мотиви към присъда № 254/03.12.2015г. по НОХД № 689/2015г. по описа
на Окръжен съд-Бургас
Съдебното производство е образувано по
повод внесен от Окръжна прокуратура –Бургас обвинителен акт, с който е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, във връзка с
ал.1, изр.1, предл. 4 и 5, във вр. чл.26 от НК спрямо
подсъдимия Г.В.В.
ЕГН ********** за това, че при условията на продължавано престъпление, без надлежно
разрешително, съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 и
сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП на
25.02.2013г., на публично място в гр.Бургас, ж.к.“С.“, в парк „С.“ разпространявал, продавайки на Г.П.Г.
***, високорисково наркотично вещество по смисъла на Приложение № 1 – Списък І
– „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, а именно - коноп, съдържащ се в една
саморъчно свита цигара, цялата с тегло 0.337 грама, със съдържание на активно
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
3.20 %, на стойност 2.02 лева и на
28.02.2013г. в жилището си в гр.Бургас, ж.к.“С.“ бл.**, вх.*,
ет.*, ап.** държал високорискови
наркотични вещества по смисъла на Приложение № 1 – Списък І – „Растения и
вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3, т.1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, а
именно: 0.337 грама коноп, със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 4.90 %, на стойност – 2.02 лева; 2.743
грама коноп със съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6.00 %, на стойност 16.46 лева; 2.265
грама коноп, със съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 5.90 % на стойност 13.59 лева, всичко с общо тегло
5.345 грама, на обща стойност 32.07 лева с цел разпространение, като общата
стойност на наркотичните вещества е 34.09 лева.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура–Бургас поддържа обвинението. Според него в хода на
съдебното следствие са събрани и проверени доказателства, които потвърждават
фактическата обстановка и правните изводи в обвинителния акт и доказват по несъмнен
и категоричен начин обвинението срещу подсъдимия В.. В хода на съдебните прения
държавният обвинител релевира подробни съображения в
подкрепа на обвинителната теза. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за
виновен, като му се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца
при първоначален строг режим в затвор, като на основание чл.68, ал.1 от НК се
приведе в изпълнение наказанието от 6 месеца „лишаване от свобода” наложено с влязло
в сила определение по ЧНД № 2477/2012г. по описа на Районен съд-Бургас.
Защитникът на подсъдимия счита, че
обвинението за първото деяние не е доказано по несъмнен начин. По отношение на
обвинението за второто деяние счита, че при извършеното претърсване и изземване
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които го
опорочават. В случай, че този довод не бъде споделен от съда, при условията на алтернативност защитникът пледира за преквалификация на
престъплението, като маловажен случай, предвид количеството наркотично
вещество. Подсъдимият се признава за виновен по второто деяние на
продължаваното престъпление. По първото деяние не се признава за виновен. Дава
обяснения в хода на съдебното следствие. Съжалява за извършеното.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
На 25.02.2013г. около 18,15 часа
свидетелите Г.П., П.Й., Я.Я.,
В.И. и Р.М. се намирали в парк „С.”, в ж.к.”С.”
в гр.Бургас. Свидетелите били приятели и намерението им било да посетят в клуб
”К.”, находящ се в същия жилищен комплекс. В парка те срещнали
подсъдимия Г.В., когото свидетелите Г., Й., Я. и И. познавали от по-рано и
знаели, че живее в ж.к.”С.”.
Свидетелят Г. предложил на другите свидетели да си купят от подсъдимия В. едно
пакетче марихуана за една цигара, тъй като му било известно, че той продава.
Свидетелите П.Й. и Я.Я. се съгласили, тъй като само те пушели от компанията.
След като взели решение да си купят марихуана, свидетелят Г. направил знак с
ръка на подсъдимия В. да се приближи към тях. Г. останал прав за да изчака В.,
а останалите свидетели седнали на една пейка, отдалечена на два-три метра.
