Р
Е Ш Е Н И Е
№………………………
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, наказателно отделение, 17-ти въззивен състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети декември, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря ЕЛЕНА
ЧАУШЕВА и с участието на прокурора АНТОАНЕТА ПАНЧЕВА изслуша докладваното от
съдия Петър Сантиров В.Н.О.Х.Д. № 2874 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.318 и сл. от НПК.
Образувано
е по въззивна жалба на защитника на подсъдимият Г.Г. срещу присъда от
09.03.2017г. по Н.О.Х.Д. № 6218/2014г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, с
която признава подсъдимият Г.Г. /представляващ се като Е. Г./ за виновен в
това, че на 06.07.2013г. в гр.София, на гранично контролно пропускателен пункт
„Аерогара София“ съзнателно се ползвал /представил пред граничният полицай К.Г.З./
от преправен чуждестранен официален документ за самоличност - арменски паспорт
№ АК*******на който е придаден вид, че е издаден за лицето Г. Е., роден на ***г.,
като оригиналните страници с номер 2 и 3, които носят информация за притежателя
на паспорт, са били премахнати и на тяхно място са били поставени /подпъхнати и
залепени/ подправени страници, когато от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност- престъпление по чл.316, вр. с чл.308, ал.2, вр.
с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.316, вр. с чл.308, ал.2, вр. с
ал.1 от НК го осъжда на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание
за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
В
подадената от защитника жалба и в допълнение към нея се твърди, че така
постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, като се
иска отмяната с три алтернативни искания: да се върне делото на прокурор; да се
върне на първоинстанционен съд; да се оправдае подсъдимият. В жалбата са
изложени няколко групи доводи, които макар и несистематично и неясно изложени
могат да се групират до: неправилна оценка на доказателственият материал /по същество
такива доводи се излагат в раздел първи от допълнение към жалбата, където се
твърди наличие на допуснати процесуални нарушения/, като основно се акцентира
върху неустановена самоличност на подсъдимото лице; наличие на предпоставки за
приложение на чл.9, ал.2 от НК; ненадлежно приобщаване на веществено
доказателство; липса или непълнота на мотиви; пристрастност на съдебния състав.
В
закрито съдебно заседание от 04.07.2017г. въззивният съдебен състав е насрочил
делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като не е допуснато
провеждането на съдебно следствие и допускането и събирането на нови
доказателства, вкл. и разпит на подсъдимия.
Пред въззивният съд в хода на съдебните прения прокурорът от
СГП излага доводи затова, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна и
като такава следва да бъде потвърдена.
Защитника
на подсъдимия смята, че присъдата на СРС
е неправилна и незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, а
делото върнато на прокурор; на СРС; подсъдимият да бъде оправдан. Отново се
излагат доводи идентични с тези, изложени в допълнение към въззивната жалба.
Подсъдимият
не се явява, като в нарочна молба заявява, че е уведомен за съдебното заседание
и е съгласен то да се проведе в негово отсъствие.
Съдът като взе предвид доводите и възраженията на страните,
доказателствата по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на
атакуваната присъда по реда на чл.314 от НПК, не констатира основания за
нейната отмяна.
