоар и улица /Лозенград/ по одобрен
ПУП-ПР на община Свиленград.
И тъй като доколкото чл.24,ал.7 от ЗОЗЗ предвижда изключение , че
земеделските земи се считат с променено предназначение от момента на
влизане в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на
национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които
стават публична държавна или общинска собственост, то следва да се приеме,
че издаденото от жалбоподателя РС е правилно,тъй като за част от имота за
което е било издадено Разрешителното за строеж е с променено
предназначение въз основа на влязъл в сила ПУП,предвиждащ изграждане на
изграждането на общински обект-публична общинска собственост.
8
За пълнота на съдебният акт, следва да се посочи,че дори и да се приеме
за безспорно доказано твърдяното нарушение,което според настоящият
състав изпълва нормата на чл.232,ал.1,т.2 от ЗУТ вр с чл.12.,ал.2 от ЗУТ вр с
чл.25,ал.5,т.2 от ЗОЗЗ и което не е правилно квалифицирано, доколкото е
квалифицирано като нарушение на чл.12,ал.2 от ЗУТ /че не са налице
предвидените от закона изключение по коментираните по горе доводи/,
съгласно която норма /на чл.232,ал.,т.2/ - се наказва с глоба от 1000 до 5000
лева, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно
лице, което издаде строителни книжа в нарушение на този закон, то съдът
намира,че посочената от АНО за санкционна норма за неправилна ,по
следните съображения:
АНО е наложил за посоченото по горе нарушение на чл.12,ал.2 от ЗУТ
/издаване на Строително Разрешение в нарушение на закон/, е наложена на
жалбоподателя санкция на основание чл.234,ал.2 от ЗУТ.
Съгласно чл.234,ал.2 от ЗУТ -ако в срок до 3 години от влизането в сила
на наказателното постановление бъде извършено ново нарушение на същата
разпоредба, наказанието е глоба от 2000 до 30 000 лв. В маловажни случаи
глобата е от 100 до 500 лв.,като съгласно ал.1 на същата норма,гласи че : Ако
нарушението по чл. 232 и по чл. 233 бъде продължено, след като е
констатирано с акт, или ако в срока за издаване на наказателно постановление
бъде извършено друго нарушение от същото лице, наказанието е глоба от
3000 до 15 000 лв. независимо от наказанието по първото нарушение.
Нормата на чл. 234, ал.2 от ЗУТ е бланкетна и не сочи конкретен състав
на нарушение.
Следва да се отбележи че за да се счита изпълнено изискването на чл.
57, ал.1, т.6 от ЗАНН, в наказателното постановление следва да се съдържа
както нарушената материалноправна разпоредба, така и санкционната
/административнонаказателна/ разпоредба, въз основа на която се ангажира
отговорността и се налага административно наказание.
Административнонаказателната разпоредба не само предвижда вида и
размера на наказанието за извършено нарушение, но и регламентира самото
деяние, което представлява административно нарушение, като определя и
неговите съставомерни елементи т.е административно наказателната
разпоредба определя нарушаването на регламентираното с материалната
норма правило за поведение като противоправно и съставомерно от
обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение.
В този смисъл непълното посочване на административнонаказателната
разпоредба, на основание на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, не може да се разглежда като техническа, а представлява
правна грешка, доколкото е относима към правната квалификация на
деянието като административно нарушение.
В случая непълното посочване на разпоредбата, регламентираща
административно нарушение, има за последица неправилна административно
9
наказателна квалификация на деянието.
Без значение е дали приложената санкционна разпоредба може да бъде
извлечена от съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното
постановление описание на нарушението от фактическа и правна страна или
от индицията, че лицето е разбрало в какво се изразява административното
обвинение и за какво нарушение му е наложена санкцията.
Правоприлагането по принцип, и в частност административно
наказателното такова, не може да почива на предположения и респ.
разпоредбата, на основание на която се ангажира юридическата отговорност
на съответния правен субект, не може да бъде извличана по пътя на
формалната или правната логика.
Гореизложеното разминаване между повелителната и санкционна
правна норма води от една страна до невъзможност за жалбоподателя да
разбере точно за какво нарушение му се налага съответно по закон наказание,
а от друга обуславя и недоказаност на настоящото нарушение, като всичко
това води до отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане на основание чл.38 от ЗА,а от страна на АНО не се претендира
такива.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от
които е жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото
производство на основание чл.38, ал.1,т.3 от ЗА и в тази връзка е отправено
искане за присъждане на разноски от страна на адв.Аврамов.
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или
на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
10
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените
предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да
го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния
адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради
което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
От изложеното следва, че в полза на проц.представител на
жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500лева.
Водим от изложеното и на основание 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 вр.с ал. 3,
т. 1 и т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №***************** година на Началник на
Регионална дирекция за национален строителен контрол, с което на арх.И.
М. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.****************** за нарушение на
чл.12,ал.2 от ЗУТ на основание чл.234, ал.2 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в
размер на 2000,00 лв.
ОСЪЖДА Министерство на Регионалното развитие и
благоустройството със седалище и адрес на управление: гр. София 1202,ул.
Св. Св. Кирил и Методий № 17-19 ДА ЗАПЛАТИ на адв.Д. Я. Т. от АК
Хасково,сумата в размер на 500 лв. , представляваща адвокатско
възнаграждение по АНД №188/2024г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
11