РЕШЕНИЕ
№ 1923
гр. Варна, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110108400 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от О. В. срещу „К. г.“ ЕООД обективно
кумулативно съединени специални положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено
нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 342.74 лева, представляваща
обезщетение за предоставена от ищеца на ответника без правно основание услуга
сметоизвозване за разполагане на маси и столове върху общинска земя пред кафе-бар,
находящ се в *, от ответника за периода от 01.01.2020 г. до 31.08.2020 г., с изключение на
периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. и 12.68 лева – мораторна лихва, начислена върху
обезщетението от 342.74 лева за периода от 01.02.2020 г. до 13.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК в съда – 03.02.2021 г., до окончателното погасяване на задължението, за които суми
е издадена по реда на чл. 417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение № 260965/04.02.2021 г. по ч. гр. д. № 1669 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО,
9-ти съдебен състав.
В исковата молба ищецът твърди, че в негова полза е издадена заповед по чл. 417
от ГПК за незабавно изпълнение на предявените парични задължения и изпълнителен лист,
срещу която ответникът в срок е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, което обуславяло
неговия правен интерес да предяви оспорените граждански притезания по реда на чл. 422 от
ГПК.
Поддържа се в исковата молба, че ответникът без правно основание ползва терен,
който е общинска собственост, като на същия отново без правно основание му се
предоставя услуга „сметоизвозване“. Сочи се, че ответникът е поставил свои маси и столове
пред кафе бар, ситуирани върху общински терен, находящ се в *, за осъществяване на
търговска дейност, без да му е издадено разрешение за право на разполагане върху
1
общинска земя. Твърди се, че общинската земя се ползва в периода от 01.01.2020 г. до
31.08.2020 г., като през този период на ответника е предоставяна и услуга сметоизвозване за
преместваем обект, отново без да е учредена договорна връзка между страните, като
дължимата цена за услугата е 0.02 лева на кв. м. на ден, съгласно решение на Общинския
съвет – В. № 548-6, Протокол № 17/25.10.2000 г. и Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. В.. Поддържа
се, че ползваният през периода м.01.2020 г. – м.03.2020 г. общински терен е 92 кв. м.; през
периода м.05.2020 г. – 37 кв. м.; през периода м.06.2020 г. – 104.00 кв. м.; през периода
м.07.2020 г. – м.08.2020 г. – 108.50 кв. м. Излага се, че съгласно решение на Общинския
съвет – В. № 202-1, Протокол № 5 от 16.04.2020 г. за периода на извънредното положение
/13.03.2020 г. – 13.05.2020 г./ не е начислявана цена за услуга сметоизвозване.
Твърди се, че общо за процесния период претенцията на ищеца възлиза на 342.74
лева, като сумата се претендира под формата на обезщетение. Поддържа се, че длъжникът е
изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава, считано от 01.02.2020 г.,
като общият претендиран размер на законната лихва за периода от 01.02.2020 г. до
13.10.2020 г. възлиза на 12.68 лева.
Сочи се, че въпреки направените опити за извънсъдебно уреждане на отношенията
ответникът и към настоящия момент продължава без правно основание да ползва
общинската територия, респективно услугата сметоизвозване и да не заплаща цената на
последната.
По същество моли исковете да бъдат уважени като основателни.
Претендира сторените в хода на заповедното и исковото производство съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез
юрк. В. М. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Д. Т. оспорва
исковата претенция. В хода на устните състезания пледира, че искът е неоснователен,
доколкото липсват доказателства, за това че ищецът е собственик на процесния терен и за
това, че върху процесния терен са поставени масите и столовете на ответното дружество.
Оспорва иска и по размер. Претендира сторените разноски и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
На 03.02.2021 г. ищецът е депозирал заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, в резултат на
което е образувано ч. гр. д. № 1669 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО. Въз основа на
разпореждане на съда е издадена заповед № 260965/04.02.2021 г. за процесните вземания.
Изпълнителното основание е редовно връчено на длъжника, като в срока по чл. 414 от ГПК
ответникът е оспорил заявените вземания срещу него. Ищецът в преклузивния едномесечен
срок в изпълнение на съдебните указания е упражнил правото си на иск, като е сезирал
настоящия съдебен състав с искане за установяване дължимостта на предявените суми със
съдебна санкция.
От констативен протокол № 13383 от 13.01.2020 г. /л. 17/, съставен от С. Й. и З. Д. и
двете на длъжност „ст. инспектор“ към Дирекция „Обществен ред и контрол“ при О. В., р-н
„П.“, се установява, че е извършена проверка на маси пред кафе-бар, находящи се на *,
експлоатирани от търговеца „К. г.“ ЕООД. Установено е в резултат на проверката, че на
2
терена пред кафе бара на * е ситуирана стъклена конструкция с площ от 92 кв. м., на която
са разположени маси и столове за търговия на открито. Констатира се още, че за обекта
липсва разрешение за търговия на открито за заетата площ. Протоколът е съставен и
подписан в присъствието на лицето С. В. /без посочване на качеството му/, който се е
задължил да предаден протокола на управителя на ответното дружество.