Присъдата на СРС е правилна и законосъобразна в частта относно
фактите и правният анализ. Съдът е положил всички усилия, за да изясни правилно
всички обстоятелства по делото. При постановяване на присъдата са спазени
основните принципи на НПК, залегнали в нормите на чл.13 /разкриване на
обективната истина по реда и със средствата на НПК/, чл.14 /по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото/, чл.18 /непосредственост/. Изяснени са обстоятелствата
по чл.102 от НПК. Съдът е възприел фактическа обстановка, правилно изведена от
доказателствената съвкупност по делото. Доказателствата и доказателствените
източници са обсъдени подробно и задълбочено, при спазване нормите на НПК и
правилата на формалната логика. Анализирани са свидетелските показания, противоречията
в тях, както и доводи защо едни показания се ценят за сметка на други. Посочени
са писмените доказателства и въз основа на кои от тях съдът е формирал
съжденията по фактите и правото. Позовал се е на извършените и приети
експертизи. В резултат на цялостната си аналитична дейност СРС е стигнал до
правилно установена фактическа обстановка. Правните изводи на съда са пряко
изводими от тази фактическата обстановка и са съобразени нормите на НПК,
теорията и практиката
Независимо от това, че се солидаризира с повечето изводи на
първостепенния съд, настоящата съдебна инстанция извърши самостоятелен анализ
на всички материали по делото, което е нейно задължение съгласно нормата на
чл.314, ал.1 от НПК. При този анализ съдът достигна до следните фактически и
правни изводи:
Г.Г., роден на ***г. в Грузия, арменец, гражданин на Грузия,
неосъждан, с личен № *******
През 2013г. подс. Г. ***. Там той живеел на семейни начала с
Д.И., като пребивавал дома на нейната
майка.
На 06.07.2013г. подсъдимият решил да потегли към Република
Франция. За целта същият се снабдил по неизвестен начин с преправен документ за
самоличност - арменски международен паспорт с № ******. Подправката се
изразявала в това, че оригиналните страници 2 и 3, носещи информация за
притежателя на паспорта били премахнати и на тяхно място били поставени
/подпъхнати и залепени/ подправени страници. На посочената по-горе дата
подсъдимият имал намерение да излети със самолет за Франция с номер на полета W64321 за гр.Бове, Франция. /л.23 от
ДП/. За целта Г. се намирал на летище София, терминал І. Той предприел
преминаване през салон „заминаващи“ и се явил пред органите на гранична полиция
за осъществяване на проверка и подал цитираният по-горе международен паспорт на
служителя на гранична полиция К.З..
Служителят се усъмнил в истинността на документа, поради което Г. бил
отведен на т.нар „втора линия за контрол“. Там той се представил за Г. Е.,
роден на ***г. като представил и лична карта, издадена от френските власти,
която била автентична /л.16 от ДП - експертна справка, както и заключение на
КТДЛИЕ на л.33 и сл. от ДП/ и в която имената на подсъдимия били изписани като Г.
Е..
На същата дата паспортът използван от Г. пред служителя на
гранична полиция бил предаден за изследване от експерт, който дал становище, че
персонализираната страница на паспорта е преправена /експ. справка № 423/ 06.
07. 2013 г./.
След това на Г. бил извършен личен обиск и той бил задържан
за 24 часа със заповед за полицейско задържане № 203/06.07.2013г. Заповедта е
съобщена на подсъдимия чрез преводач от руски език /л.20 от ДП/.
В хода на ДП е поискано съдействие от ИНТЕРПОЛ с цел
установяване самоличността на подсъдимия, като в отговор на това са получени
сведения, а именно:
1.
От бюрото на Интерпол в гр.Берн е
получена информация, касаеща това, че пръстовите отпечатъци, изпратени от
българските власти съвпадат с тези на лице, записано в тяхната база-данни като
такова с „неустановена самоличност“, но за което са налични данни, че се
представя за Hagopian Aramq,
роден на ***г. в Грузия, както и че използва името Garegin Grigorian, роден на ***г. и Grigorian Garegin род. на ***г.. Има
информация, че е регистриран за кражба, както и за депортация, но не се издирва
на територията на Швейцария.
2.
От арменските власти е получен отговор,
че лицето Е.G.,
роден на ***г. в техните регистри не съществува, а процесният паспорт е издаден
на 08.02.2019г. на лицето М.М.;
3.
От Интерпол Т.е получен снимков материал
за лице си имена Г. Г., роден на ***г. в гр.А., Грузия, както и снимков материал
на лицето М.М.роден
на ***г., притежател на процесния паспорт. Установено е, че този паспорт е
обявен за загубен от притежателя му и заменен с нов.
4.