Подсъдимият В. отишъл при свидетеля Г., който го попитал „дали може да измисли нещо”. Подсъдимият В. от своя страна попитал
свидетеля какво му трябва. Г. му казал, че иска да купи трева /марихуана/ за 10
лева. Подсъдимият поискал първо да получи парите. Свидетелят Г. се върнал при
свидетелите и заедно с Й. и Я. събрали общо 9 лева, по 3 лева от всеки, тъй
като само с толкова разполагали. Подсъдимият В. останал на място, да изчака
свидетеля Г.. Когато последният се върнал със сумата от 9 лева, подсъдимият му
казал да го изчака там, след което се отдалечил в посока към магазин „Билла”.
След около 10 минути подсъдимият В. се върнал при свидетелите, застанал
на същото отдалечено от пейката място, където били те и извикал само свидетеля
Г.. Когато последният отишъл при него, подсъдимият му дал едно найлоново
пакетче, в което имало малка главичка трева /марихуана/. След като дал
посоченото пакетче подсъдимият си тръгнал, а свидетелят Г. се върнал при
приятелите си. След това всички свидетели от компанията се отправили към клуб
„К.”, като закупеното
пликче трева свидетелят Г. държал в джоба на анцунга
си.
В близост до бл.**
на ж.к.”С.” свидетелите
седнали на друга пейка в парка. Свидетелят Я. извадил едно бяло листче, върху
което Г. изсипал съдържанието на пакетчето. С помощта на ножица нарязали
марихуаната, след което в лист от хартия за цигари „ОСВ” изсипали
инкриминираното количество и започнали да свиват цигарата. В момента, в който
свидетелят Г. започнал да залепя цигарата, покрай тях минал униформен полицай.
Това бил свидетеля П.Т.- п.
при *** РУП- Бургас.
Същият забелязал цигарата в ръцете на свидетеля Г.. Представил се на
свидетелите и поискал личните им карти за проверка. Всички представили личните
си карти с изключение на свидетеля Г., който не я носил в себе си. Свидетелят
Т. попитал Г. какво съдържа цигарата. Г. първо казал, че съдържа тютюн, но след
това признал, че е марихуана. Тогава свидетелят Т. се обадил във *** РУП-Бургас и останал на
място да изчака дежурната група.
С протокол за доброволно предаване от
25.02.2013г. свидетелят Г.Г. предал един брой
саморъчно свита цигара. Същата е изследвана като обект № 4 в химическа
експертиза- протокол № 047/01.03.2013г.. Съгласно заключението на вещото лице
експерт, растителната маса е с нето тегло 0,337гр. и е определена като смес от
тютюн и коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол
3,20%.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
прие за установена по несъмнен и безспорен начин в резултат на извършения
подробен анализ на всички, събрани чрез допустимите способи за доказване и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Г.Г., П.Й., Я.Я.,
В.И. и Р.М., П.Т., Г.Г.,
дадени в досъдебното производство на 28.02.2013г., приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на
чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Свидетелят Г. в противоречие с показанията си
пред съда, при разпита на 28.03.2013г. в досъдебното производство е заявил, че
познава подсъдимия Г.В. от около 2 години. Пред разследващия орган свидетелят е
посочил недвусмислено и категорично, че подсъдимият продава марихуана и на
25.02.2013г. в парка на ж.к.”С.”
е закупил инкриминираното количество наркотично вещество именно от него. Отричането им впоследствие,
според съда е неубедително, тъй като се обяснява с твърдението, че показанията
му са дадени под страх и натиск от полицейски служители.
Според показанията на свидетеля Й. от досъдебното производство на
25.02.2013г. същият е разпознал подсъдимия Г.В., с когото лично не се
познавали. Сочи, че когато видели В. да върви към тях, свидетелят Г. попитал
останалите дали искат да си купят трева. Свидетелят Й. визуално е възприел
срещата на свидетеля Г. с подсъдимия В., но не е чул разговора между тях. Дал е
сумата от 3 лева на Г., за да участва в общата покупка на марихуана. Видял е
лично как Г. дава парите на В., след което последният се отдалечил от мястото.
Когато по-късно отново се е върнал при тях, извикал свидетеля Г.. След това петимата свидетели тръгнали към
клуб ”К.”, като след
10-15 метра седнали на пейка. Там свидетелят Г. извадил от джоба си найлоново
пликче с „главичка” марихуана. Показанията на свидетеля Й. бяха приобщени чрез
прочитане, по причина, че свидетелят не си спомня. След прочитането им Й.
