Решение по дело №1817/2018 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 323
Дата: 17 юли 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Гергана Точева Стоянова
Дело: 20185610101817
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

              323                            17.07.2019г.                       гр. Димитровград           

 

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         

         Димитровградският районен съд, в публичното заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:Гергана Стоянова

 

при секретаря Валентина Господинова и в присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдията Гергана Стоянова гр.д. № 1817/2018г. по описа на РС – Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1, вр.чл.422 ал.1, вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от  „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, в която се твърди, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане по ЧГД № 1135/2018г. по описа на Районен съд- Димитровгард, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на 18.10.2018г., представят настоящият установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу Б.Е.К. в размер на 4654.97 лева (четири хиляди шестстотин петдесет и четири лева и деветдесет и седем ст.), представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № *******.Вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД произтича от следните обстоятелства:На 16.02.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит № ******* между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и Б.Е.К., като длъжник.Договорът е сключен при следните параметри:Сума на кредита: 2100 лв.;Срок на кредита: 36 месеца;Размер на вноската: 102.47 лв.;Падеж на вноската: трети ден от месеца;Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;Годишен лихвен процент: 41.17 %;Лихвен процент на ден: 0.11%;Общо задължение по кредита: 3688.92 лв.По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1898.28 лв.;Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 52.73 лв.Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:Общо задължение: 5587.20 лв.;Общ размер на вноска: 155.20 лв.;Дата на погасяване: 3-ти ден от месеца. Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се е запознал преди подписване на договора, приема и няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полага подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.Съгласно т.5 от Договора за потребителки кредит Б.Е.К. е пожелал да бъде извършено рефинансиране на стари негови задължения към „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с част от отпуснатата сума по кредита, както следва:Задължение в размер на 495.10 лв. към ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД.Задължение в размер на 820.17 лв. към ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД.„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 16.02.2017г. превежда остатъчната парична сума в размер на 784.73 лв. по посочена от длъжника Б.Е.К. банкова сметка (***: ****************, с дата 16.02.2017г.).От своя страна длъжникът поема задължение по Договор за потребителски кредит № ******* като го сключва за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 155.20 лв. и падежна дата всяко 3-то число на месеца.На 08.09.2017г. Б.Е.К. подава Заявление за промена на погасителен план по ДПК № *******, с което желае да отложи една погасителна вноска. На 18.09.2017г. между "ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и длъжника е сключен Анекс № 1, за отлагане на една погасителна вноска, които се падат № 6 от погасителния план. Б.Е.К. се задължава да изплаща задължението си по процесния договор по нов погасителен план, който се променя от 36 на 37 погасителни вноски. Годишният процент на разходите след сключването на Анекса е в размер на 46.93%. Останатите клаузи на Договора за потребителски кредит № ******* не са засегнати и остават непроменени.Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил шест пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата 11.10.2017г. На 16.01.2018г. договорът е прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 18.01.2018г на Б.Е.К. е изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което той е уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсточна изискуемост,Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.Към настоящия момент размерът на погасеното от Б.Е.К. задължение по ДПК № ******* е в общ размер на 935.70 лева (деветстотин тридесет и пет лева и седемдесет ст.). С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала по заема в размер на 932.23 лева (деветстотин тридесет и два лева и двадесет и три ст.). Сумата от 3.47 лева (три лева и четиридесет и седем ст.) е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.“.В настоящето производство „ ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се отказва да търси претендиралите с подаденото заявление лихви за забава в размер на 11.35 лева (единадесет лева и тридесет и пет ст.), поради липса на материален интерес. Претендираме само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата длъжникът Б.Е.К. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД сума в размер на 4654.97 лева (четири хиляди шестстотин петдесет и четири лева и деветдесет и седем ст.), представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № *******.В съответствие с изложеното, считат, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ/СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнени всички изброени условия Кредиторът се задължава да да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр Димитровград. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 1135/2018г. След като длъжникът не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 18.10.2018г.С оглед гореизложеното, молят да се постанови решение, с което да се установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу в размер 4654.97 лева (четири хиляди шестстотин петдесет и четири лева и деветдесет и седем ст.), представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.Претендират разноски по заповедното производство и по настоящото.

Депозиран е отговор от назначения от съда особен представител, който твърди, че в качеството си на особен представител на ответната страна - ОСПОРВА конкретните фактически твърдения в исковата молба по отношение на ответника за установяване съществуването на вземане в размер на 4654,97 лева, представляващи незаплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № *******, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението , като заявявам следното :На първо място оспорва твърдението, че банковата сметка на кредитополучателя е заверена със сумата на Кредита, а от там, че не е получена от кредитополучателя. Оспорва основателността и размера на така заявената искова претенция относно : просрочена неизплатено парично задължение в размер на 4 654,97 лева Оспорвам твърдението, че кредитополучателя не е погасил месечни погасителни вноски.