От Интерпол Москва е получена
информация, че пръстовите отпечатъци на лицето, което в Р.България се е
представило като Е. Г., са идентични с тези на лице, което в регистрите на
Интерпол Москва е записано като Garegin
Grigorian , роден на ***г. в Грузия.
По
делото в хода на ДП е изготвена комплексна технико-документална и лицево
идентификационна експертиза. От заключението на същата се установява, че
процесният арменски международен паспорт е истински, но в него има съществени
преправяния, които се изразяват в това, че били премахнати оригиналните
страници с номер 2 и 3, като на тяхно място са поставени /подпъхнати и
залепени/ подправени страници На тези именно страници се съдържа цялата
информация за личните данни на паспорта. От заключението на тази експертиза се
установява и че снимките в инкриминирания паспорт и личната карта, издадена от
френските власти са идентични с лицето, което се е представило за Е. Г. на
летище София.
В
хода на ДП е назначена и допълнителна
лицево-идентификационна експертиза. От нея се установява, че лицето, което на
летище София се е представило за Е. Г. е идентично с лицето, което грузинските
власти са посочили като Г. Г., както и че лицето, което в България се е
представило за Е. Г. не е идентично с лицето М.М.който е истинският притежател на
паспорта.
Ето
защо и настоящият съдебен състав намира, че самоличността на подсъдимия е
установена в достатъчна степен и доводите на защитата в тази насока, изложени
във въззивната жалба и допълнението към нея са неоснователни. Не са налице
основателни съмнения, които да налагат да се приеме, че се касае за лице с
друга самоличност. Действително, по делото са налични данни за лична карта,
издадена от Р.Франция. Но съдът анализира и оценява доказателствения материал в
неговата съвкупност. В тази насока и този състав се солидаризира с мотивите на
СРС.
Изложеното
по-горе по фактите се подкрепя от съвкупният доказателствен материал и
наличните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
свидетелски показания на св. К.З.; протокол за доброволно предаване от
06.07.2013г. /л.4, т.1 от ДП/, експертни справки /л. 14-18 от ДП/; заповед за
задържане на лице /л.20 от ДП/, протокол за личен обиск /л.21 от ДП/; копие от
самолетен билет /л.23 от ДП/; писмо от Министъра на вътрешните работи; КТДЛИЕ и
допълнителна лицево-идентификационна експертизи; европейска дактилоскопна
карта; процесният паспорт; снимки изпратени от грузинските и арменските власти;
справка за съдимост и всички писмени доказателства, надлежно приобщени по реда
на чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира всички изброени доказателства и доказателствени средства като
достоверни и събрани по надлежния процесуален ред.
Показанията
на св. К.З. не дават основания за съмнения в тяхната истинност. Същите са
конкретни, ясни, логични и последователни, както и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото. Този свидетел е установил кога, къде и с
какво направление е искал да пътува подсъдимия, както и факта на използването
на инкриминираният документ именно пред този служител.
Съдът
не приема доводите на защитата за ненадлежно приобщаване на веществено
доказателство - паспорта, използван от подсъдимия. Това е станало с протокол за
доброволно предаване. Следва да се каже, че българският наказателен процес не
познава т.нар от теорията „решителни
доказателства“. Фактите по делото и правните изводи се градят на базата на
всички доказателства. Веществени доказателства могат да бъдат приобщени и чрез
простото им „влагане“ по делото. Предаването и/или намирането на определено
веществено доказателство може да се установи и със свидетелски показания, ако
тези показания се касаят за лице възприело пряко и непосредствено съответните
факти. В случая няма съмнения какво е използвал подсъдимия и какво е приобщено
по делото, а именно инкриминираният паспорт.
Настоящият
съдебен състав е изцяло солидарен с оценката на доказателствения материал,
извършен от първостепенния съд.
