№ 24
гр. София , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева
Васил Ал. Василев
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20211800500385 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по жалба на „Ю.Б.“ АД срещу отказ на съдебния
изпълнител по изп. д. № 98/2019 г. по описа на СИС при РС – гр.
Пирдоп да бъде извършен опис на МПС, собственост на длъжника Ц.
АТ. ОСТР., на основание чл. 442а, ал. 1 ГПК.
В жалбата се поддържа, че неправилно органът по принудително
изпълнение се е позовал на нормата на чл. 442а, ал. 1 ГПК, тъй като
длъжникът двукратно нарушил споразумания за разсрочено плащане
на дълга.
Искането е за отмяна на посоченото действие на органа по
принудително изпълнение.
Ответникът по жалба не изразява становище относно нейната
допустимост и по същество.
Представени са обяснения на съдебния изпълнител по
обжалваното постановление на основание чл. 436, ал. 3 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима, тъй като изхожда от лица с интерес от
1
обжалването и е насочена и срещу подлежащо на съдебен контрол
действие на органа по принудително изпълнение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по изп. д. № 98/2019 г. по описа на СИС при РС
– гр. Пирдоп е образувано по молба на „Ю.Б.“ АД от 30.08.2019 г.
срещу Ц. АТ. ОСТР., срещу която е издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 248/2018 г. по описа на РС– гр. Пирдоп за заплащане на
следните суми: 5 126. 32 лв. – главница по договор за потребителски
кредит от 19.07.2013 г., ведно със законната лихва от 10.04.2018 г.,
сумата от 208. 27 лв. – възнаградителна лихва за периода 19.11.2017 г.
– 06.03.2018 г., сумата от 51.02 лв. – мораторна лихва за периода
19.11.2017 г. – 30.03.2018 г., 7.50 лв. – такси, както и за сумата от 610.
36 лв. – разноски по делото. В молбата взискателят е поискал налагане
на зопори върху притежавани от длъжника МПС, върху вземания от
търговските банки в страната, както и налагане на възбрани върху
недвижими имоти на длъжника.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на
длъжника на 12.09.2019 г., като в срока за доброволно изпълнение, на
24.09.2019 г., от Ц. АТ. ОСТР. е депозирано искане за разсрочено
плащане на задължението (по 100 лева на месец), към което е
представено и платежно нареждане от същата дата за внесени по
сметка на СИС 100 лева.
С молба от 01.10.2019 г. взискателят изразил становище, че не
възразява срещу разсроченото плащане на дълга на ежемесечни равни
вноски в размер на от 200 лева до пълното му погасяване, в който
случай е отправил молба да не се предприемат изпълнителни действия
до следващото негово искане. Съобщението за това становище на
взискателя е връчено на длъжника на 08.10.2019 година.
С платежно нареждане от 29.10.2019 г. длъжникът е превел по
сметка на СИС сумата от 150 лева.
С молба от 13.01.2021 г. взискателят е поискал да бъдат
извършени опис, оценка и публична продан на притежаваните от
длъжника движими вещи, намиращи се в дома му.
С молба от 21.01.2021 г. взискателят е поискал да бъде наложен
запор върху пенсията на длъжника.
На 05.02.2021 г. длъжникът е поискал разсрочване на
2
задължението на месечни вноски от по 200 лева, като е представил
платежно нареждане за сумата от 200 лева, внесени същия ден.
С молба от 11.02.2021 г. взискателят се е противопоставил на
това предложение и е поискал налагане запор върху пенсията на
длъжника.
На 15.02.2021 г. от длъжника е постъпила молба за разсрочено
плащане на дълга на вноски в размер на от по 400 лева, считано от м.
февруари 2021 г., на което кредиторът се е противопоставил. Изразил
е становище в молба от 26.02.2021 г., че съгласието му за разсрочено
плащане на дълга е при условие, че размерът на месечните вноски
възлиза на сумата от 500 лева.
Междувременно върху вземането на длъжника за пенсия е
наложен запор, като месечно се удържа сума в размер на 375.93 лева,
считано от м. април 2021 година. През същия месец съдебният
изпълнител е наложил и запор върху притежван от длъжника лек
автомобил „Хюндай Гетц“, рег. № СО7901ВР.
С молба от 06.04.2021 г. длъжникът е поискал да не се пристъпва
към опис и продажба на този автомобил, тъй като наложеният запор
върху пенсията му и наложеният запор върху МПС са съразмерни с
обема на задължението и гарантират възможността вземането да бъде
удовлетворено.
