№ 3155
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110174454 по описа за 2021 година
Предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е установителен иск с правно основание чл.
74 от ЗЧСИ, във вр с чл. 441 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът Л. Е. М.,
действащ като частен съдебен изпълнител, дължи на ищеца Е. П., ЕИК ..., със старо
фирмено наименование „Ч. Е. Б.“ АД, сумата от 226 лева, представляваща
незаконосъобразно изтеглени при изпълнение на запор и невъзстановени суми за разноски
по изпълнителни дела както следва: 72 лева по № 20207850400199, 48 лева по изпълнително
дело № 20217850400346, 48 лева по изпълнително дело № 20217850400347 и 48 лева по
изпълнително дело № 20217850400348, с което на дружеството е причинена имуществена
вреда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 28.07.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
05.08.2021 г. по ч.гр.д. № 44653/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди, че срещу него са били образувани описаните изпълнителни дела при
ЧСИ Л. М. като по тях с постановление на съдебния изпълнител са приети и събрани
разноски в изпълнителното производство, които впоследствие са намалени като прекомерни
с акт на съда. Независимо от постановеното намаляване на разноските, разликата над
дължимите суми и действително събраните суми по запорните съобщение по изпълнително
дело № 20207850400199, изпълнително дело № 20217850400346, изпълнително дело №
20217850400347 и изпълнително дело № 20217850400348, незаконосъобразно не е
възстановена. При тези твърдения прави искане предявеният иск да бъде уважен.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК в молбата от 26.05.2022 г.
Оспорва, че са налице основанията по чл. 38 от ЗАдв.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
1
ответника чрез адв. Б. (с пълномощно към отговора), в който оспорва предявения иск като
неоснователен. Излага твърдения, че действията на съдебния изпълнител по четирите дела
са законосъобразни. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за
заповедното и исковото производство. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа правна страна следното:
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е иск с правно основание чл. 441 от ГПК (чл. 74
от ЗЧСИ) във вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника, действащ като частен съдебен
изпълнител, да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
вземането.
В тежест на ищцата по иска е да докаже, че е претърпял твърдените имуществени
вреди в претендирания размер, настъпили в причинна връзка с противоправно поведение на
ответника при изпълнение на дейността му като частен съдебен изпълнител.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
Отговорността на частният съдебен изпълнител за обезщетяване на вреди от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна - чл. 441 от ГПК. Тя
може да бъде ангажирана доколкото са налице предпоставките, установени в нормата на чл.
45, ал. 1 от ЗЗД, т .е. освен установяване на процесуалната незаконосъобразност на
действията /или бездействията/ на съдебния изпълнител, трябва да бъде установено, че в
причинна връзка от тях са настъпили претендираните от ищеца вреди. Вината се предполага
до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и
бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и
какво е решението на съда по жалбата. С решението по жалба срещу действия на частен
съдебен изпълнител се формира сила на пресъдено нещо по отношение съществуването на
потестативното право да се постанови отмяната им, но не и по отношение процесуалната им
законосъобразност, което е преюдициален въпрос за този процес (така Решение № 184 от
21.09.2011 г. по гр. дело № 1124/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС и Решение № 139 от 31.05.2011 г.
по гр. д. № 1445/2009 г., на IV ГО на ВКС).
Между страните не спорно, поради което и отделни като безспорни и ненуждаещи се
от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, са обстоятелствата, че срещу ищеца са
били образувани описаните 4 изпълнителни дела, като сумите посочени в исковата молба са
изтеглени на твърдените в исковата молба дати 27.10.2020 г и 14.06.2021 г. в изпълнение на
наложен запор, като ищецът твърди да са му причинени вреди от незаконосъобразно
събрани такси, които излага, че не може да конкретизира доколкото не му е известно на
2
какво основание съдебният изпълнител ги е изтеглил от сметките му.
Според общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, с изключение на визираните в т. 1 - 3 хипотези, а именно: когато
изпълнителното дело се прекрати при условията на чл. 433, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство; когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато
разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за: 1.
