РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. София , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА А. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря МОНИКА Д. МИТРЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело №
20201110144146 по описа за 2020 година
Ищецът извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.П., срещу която в срок е подадено възражение. По
гр.д.№ 6186/2020. на СРС, 125- ти състав е издадена заповед за сумата от сумата от 4449,44
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.5.2016 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 6.2.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 538,99 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 24.1.2020 г., сумата от
63,28 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.1.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 6.2.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 11,83 лв. за периода от 3.3.2017 г. до 24.1.2020 г. против М. Т.,
С.П. и Ц. Т., за сочените суми, които заявителят е претендирал разделно – 1/6 от М. Т. и С.П.
и 4/6 от Ц. Т.. По заповедното производство, само С.П. е подала възражение в срок.
Ищецът твърди, че ответникът, е страна по неформален договор за продажба на ТЕ
за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по
прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да
бъде конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи
цялото вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет станицата му,
след изтичане на 30-дневен срок от публикуването, ответницата е изпаднала в забава и
дължи заплащане на законната лихва. Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй
1
като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него..
В срока за отговор, ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
иска. Сочи, че не е индивидуален собственик на имота, а от документите е неясно дали
ищецът го счита за съсобственик и в каква квота. Никога не е ползвал имота, нито е
получавал фактури, нито на интернет страницата на ищеца има публикации, които са
относно нейни задължения. Не фигурира в списъка за етажни собственици, нито има участие
в дейността им. Прави възражение за давност.
В първото по делото о.с.з., във връзка указанията, дадени на ищеца с определението
по чл.140 ГПК, ищецът уточни, че претендира вземането от ответницата С.П., като
собственик на имота. Процесуалният представител посочи, че имотът е бил собственост на
А. Р. Т. – праводател на ответницата, както и че ответницата е имала задължението да
подаде молба – декларация за промяна на партидата на нейно име.
По фактите. Видно от представения по делото нотариален акт от 19.10.1984г., А. Р.
Т. е придобили право на собственост върху апартамента, въз основа протоколи за отстъпено
право на строеж на Ик на СНС, върху държавно място, и взето решение на ЖСК „Слънчев
кът“ за разпределение на имота на А. Т.. От справка от НБДН се установява, че А. Т. е
починал на 16.10.2011г., като е оставил като свои наследници по закон преживяла съпруга
Ц. И. Т., и две деца - С.П. и М. Т..
От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза се
установява, че за исковия период в имота е имало 4 отоплителни тела, с поставени ИРРО,
които са с дистанционен отчет. За исковия период, ТЕ отдадена от сградна инсталация, е
начислявана върху пълна отопляема кубатура на имота, като процентът е от 24,56 до
27,42%%. В имота има два броя водомери, като при отчет, извършен на 11.5.2017г. е
отбелязано, че на водомер 1 стъклото е матирано и не може показанията да бъдат отчетени.
За период 2017/2018г. и до 31.8.2017г. има служебно начисление за двата водомера на база
прогнозни стойности от предходен период и след 8.2017г. на база служебно изчисление за 2
броя потребителя на топла вода при служебно определен разход 140 л/ денонощие за един
потребител. Броят потребители е определен, според изложеното от вещото лице, на база
отчет от 21.5.2015г. За 2018/2019г. е начислена служебно ТЕ за БГВ на база 2 броя
потребители на топла вода. СТЕ, поради непредставен документ за 2 потребителя, е
представила два варианта за изчисление на ТЕ за БГВ - на база 2 потребителя, и на база 1
потребител, като за период 2017/2018г. е посочено, че начисленото количество топла вода е
завишено с 67,48 куб.м. спрямо показанията на общия водомер, разпределен само на абонати
с нередовни или неотчетени водомери. Във варианта за 1 потребител, СТЕ дава заключение,
че ТЕ за БГВ е завишена с 628,40 лева, като в останалата част, при изчисление на
дължимите суми за имот и сградна инсталация, формулата в Методиката към Наредба № 16-
334/2014г. е спазена. По фактури, за исковия период са начислени: за страдна инсталация и
имот : сумата от 2276,14 лева, за БГВ – 2299,55 лева, като след изготвяне на дялово
разпределение, дължимите суми за отоплителен сезон са: от 5.2016г. до 4.2017г..- сумата
2
146,24 лева за сградна инсталация, сумата 423,82 лева за отопление на имот, сумата от
300,14 лева за БГВ / за двама потребители/, и 291,72 лева за един потребител,изчислена от
СТЕ; от 5.2017г. до 4.2018г..- сумата 158,40 лева за сградна инсталация, сумата 757,48 лева
за отопление на имот, сумата от 1055,12 лева за БГВ / за двама потребители/, и 822,21 лева за
един потребител,изчислена от СТЕ; от 5.2018г. до 4.2019г..- сумата 191,17 лева за сградна
инсталация, сумата 650,14 лева за отопление на имот, сумата от 774,13 лева за БГВ / за двама
потребители/, и 387,06 лева за един потребител,изчислена от СТЕ; Общата сума, дължима за
клиентския номер, след изготвяне на дяловото разпределение, при 2 броя потребители на
вода, е 495,81 лева за имот, 1831,44 лева за сградна инсталация, и 2129,39 лева за БГВ.
