№ 967
гр. Бургас, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120203056 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на
„*” ЕООД с ЕИК: *, с посочен съдебен адрес: *, чрез пълномощник - адв. М. Т. – БАК,
против Наказателно постановление № 648157-F665150/25.07.2022 г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 59а, ал. 3,
т. 1, вр. с чл. 3, ал. 14 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. с чл. 118, ал. 10
ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за допуснати нарушения на
производствените правила и незаконосъобразност на санкционния акт. Посочва се, че в
АУАН и НП не са посочени датата и мястото на нарушението, както и обстоятелствата по
извършването му. Допълва се, че с АУАН са констатирани 18 отделни нарушения, като в
последствие за всяко едно е било издадено НП, което според жалбоподателя му е попречило
да разбере в какво точно се „обвинява“ и да организира защитата си. На последно място се
посочва, че на жалбоподателя не са били връчени два броя констативни протоколи, което е
ограничило правата му, както и че в НП не са били обсъдени смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
* – БАК, преупълномощена от адв. Т. – БАК, която заявява, че поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Моли за отмяна на НП изцяло и присъждане на разноски.
В допълнително представени писмени бележки процесуалният представител на
жалбоподателя развива още веднъж доводите си за порочност на издаденото НП, като
допълва, че е налице разминаване между заявената дата на започване на проверката и датата,
отразена в констативния протокол по делото. Счита, че е останало неясно защо контролните
органи са извършили проверка на адрес в кв. *, на който не се намира седалището и адресът
на управление на дружеството, както и че е незаконосъобразно държаният орган да не
1
извърши проверка още след първото твърдяно нарушение, а да чака да се натрупат 18 на
брой и едва тогава да реши да действа. Моли за отмяна на НП и за присъждане на сторените
в производството разноски.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която моли
постановлението да бъде потвърдено, посочвайки, че не са допуснати процесуални пороци, а
нарушението е безспорно доказано. Счита, че не е процесуална пречка с един АУАН да се
констатират 18 отделни нарушения, както и че в АУАН и НП датата и мястото на
извършване на нарушението са посочени по достатъчно изчерпателен и разбираем начин.
Пледира, че не са налице обстоятелства, които да позволят квалифициране на нарушението
като маловажно. Моли за присъждане в полза на НАП на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от самото НП - то е връчено на търговеца на
28.07.2022 г., а жалбата е депозирана на 10.08.2022 г). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 16.06.2022 г. служители от НАП, сред които и св. Г. П. – инспектор по приходите
в НАП, извършили проверка на дружеството „*“ ЕООД с ЕИК: *. Повод за проверката бил
анализ на информацията в системата на НАП „Контрол на горивата“ за периода от
01.01.2022 г. до 29.04.2022 г. относно движението на течни горива, в която нямало данни за
подаване на информация от получателя за 18 броя доставки. Проверката била извършена на
адреса, на който доставчикът отразил, че е доставил горивата - кв. *, *. В хода на проверката
било установено, че на 31.03.2022 г. „*“ ЕООД с ЕИК * получило от доставчика - „*
доставка на гориво - газьол с КН 27101943 в размер на 988 л. по електронен акцизен
данъчен документ с уникален контролен номер 000000006723116/02.03.2022 г. На
31.03.2022 г. доставчикът е подал данни за доставката, чрез ЕДД с вх. № 0021-
207012/31.03.2022 г. (л. 48). Горивото било доставено на адрес: кв. *, *, но дружеството-
получател не изпълнило задължението си да подаде в Националната агенция за приходите
данни за получените количества течни горива чрез електронен документ за получаване
(ЕДП) на датата на данъчното събитие - 31.03.2022 г.
От управителя на дружеството били снети обяснения (л. 24 гръб и л. 34), в които той
писмено обяснил, че дружеството му е получило процесното количество гориво на
посочения адрес и там на място то е било заредено в някой от 15-те ползвани от него
товарни автомобила (с вместимост на резервоарите от 100 до 1600 литра). Изрично посочил
и че не е подал ЕДП, поради това, че не е знаел, че трябва да го направи, доколкото е смятал,
че горивото от „*“ ЕООД идва от „…колонките на бензиностанцията…“.