извършването на изпълнителни действия; 2. извършването на други действия, а в ал. 2 е
предвидено, че размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с
тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след
съгласуване с камарата. В Раздел IV „Авансови такси” от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ е посочено, че взискателят внася авансово в размерите, определени в тарифата за
съответното действие: а) обикновените такси; б) пропорционалните такси, с изключение на
таксата по т. 26; в) допълнителната такса; и г) допълнителните разноски. Видовете
допълнителните разноски са изброени в чл. 31 от Тарифата, където в забележка е изрично
регламентирано, че са дължими от длъжника, когато за тях е издаден документ по ЗСч.
По изпълнително дело 2020785040400199 ищецът развива съображения, че са му
причинени вреди в размер на 72 лева, като излага, че това дело е образувано по молба на
„Дюс Адвантидж“ ЕООД, като в ПДИ било обективирано постановление, с което съдебният
изпълнител приел 400 лв. адвокатско възнаграждение. Срещу приетото адв. възнаграждение,
ищецът направил възражение за размера над 200 лв., което не било уважено от ЧСИ, поради
което и срещу постановлението била подадена частна жалба. С решение от 31.05.2021 г. по
ч.гр.д. 12880/2020 г. на СГС, постановлението било отменено и адв. възнаграждение
намалено до 200 лв., като вместо ЧСИ да върне пълната сума от 200 лв., която била
изтеглена преди да изтече срокът за възражение, ЧСИ върнал по-ниски суми, т.е.
възстановил само 128 лв., вместо 200 лв. или с 72 лв. по-малко.
По настоящото дело е прието и приложено копие от изпълнително дело
20207850400199, от което се установява, че делото е образувано с молба от 12.10.2020 г., в
която е обективирано искане за извършване на изпълнителни действия и събиране на сумите
по изпълнителния лист, както и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Видно от
платежно нареждане, взискателят е заплатил авансово такси в размер на 72 лева, като е
заплатил и 3 лева такса за банковия превод. С молба от 15.10.2020 г. взискателят е поискал
налагането на запор върху банкови сметки на длъжника в „С. Е.“ АД, клон Б.. Съдебният
изпълнител е издал сметка № ********** от 19.10.2020 г. за следните такси: по т.1 – 20 лв.
за образуване на изпълнително дело; т. 3 – 5 лв. за извършване на справка за длъжника и
неговото имущество; т. 5 – 20 лв. изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов
служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл. за връчване на
изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и ал.3 от ГПК; т.9 – 15 лв. за налагане на запор без
извършване на опис, вкл. върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал.1 ГПК или общо
3
за сумата от 72 лв. с ДДС. До длъжника по изпълнителното дело, видно от разписка /л. 57 по
делото/ е изпратена ПДИ, получена на 20.10.2020 г. Наложен е запор върху банковите
сметки /л.58/. По делото е постъпило възражение от длъжника /л.59/, изпратено до
взискателя за становище /л.65/. Постъпило е удостоверение от НАП относно публичните
задължения на длъжника /л.70/. С постановление от 29.10.2020 г. ЧСИ е оставил без
уважение възражението на длъжника /л.71/. Издадена е сметка № ********** от 29.10.2020
г. за следните такси: т.5 – 2 бр. 40 лв. изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или
негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл. за
връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и ал.3 от ГПК, или за сумата от 48 лв. с
вкл. ДДС. С оглед изложеното съдебният изпълнител е издал сметки и фактури за
действително извършени изпълнителни действия, както и за изпращане на съобщения във
връзка с постъпилото от длъжника възражение, респ. действията на ЧСИ Л. М. по
начисляването и събирането на горепосочените такси са законосъобразни.
