ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 834
гр. Перник, 28.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500652 по описа за 2022 година
Образувано е по становище, с характер на частна жалба, от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
против Определение № 2609 от 27.07.2022 г. по гр.д. № 3541/2022 г. на РС – Перник, с което
е върната искова молба с правно основание чл.422 от ГПК. Сочи се, че постановеното
определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна и
продължаване на съдопроизводствените действия. В жалбата по подробни доводи се твърди,
че указанията, дадени с разпореждане № 9358 от 21.06.2021 г. са изпълнени надлежно и в
указания срок. Акцентира се, че дружеството ищец е придобило вземанията, предмет на
иска, чрез договор за цесия, поради което не може да посочи изискуемата от съда
информация относно датата на падеж на вземането, както и кога длъжникът е преустановил
плащанията по договора. Възразява още, че дадените указания от съда касаят обстоятелства,
които следва да бъдат установени в хода на исковото производство посредством
допустимите доказателствени средства, едно от които е именно и поисканата от
дружеството съдебно-счетоводна експертиза. В заключение се твърди, че исковата молба
съдържа всички законоустановени реквизити, поради което същата е редовна и следва да
бъде разгледана от съда.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес
от обжалване, счита същата за допустима.
По основателността на подадената частна жалба, съдът намира следното:
В производството по гр. д. № 3541/2022 г. на РС - Перник, от „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД срещу В. Ж. С. са предявени искове за установяване съществуването на вземане,
обективирано в Заповед за изпълнение № 1367 от 20.04.2022 г., представляващо задължение
за главница по Договор за потребителски кредит без поръчители № *** от ***, ведно с
договорна и законна лихва върху главницата.
След извършена служебна проверка, Районен съд – Перник е приел, че депозираната
искова молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4, т.5 и чл.128, т.2 от ГПК, тъй
като в обстоятелствената част не е посочено кога се твърди, че ответникът е преустановил
1
плащанията по процесния договор, както и, че следва да се конкретизира периода, за който
ищеца претендира процесните главница и лихва. Указан е и размерът на дължимата се
държавна такса за исковото производство.
В указания срок дружеството ищец е депозирало становище във връзка с дадените
указания. Относно обстоятелството кога ответникът е преустановил плащанията по
процесния договор, ищецът е заявил, че е придобил вземането въз основа на договор за
цесия, в който не е посочено това обстоятелство. Също така възразява, че това
обстоятелство подлежи на изследване и доказване в хода на исковото производство.
Относно второто указание, страната е посочила, че цялото вземане е падежирало на дата,
обективно предхождаща депозирането на исковата молба, като е уточнено, че искът е
предявен като частичен такъв. Направено е доказателствено искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, която да изследва въпроса за дължимите лихви и главница.
Представена е вносна бележка за заплатена държавна такса в указания размер.
С разпореждане №10048 от 07.07.2022 г. Районен съд – Перник е оставил отново без
движение производството по депозираната искова молба като е приел, че страната не е
изпълнила дадените й указания. Съдът е дал отново идентични указания с предходно
дадените такива като е казал на страната, че при неизпълнението им исковата молба ще бъде
върната, а производството прекратено.
В законоустановения срок не е постъпило становище от ищцовото дружество в
изпълнение на дадените повторни указания.
С Определение № 2609 от 27.07.2022 г. Районен съд – Перник е приел, че указанията
не са изпълнени от страната, поради което е върнал исковата молба и е прекратил
производството по делото.
Отчитайки доводите, изложени в частната жалба, както и съобразявайки
приложимото право, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е частично
основателна по следните съображения:
С оглед разясненията, дадени в т.11 от ТР №4/2013г ОСГТК на ВКС, искът по чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, се разглежда по правилата на общия исков процес, като
приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото не е изрично
изключено от законодателя. Предмет на делото по установителния иск е съществуването на
вземането по заповедта за изпълнение. Вземането на кредитора съответства на
задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта, съгласно чл.412
,т.6 ГПК. Що се отнася до неговото основание, посочването му е необходимото съдържание
на исковата молба съгласно чл. 127 ал.1 т.4 ГПК, като в производството по реда на чл.422
ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение
на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Видно от материалите по делото, в т.ч. и заповедното такова, настоящият състав
установява, че е налице идентичност между основанието на вземането, заявено от
дружеството-ищец със Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
ГПК, с това, заявено в петитума на исковата молба, депозирана по реда на чл. 422 във вр. с
чл.415 ГПК. При предявяването на иска по чл.422 ГПК ищецът следва да се съобрази с
посоченото от него основание за издаване на заповед за изпълнение, за да установи
съществуването на оспореното вземане, като обстоятелствената част на исковата молба
трябва да съответства на основанието, на което е заявено вземането в заповедното
производство и на което е издадена заповедта за изпълнение. Рамките и предметът на
исковото производство са предопределени от заповедното производство. В този смисъл:
Решение № 123 от 30.11.2017 година на ВКС, търговско дело № 1627/2015 г., Решение №
18/16.02.2016 г. на ВКС, ТК, първо т.о. по т.д.№ 1880/2014 г. и Решение № 34/11.08.2016 г.