С протокол от 07.04.2021 г. съдебният изпълнител е уважил
молбата на длъжника и е постановил обжалвания от взискателя отказ.
С платежно нареждане от 21.05.2021 г. длъжникът е превел по
сметка на СИС сумата от 200 лева.
При тези факти съдът намира действието на органа по
принудително изпълнение за законосъобразно.
С измененията на ГПК, обн. в ДВ бр. 86/2016 г., конкретно в
текстовете на чл. 441, ал. 2, чл. 442а, чл. 507а и чл. 73а ГПК, като
условие за процесуалната законосъобразност на действията на
съдебния изпълнител в изпълнителния процес изрично бе прогласен
принципът за съразмерност на изпълнителните действия и предмета
на изпълнителното дело. Съразмерността не е нов принцип – той е
изведен от правната теория и съдебната практика по делата за
обезпечения (преценката за адекватност на обезпечението и за избор
на подходяща обезпечителна мярка), но не бе изрично регламентиран
3
в нарочна нормативна разпоредба, респ. липсваше законов текст,
който да е пряко основание от съдебния изпълнител да се изискват
само такива действия на принуда, които са съразмерни (количествено
и стойностно) с оглед целта на принудителното изпълнение -
взискателят да се удовлетвори за вземането си. От тази гледна точка
принудителната мярка трябва да е способна да осъществи тази цел, да
й съответства, но без да е прекомерна и да засяга неоправдано
правната сфера на длъжника. Същевременно, както е посочвано в
практиката на ВКС (решение № 14 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3343/2020 г., III г. о., ГК, решение № 209 от 15.12.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 2640/2020 г., III г. о., решение № 212 от 31.10.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 1541/2018 г., IV г. о., решение № 523 от 19.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1496/2010 г., IV г. о.), съдебният изпълнител поначало
не може да откаже да приложи посочен от взискателя изпълнителен
способ върху секвестируемо имущество на длъжника. Единствено
длъжникът разполага с възможността да предложи на основание чл.
443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане
или да бъде извършено само чрез някои от поисканите от взискателя
начини на изпълнение. Ако съдебният изпълнител прецени, че
предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да
удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената
от длъжника вещ или вземане, но освобождава от изпълнение
посочените от взискателя имуществени обекти след като той бъде
удовлетворен. При действието на нормата на чл. 442а ГПК (ДВ, бр.
86/2017 г.) съдебният изпълнител може по възражение на длъжника да
вдигне наложени обезпечителни мерки, когато установи, че са
несъразмерни с размера на дълга, като при формиране на преценката
си трябва да отчете "всички конкретни данни и обстоятелства по
делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността
вземането да остане неудовлетворено", като би отговарял за вреди
както в случая, когато те са произтекли от неправилното неуважаване
на възражението на длъжника, така и когато в резултат на вдигане на
мерките някаква част от вземането на взискателя остане
неудовлетворена. Затова при преценката си за съразмерността на
наложените мерки съдебният изпълнител трябва да има предвид не
само стойностното съответствие между дълга и запорираното и
възбранено имущество (известна несъразмерност е допустима), но и
комплекс от фактори с различна относителна тежест по конкретното
делото и в хода на целия изпълнителен процес, които законодателят
най-общо е посочил в чл. 442а ГПК. От мотивите към законопроекта
на ЗИД ГПК – обн. ДВ бр. 86/2017 г. – е ясно, че приетите
4
законодателни промени целят да се избегнат случаите на насочване на
принудителното изпълнение върху имущество на длъжника, чиято
стойност многократно надхвърля размера на вземането на кредитора,
както и предприемането от съдебния изпълнител на множество
изпълнителни действия, натоварващи длъжника с разноски,
надвишаващи по размер сбора от главницата и лихвите по
задължението му.
Видно е от изготвената от съдебния изпълнител справка за
дължими и изплатени суми, че размерът на дълга към 31.05.2021 г.
възлиза на 7 039.15 лева. Същевременно наложеният върху пенсията
на длъжника, който в хода на изпълнителния процес доброволно е
извършвал плащания, запор (при месечни удръжки в размер на около
375 лева) в достатъчна степен гарантира сигурността вземането да
бъде удовлетворено.
По изложените съображения следва да се приеме, че
обжалваното действие на съдебния изпълнител е законосъобразно и
жалбата на взискателя трябва бъде отхвърлена.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ю.Б.“ АД срещу отказ на съдебния
изпълнител по изп. д. № 98/2019 г. по описа на СИС при РС – гр.
Пирдоп да бъде извършен опис на МПС, собственост на длъжника Ц.
АТ. ОСТР., на основание чл. 442а, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5