В хода на проверката св. П. констатирал още 17 случая, в които дружеството не е
изпълнило задължението си да подаде ЕДП за получени количества горива, поради което и
връчил на управителя покана за явяване в ТД на НАП за съставяне на АУАН.
На 27.06.2022 г. представляващият се явил, като в негово присъствие св. П. съставил
АУАН, в който описал 18 отделни случая, давайки на всеки един правна квалификация на
нарушение по чл. 59а, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 3, ал. 14 от Наредбата, вр. с чл. 118, ал. 10 ЗДДС.
Актът бил предявен на управителя, който го подписал без да посочи възражения, но
заявявайки, че в последствие ще направи такива. По преписката липсват доказателства
жалбоподателят да е изпълнил това свое намерение, доколкото не са приложени писмени
възражения.
Като взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства
административнонаказващият орган издал общо 18 отделни НП – по едно за всяко
нарушение, описано в АУАН. За конкретния случай - при идентичност на фактическата
2
обстановка и при същата правна квалификация, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал.1
ЗДДС на търговеца била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Действително е налице
допуснато разминаване, доколкото св. П. заяви, че проверката е започнала на 15.06.2022 г.,
като тази дата е посочена в АУАН и НП като дата на издаване на протокол № 0094347. В
действителност обаче, видно от съдържанието на самия протокол и от показанията на
свидетеля – проверката на място е била извършена на 16.06.2022 г. Тази дата изрично е
посочена в самия констативен протокол, поради което и съдът приема, че проверката е
извършена именно на 16-ти, а не на 15 юни 2022 г. Съдът отдава неточността на неволен
пропуск, който не пречи да се установи действителното положение и не е в състояние да
доведе до порочност на административнонаказателното производство, още повече имайки
предвид, че самото административнонаказателно производство започва със съставяне на
АУАН, а не със съставяне на протокола (чл. 36, ал. 1 ЗАНН), поради което и евентуалните
пороци в протокола не резултират директно в незаконосъобразност на
административнонаказателното производство. По тази причина не е съществен порок и
твърдяното невръчване на констативните протоколи, доколкото в ЗАНН не е предвидено
препис тях да се връчват на нарушителя (въобще не е предвидено издаването на протокол
като условие за законосъобразност на производството).
Съдът с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това
лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, като са спазени сроковете,
предвидени в чл. 34 ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че вмененото му
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и
срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми,
поради което и не са налице формални предпоставки за отмяна на НП.
Изрично в АУАН и в НП е посочено, че дружеството не е изпълнило задължението
си: „ …да подаде в Националната агенция за приходите данни за получените количества
течни горива … на датата на данъчното събитие 31.03.2022 г….“ – т.е. по недвусмислен
и категоричен начин е посочена датата, на която АНО приема, че задълженият субект е
трябвало да действа, но не го е направил. По този начин безпротиворечиво е посочена датата
на нарушението, поради което и съдът не споделя доводите за порочност в тази насока.
В НП е посочено по достатъчно описателен начин и датата, количеството,
доставчикът и номерът на ЕДД; органът пред който е трябвало да подаде данните, мястото и
начина, по който това е следвало да стане, поради което и съдът не споделя възраженията,
че липсва описание на обстоятелства по извършване на нарушението. Всички факти са
поднесени по ясен и разбираем начин, който по позволява на търговецът да разбере в какво
е „обвинен“ и да организира защитата си.