на ВКС, Второ т.о. по т.д.№ 3107/2014 г. С оглед изложеното, съдът счита, че
2
първоинстанционният съд е дал неправилни указания до ищеца, с изключение на указанието
за заплащане на дължимата се държавна такса. Обстоятелствата, които съдът е изискал
двукратно да бъдат уточнени от ищцовата страна безспорно са част от предмета на
доказване по делото и същите не са положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска.
Основателно е възражението на ищцовото дружество, изложено както в процесната
частна жалба, така и пред Районен съд – Перник в становището му по повод дадените
указания досежно искът за главницата с Разпореждане № 9358 от 21.06.2022 г., че договорът
е с настъпил падеж изцяло на *** и след тази датата цялото вземане е изискуемо. От друга
страна, дружеството „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез договор за цесия е изкупило това
задължение с параметрите на вече падежиралото цяло задължение. Правилно се сочи, че
обстоятелството кога длъжникът е преустановил плащането по договора за кредит не е
предпоставка за преценка допустимостта на иска, тъй като ищцовото дружество не
претендира сумата на това основание, а въз основа на сключеният договор за цесия.
Въпреки това, настоящият състав намира, че правилно Районен съд – Перник е указал
на ищеца, че следва да уточни предявеният иск за лихви като посочи периода, за който
претендира същите. Първоинстанционният съд е дал възможност на ищеца два пъти да
отстрани така констатираната нередовност на иска, като изрично му е указал и последиците
от неизпълнението на указанията. С оглед на това, настоящият състав намира, че правилно
съдът е върнал исковата молба в тази й част, доколкото ищецът не е изпълнил дадените му
указания в срок и не е привел исковата молба в съответствие с изискванията на чл.127 ГПК.
Настоящият състав счита, че указанията на Районен съд – Перник, така както са
дадени, в едната си част са изпълнени досежно дължимата държавна такса. В частта,
досежно искът за главница, съдът намира, че указанията се явяват прекомерни и неотносими
към етапа на производството, поради което неточното им изпълнение, за каквото го е приел
съдът, не следва да се вменява в тежест на ищцовото дружество и същото да търпи
неблагоприятни последици. Указанията относно искът за лихви върху главницата са
правилно формулирани от съда и поради неизпълнението им, правилно съдът е приел, че
исковата молба е нередовна в съответната част.
По горните съображения, частната жалба е частично основателна, а обжалваното с
нея определение подлежи на частична отмяна. Исковата молба е допустима и редовна в
частта, с която се претендира заплащане на главница по договор за цесия, доколкото същата
отговаря на изискванията на чл.127 и 128 ГПК, поради което същата следва да бъде
разгледана от съда. В останалата си част исковата молба е нередовна, поради което
правилно е била върната на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Делото следва да бъде върнато на същия състав на РС - Перник за продължаване на
съдопроизводствените действия съгласно мотивите на настоящото определение.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 2609 от 27.07.2022 г. по гр. д. № 3541/2022 г. по описа на
Районен съд – Перник, в частта, с която производството по делото е прекратено и е върната
искова молба с вх. № 12509/17.06.2022 г. с искане за заплащане на сумата от 4 408,95 лв.,
представляващи дължима главница по Договор за потребителски кредит без поръчители ***
от ***.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник, на същия съдебен състав, за
продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с указанията, дадени в
мотивите на настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2609 от 27.07.2022 г. по гр. д. № 3541/2022 г. по
3
описа на Районен съд – Перник в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4