От констативен протокол № 13481 от 07.02.2021 г. /л. 16/, съставен от горепосочените
длъжностни лица, се установяват факти, идентични на тези от протокола от 13.01.2020 г.,
като протоколът е подписан отново от лицето С. В. с отбелязване, че е служител на
търговското дружество и че ще предаде протокола на управителя.
От констативен протокол № 13525/04.03.2020 г. /л. 15/, съставен от същите
длъжностни лица, се установяват горните факти, като протоколът е подписан отново от С.
В. с отбелязване, че е служител и че ще предаде протокола на управителя.
От констативен протокол № 13630/08.04.2020 г. /л. 14/, съставен от същите
длъжностни лица, отново се установяват горните факти, като този протокол е съставен и
подписан без присъствието на трето лице.
От констативен протокол № 13771 от 15.05.2020 г. /л. 13/, съставен от горепосочените
длъжностни лица, се установява, че е извършена проверка на маси пред кафе-бар „Г. бар“ на
*, експлоатирани от ответното дружество. Установено е в резултат на проверката, че с оглед
на предприетите противоепидемични мерки срещу COVID-19 и новите разпоредби, е
спазено отстоянието от 1.50 м между масите и столовете за търговия на открито. При
проверката е установено, че заетата площ от маси и столове за търговия на открито е 37.00
кв. м. Протоколът е съставен и подписан в присъствието на лицето Павел Хараланов, който
видно от вписванията по партидата на търговеца в ТР е управител на дружеството,
експлоатиращо терена пред кафе-бара на *, включително и към онзи момент.
Видно е от констативен протокол № 13838 /л. 12/, съставен от горепосочените
длъжностни лица, че в резултат на проверка на * на 23.06.2020 г. пред процесното кафене е
констатирано отново, че е ситуирана конструкция с площ от 92 кв. м., на която са
разположени маси и столове за търговия на открито. Пред нея конструкцията са поставени
допълнително 8 бр. маси с обща площ от 12 кв. м. Към момента на проверката заетият терен
от маси и столове за търговия на открито е 104.00 кв. м. Протоколът е съставен в
присъстивто на Н. К. – ст. инспектор и С. В. – служител, който се задължил да предаде
протокола на управителя.
От представения констативен протокол № 13889 от 08.07.2020 г. /л. 11/, съставен от З.
Д. и С. Й. и двете на длъжност „ст. инспектор“ към Дирекция „Обществен ред и контрол“
при О. В., р-н „П.“, се установява, че при поредната проверка на адреса в *, пред процесното
кафене отново е констатирано, че е ситуирана процесната конструкция с площ от 92.00 кв.
м., на която са разположени маси и столове за търговия на открито, включително и пред нея
също са поставени, но този път допълнителни 11 бр. маси с площ от 16.50 кв. м., като
общата ползвана от ответника земя на адреса е 108.50 кв. м. Протоколът е съставен и
подписан в присъствието на Ивайло Пеев – служител, който се задължил да предаде
протокола на управителя.
От констативен протокол № 14605 от 06.08.2020 г. /л. 10/ се установяват факти и
обстоятелства, идентични на тези, обективирани в протокола от 08.07.2020 г., като същият е
съставен отново от С. Й. и З. Д. в присъствието на П. П. – служител, с отбелязване
последният да предаде протокола на управителя на ответното дружество.
Горепосочените протоколи не са оспорени от ответника в преклузивния срок по чл.
131 от ГПК.
От ангажирания акт № 1479 за публична общинска собственост /л. 49/ от 21.12.1999
г. се установява, че площад „С.“, находящ се в *, е публична общинска собственост.
3
Общоизвестен е фактът, че местонахождението на * е на площад „С.“, като това е в
унисон и с ангажираната справка от АГКК /л. 50/.
По делото е представено счетоводно извлечение от сметка за задължения на „К. г.“
ЕООД /л. 6/, от което е видно, че дължимите суми по периоди са, както следва:
- 57.04 лева – главница, дължима за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г., ведно с
мораторната лихва от 4.03 лева, начислена за периода от 01.02.2020 г. до 13.10.2020 г.