Съдът не възприема възражението, че не е ясно каква е връзка на адреса в кв. * и
защо там контролните органи са извършили проверката. Видно от ЕДД за доставка – именно
адресът в * е посочен като място, на което е било доставено горивото. Това се потвърждава
3
и от собственоръчно декларираните обстоятелства от управителя, който също потвърждава,
че именно в кв. * горивото се е източвало от цистерните и се е наливало директно в
камионите, ползвани от дружеството. При това положение повече от логично е контролните
органи да решат да проверят именно обекта в кв. *, доколкото именно там реално е било
доставено горивото. В случая следва да се има предвид и че мястото на което е извършена
фактическата проверка е без голямо значение, доколко отговорността на търговеца е
ангажирана за неподаване по електронен път на дължими данни. Не е имало никаква пречка
търговецът да подаде информацията от къде пожелае, а не задължително от обекта, в който е
доставено горивото, поради което и дали контролните органи е следвало да извършват
проверка на друг адрес или не, е без голямо практическо значение. Важното е, че при
проверката е присъствал представител на търговеца и му е била дадена възможност да
представи доказателства за изпълнение на задължението си, но той не го е направил.
Съдът не възприема и възражението, че съставянето на един акт за 18 нарушения е
незаконосъобразно. В ЗАНН не е предвидена забрана за такъв подход от страна на
контролните органи, стига всяко нарушение да е описано изчерпателно и ясно и да му е
дадена отделна правна квалификация. В случая всички 18 нарушения са описани поотделно,
като всяко едно от тях е квалифицирано с отделна правна квалификация, поради което и
изискванията на закона са спазени.
Дали контролните органи е следвало да действа веднага при получаване на данни за
първото нарушение или не, е въпрос на оперативна преценка и обективни възможности,
които обаче по никакъв начин не водят до отпадане на отговорността на задължения субект.
Контролните органи са ограничени от давностни и преклузивни срокове, в рамките на които
могат да упражняват своите правомощия и да санкционират нарушенията, които срокове за
достатъчна гаранция за защита от произвол, поради което и доводите на жалбоподателя в
обратна посока се окачествяват от съда като неоснователни.
По същество следва да се посочи следното:
С разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС се въвежда задължение за данъчно
задължено лице - получател по доставка на течни горива, да подава в Националната агенция
за приходите данни за доставката и движението на получените количества течни горива,
както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на
датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран
електронен подпис. Задължението е допълнително развито в чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредбата,
съгласно която - получателят по доставка на течни горива подава ЕДП съгласно приложение
№ 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се
доставя в обект с ЕСФП.
В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят е получател на течни горива по
описания в наказателното постановление ЕДД на дата 31.03.2022 г. Няма спор, че на тази
дата (данъчното събитие) търговецът не е изпълнил задължението си да подаде ЕДП. Няма
данни и обектът да разполага с ЕСФП. Изрично в обясненията си управителят е заявил, че е
получил горивото на посочения адрес; че то е заредено в камионите, както и че не е подавал
ЕДП, понеже не е знаел, че трябва.
При тези факти съдът счита, че всички елементи на състава на нарушението са
безспорно установени. Незнанието от страна на управителя не освобождава дружеството от
задължението му да спазва законовите разпоредби, поради което и не е извинително.
При това положение съдът счита, че с поведението си дружеството е осъществило
всички признаци на състава на нарушението, за което е санкционирано, поради което и
издаденото НП е правилно и законосъобразно.
Определената санкция е в законовия минимум по чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС,
поради което и не са налице основания за нейното изменение. Очевидно АНО се съобразил с
4
липсата на предишни нарушения от търговеца и без изрично да го посочва, е отмерил
санкцията при значителен превес на смекчаващите обстоятелства в абсолютния минимум.
В заключение съдът счита, че не се касае за маловажен случай. В чл. 28 от ЗАНН е
предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност
на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. По делото не са ангажирани доказателства, че извършеното
нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона
нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност.
Ето защо не би могло да се приеме, че е налице "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 648157-F665150/25.07.2022 г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл. 59а, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 3, ал. 14 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. с
чл. 118, ал. 10 ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на „*” ЕООД с ЕИК: * е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН „*” ЕООД с ЕИК: * да заплати в полза
на НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5