От приетите като писмени доказателства по делото се установява, че длъжника е
подал частна жалба /л.73/, изпратена до взискателя за становище /л.77/, след което
администрирана до СГС, ведно с мотивите на съдебния изпълнител и копие на
изпълнителното дело /л.87/. С решение по ч.гр.д. 12880/2020 г. от 31.05.2021 г. по описа на
СГС, е отменено постановлението на ЧСИ и е намален размерът на адв. възнаграждение от
400 лв. на 200 лв.. С решение от 21.04.2022 г. по ч.гр.д. 12880/2020 г. СГС, таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ е намалена до размер на сумата от 50 лв. без ДДС, с оглед което ЧСИ е издал
сметка № ********** от 02.07.2021 г., за следните такси: т.26 – 50,89 лв.; т. 5 – 2 бр. 40 лв.;
т.5 – 2бр. 40 лв.; т. 5 – 1бр. 20 лв. /изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов
служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл. за връчване
на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и ал.3 от ГПК/ и т.8 /копие от изпълнително
дело/ ТТРЗЧСИ – 20 лв. или общо за сумата от 205,07 лв. с вкл. ДДС. ЧСИ съобразно
задълженията си, както и съгласно ТТРЗЧСИ е начислил таксите за следното: т.26 ТТРЗЧСИ
– пропорционална такса /която се явява възнаграждение за реализирана от частния
съдебен изпълнител дейност по събиране на паричното вземане на взискателя, съответно
на присъединените в изпълнителния процес кредитори/; 1 бр. т. 5 за изпратена фактура до
длъжника от 02.07.2021 г., за което по делото е приложена разписка от 05.07.2021 г. /л. 90/; 2
бр. по т.5 – във връзка с постъпилата частна жалба и по-конкретно за изпращане на
съобщения до взискател и до СГС; 2 бр. по т. 5 за съобщения до длъжника и взискателя
относно приключване на изпълнителното производство /л.102 и л.103/.
Тъй като с решенията на СГС е прието, че действията на съдебния изпълнител по
начисляване на част от таксите по изпълнителното дело са незаконосъобразни, поради което
са отменени постановленията на съдебния изпълнител, таксите по ТТРЗЧСИ /2 бр. по т.5 и
т.8/ са заплатени във връзка с обжалване действията на органа по изпълнение, част от които
са приети за незаконосъобразни и представляват имуществена вреда, която е в пряка
причинна връзка с тях. Доколкото, обаче, не всички действия на съдебния изпълнител са
приети за незаконосъобразни, ответникът не дължи обезщетение за целия размер на таксите,
4
а пропорционално на тези, които са неправомерно начислени, чийто размер възлиза на
сумата от 62,07 лева, поради което и ответникът следва да обезщети ищеца.
Относно другите изпълнителни дела, ищецът е изложил, че по тях също е депозирал
възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от взискателя,
както и такива относно пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, по които съдебният
изпълнител е намалил с постановление размера на адв. възнаграждение, както и на таксата
по т. 26, но за ищеца оставало неясно основанието, на което от сметката му са удържани по
всяко от трите изпълнителни дела такси в размер на по 48 лева.
От приложеното копие на изпълнително дело 20217850400346, се установява, че
същото е образувано по молба на „С.У.“ ЕООД на 01.06.2021 г., в която е обективирано
искане за предприемане на изпълнителни действия, събиране на сумите по изпълнителния
лист, както и присъждане на възнаграждение в размер на 400 лева. Видно от платежно
нареждане /л.114/, взискателят е платил авансово такси по ТТРЗЧСИ в размер на 72 лева,
като е платил и 3 лв. такса за банковия превод. С молба от 02.06.2021 г. взискателят е
поискал извършването на изпълнителни действия – запор на банкови сметки в „С. Е.“ АД,
клон Б.. На 03.06.2021 г. ЧСИ е издал сметка № 00000329 за такси по т.1 – 20 лв. за
образуване на изпълнително дело; т.3 – 5 лв. за извършване на справка за длъжника и
неговото имущество; т. 5 – 20 лв. изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов
служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл. за връчване на
изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и ал.3 от ГПК; т.9 – 15 лв. за налагане на запор без
извършване на опис, вкл. върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал.1 ГПК или общо
за сумата от 72 лв. с ДДС. До длъжника е изпратена ПДИ, която е получена от него, видно
от разписка /л.118/. Видно от запорно съобщение /л.119/ е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника. На 14.06.2021 г. е постъпило възражение от длъжника за прекомерност
на адв. възнаграждение, относно претендираната такса по т.3 и относно размера на т. 26
ТТРЗЧСИ. Така постъпилото възражение, е изпратено до взискателя за становище /л. 127/ и
получено на 14.06.2021 г. видно от разписката /л.128/. Постъпило е и удостоверение от НАП
за публични задължения на длъжника /л.129/. С постановление от 18.06.2021 г. ЧСИ е
намалил адв. възнаграждение до 200 лв. и съответно т. 26 ТТРЗЧСИ, за което е изпратил
съобщение до взискателя /видно от разписка л.131/ и до длъжника /л.133/. ЧСИ е издал
сметка № ********** от 08.07.2021 г. за следните такси: т.26 – 25,89 лв.; т.5 – 5 бр.