Изчислено от вещото лице, на база 1 брой потребител, е 495,81 лева за имот, 1831,44 лева за
сградна инсталация, и 1500,99 лева за БГВ.
От неоспорената от страните, приета от СРС съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че на 31.7.2017г. са издадени кредитни известия , с които са сторнирани
прогнозни задължения по фактури за целия отоплителен период – 5.2016г.- 4.2017г. на
стойност 1271,25 лева, издадена е обща фактура на стойност 853,56 лева / 1271,25 лева-
417,69 лева/, като в резултат на осчетоводена неустойка енергя от м.2.2017г. в размер 13,58
лева, сумата по обща фактура 853,56 лева е намалена на сумата 839,98 лева.- През 8.2017г., е
въведена сума от 23,02 лева за доплащане.
На 31.7.2018г. са издадени кредитни известия , с които са сторнирани прогнозни задължения
по фактури за исковия период на стойност 1226,82 лева, издадена е обща фактура на
стойност 1971,01 лева / 1226,82 лева+744,19 лева/, като с част от изравнителна сметка за
връщане от отоплителен сезон 2018/2019г. в размер 3,28 лева, сумата от обща фактура от
7.2018г. е намалена и по нея ищецът претендира разликата от 1967,73 лева /1971,01-3,28/. На
31.7.2019г. са издадени кредитни известия, с които са сторнирани прогнозни задължения по
фактури за целия отоплителен период – 5.2018г.- 4.2019г. на стойност 2077,66 лева,
издадена е обща фактура на стойност 1618,71 лева / 2077,66лева-458,95 лева/.
От правна страна.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
3
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди.
По делото е установено с представения нотариален акт, че ответницата е придобила
право на собственост върху имота, по наследствено правоприемство от А. Т., придобил
имота през 1984г. Неоснователно е възражението на ответника, че не е материално
легитимирана да отговаря по иска. В заповедното производство в подаденото заявление, не
е посочено дали вземането се претендира от трите длъжници лично, или в качеството им
като наследници по закон на А. Т.. Посочено е твърдението на заявителя, че длъжниците по
заповедта са клиенти на топлинна енергия за битови нужди, на основание § 42 ДР на ЗЕ. В
исковото производство, съдът даде указания на ищеца да конкретизира твърдението, на
което основава претенцията си по отношение ответника П., в рамките на заявеното по
заявлението. Разпоредбата на § 42 ДР на ЗЕ предвижда, че клиент на топлинна енергия за
битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
на домакинството си. В първото по делото о.с.з. от 18.2.2021г, в което делото се докладва,
във връзка с дадените указания в определението по чл.140 ГПК, ищецът уточни, че
претендира вземането от ответницата С.П., като собственик на имота. Процесуалният
представител посочи, че имотът е бил собственост на А. Р. Т. – праводател на ответницата,
както и че ответницата е имала задължението да подаде молба – декларация за промяна на
партидата на нейно име. Уточнението, направено от ищеца, не е недопустимо, не се
разширява предмета на заповедното производство. Уточнението е направено от ищеца, в
рамките на първоначално заявените му твърдения, въз основа на които е предявил
притезанието си пред съда, поради което и съдът го прие за допустимо. Видно от
представените по делото доказателства, А. Т. е починал през 2011г. – преди началото на
исковия период, поради което и другото възражение по материалната легитимация на
ответницата, е неоснователно – не се претендира заплащане на натрупани от А. Т.
