О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 29.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 3 въззивен състав в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двайсет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА
КОЛЕВА
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Тодорова
ВНЧД № 2530 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
243, ал. 7-8 НПК.
Постъпила
е жалба от С.И.С. чрез повереника му
срещу определение на СРС, 1
състав, НО от 8.06.2020 г. по н.ч.д. №
5082/20 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу постановление
за прекратяване на наказателно производство
от 19.03.2020 г., изведено административно на 23.03.2020 г., на прокурор при СРП по д.п.
№ 15188/18 по описа на 5 РУ-СДВР пр. пр. № 502668/15 по описа на СРП на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24,
ал. 1, т. 3 НПК, водено за
престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.
В жалбата се твърди, че
определението е неправилно. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд,
че жалбата е недопустима, тъй като не е
подадена от надлежна страна съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 3 НПК. Излага
се становище, че не са обсъдени събраните по делото доказателства, включително
във връзка с оплакването, че производството е водено за престъпление с
неправилна правна квалификация.
Съдът, като прецени изложените в жалбата
доводи и ги обсъди в контекста на всички събрани по делото доказателства и
извършените процесуалноследствени действия до момента, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима, подадена е от
процесуално легитимирано лице с право на жалба по чл. 243, ал. 7 НПК в
законоустановения срок.
На първо място въззивният съд изясни
фактите по разследването, които са значими за правилното му произнасяне:
Досъдебното производство е образувано
по реда на чл. 212, ал. 1 НПК с постановление
на СРП от 28.11.2018 г. за това, че на неустановена дата в гр. София е
преправено съдържанието на частни документи – 4 броя платежни нареждания за
кредитни преводи на „Първа инвестиционна банка „ АД („ПИБ“ АД) и на неустановена точна дата през месец януари 2015 г. в гр. София били употребени пред С.И.С.,
за да се докаже, че съществува правно отношение – престъпление по чл. 309, ал.
1 НК.
По делото няма привлечени лица
като обвиняеми.
Първостепенният съд в
обжалваното определение е приел, че жалбоподателят няма процесуалното качество
на пострадали по чл. 74 НПК, тъй като не е претърпяло съставомерни вредни
последици от деянието, предмет на разследването.
Въззивният съд споделя правната оценка на
фактите по разследването, извършена от районния съд от гледна точка на
процесуалната легитимация на жалбоподателя да инициира съдебен контрол върху
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК
процесуално легитимирани да обжалват постановлението за прекратяване на
наказателното производство пред съда са пострадалият от престъплението,
ощетеното юридическо лице и обвиняемият. Този кръг на активно легитимираните
лица, които могат да възбудят съдебен контрол за законосъобразност на
постановлението за прекратяване, е изчерпателно ограничен. Възникването на
правото на обжалване пред съд е обвързано винаги с наличието на правен интерес
от постигане на благоприятен за съответния субект резултат. По отношение на
пострадалия и ощетеното юридическо лице този интерес е обвързан с възможността
им в съдебната фаза да встъпят като страни в производството. Жалбоподателят в
процесния случай обаче няма такъв защитим правен интерес, тъй като не е
пострадал от престъплението, предмет на наказателното производство, според
изискванията на НПК, поради което и не може да бъде страна в съдебната фаза.
Престъплението по чл. 309, ал. 1 НК е посегателство срещу правилното
осъществяване на документооборота, поради което криминализацията защитава
публичния ред за безпрепятственото извършване на тази дейност и не отдава
правно значение на съпътстващите вреди, които евентуално са настъпили в
индивидуална правна сфера. Това обаче не означава, че обезщетение за тези вреди
не може да се потърси по гражданскопроцесуален ред от увредения или че лицето,
което се приема за засегнато в широк смисъл от деянието, няма право на достъп
до горестоящата прокуратура, защото нейна е компетентността да разшири обхвата
на разследваното престъпление и/или да добави нови престъпления.
Изложените съображения са достатъчни, за да
се приеме, че при този ход на развитие на досъдебното производство, по което
липсват привлечени лица в качеството на обвиняеми и пострадали по смисъла на
чл. 74 НПК, районният съд законосъобразно е стигнал до извода, че не е сезиран
от лице с право на жалба по чл. 243, ал. 4 НПК и на това основание е оставил
без разглеждане жалбата. След като атакуваното постановление за прекратяване на
наказателното производство не подлежи на съдебен контрол поради липса на лица с
легитимация по чл. 243, ал. 4 НПК да го обжалват пред съда, това означава, че
разглеждането на жалбата срещу него е от компетентността на горестоящата
прокуратура по отношение на тази, която е прекратила наказателното
производство.
Жалбоподателят е изложил подробни
съображения за неправилност на постановлението за прекратяване, като счита, че
фактическата обстановка е невярно установена, което е довело и до неправилно
изясняване на въпроса за вярната квалификация на деянието, както и за това дали
са му причинени имуществени вреди.
Поради това правната защита на жалбоподателя в конкретния случай се
осигурява по реда на вътрешноинстанционния ред за проверка на постановленията в
рамките на прокуратурата – по чл. 200 НПК. Този извод се формира по аргумент от
по-силното основание по чл. 243, ал. 10 НПК, в чиято хипотеза е предвиден
горестоящ прокурорски контрол върху постановленията за прекратяване на
наказателното производство, когато те не са били обжалвани пред съда. Оттук
следва, че постановленията за прекратяване на наказателни производства, по
които не съществуват лица с право на жалба по чл. 243, ал. 4 НПК, също могат да
бъдат атакувани пред горестоящата прокуратура, защото тя има правомощия и
служебно да се самосезира за проверка на правилността им. Легитимацията на
лицата, които имат право да възбудят съдебно обжалване, не е идентична с тази
на лицата, които могат да поискат инстанционен прокурорски контрол. Това е
така, доколкото прокуратурата, поради конституционното си правомощие по чл.
127, ал. 1 Конституцията на РБ да преценява на кои лица и за кое престъпление
ще повдига обвинение, може да извърши пълна ревизия както на фактите на
престъплението, предмет на разследването, така и на правната му квалификация и
да прецени, не само дали е извършено първоначално разследваното престъпление,
но и дали има данни по делото за друго и за вината на други лица. Тази проверка
е дължима с оглед осигуряването на правото на достъп до правосъдие на всяко
лице. Доколкото жалбоподателя излагат твърдения, че са увредени от неправомерно
поведение, което определя като престъпно, основателността на становището им
следва да бъде проверена от СГП.
Мотивиран от всичко изложено,
въззивният съд намира, че обжалваното определение на СРС е законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено, а
делото да бъде изпратено на СГП по компетентност за проверка на
основателността на жалбата.
Ето защо СГС
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на
СРС, НК, 1 състав по н.ч.д № 5082/20 г. от 8.06.2020 г., с което се оставя без
разглеждане жалбата на С.И.С.
чрез повереника му срещу постановление за
прекратяване на наказателното производство от 23.03.2020 г. по досъдебно
производство № 15188/2019 г. по описа на 5 РУ-СДВР, пр.пр. № 50268/2015 г. по
описа на СРП, водено за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.
Делото да се изпрати на Софийска градска
прокуратура по компетентност за произнасяне по жалбата.
Определението не подлежи на
обжалване и протестиране, да се съобщи на въззивния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.