ТТРЗЧСИ или общо за сумата от 151,07 лв. Така посочените такси по т. 5 ТТРЗЧСИ са
начислени за следното: 1 бр. за съобщение до взискателя за становище по възражението на
длъжника, 2 бр. за изпращане на постановление относно намаляване на адв. възнаграждение
и таксата по т.26, а останалите 2 бр. по т.5 ТТРЗЧСИ – за съобщения относно приключване
на изпълнителното дело, които са връчени видно от приложените по делото разписки /л. 138
и л. 140/. ЧСИ законосъобразно е начислил всички описани такси, а доколкото се твърди да
са претърпени вреди в размер на 48 лв., изпратените съобщения са във връзка с
възражението на длъжника срещу размера на адвокатското възнаграждение, произнасянето
по което е в компетентността на ЧСИ, и е дължимо след възражение, съобразно правилото
5
на чл. 78, ал. 5 ГПК. Следователно и действията на ЧСИ по събирането на таксите във
връзка с изпратеното постановление /с което се намалява размерът на адв. възнаграждение/
са правомерни, поради което липсва една от предпоставките на иска по чл. 441, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за уважаване на иска, а именно
противоправност на поведението на ответника по събирането на таксите.
От приложеното копие на изпълнително дело 20217580400347 се установява, че
същото е образувано по молба на „Г.С.Ч.“ ЕООД, като в молбата са обективирани искания
за извършване на изпълнителни действия, събиране на сумите по изпълнителния лист и
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Видно от платежно
нареждане /л.151/, взискателят е платил авансово такси по ТТРЗЧСИ в размер на 72 лева,
като е платил и 3 лв. такса за банковия превод. На 02.06.2021 г. е депозирана молба от
взискателя с искане за налагане на запор върху банковите сметки на ищеца в „С. Е. АД“,
клон Б.. На 03.06.2021 г. ЧСИ е издал сметка № ********** за следните такси: по т.1 – 20
лв. за образуване на изпълнително дело; т.3 – 5 лв. за извършване на справка за длъжника и
неговото имущество; т. 5 – 20 лв. изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов
служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл. за връчване на
изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и ал.3 от ГПК; т.9 – 15 лв. за налагане на запор без
извършване на опис, вкл. върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал.1 ГПК или общо
за сумата от 72 лв. с ДДС. На 09.06.2021 г. на ищеца е връчена ПДИ /л.155/, на 07.06.2021 г.
е наложен запор върху банковите сметки /л.156/. На 14.06.2021 г. от ищеца е постъпило
възражение относно размера на претендираното адв. възнаграждение, размера на таксата по
т.26 ТТРЗЧСИ, което е изпратено за становище до взискателя на 14.06.2021 г. /л.163/. На
16.06.2021 г. е постъпило удостоверение от НАП относно публичните задължения на
длъжника. С постановление от 18.06.2021 г. ЧСИ е намалил размера на адв. възнаграждение
и размера на такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съобщение за което е изпратено до взискателя на
18.06.2021 г. и до ищеца на 21.06.2021 г. Издадена е сметка № ********** от 08.07.2021 г. за
т. 26 и т.5 – 5 бр. ТТРЗЧСИ. Така посочените такси по т. 5 ТТРЗЧСИ са начислени за
следното: 1 бр. за съобщение до взискателя за становище по възражението на длъжника, 2
бр. за изпращане на постановление относно намаляване на адв. възнаграждение и таксата по
т.26, а останалите 2 бр. по т.5 ТТРЗЧСИ – за съобщения относно приключване на
изпълнителното дело, които са връчени видно от приложените по делото разписки /л.173 и
л.175/. ЧСИ законосъобразно е начислил всички описани такси, а доколкото се твърди да са
претърпени вреди в размер на 48 лв., изпратените съобщения са във връзка с възражението
на длъжника срещу размера на адвокатското възнаграждение, произнасянето по което е в
компетентността на ЧСИ, и е дължимо след възражение, съобразно правилото на чл. 78, ал.