потвърди истиността на казаното и пред съда.
От
разпита на свидетеля Я. проведен от разследващия орган се установява, че на
25.02.2013г. Я. е разпознал подсъдимия В., за когото знаел от свои приятели, че
продава марихуана. Свидетелят е заявил при разпита, че при срещата е чул
подсъдимия да казва на свидетеля Г. да му даде парите и да изчака. Лично е
видял как В. дал на свидетеля Г. пакетче с трева, чрез ръкостискане между
двамата. Същото пакетче Г. изкарал от джоба си, и от съдържанието му свил
цигара.
В
показанията си свидетелят И. заявява, че е разпознал подсъдимия на инкриминираната
дата. Знае от свои познати, че В. продава трева, но не е бил свидетел на това.
Твърди, че свидетеля Г. предложил да си купят трева след като забелязали
приближаващия В.. В изпълнение на взетото решение Г. му махнал с ръка. Двамата
провели разговор, след което свидетелите събрали пари, които Г. дал на В..
Последният отишъл някъде, но след 10 минути се върнал отново и пак разговарял с
Г..
Свидетелят М. при разпита си в досъдебното производство е заявил, че не
познава подсъдимия. Сочи, че на инкриминираната дата в парка на ж.к.”С.” е закупил марихуана от
непознато за него лице.
Горепосочените свидетели при провеждане на разпитите са били
непълнолетни, поради което по преценка на разследващия орган те са били
извършени в съответствие с чл.140, ал.2 от НПК. Показанията на тези свидетели
са логични, последователни и непротиворечиви. Същите са напълно относими към предмета на доказване и допринасят за
разкриване на обективната истина. Съдът дава вяра и напълно кредитира
показанията от досъдебното производство на тези свидетели. Г., Й., Я. и И. са
познавали подсъдимия Г.В. от по-рано. Свидетелят Г. го е познавал от около две
години, преди инкриминираната дата от срещи в кафенета и в парка, където е
разхождал кучето си. Останалите свидетели Й., Я. и И. не са познавали лично
подсъдимия, но са знаели кой е той, тъй като са го виждали многократно да
разхожда кучето си, порода п.
в парка. За обстоятелството, че подсъдимия В. и свидетелят Г. са се познавали
отпреди това, както и че последният е знаел, че В. продава марихуана съдът
заключи, при съпоставка на неговите показания с тези на останалите свидетели,
които са в логическа и хронологическа последователност. Първо свидетелите
забелязали появата на подсъдимия В.. Непосредствено след това, възникнало спонтанното
предложение от Г. да си закупят марихуана, след като всички са знаели, че той
се занимава с това. Напълно логична е последвалата реакция от страна на Г. след
съгласието на останалите свидетели да махне с ръка на приближаващия към тях В..
С това конклудентно действие Г. е целял да осъществи
контакт с него за да купи марихуана, от което води до извод, че двамата са се
познавали от по-рано и Г. е знаел, че В. продава. Подсъдимият В. възприемайки
това действие е отишъл при свидетеля. За да се срещне и разговаря с В.,
свидетелят Г. се е отдалечил на 2-3 метра от пейката, където били останалите
свидетели, като никой от тях не е чул какво са си казали двамата. От
поведението им може да се заключи, че между тях освен познанство, са
съществували отношения на доверие. Абсолютно непротиворечиво и последователно,
без каквито и да е съмнения за въздействие върху тях или страх, свидетелите
разказват как Г. събрал сумата от 9 лева, която предал на В.. След получаване
на парите последният се отдалечил, но се върнал след 10 минути на същото
отдалечено място, като извикал само свидетеля Г..
Показанията на Г., Й., Я., И. и М. кореспондират
с показанията на свидетелите П.Т. и Г.Г., на които
съдът също даде вяра. Последните са непротиворечиви, незаинтересовани и се
подкрепят от останалите доказателствата.
