Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 25.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на пети
декември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Димитринка
Иванова, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело
№ 12271 по
описа за 2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
№168164 от 11.07.2017г., постановено по гр.д. № 69184/2016г. по описа на
Софийски районен съд, 76-ти състав, е уважен предявеният от „Г.П.“ ООД
осъдителен иск срещу „З.А.“ АД с правно основание чл. 208 КЗ (отм.) за заплащане
на от ответника на сума в размер на 13 066.40
лева, представляваща неизплатена част от дължимо застрахователно
обезщетение по щета № 10016080200011, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 30.11.2016г. до окончателното и заплащане, като претенцията за
сумата над 13 066.40 лева до пълния предявен размер от 15 679.68 лева е
отхвърлена като неоснователна.
Съдът се е
произнесъл и по направено искане за присъждане на сторените в производството
разноски, като е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер
на 1461.74 лева.
Ответникът „З.А.“
АД обжалва в първоинстанционното решение, в частта, с която предявеният иск е
уважен, като неправилно. В жалбата се застъпва становище, че решаващият съд не
е отчел съдебно-оценителната експертиза в частта, в която е определена
действителната стойност на подменените материали след прилагането на коефициент
на обезценка на съоръжението, съобразно данните за употреба и инструкцията на
производителя. Посочва се, че съгласно общите условия за застраховка „Защитено
имущество“, които са неразделна част от застрахователния договор, се дължи
застрахователно обезщетение в размер равен на вредата претърпяна от
застрахования към датата на застрахователното събитие. Въззивникът поддържа, че
неправилно като база за определяне на дължимото застрахователно обезщетение е
възприета възстановителната стойност, за която не е налице уговорка между
страните. Застъпва се и че от събраните доказателства е установено, че
погиналите надуваемо покритие, изолационно фолио и защитна мембрана са били в
експлоатация, надвишаваща срока на ползване, съгласно инструкциите за употреба
и поради износването стойността им следва да бъде определена с обезценка –
обстоятелство не съобразено от съда при постановяване на решението в
обжалваната част. В жалбата е посочено и че липсва алтернативен вторичен пазар,
от който да бъдат осигурени използвани материали, не следва да бъде критерий
при определяне на дължимото обезщетение. Предвид изложеното, моли съда да
отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло
предявения иск.
В съдебно
заседание процесуалният представител на
застрахователното дружество претендира и заплащането на сторените в
производството разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцовото дружество
– „Г.П.“ ООД.
По подадената
въззивна жалба процесуалния представител на „Г.П.“ ООД взема становище в
съдебно заседание, като заявява, че изцяло я оспорва. Поддържа, че единственият
начин за възстановяване на имуществото във вида, в който то е било е закупуване
на ново от същия вид, тъй като в България няма вторичен пазар.
Софийски градски съд след извършена преценка на
представените по делото доказателства и изложените във въззивната жалба и в
отговора доводи, приема следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 208
от КЗ (отм.).
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд
счита постановеното от СРС, 76ти състав, решение за валидно, допустимо и
правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба настоящият състав намира следното:
Безспорно е
обстоятелството, че между „Г.П.“ ООД като застрахован
и ответното дружество е сключен договор за имуществена застраховка по
застрахователна полица „Защитено имущество“ № 15 465 0802 **********, с
покритие в периода от 22.11.2015г. до 21.11.2016г. за риск от увреждане от
тежест при естествено натрупване на сняг или лед, падане на лавина, по
отношение на надуваема конструкция („Балон“) от PVC,
агрегат и осветителни тела на 4 тенис корта, с договорено самоучастие на
застрахования в размер на 150 лева във всяка щета, което обстоятелство се
установява и от представената застрахователна полица. Не се оспорва от
ответното дружество и че обектът на застраховката в полицата е вписан с
идентификационни данни, обявени от застрахования.
Във застрахователния
договор е уговорено и условието, че застрахователното покритие е валидно на
мястото на застраховката, като за периода от 22.11.2015г. – 21.03.2016г. по
време на експлоатацията на съоръжението, конструкцията е монтирана на открито,
а за периода от 22.03.2016г. до 21.11.2016г. – съоръжението се съхранява в
гаражно помещение.