Вследствие
на така приетата фактическа обстановка и настоящият състав, подобно на СРС,
намира, че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъпление
по чл.316, вр. с чл.308, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Това е така, защото същият на
дата 06.07.2013г. в гр.София, на ГКПП „Аерогара София“ съзнателно се е ползвал,
като представил пред граничен полицай К.З., от преправен чуждестранен официален
документ за самоличност арменски - паспорт № АК*******на който е придаден вид,
че е издаден за лицето Г. Е., роден на ***г., като оригиналните страници с
номер 2 и 3, които носят информация за притежателя на паспорт, са били
премахнати и на тяхно място са били поставени /подпъхнати и залепени/
подправени страници, когато от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
Налице
са всички признаци от обективната страна на престъпния състав - преправен
официален документ за самоличност; използване от подсъдимия пред длъжностно
лице от състава на Гранична полиция.
От
субективна страна подс. е съзнавал, че процесният паспорт не издаден на него и
не изхожда от властите в Армения, както и че същият е бил преправен. Паспорта е
издаден на съвсем друго лице в Армения, обявен е за изгубен, а в процесния
паспорт са добавени нови страници със снимката на подсъдимия и имената Г.Г..
Съдът
не приема доводите на защитата за наличието на предпоставки за приложение на
чл.9, ал.2 от НК. Това престъпление е на формално извършване. Механизма на
извършване на престъплението от подсъдимия е типичен за този вид престъпна
дейност, който именно се състои в използването на неистински документи пред
длъжностно лице. Освен това използването не е случайно /примерно при проверка
на самоличност на улицата/, а преднамерено - пътуване в чужбина. Това, че
впоследствие представил и лична карта, издадена от властите на Франция не
омаловажава случилото се. Напротив по-скоро се поставя въпросът дали и този
документ не е получен чрез използване на невярно декларирани данни пред
френските власти.
Не
са налице предпоставки за връщане на делото на ДП или на СРС, каквито искания
прави защитата. Едното е процесуално невъзможно, а за второто няма
предпоставки. Защитата не е посочила какви, според нея са тези съществени
процесуални нарушения, които са неотстраними при въззивната проверка и които
налагат връщане на делото. Изложените доводи за процесуални нарушения по
същество касаят оценката на доказателствения материал, което не е основание за
връщане на делото.
Относно
наказанието съдът приема доводите на СРС. С оглед данните за личността на
подсъдимия, целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, изминалия период от
време е правилно наказанието да се определи по чл.54 от НК. Не са налице данни
за прилагането на чл.55 от НК. Наложеното от СРС наказание от „три месеца
лишаване от свобода“ е минимално предвиденото в закона и не се налага неговото
преразглеждане. Налице са и предпоставките за приложение на чл.66, ал.1 от НК,
като изтърпяването на така наложеното наказание следва да се отложи за срок от
три години.
По
изложените съображения настоящия съдебен състав на СГС намери за неоснователни подадената
въззивна жалба.
Водим
от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, СГС, НО, 17-ти
въз. състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 09.03.2017г. по Н.О.Х.Д. № 6218/2014г. по описа на СРС, НО, 112-ти
състав, с която признава подсъдимият Г.Г. /представляващ се като Е. Г./ за
виновен в това, че на 06.07.2013г. в гр.София, на гранично контролно
пропускателен пункт „Аерогара София“ съзнателно се ползвал / представил пред
граничният полицай К.Г.З./ от преправен чуждестранен официален документ за
самоличност - арменски паспорт № АК*******на който е придаден вид, че е издаден
за лицето Г. Е., роден на ***г., като оригиналните страници с номер 2 и 3,
които носят информация за притежателя на паспорт, са били премахнати и на тяхно
място са били поставени /подпъхнати и залепени/ подправени страници, когато от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление
по чл.316, вр. с чл.308, ал.2, вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.316, вр. с чл.308, ал.2, вр. с ал.1 от НК го осъжда на наказание „лишаване
от свобода“ за срок от три месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК отлага
изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години от влизане на
присъдата в сила. като ПРАВИЛНА И ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: Членове:1. 2