Оспорва наличието на основания на предсрочна изискуемост на потребителския кредит.

Оспорва,че е налице Уведомяване на длъжника, че договора е прекратен и кредита обявен за предсрочно изискуем:

Моли да се вземе предвид, че на 18.012018 г. е изготвено уведомително писмо до длъжника съдържащо изявлението за предсрочно прекратяване на договора за потребителски кредит №*******, считано от 16.01.2019г., както и обявената предсрочна изискуемост на кредита поради неизпълнение задълженията по договора. Уведомителното писмо е адресирано до Б.Е.К. ЕГН:**********, с адрес: ***- 13 .

Не се установявало уведомителното писмо да е достигнало до адресата, което означавало, че договорът не е прекратен и липсва основание за дължимост на всички вноски.Не се установявало от ищеца, поради липса на представени доказателства за изпращането му до длъжника. Моли да се има предвид задължителното разрешение на т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС касателно предпоставките за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост която е приложимо и за небанкови институции, която несъмнено е ищеца- Профи Кредит България" ЕООД предоставящи по занятие кредити, когато последните се позовават на нея, тъй като не следва едни потребители да бъдат поставяни в по- неблагоприятно положение от други в зависимост от избраната финансова институция, предоставяща кредитните услуги. Освен установяването на факта на неплащането, който в конкретния случай не е налице е необходимо и кредиторът да упражни правото си да обяви кредита за автоматично предсрочно изискуем и по отношение на вноските с ненастъпил падеж. Това изявление следва да стигне до длъжника преди да е депозирано заявлението по реда на чл. 417 или чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за цялото вземане. Тежестта на доказване изпълнението на това задължение в производството по чл.422 от ТПК лежи върху ищеца. Счита, че не са налице доказателства за достигане изявлението за прекратяване на договора и обявената предсрочна изискуемост до длъжника. Отделно от това, не можело да се приеме дори фингирано връчване по смисъла на чл. 13.3 от ОУ към ДПК на посочения от кредитополучателя адрес за кореспонденция, доколкото не били представени каквито и да е доказателства за изпращане на уведомителното писмо до длъжника. От изложеното моли съда да приеме, че ищецът не доказва настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита, на която се позовава в заповедното и в исковото производство. Не можело да се приеме и уведомяване и с връчване препис от исковата молба, което би било основание за предявяване на ново заявление по заповедно производство или за осъдителен иск, доколкото ответникът се представлявал от особен представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № 1135/2018г. на ДРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответника да заплати  на заявителя исковата сума, както и разноски в заповедното производство в размер на 243.93 лв. На основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК, след като заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и съгласно разпореждане на съда,ищецът в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

В частта си относно установяване на вземането за такси за извънсъдебно събиране в размер на 30 / тридесет/ лева от 4.6.17г. до 16.1.18г., законна лихва за забава в размер на 11.35/единадесет лева и 35 ст./ от 4.6.17г. до 16.1.18г, присъдени в заповедното производство, не се предявява искова претенция, поради това тази част от заповедта не е предмет на настоящото дело. В тази връзка Заповед за изпълнение № 625 от 13.7.18г. по ч.гр.дело №1135 по описа на ДРС за 2018г., следва да бъде обезсилена в посочената част.

Приложен е договор за потребителски кредит от 16.2.2017 год., сключен между страните, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 2100,00 лв., срок за връщане 36 месеца , с посочен лихвен процент, размер на погасителна вноска и общата сума, която следва да бъде върната.Представени са още ОУ, подписани от ответника, с което е декларирал и приемането им,искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт,декларация във връзка с обработка на личните данни на КЛ/СД,Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,Допълнителна преддоговорна информация,представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,декларации,споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,погасителен план към договора за потребителски кредит и сключено споразумение за представяне на пакет от допълнителни услуги,транзакция,извлечение по сметка към договор за потребителски услуги  и уведомително писмо от 18.1.2018 г. от ищеца до ответника с което последния бил уведомен,че съгласно ОУ към сключения между него и Профи Кредит България ЕООД договор за потребителски кредит № *******, считано от 16.1.2018 г. същия е едностранно прекратен, без данни за връчването на това писмо на длъжника.      

Ответника не е оспорил подписа си на горепосочените документи.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 ГПК,във вр.чл.415,ал.1,т.1 ГПК, във вр.чл. 432, ал.1  ТЗ,във вр.чл.79  ЗЗД.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на сумата.

Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът и ответника са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт от 16.2.17 год. Безспорно се установява  още, че сумата  предмет на договора е реално предадена по начина уговорен в същия на кредитополучателя. Едно от основните възражения на ответника касаят факта, че липсват доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, която да е обявена на длъжника, преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Тук съда намира за необходимо да посочи, че неоснователни са твърденията на ищеца за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,на основание залегнали в договора за кредит и ОУ към него,които не предвиждат уведомление до длъжника,че кредита е станал предсрочно изискуем. Според ищеца,за кредитора не е съществувало задължение по договора за кредит за уведомяване на длъжника,че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита,тъй като същият не е банкова институция,поради което разпоредбата на чл.60 ЗКИ в отношенията между ищеца-заемодател и ответника-заемополучател е неприложима.Правната рамка на сключваните от тях договори за кредит обхващала нормите на заема за потребители в ЗЗД и тези на действащия закон за потребителски кредит,като извън нея оставали неотносими към банково кредитиране разпоредбите на чл.430-432 ТЗ.Поради неприложимост на чл.60,ал.2 ЗКИ в отношенията на небанкови кредитодатели с техните клиенти,липсвало нормативна опора за настъпване на последиците й да се въвеждали допълнителни преюдициални условия извън договорно утвърдените,поради което указанията на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. ОСГТК не следвало да бъдат прилагани в съответния казус. В този смисъл се цитират Определения на ВКС постановени по реда на чл.288 ГПК. Съгласно чл.12.3 от ОУ към Договора за потребителски кредит/в случай,че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни,настъпвало автоматичното прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща  на КЛ/СД уведомление,покана,предизвестие или др./ била уговорена предсрочната изискуемост на кредита. В случаите,в които заема е предоставен от небанкова финансова институция,клаузата включена в договора за заем за предсрочна изискуемост,при настъпване на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заема,не противоречала на свободата на договаряне в чл.9 ЗЗД. С тези уговорки длъжникът губил преимуществото си на срока и последиците за него били аналогични на изгубването на това преимущество,съгласно чл.71 ЗЗД,като в този случай настъпвала предсрочната изискуемост и на непадежиралите към този момент погасителни вноски,включително в частта им за възнаградителна лихва и такси.Също така се посочва,че съдебната практика,свързана с настъпването на предсрочната изискуемост при договори с небанкови финансови институции не била еднозначна. Някой съдилища приемали,че единствено в хипотезата на договор за банков кредит автоматичното прекратяване и предсрочната изискуемост следвала да бъде обявена на длъжника,каквато хипотеза в случая,касаещ Договор за потребителски кредит,не била налице. В тази насока е цитирана съдебна практика по решения на Районен съд.

Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца,че в случая са неприложими предпоставките на т.18 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, предвиждащи съобщаване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост в хипотезата на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, не въз основа на договор за банков кредит. Според настоящия съдебен състав постановката на т.18 т.18 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС е приложима и за договорите за кредит,предоставяне от небанкови финансови институции,като в настоящия случай издадената заповед за изпълнение е по чл.410 ГПК ,като разликата с чл.417 ГПК е само в това,че по последната във втората хипотеза кредитора може да поиска заповедния съд да постанови незабавно изпълнение,в резултат на което и да се издаде изпълнителен лист.

Договорите имат силата на закон за тези,които са ги сключили,съгласно чл.20а ЗЗД. Възприемането на доводите на ищеца,че този рестриктивен режим за предсрочната изискуемост важи само за банковите институции,а не за небанковите такива би довело до неравноправно третиране на институциите по чл.1 и чл.3 ЗКИ,което не може да бъде оправдано само с начина,по който са набрани средствата. По аргумент на по-силното основание,приетото по отношение на банките,като банкови институции е приложимо и относно договорите за заем отпускани от финансови институции,които не са банки,какъвто в случая се явява ищеца. В тази насока е и Решение № 12/02.10.2012 г. по конституционно дело № 4/2012 год. на КС на Р.България относно разликата между банките и финансовите институции. Отделно от това настоящата съдебна инстанция,приема,че предсрочното погасяване на задължението е визирано като право на потребителя,поради което  предвидената предсрочна изискуемост противоречи на закона и не се взема предвид от съда. Само при договор за банков кредит са предвидени в нормата на чл.432,ал.2 ТЗ специални условия за настъпване на предсрочната изискуемост,а в нормата на ал.1 е предвидена възможност да бъде уговаряна по този вид договор предсрочна изискуемост и в други случаи. В настоящия случай задължението на ответника не произтичат от договор за банков кредит,поради което хипотезите на чл.432,ал.1 и ал.2 ТЗ не намират приложение. По въпроса за предсрочната изискуемост следва да се посочи,че без съмнение ищцовото дружество не е банка и,че процесния договор не е договор за банков кредит,като вземането на длъжника не произтича от договор за банков кредит.