В чл. 56 от
общите условия, приложени към застрахователната полица, е посочено, че
застрахователното обезщетение е до действителния размер на вредата, претърпяна
от застрахования към датата на настъпване на застрахователното събитие, а в чл.
57 е уточнено, че действителният размер на вредата се определя чрез предвиждане
на необходимите разходи за труд, материали, механизация и начисления за
извършване на ремонт, т.е за възстановяване на имуществото в състоянието, в
което е било към датата на настъпване на застрахователното събитие или чрез
процент обезценка на имущества, които не могат да се ремонтират.
Безспорно е и
обстоятелството, че на 17.01.2016г., застрахованата конструкция, находяща се в
гр.София, бул. „********, се срутва вследствие на обилно количество снеговалеж,
което се потвърждава от представения констативен протокол от 17.01.2016г.
Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие при ответното дружество е образувана
ликвидационна преписка по щета № 10016080200011, като видно от приложения към
исковата молба констативен протокол от 19.01.2015г., неоспорен от страните по
делото, след извършен проверка на място е установено от застрахователното
дружество, че покритието на балона е паднало върху четирите тенис кортове,
които обслужва, но поради натрупания сняг и лед не може да се определят точно
уврежданията. Предвид това е дадено предписание на застрахованото лице след
разчистване на снега и леда да уведоми ответното дружество за осъществяване на
допълнителен оглед. Дадените предписания са изпълнени от ищцовото дружество,
видно от представения констативен протокол от 02.02.2016г., в който е посочено,
че има увреждания по покритието на бално. Към протокола е приложен и опис на
повреденото и унищожено имущество по щета № 10016080200011, подписан от двете
страни по делото, с посочен увреждания и предвидените работи за възстановяване,
а именно – демонтаж на стоманени въжета и три пласта покритие на балон – 80х50
кв.м., демонтаж на 40 броя халогенни лампи
и монтаж на горните съоръжение след доставка и ремонт.
От представено
по делото писмена претенция с изх. № 18/14.03.2016г. се установява, че ищецът е
отправил претенция към застрахователното дружество за заплащане на
застрахователно обезщетение за репариране на причинените от застрахователното
събитие вредите в размер на 28 152 лева без ДДС, от които 1260 лева за ремонт
на PVC покритие на балон, 13 593 лева – закупуване на
предпазно и изолационно фолио, 2347 лева – доставка на предпазно и изолационно
фолио до България, 7952 лева – осветителни тела 40 бр., 1500 лева – демонтаж на
балон и 1500 лева – монтаж на балон.
Неоспорено от
страните е и обстоятелството, че ответното дружество, видно от писмо с изх. № 100–3005/11.05.2016г.,
е счело, че размерът на вредите възлиза на 14 935.60 лева, от който е
приспадната сума от 150 лева – самуочастие или 14 785.60 лева, като
изрично е посочено, че в тази сума са включени в пълен размер направените от
застрахования разходи за ремонт на PVC покритие на
балон, за монтаж и демонтаж. В отговор на това „Г.П.“ ООД е отправило искане до
„З.А.“ АД с изх.№ 33/27.07.2016г., получено от застрахователя на 29.07.2016г.,
с което изразява несъгласието си с определения размер на застрахователното
обезщетение и моли остатъкът от дължимата сума – 13 066.40 лева да бъде
преведена по банкова сметка ***. От „З.А.“ АД са отговорили на това искане, че
определеното обезщетение е на основание „действителна стойност“, като
застрахователят е имал право да приложи обезценка на вложените при ремонта
материали, като са определили коефицент на обезценка 45 % от офертната цена за изолационно фолио,
100 % за защитното покритие и 20 % за осветителните тела, като напълно е
изключен разхода на транспорт, защото не се покрива от полицата. За да бъдат
определени по този начин сумите е съобразено, че експлоатационния срок на
изолационното фолио е пет години и е
подменено през 2013г., а на защитното фолио – три години, като липсвали данни
за подмяна.
От приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа експертиза се
установява, че средната пазарна стойност на надуваемото покритие към м.01.2016г. е в общ размер на 122 076.65 лева без ДДС, в това
число надуваемо покритие 110 220.26 лева и на елементите 11 856.39
лева, от които 1019.59 лева – изолационно фолио, 3680 лева – защитна мембрана и
7156 лева – осветителни тела, като общия приложим процент на обезценка на
съоръженията е 56 %. Вещото лице е посочило, че реалната стойност на ремонта на
вътрешния слой на надуваемото покритие е 1260 лева, но нанесените върху
изолационното и защитното фолио щети са 100 %, поради което е необходимо пълно
възстановяване на стойност 13 593 лева без включен транспорт. В
заключението е предоставена информация за експлоатационните срокове на трите
основни покрития на конструкцията, а именно за PVC покритието – 20 години
(240) месеца, за изолационното фолио
(среден слой) – 5 години (60 месеца) и за защитната
мембрана – 3 години (36 месеца), като същото е подменено с ново през
м.10.2013г. Вещото лице посочва, че от датата на въвеждане в експлоатация са
изминали 123 месеца, от които съоръжението е използвано общо 53 месеца,
съобразявайки че през месеците април-октомври съоръжението не е изложено на
атмосферно влияние и се съхранява в закрито помещение, което свежда физическото
му износване до минимум. Предвид това при определяне коефициентите на износване
на изолационното фолио, експертът е заявил, че то не е изгубило функционалната
си стойност за изминалия период. Вещото лице дава заключение, че с включен
транспорт и разходи за демонтаж и монтаж, общата стойност за пълно
възстановяване на застрахованото имущество по документи е в размер на
28 152 лева. Експертът е извършил проверка в счетоводството на ищцовото
дружество, като е установило, че отчетната стойност на активите са заведени
претендираните за обезвреда материали е в общ размер на 28 153.72 лева.
Въззивният съд кредитира по реда на чл. 202 от ГПК приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, като изготвена от експерт в съответната област с необходимия
професионален опит и квалификация, въз основа на представените по делото
доказателства.
С оглед приетите факти по делото
въззивният съд намира от правна страна следното:
За да бъде
уважен предявеният иск по чл. 208 от КЗ /отм./ от ищеца следва да бъде
установено при условие на пълно и главно доказване 1.наличието на валидно
сключен застрахователен договор между страните по делото към датата на
настъпване на застрахователното събитие, 2. настъпването на застрахователно
събитие, което представлява покри от застрахователя риск и 3. размера на
претендираното от него обезщетение.
Предвид
установените в процеса факти настоящият състав приема, че спорът пред въззивната
инстанция се концентрира върху въпроса за дължимия размер на застрахователното
обезщетение и в частност следва ли при определяне размера на обезщетението да
се отчита овехтяването съответно действителната или възстановителната стойност
на имуществото.
Съгласно чл. 203 от КЗ (отм.)
застрахователната сума не може да надвишава действителната или
възстановителната стойност на имуществото, като за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. По аргумент от ал. 4 на чл. 203 от КЗ (отм.) следва, че когато между страните по застрахователни договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на
увреденото имущество, като за такава се смята пазарната стойност на имуществото
– в този смисъл решение № 168/11.05.2016г. по т.д. № 2284/2014г. на ВКС, ІІ
т.о. Същевременно в чл. 56 от общите условия на застраховката е предвидено, че застрахователното
обезщетение е ограничено до действителния размер на вредата, претърпяна от
застрахования към датата на настъпване на застрахователното събитие, а в
следващата разпоредба – чл. 57 от същите, е посочено как се определя
действителният размер на вредите, а именно чрез предвиждане на необходимите
разходи за труд, материали, механизация и начисления за извършване на ремонта,
т. е за възстановяване на имуществото в състоянието, в което е било към датата
на настъпване на застрахователното събитие или чрез процентна обезценка на имущества, които не могат да бъдат
ремонтирани.