задължения от ответницата, като негов наследник по закон, а се претендира заплащане на
ТЕ от съсобственик на имота, за собствени, на ответницата П. задължения. При доказване на
наследственото правоприемство, по силата на което ответницата П. е придобила право на
собственост върху топлоснабдения имот, то и ответницата, заедно с останалите две
наследници по закон на Тонев, са страна по правоотношението по продажба на ТЕ за битови
нужди и без да е необходимо да се сключва с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за
4
битови нужди. Неоснователно е възражението за квотата, направено в отговора – същата е
заявена още в заповедното производство – 1/6 ид.ч.. Доколкото имотът е придобит в брак на
А. Т. и Ц. Т., тя след смъртта му придобива 1/3 от ½ или 1/6, заедно с двете им дъщери,
които придобиват по 1/6 от имота, съответно задълженията за него.
Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за
енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Поради
изложеното, исковете за главница против са основателни.
От неоспорената от страните и приета от съда съдебно – техническа експертиза се
установява, че за имота са начислявани суми за ТЕ за сградна инсталация и БГВ . Вещото
лице сочи, че при изчисляване на дължимата за клиентския номер сума, са спазени
техническата част на Наредба № 16-334/2007г. , включително при съобразяване изменението
от 2014г. , с изключение на частта, в която ищецът е начислявал суми за БГВ. Видно от
заключението, при отчет в имота, извършен на 11.5.2017г. е отбелязано, че на водомер 1
стъклото е матирано и не може показанията да бъдат отчетени. За период 2017/2018г. и до
31.8.2017г. има служебно начисление за двата водомера на база прогнозни стойности от
предходен период и след 8.2017г. на база служебно изчисление за 2 броя потребителя на
топла вода при служебно определен разход 140 л/ денонощие за един потребител. Броят
потребители е определен, според изложеното от вещото лице, на база отчет от 21.5.2015г. За
2018/2019г. е начислена служебно ТЕ за БГВ на база 2 броя потребители на топла вода.
СТЕ, поради непредставен документ за 2 потребителя, е представила два варианта за
изчисление на ТЕ за БГВ - на база 2 потребителя, и на база 1 потребител, като за период
2017/2018г. е посочено, че начисленото количество топла вода е завишено с 67,48 куб.м.
спрямо показанията на общия водомер, разпределен само на абонати с нередовни или
неотчетени водомери. Във варианта за 1 потребител, СТЕ дава заключение, че ТЕ за БГВ е
завишена с 628,40 лева. Абонатът има задължението на основание чл.62 Наредба № 16-
334/2007г., да монтира в имота си годен уред, както и да осигури имота за отчет на уредите,
който се извършва от фирмата за дялово разпределение, като при неизпълнение на това му
задължение, топлината енергия се начислява по реда на 61,1 Наредба № 16-334/2007г. И в
двата случая, приложима е разпоредбата на чл.69,ал.2 от Наредбата, при служебно
определен разход 140 л/ денонощие за един потребител.
Видно от СТЕ, Топлинната енергия за БГВ е изчислявана на база 2 броя потребителя
в имота. По делото няма представена декларация от ищеца, или друг, изходящ от
ответницата или нейния наследодател документ, с който пред ищеца да е заявено
потребление за двама потребители. Следователно, ищецът не доказва основанието си да
получи плащане за двама потребители, и съдът приема варианта на вещото лице, което е
преизчислило дължимата енергия за целия исков период, въз основа един потребител, от
1500,99 лева за БГВ, включително след извършено изравнение. В останалата част, според
изложеното от вещото лице по СТЕ, изчислението на ТЕ съобразно методиката в Наредбата,
е спазено.
5
От заключението на неоспорената и приета от СРС съдебно – счетоводна експертиза
се установява, че след изготвяне на дяловото разпределение за съответния отоплителен
сезон, ищецът е издал кредитни известия за прогнозните фактури и една обща фактура,
която съдържа вземането му за целия отоплителен сезон. Вещото лице по ССЕ е съобразило
извършеното плащане.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Относно общата фактура от 2017г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и
ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на
определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
6
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху трите
общи фактури е основателен.
По възражението за давност.
От представените към исковата молба извлечения от счетоводната система на
ищеца, заедно със съобщенията към общи издадени фактури е видно, че текущото
фактуриране на задълженията за абонатния номер е по прогнозна консумация.