Обстоятелството,
че съдържанието на доброволно предадената цигара е наркотично вещество,
кореспондира напълно със заключението по
химическа експертиза- протокол № 047/01.03.2013г, съгласно което растителната
маса с нето тегло 0,337гр. е определена като смес от тютюн и коноп, със
съдържание на тетрахидроканабинол 3,20%.
Проведените на 15.05.2013г. очни ставки по реда на чл.143 от НПК между подсъдимия
В. и свидетелите Г. и Й. са в съответствие със закона, изключая
частта, касаеща срещата на същите лица пред зала „Младост”.
Възраженията на защитника пред разследващия орган са били напълно основателни.
Присъствието на оперативния работник С. Ж. от
сектор „КП” от *** РУП- Бургас при очната ставка между В. и Г. не опорочава
извършеното действие. Същият очевидно е бил допуснат от разследващия орган в
служебното си качество, предвид липсата на императивна забрана за това. Както
стана ясно от разпита на свидетеля Г.Г., с колегата
си С. Ж. са работили заедно по случая.
Според съда проведената очна ставка между подсъдимия и свидетеля Г.,
като доказателствен способ за отстраняване на
противоречия не е постигнал предвидената законова цел. Действително подсъдимият
и свидетелят са потвърдили, че са се познавали от по-рано, но Г. е изразил
колебания дали е закупил марихуаната от В.. От своя страна проведената очната
ставка между подсъдимия В. и свидетеля Й. е отстранила противоречието, тъй като
свидетелят Й. е заявил, че не познава подсъдимия и не е той лицето, от което Г.
е закупил марихуаната, но това е само формално.
Показанията на свидетелите Г. и Й. от проведената очна ставка съдът
приобщи, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Съпоставени с показанията
на същите свидетели пред разследващия орган в досъдебното производство, и с
изявлението на свидетеля Й. пред съда, след прочитането им, стана ясно, че
използваният процесуален способ по чл.143 от НПК не е постигнал целта си. От
друга страна от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Г. пред
съда стана ясно, че няколко дни преди очните ставки на 15.05.2013г. е била
осъществена среща между подсъдимия В. и свидетелите Г. и Й.. Същата е била
инициирана от подсъдимия В., като предмет на тази среща са били показанията на
свидетелите, дадени пред разследващия орган, за които В. очевидно е узнал след
привличането му на 08.04.2013г.. Независимо от заявеното от свидетеля Г. и
подсъдимия относно съдържанието на този разговор, за съда няма съмнение, че
именно той е повлиял на показанията на двамата свидетелите при проведените очни
ставки.
Налице са и други аргументи, че към инкриминираната дата свидетелите са
познавали В., въпреки последващото отричане от тяхна
страна. Всичките те са знаели, че подсъдимият е горд собственик на куче, което
многократно разхожда в парка. Нещо повече свидетелите индивидуализират това
куче по име, порода и цвят. Пред свидетеля П.Т. са заявили, че В. въпросната
вечер е бил с куче.
Фактът, че подсъдимият В. има куче порода п., което обичайно разхожда в
парка на ж.к.”С.” не се
оспорва и бе потвърден от самия него. Обстоятелството, че по време на
инкриминираното събитие на 25.02.2013г. той е разхождал агресивното си куче в
полетата зад ВХТИ, съдът прие единствено, като защитна теза. Дадените от него
обяснения в хода на съдебното следствие, в противоречие с казаното сочат, че
кучето било добродушно към хората и било разхождано от него именно в този парк.