5 ГПК. Следователно и действията на ЧСИ по събирането на таксите във връзка с
изпратеното постановление /с което се намалява размерът на адв. възнаграждение/ са
правомерни, поради което липсва една от предпоставките на иска по чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за уважаване на иска, а именно противоправност на
поведението на ответника по събирането на таксите.
6
От приложеното копие на изпълнително дело 20217850400348 се установява, че
същото е образувано по молба на „Е.С.П.“ ЕООД на 01.06.2021 г., в която молба е
обективирано искане за извършване на изпълнителни действия, събиране на сумите по
изпълнителния лист и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Видно от приложено платежно нареждане /л.186/, взискателят е заплатил авансово такси по
ТТРЗЧСИ в размер на 72 лева, като е заплатил и 3 лева такса за банковия превод. На
02.06.2021 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху банковите сметки
на длъжника в „С. Е.“ АД, клон Б.. На 03.06.2021 г. ЧСИ е издал сметка № ********** за
следните такси: т.1 – 20 лв. за образуване на изпълнително дело; т.3 – 5 лв. за извършване на
справка за длъжника и неговото имущество; т. 5 – 20 лв. изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или
книжа, вкл. за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и ал.3 от ГПК; т.9 – 15
лв. за налагане на запор без извършване на опис, вкл. върху дял от търговско дружество по
чл. 517, ал.1 ГПК или общо за сумата от 72 лв. с ДДС. На 09.06.2021 г. е връчена ПДИ на
длъжника /видно от разписка л.190/; на 07.06.2021 г. е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника /л.191/; на 14.06.2021 г. е постъпило възражение от длъжника – настоящ
ищец за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като са изложени и
възражение относно размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и таксата по т. 3
ТТРЗЧСИ. Посоченото възражение е изпратено до взискателя за становище /л.199/ и
получено на 14.06.2021 г., видно от разписката /л.199/. На 16.06.2021 г. е постъпило
удостоверение от НАП относно публични задължения на длъжника. С постановление от
18.06.2021 г. ЧСИ е намалил размера на адв. хонорар и на пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ, което постановление е изпратено до взискателя и получено на 18.06.2021 г.,
видно от разписка /л.202/, както и до длъжника – получено на 21.06.2021 г., видно от
разписка /л.204 по делото/. На 08.07.2021 г. ЧСИ е издал сметка № ********** за следните
такси т.26 – 50,89 лв. и т. 5 – 5 бр. ТТРЗЧСИ. Така посочените такси по т. 5 ТТРЗЧСИ са
начислени за следното: 1 бр. за съобщение до взискателя за становище по възражението на
длъжника, 2 бр. за изпращане на постановление относно намаляване на адв. възнаграждение
и таксата по т.26, а останалите 2 бр. по т.5 ТТРЗЧСИ – за съобщения относно приключване
на изпълнителното дело, които са връчени видно от приложените по делото разписки /л.209
и л.211/. ЧСИ законосъобразно е начислил всички описани такси, а доколкото се твърди да
са претърпени вреди в размер на 48 лв., изпратените съобщения са във връзка с
възражението на длъжника срещу размера на адвокатското възнаграждение, произнасянето
по което е в компетентността на ЧСИ, и е дължимо след възражение, съобразно правилото
на чл. 78, ал. 5 ГПК. Следователно и действията на ЧСИ по събирането на таксите във
връзка с изпратеното постановление /с което се намалява размерът на адв. възнаграждение/
са правомерни, поради което липсва една от предпоставките на иска по чл. 441, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за уважване на иска, а именно
противоправност на поведението на ответника по събирането на таксите.