От изложеното може да се достигне до
извода, че самият ответник в общите си условия е предвидил изрично, че не
следва да се отчита обезценката (овехтяването) на имуществото, в случаите
когато същото може да бъде ремонтирано. Нещо повече, въпреки че терминът
използван в общите условия е „действителен размер на вредите“, то същият не
може да бъде приравнен във всеки случай със законоустановения термин
действителна стойност, тъй като видно от чл. 57 при възможност имуществото да
бъде възстановено начина на определяне на „действителния размер на вредите“
съответства на легалния термин – възстановителна стойност, доколкото предвижда включването
на необходимите разходи за труд, материали и начисления за извършване на ремонт.
В разглежданата хипотеза,
застрахованият обект представлява цялостна надуваема конструкция, която е била
ремонтирана, а не изцяло подменена – т.е не се е наложило закупуването на нова
конструкция, а само възстановяване (в това число ремонт и закупуване) на
повредените части от нея каквито са PVC покритието на балона, предпазното
(защитно) и изолационно фолио. Такава част от конструкцията са и осветителните
тела. Предвид това настоящият състав приема, че за неоснователно възражението
на въззивника, че при определяне на дължимото обезщетение е следвало да се
отчете и овехтяването на конструкцията, което съгласно експертизата е 56 %. Обстоятелството,
че някои от частите необходими за възстановяване на застрахованото имущество в
състоянието, в което е било към датата на застрахователното събитие, са
закупени като нови, не означава, че процесната надуваема конструкция е
възстановена в ново състояние, тъй като не са били нито ремонтирани, нито
подменени останалите и части – например агрегата, стоманените въжета, врати.
За неоснователно съдът намира и
твърдението във въззивната жалба, посочено и в отговора на исковата молба, че
изолационното фолио и защитната мембрана са били в експлоатация надвишаваща
срока на ползване. Видно от неоспорената и изцяло кредитирана от съда
съдебно-техническа експертиза, защитната мембрана е била подменена и към датата
на застрахователното събитие е била в рамките на установения срок за експлоатация.
По отношение на изолационното фолио, настоящият състав приема, че следва да се
съобрази обстоятелството, че конструкцията не е използвана целогодишно, което
неминуемо е повлияло на физическото и износване, в това число и на средния и
слой. С оглед това, съставът приема, че следва да се вземе предвид заключението
на вещото лице, което посочва, че изолационното фолио не е изгубило
функционалността си за изтеклия период, защото реално е било експлоатирано 53
месеца, а не 60 месеца – какъвто е експлоатационният му срок. Следователно, за
възстановяването му следва да бъде заплатено застрахователно обезщетение.
Предвид изложеното, въззиният състав
приема, че при определяне на дължимото обезщетение следва да се съобрази
размерът на заплатените от ищеца суми за възстановяване на надуваемата
конструкция, доколкото застрахователят не може да откаже заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при
условие, че не надхвърлят уговорената застрахователна сума.
В разглежданата хипотеза, от
изслушаната и приета без възражения съдебно-техническа експертиза се
установява, че за пълното възстановяване на фактическите разходи по документи
за възстановяване на надуваемата конструкция в състоянието и към момента на
застрахователното събитие е 28 152 лева.
При присъждане на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде
отчетено и извършеното плащане от страна на застрахователя, с приспадане на
самоучастието в размер на 14 785.60 лева или дължимата от застрахователя
сума е в размер на 13 366.40 лева, а уговорената застрахователна сума е
150 000 лева, следователно стойността на ремонта не надхвърля
застрахователната сума. Предвид обстоятелството, че ищецът претендира заплащането
на сума в размер на 13066.40 лева без ДДС, съдът с оглед диспозитивното начало
следва да присъди именно сума в претендирания размер.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на Софийски
районен съд – потвърдено в обжалваната част като правилно.
По разноските:
С оглед изхода
на спора право на разноски има единствено въззиваемата страна – ищеца „Г.П.“
ООД, но доколкото не е направено искане за присъждане на такива, съдът не
следва да се произнася.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№168164 от 11.07.2017г., постановено по гр.д. № 69184/2016г. по описа на
Софийски районен съд, 76-ти състав, в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.