На 28.02.2013г. около 07,20 часа
свидетелят Г.- инспектор в сектор „КП” при *** РУП-Бургас заедно с колегата си
И. П. посетили
адреса на жилището, обитавано от подсъдимия В.,*** за да осъществят претърсване
и изземване. Свидетелят и колегата му били допуснати в жилището от бащата на
подсъдимия, който по същото време спял в хола. Според показанията на свидетеля
Г., приобщени чрез техниката на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК, още при
влизането в стаята, където спял подсъдимия забелязали на масата до него
пръсната суха тревна маса във вид на „главички” и електронна везна. На въпрос на свидетеля Г. дали има друга тревна маса в
апартамента, подсъдимият показал още марихуана във формата на „главички”, която
се намирала под възглавницата му. Извършено
е претърсване и изземване в жилището. При това процесуално-следствено действие,
обективирано в протокол за претърсване и изземване от
28.02.2013г. са били открити и иззети следните вещи : електронна везна от сива
пластмаса, топче от найлон, съдържащо суха тревна маса, с тегло на растителната
маса, съгласно заключението по извършената химическа експертиза 0,337 гр.,
определящо се като коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол
4,90%, приобщени като веществени доказателства. Откритата и иззета суха
зеленикава тревна материя на масата до електронната везна съгласно заключението
на химическата експертиза е с тегло 2,743 гр. и съдържание на тетрахидроканабинол 6,00 %. Откритата марихуана във формата
на „главички”, която се намирала под възглавницата на подсъдимия също била
иззета, като веществено доказателство. Видно от заключението на вещото лице,
тази материя е с тегло 2,265 грама и се определя, като коноп със съдържание на тетрахидроканабинол 5,90%.
Съгласно ПМС № 23/1998г. за определяне
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на
намереното количество коноп в дома на подсъдимия от 5,345 грама е на стойност
32, 07 лева.
Извършеното процесуално-следствено
действие претърсване и изземване в дома на подсъдимия В. е в съответствие с
чл.160 и сл. от НПК, тъй като не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да водят до неговата негодност. Посоченото действие е извършено
при условията на неотложност, тъй като това е била единствената възможност за
събиране и запазване на доказателствата. Протоколът обективиращ
това действие е последващо одобрен в срок от съдия от
компетентния съд – Окръжен съд- Бургас. Веществените доказателства са иззети с
надлежен протокол. При разпита в хода на съдебното следствие, поемните лица С.Д. и С. С. заявиха, че са присъствали на време на претърсването
и изземването на намерените вещи, като показанията им въпреки изминалия период
от време, не разкриват никакви
нарушения. Същите са подписали протокола за това действие без бележки,
възражения или особено мнение, което свидетелства, че отразените в него
обстоятелства са се случили така, както са обективирани.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по изготвената
химическа експертиза, тъй като същата е професионално, компетентно и обективно
изготвена, без съмнение по отношение на
правилността и относно вида на наркотичното вещество, теглото му и
съдържанието активно вещество.
Намерената при извършеното претърсване електронна везна, като вещ и
предназначение съответства на установените факти. Обясненията на подсъдимия, че
е държал намерените и иззети количества наркотични вещества за свои нужди, при
отмерване на количеството марихуана за лична употреба, се споделят от съда
единствено като защитна теза. В същата насока съдът приема и показанията на свидетелката
В., негова майка. Същата заяви, че с въпросната везна теглела билки за маска за
коса, и за сладкиши. Откритото при извършеното претърсване топче от найлон с коноп, с тегло на растителната маса,
0,337 гр., съответства напълно по нето теглото на растителната маса, съдържаща
се в предадената на 25.02.2013г. саморъчно свита цигара. Съгласно заключението
на вещото лице по извършената химическа експертиза – протокол №
047/01.03.2013г. нето теглото на растителната маса в цигарата е 0,337гр. и е
точно толкова, колкото е конопа в намереното топче от найлон в жилището,
обитавано от подсъдимия. От заключението на същата експертиза става ясно, че от
така намереното количество коноп, саморъчно могат да бъдат изготвени общо 16
броя цигари, като от растителната маса в обект № 1 с нето тегло 0,337 гр. може
да бъде изготвена една цигара. Според съда тези фактически обстоятелства и
заключения водят до извод, че подсъдимият е държал инкриминираното количество
наркотично вещество не за себе си, а с цел разпространението му. В
потвърждение на изложеното е и обстоятелството, че полиетиленовото
топче е било с абсолютно идентично тегло, като доброволно предадената цигара от
свидетеля Г. – 0,337 гр..
От
извършената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият Г.В.