Следователно, когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка
и ако прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка,
разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към
фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение. Съдът намира, че по отношение
давността за вземанията приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Страните по
правоотношението, при действията на ОУ от 2016г., са определили срок за изпълнение на
задължението – 45 дни от издаването на общата фактура, поради което и длъжникът изпада
в забава с изтичането на този срок
. Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ – и тези от 2014г., и тези от 2016г., изравнението не влияе на
дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново
вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
7
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от
изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след
7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Обстоятелството, че ищецът е издал кредитни
известия за текущите задължения и една обща фактура за реално дължимата стойност, е
неотносимо към теченето на давностния срок, защото противното разбиране би означавало
давността да тече от извършване на извънпроцесуално действие от кредитора, като
същевременно давността е санкция за неговото бездействие. Следва да се посочи, че
настоящият състав, при постановяване на решението си, съобразява постановените по
същия въпрос от въззивна инстанция съдебни решения по този въпрос, с които е отговорено
на въпроса – решение № 2028-12.3.2020г. по в.гр.д.№ 13819-2019г. на Втори Б състав,
решение № 1779-5.3.2020г. по в-гр.д.№ 6296-2019г. на Четвърти Д състав, решение № 1773-
4.3.2020г. по гр.д.№ 5588-2019г. на Четвърти Д състав, Решение № 4724 от 26.06.2019 г. по
в. гр. д. № 15597 / 2018 г. на Възз. III-б. Състав и други, като въз основа на трайната
практика на СГС, изменя собствената си практика по спорния въпрос.
Поради изложеното, погасителната давност за вземанията за топлинна енергия за
период от м.05.2016г. до м.04.2017г., започва да тече за всяка отделна фактура, от
изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването й, защото от този срок, кредиторът –
ищец може да иска изпълнение на задължението по нея. Относимо към делото, към датата
на предявяване на иска в съда / съгласно правилото на чл.422 ГПК, считано от подаване на
заявлението в съда –6.2.2020г. в погасителна давност са всички вземания с настъпил към
6.2.2017г. падеж. Видно от заключението на ССЕ, и представените текущи и обща фактура,
вземането на ищеца по прогнозни фактури за период 01.5.2016г.- м.4.2017г. възлиза на
сумата 1271,25 лева, като по изравнителна сметка,за този период, за връщане е налице
сумата от 417,73 лева. Възражението за давност е основателно за фактурите за период –
5.2016г.- 12.2016г.. Прогнозните фактури, видно от заключението на СТЕ, за сградна
инсталация и имот прогнозните фактури за период – 5.2016г.- 12.2016г са на стойност
289,85 лева, а за целия период, въз основа изравнението, сумата 570,06 лева за сградна
инсталация и имот, като съгласно заключението на СТЕ, дължимата вода за целия период
възлиза на 291,72 лева, изчислена от вещото лице. Тази сума, разделено на 12 месеца,
възлиза на 24,31 лева на месец, поради което и за 8 месеца, дължимата сума е 194,48 лева,
която е в давност. Сумата 570,06 лева, разделена на 12 месеца, възлиза на 47,51 лева на
месец, като за 8 месеца, в давност е сумата 380,04 лева.
От останалата сума от 97,24 лева, дължима за вода, и 190,02 лева, дължима за за
8
сградна инсталация и имот, ответницата дължи 1/6 или сумата 16,21 и 31,67 или общо 47,88
лева за период м.1.2017г.- м.4.2017г. Обезщетението за забава върху главницата от 47,88
лева, за период 15.9.2017г. до 24.1.2020г., възлиза на 11,47 лева, за която искът против
ответницата е основателен.
На основание чл.119 ЗЗД, в погасителна давност е и вземането за обезщетение за
забава върху останалата сума от тази фактура.