- 53.36 лева – главница, дължима за периода от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г., ведно с
мораторната лихва от 3.48 лева, начислена за периода от 01.03.2020 г. до 13.10.2020 г.;
- 22.08 лева – главница, дължима за периода от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г., ведно с
мораторната лихва от 0.77 лева, начислена за периода от 01.04.2020 г. до 13.10.2020 г.;
- 13.32 лева – главница, дължима за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., ведно с
мораторната лихва от 0.46 лева, начислена за периода от 01.06.2020 г. до 13.10.2020 г.;
- 62.40 лева – главница, дължима за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., ведно с
мораторната лихва от 1.80 лева, начислена за периода от 01.07.2020 г. до 13.10.2020 г.;
- 67.27 лева – главница, дължима за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно с
мораторната лихва от 1.36 лева, начислена за периода от 01.08.2020 г. до 13.10.2020 г.;
- 67.27 лева – главница, дължима за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно с
мораторната лихва от 0.78 лева, начислена за периода от 01.09.2020 г. до 13.10.2020 г.
Счетоводното извлечение е в унисон със справката за задължения/плащания към
договори /л. 7/.
От представения протокол № 5 от 16.04.2020 г. /л. 42/ на Общински съвет – В. се
констатира, че за срока на въведеното извънредно положение лицата, ползващи общинска
земя са освободени от заплащане на цена на услугата сметоизвозване. Решението е в унисон
с изпратената до ответника покана за доброволно изпълнение /л. 18/, която е върната като
непотърсена, но от чието съдържание е видно, че обезщетението се претендира за периода от
01.01.2020 г. до 12.03.2020 г. – 132.48 лева и от 14.05.2020 г. до 31.08.2020 г. – 210.26 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение за претендираните суми, срещу която е
постъпило в срока по чл. 414 от ГПК възражение за недължимост и в изпълнение указанията
на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
За да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на ответника по така
предявените искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл.
59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на
пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните елементи от фактическия
състав: че е собственик на процесния терен, находящ се на *, че същият е ползван от
ответника в процесния период в сочените площи, намаляването на имуществения
патримониум на ищеца и нарастване на имуществената сфера на ответника, които да
произтичат от общ факт, както и че вземанията са станали изискуеми и ответникът е
изпаднал в забава.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията и положителните си твърдения в отговора, а при установяване на
горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.
От приобщения акт за общинска собственост на л. 49 и справка от АГКК се
4
установява по несъмнен начин, че ул. „К. Н.“ в гр. В. е публична общинска собственост.
От ангажираните и неоспорени от ответника констативни протоколи на л. 10 – л. 17
се установи по несъмнен начин, че през периода от м.01.2020 г. до м.03.2020 г. ответникът е
разположил маси и столове върху 92 кв. м. общинска територия, находяща се на *, пред
кафе-бар „Г. бар К.“; през м.05.2020 г. – върху 37 кв. м. на същото място; през м.06.2021 г. –
върху 104 кв. м., а за периода от м.07.2020 г. до м.08.2020 г. върху 108.50 кв. м.
Съгласно чл. 56, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗУТ за преместваеми обекти за търговска дейност се
издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от
главния архитект на общината. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба на Общински съвет-В. за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О.
В. /Наредбата/, за ползване на тротоари, площади, улични платна и терени за търговска
дейност на открито, вкл. за разполагане на маси, столове, витрини, се събира такса на кв. м
на ден или кв. м. на месец, според зоната, в която е разположен теренът, по решение на
Общинския съвет. А според правилото на т. 9.6. от Раздел IX на Приложение № 2 от
Наредбата за временни обекти, разположени върху терени общинска собственост по чл. 56
от ЗУТ се заплащат 0.02 лв./кв.м. на ден за предоставяне на услугата сметоизвозване.
В конкретния случай, се установи по делото от ангажираните писмени документи,
описани във фактическата част на решението, анализирани в съвкупност и поотделно, че
ответникът е ползвал горепосочените площи общинска земя през процесния период чрез
поставяне на маси и столове пред кафе-бара, находящ се на *, без да му е издадено
разрешение по смисъла на чл. 56 от ЗУТ. Т.е. между страните не е налице учредена
облигационна връзка с характер на наемно правоотношение. Отделно, ищецът не
претендира заплащане на местна такса, което е допустимо само по реда на
ДОПК /определение № 430 от 24.09.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5151/2013 г., I г. о., ГК/,
тъй като не твърди, че ответникът е ползвател на услуга по смисъла на ЗМДТ. Един от
основните принципи в обективното гражданско право обаче е забраната за неоснователно
обогатяване, в чиято основа е концепцията за естествената справедливост. В цивилистичната
доктрина цитираното правило се разглежда като една допълнителна и субсидиарна
претенция за имуществено уравнение чрез едно единно общо вземане въз основа на единен
общ фактически състав, което възниква само когато липсва друго средство за защита.