С оглед изложено, предявеният иск е основателен за сумата от 62,07 лева,
представляваща имуществена вреда, настъпила в резултат на незаконосъобразни действия на
7
ЧСИ във връзка с начисляване на част от таксите по изпълнително дело № 20207850400199,
а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 72 лева, както и за сумата от 48
лева по и.д. 20217850400346, за сумата от 48 лв. по и.д. 20217850400347 и за сумата от 48
лв. по и.д. 20217850400348, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
На ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъдят сторените в
заповедното и исковото производство разноски съобразно уважената част от иска.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 125 лева, като с оглед уважената част от
иска, на същия следва да се присъдят разноски в размер на 34,33 лева.
В исковото производство, ищецът е сторил разноски за държавна такса 25 лв. /л.14/,
като претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 150 лв. С оглед изложеното и съобразно уважената част от
пртенцията, на ищеца следва да се присъдят разноски за исковото производство в размер на
48,06 лева или общо за исковото и заповедното производство – 82,39 лева.
На адвоката на ответната страна, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38 от
ЗАдв., се дължат разноски в исковото производство. Процесуалният представител на
ответника адв. Б. е заявила претенция за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. за защита на друг юрист, за исковото
производство в размер на 360 лева, срещу което ищецът е направил възражение за
прекомерност, което съдът намира за неоснователно, доколкото сумата е определена
съобразно минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Освен това възражението, че не са налице
предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. е неоснователно, тъй като ответникът като
лице, упражняващо дейност по ЗЧСИ има качеството на юрист.
Искането за присъждане на разноски, заявено с възражението по чл. 414 от ГПК, от
адвокат Илчев, обаче, е неоснователно. Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК
е основание за започване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. То няма
8
самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не е израз на материалноправната защита на
длъжника. При условие, че се е развило производство по иск, предявен по реда на чл. 422 от
ГПК с предмет установяване на вземането по заповедта за изпълнение на парично
задължение, срещу която длъжникът е възразил, разноски за подаване на възражение не се
дължат. Възражението е само предпоставка за предявяване на материалното право на
кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи
възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от
задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в
исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била аналогична, няма основание да бъде
възмездяван двукратно за едно и също нещо (Така Определение № 45 от 23.01.2019 г. по
ч.т.д. № 3074/2018 г. на I TO на ВКС).
Ето защо на адвоката на ответника в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, следва да бъдат присъдени разноски в производството в размер на 261,13 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 74 от
ЗЧСИ, във вр с чл. 441 от ГПК, че Л. Е. М. – частен съдебен изпълнител, ЕГН **********, с
адрес ..., дължи на Е. П., ЕИК ..., със старо фирмено наименование „Ч. Е. Б.“ АД, със
седалище и адрес на управление: ..., сумата от 62,07 лв., представляваща незаконосъобразно
изтеглени при изпълнение на запор и невъзстановени суми за разноски по изпълнително
дело № 20207850400199, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 28.07.2021 г.
до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 05.08.2021 г. по ч.гр.д. № 44653/2021 г. по описа
на СРС, II ГО, 178 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер от 62,07
лв. до пълния предявен размер от 226 лв., представляваща незаконосъобразно изтеглени при
изпълнение на запор и невъзстановени суми за разноски по изпълнителни дела както следва:
9,93 лева по № 20207850400199, 48 лева по изпълнително дело № 20217850400346, 48 лева
по изпълнително дело № 20217850400347 и 48 лева по изпълнително дело №
20217850400348, като неоснователен.
ОСЪЖДА Л. Е. М. – частен съдебен изпълнител, ЕГН **********, с адрес ..., да
заплати на Е. П., ЕИК ..., със старо фирмено наименование „Ч. Е. Б.“ АД, със седалище и
адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 82,39 лева –
разноски, от които 34,33 лв. за заповедното производство и 48,06 лева за исковото
производство.
ОСЪЖДА Е. П., ЕИК ..., със старо фирмено наименование „Ч. Е. Б.“ АД, със
седалище и адрес на управление: ... да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН **********, с
9
адрес ..., на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., сумата в размер на 261,13 лева - адвокатско
възнаграждение в производството пред първа инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10