Останалата част от вземането на ищеца за главница за топлинна енергия е извън
погасителна давност, като въз основа заключението на вещото лице по СТЕ общо дължимата
сума за главница за период 5.2017г.-4.2018г. след изравнение, възлиза на 158,40 лева за
сградна инсталация, 757,48 лева за имот, и 822,21 лева за БГВ / за един потребител/ - общо
сумата 1738,09 лева, от които ответницата дължи 1/6 или сумата 289,68 лева. За период
5.2018г.- 4.2019г. след изравнение, възлиза на 191,17 лева за сградна инсталация, 650,14 лева
за имот, и 387,06 лева за БГВ / за един потребител/ - общо сумата 1228,37 лева, от които
ответницата дължи 204,73 лева, като общо дължимата сума от ответницата, извън
погасителна давност, за период 1.2017г.- 4.2019г.- общо сумата 542,29 лева, за която искът за
главница е основателен. Обезщетението за забава върху главницата от 289,68 лева възлиза
на сумата от 39,99 лева за период 15.9.2018г.- 24.1.2020г., върху сумата 204,73лева,
обезщетението за забава възлиза на 7,51 лева за период 15.9.2019г.-24.1.2020г. Общо
дължимото обезщетение за забава възлиза на 58,97 лева, за която искът е основателен.
Относно претенцията за дялово разпределение. Съгласно чл.36 ОУ, клиентите
заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец,
а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в
случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на
обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба,
редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно
от извлечението от счетоводната система, представено към исковата молба, вземането на
ищеца е за главници по фактури от м.1.2017г. . Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат
цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а
съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая,
на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на
дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
9
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата.
Доколкото плащането на вземането за отчет е разсрочено на вноски, с идентичен размер, с
едно и също основание, произтичащи от един и същ юридически факт – договор, то и
давността за вземането по тях е тригодишна. По –горе се прие, че същата тече от датата на
издаване на фактурата, която съставлява покана до ответника да заплати сумата. Или към
6.2.2020г., когато е предявен искът, в погасителна давност са вземанията за дялово
разпределение по фактура от 1.2017г от 2,44 лева главница, като на основание чл.119 ЗЗД,
вземането за лихва за забава върху нея е в погасителна давност, което възлиза на сумата от
0,74 лева лихва за забава.
С оглед изложеното, искът за дялово разпределение и лихва върху него е
основателен за 8,11 лева, и сумата от 1,23 лева лихва, от които ответницата дължи 1/6 или
сумите от по 1,35 лева и 0,21 лева.
За горницата, над посочените размери, исковете следва да се отхвърлят.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство, припадащи се на
ответницата, от 25,21лева, от които сумата 16,88лева държавна такса, 8,33лева за
юрисконсултско възнаграждение; за исковото производство –883,12лева, от които сумата от
183,12лева държавна такса, сумата 600 лева за експертизи и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя въз основа фактическата и правна сложност на
делото, на основание чл.78,ал.8 ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 НЗПП, и списъкът на ищеца не
обвързва съда, тъй като юрисконсултското възнаграждение не е действителен разход на
ищеца.
От сторените разноски, съразмерно с основателната част на исковете, на ищеца се
следват от сумата от 18,01лева за заповедното и сумата от 630,82лева за исковото
производство .
Ответникът, в хода на устните състезания, направи изявление, че не претендират
разноски.
10
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че С. А. П., ЕГН **********, с адрес ... дължи на ... ЕИК... с
адрес ... сумата 542,29 лева неплатена главница за топлинна енергия за период 1.2017г.-
4.2019г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ..., аб.№ ..., ведно със законна лихва
от 6.2.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 58,97 лв. за периода
от 15.9.2017 г. до 24.1.2020 г., сумата от 1,35 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 1.2.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от
6.2.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 0,21 лв. за периода от
3.3.2017 г. до 24.1.2020 г за които по гр.д.№6186/2020г. от СРС, 125- ти състав е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ... ЕИК ... с адрес ... против С. А. П., ЕГН **********, с
адрес ... за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№ 6186/2020г от СРС, 125- ти състав за горниците над
уважените размери за топлинна енергия, до пълния предявен размер на главницата от 741.57
лв. за топлинна енергия, както и за период от м.5.2016г. до м.12.2016г. включително,
мораторна лихва над уважения размер до пълния предявен размер от 89,83 лв. за периода
от 15.9.2017 г. до 24.1.2020 г., дялово разпределение над уважения до пълния предявен
размер от 10,55лв, както и по фактура от 1.2017г., и мораторна лихва над уважения размер
до пълния предявен размер на 1,97 лв. за периода от 3.3.2017 г. до 24.1.2020 г.
ОСЪЖДА С. А. П., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на ... ЕИК ... с адрес ...
сторените по делото разноски – 18,01лева за заповедното и сумата от 630,82лева за
исковото производство .
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
„ Техем Сървисиз“ ЕООД.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11