Съгласно разпоредбата на чл.9 ЗЗД,страните имат право свободно да уговарят клаузи,стига те да не противоречат на императивните законови разпоредби,като в тази връзка настоящия съдебен състав счита,че законът на ЗДД не позволява да се договаря свободно настъпване на предсрочна изискуемост. В чл.71 ЗЗД са предвидени хипотезите при какви условия може да настъпи предсрочната изискуемост,като нормите на чл.432,ал.1 и ал.2 ТЗ са изключение,което може да се прилага само при договор за банков кредит.Нормата на чл.71 ЗЗД е императивна и защитава интереса на длъжника,който би се поставил в крайно неблагоприятна позиция при предсрочна изискуемост на задължението в пълен размер.Предсрочната изискуемост е изключение от общия принцип,че при срочни задължения изпълнението се дължи на падежа.Ето защо предсрочната изискуемост се допуска само в специални случаи,когато интересите на кредитора са сериозно застрашени-чл.71 ЗЗД.Страните,извън хипотезата на чл.431,ал.2 ТЗ,не могат да заобикалят правилото на чл.71 ЗЗД и да уговарят предсрочната изискуемост да настъпва при условия,различно от изброените в чл.71 ЗЗД.След като закона изрично е позволил при договор за банков кредит да се уговаря предсрочна изискуемост,се налага извода,че при всички останали договори това не е допустимо,защото се нарушава правилото на чл.71 ЗЗД,която норма както бе отбелязано по горе е императивна и е въведена в интерес на длъжника.

Настоящия съдебен състав,след преглед и на ч.гр.дело № 1135/18 г. по описа на ДРС се установява,че заявлението е подадено в съда преди настъпване на крайния падеж на договора за потребителски кредит Профи кредит Стандарт от 16.2.2017 г. По делото не се установява,че по кредита е обявена предсрочната изискуемост на същия,нито има доказателства,че предсрочната изискуемост на кредита е обявена и има уведомление което е връчено на длъжника.

Освен изложеното в случая длъжника (ответника) не е открит и му е назначен особен представител по реда на чл. 47 от ГПК. Особения представител обаче има ограничен кръг права за целите на процеса и той не може да приема материалноправни изявления, каквото е уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост. Това следва от разпоредбата на чл. 34 ал.3 от ГПК, която изисква за действие представляващи разпореждане с предмета на делото представителят да разполага с изрично пълномощно. Съгласно чл. 29 ал.5 от ГПК- Особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото. Т.е. за да бъде съобщена настъпила предсрочна изискуемост на особен представител са необходими две неща- изрично съгласие на особения представител да приеме това съобщаване (което ще е с оглед възможността на особения представител да доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия) и одобрение на съда. Нито един от тези два факта не е налице.

С оглед на това предявения иск следва да бъде отхвърлен само на това основание и настоящия съдебен  състав не дължи произнасяне по останалите възражения  на длъжника с отговора на исковата молба.

Поради изложените съображения предявеният в настоящото производство иск следва да бъде отхвърлен.

Съгласно ТР 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В процесния случай разноски за заповедното производство в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани, предвид  отхвърлянето  на исковата претенция.

Ответникът не е правил разноски по делото , представлявал се е от назначен от съда особен представител.

           Мотивиран от горното, Димитровградският районен съд

                                                         Р ЕШ И:

 ОТХВЪРЛЯ предявеният от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ирина Харалампиева Георгиева - управители, иск с правно основание чл.422 ГПК,във вр.чл.415,ал.1,т.1 ГПК, във вр.чл. 432, ал.1  ТЗ,във вр.чл.79  ЗЗД, да бъде прието за установено по отношение на Б.Е.К., ЕГН ********** ***, че дължи присъдените със Заповед за изпълнение № 625/13.7.2018г. по ч.гр.дело № 1135/18 г. по описа на РС-Димитровград сума, а именно : сумата от 4654.97/четири хиляди шестстотин петдесет и четири лева и 97 ст./– главница по Договор за потребителски кредит от 16.2.17г., ведно със законната лихва от датата на заявлението – 11.6.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, както и съдебно деловодни разноски заповедното производство по ч.г.д.№1135/18г.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение  № 625/13.7.2018г. по ч.гр.дело № 1135/18 г. по описа на РС-Димитровград в частта за сумите, представляващи такси за извънсъдебно събиране в размер на 30 / тридесет/ лева от 4.6.17г. до 16.1.18г., законна лихва за забава в размер на 11.35/единадесет лева и 35 ст./ от 4.6.17г. до 16.1.18г.

Решението, в частта, с която се обезсилва частично заповедта за изпълнение, има характер на определение и подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ХОС.        

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Хасково.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.

Съдебният акт е обявен на 17.07.2019 г.

Секретар: Д.Петрова