Отчитайки конкретиката на казуса, настоящият съдебен състав счита, че отношенията между
страните по делото следва да се уредят по правилата на общата разпоредба на
неоснователното обогатяване, като извъндоговорен източник на облигационните
правоотношения.
Съдът намира предявения от О. В. против „К. г.“ ЕООД иск по чл. 59 от ЗЗД за
основателен. Налице са всички посочени по-горе предпоставки на иска - обедняване на
ищеца поради лишаването му от възможността да получи следващата се цена за
сметоизвозване във връзка с разполагане на преместваеми обекти в централната част на
града върху територия негова собственост; обогатяване на ответника чрез ползване на
преместваемите обекти, ситуирани върху общинска територия, без заплащане на дължимата
цена на услугата сметоизвозване, т.е. в конкретния случай се наблюдава обогатяване под
формата на спестени разходи; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника; липса на правно основание за имотното разместване и липса на друг иск /вещен,
деликтен, договорен/, с който общината може да се защити.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е оспорил размера на предявените
граждански притезания. За пълнота на изложението следва да се посочи, че размерът на иска
се доказва от представеното счетоводно извлечение от сметката на общината, като
изчисленията са в унисон с периода на ползване на общинския терен, от една страна, и от
друга с ползваната площ през този период, имайки предвид и определената в Наредбата
цена от 0.02 лева на кв. м. на ден, както и с оглед решението на Общински съвет-В. през
5
периода на извънредното положение да не се начислява такса за услугата сметоизвозване.
Дължимостта на главното вземане обуславя дължимостта и на акцесорното за
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Следва да се разграничат хипотезите,
при които вземането на кредитора срещу неоснователно обогатилия се е станало изискуемо,
от случаите, при които възниква правото да се търси лихва за забава върху обезщетението,
което се дължи от неоснователно обогатилия се по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. В хипотезата на чл.
59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със
срок, поради което, съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнението му
веднага. Вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на
неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника,
която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. В конкретния
случай ищецът е изпратил покана до ответника, но видно от разписката, ситуирана на гърба
на л.10, същата не е получена от последния, което обуславя извода за липсата на надлежна
покана за изпълнение на претендираното обезщетение по чл. 59 от ЗЗД. Когато кредиторът
не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата
молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава /така Определение
№ 443 от 17.05.2018 г. по гр. д. № 905/2018 г. на ВКС/.
Ето защо, съдът счита за неоснователен иска за присъждане на мораторна лихва в
размер от 12.68 лева, начислена върху главницата за периода от 01.02.2020 г. до 13.10.2020
г., доколкото ответникът е поставен в забава едва с исковата молба, което обуславя
отхвърлянето на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В полза на ищеца следва да се присъди единствено законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 03.02.2021 г. до
окончателното погасяване на вземането, имайки предвид, че исковата молба се счита за
подадена от този момент – арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. т. 12
от ТР № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се присъдят сторените съдебно-
деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, чийто общ размер възлиза на
241.08 лева, от които: разноски по ч. гр. д. № 1669 по описа за 2021 г. на РС-Варна в размер
от 72.33 лева – 24.11 лева за държавна такса и 48.22 лева за юрисконсултско възнаграждение
и разноски, сторени в настоящото исково производство в размер от 168.75 лева - 72.32 лева
за държавна такса и 96.43 лева за юрисконсултско възнаграждение в минимално определен
от съда размер по арг. от чл. 78, ал. 8 от ГПК с оглед действителната фактическа и правна
сложност на делото.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че „К. г.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: * дължи на О. В., БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на
управление: * * сумата в размер от 342.74 лева /триста четиридесет и два лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за предоставена от ищеца на
ответника без правно основание услуга сметоизвозване за разполагане на маси и столове
върху общинска земя пред кафе-бар, находящ се в *, от ответника за периода от 01.01.2020
г. до 31.08.2020 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК в съда – 03.02.2021 г., до окончателното погасяване на задължението, за която сума е
6
издадена по реда на чл. 417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
№ 260965/04.02.2021 г. по ч. гр. д. № 1669 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от О. В., БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление:
* * против „К. г.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * специален
положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със
сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 12.68 лева
/дванадесет лева шестдесет и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва,
начислена върху обезщетението от 342.74 лева за периода от 01.02.2020 г. до 13.10.2020 г.,
за която сума е издадена по реда на чл. 417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение № 260965/04.02.2021 г. по ч. гр. д. № 1669 по описа за 2021 г. на РС-
Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, „К. г.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * да заплати на О. В.,
БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: * * сумата в общ размер от 241.08 лева
/двеста четиридесет и един лева и осем стотинки/, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, от която:
- 72.33 лева - разноски по ч. гр. д. № 1669 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти
съдебен състав и
- 168.75 лева – разноски по настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7