не е лекуван и не се води на отчет към ЦПЗ- гр.Бургас. Същият към момента на
освидетелстването се е намирал в стабилно психично състояние. При него не е установявено психично разстройство или обективни
/медицински доказани/ данни за наличие на паталогична
физическа зависимост от психоактивни вещества, в т.ч. от марихуана. Към
инкриминирания период, както и по време на освидетелстването при подсъдимия не
е диагностицирано продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието, причинено от психична болест или умствена
недоразвитост, което му позволява да разбира свойството и значението на
извършеното деяние, и да ръководи разумно постъпките си.
С гореописаните деяния подсъдимият Г.В. е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението по чл.354а, ал. 2, изр. 2, във връзка с ал.1,
изр.1, предл. 4 и 5, във вр. чл.26 НК, като при
условията на продължавано престъпление,
без надлежно
разрешително, съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 и
сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП на
25.02.2013г., на публично място в гр.Бургас, ж.к.“С.“, в парк „С.“ разпространявал,
продавайки на Г.П.Г. ***, високорисково наркотично вещество по смисъла на
Приложение № 1 – Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3, т.1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, а именно - коноп, съдържащ се в една
саморъчно свита цигара, цялата с тегло 0.337 грама, със съдържание на активно
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
3.20 %, на стойност 2.02 лева и на 28.02.2013г. в жилището си в гр.Бургас, ж.к.“С.“
бл.**, вх.*, ет.*, ап.** държал високорискови наркотични вещества по смисъла на
Приложение № 1 – Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични /НРКРВН/, а именно: 0.337 грама коноп, със
съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол
4.90 %, на стойност – 2.02 лева; 2.743 грама коноп със съдържание на активно
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
6.00 %, на стойност 16.46 лева; 2.265 грама коноп, със съдържание на активно
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол –
5.90 % на стойност 13.59 лева, всичко с
общо тегло 5.345 грама, на обща стойност 32.07 лева с цел разпространение, като
общата стойност на наркотичните вещества е 34.09 лева.
От обективна страна престъплението е
извършено чрез действия, а именно разпространение в първия случай, и държане/
упражняване на фактическа власт/ във втория на високорисково наркотично
вещество- коноп, съгласно Списък I– „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3, т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/.
Разпространението е извършено на публично място в обществен парк. Изпълнителното
деяние е осъществено чрез фактическото преминаване на предмета на
престъплението от фактическата власт на извършителя в тази на свидетеля Г.,
като за съставомерността е без значение дали
прехвърлянето е безвъзмездно или възмездно. В случая са доказани елементите на
продажба- заплащане на цената и получаване на наркотичното вещество. Държането
на инкриминираното наркотично вещество в дома си, подсъдимият е осъществявил без надлежно разрешително, съгласно чл.73,
ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 и сл. от Наредба за условията и
реда за разрешаване на дейностите по чл.73,
ал.1 от ЗКНВП, като целта на това
държане безспорно е била
разпространение.
Налице са две съставомерни
деяния, осъществяващи всяко поотделно състав на едно и също престъпление,
конкретизирани по време, място, начин на осъществяване. Тези деяния са
извършени през непродължителен период от време, като форма на усложнена
престъпна дейност, което е обективен признак на продължаваното престъпление по чл.26 от НК, срещу един и
същ непосредствен обект- обществените отношения, свързани със здравето на
населението.
От субективна страна подсъдимият В. е
действал виновно, при еднородност на вината, при една и съща форма- пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянията, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването на тези последици. Съзнавал е, че
разпространява чрез продажба високорисково наркотично вещество на публично
място, както и че държи без надлежно разрешително високорискови наркотични
вещества със специалната цел тези вещества да бъдат разпространявани.
Съдът намира възражението на защитата за
преквалифициране на деянието като маловажен случай за неоснователно. Не са
налице обстоятелства, даващи основание да се приеме, че е налице маловажност на
случая. За да е налице маловажност по
смисъла на чл.93, т.9 от НК, следва извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства да
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Действително инкриминираното
количество високорисково наркотично вещество не е голямо, но обществената
опасност на деянията е завишена.
От една страна в случая става въпрос за лице, в чиято съдебна биографията има
престъпления по чл.354а, ал.3 от НК. Видно от показанията на свидетелите
подсъдимият е имал репутация, че се занимава с наркотични вещества. Макар да е
държал малко количество наркотик, в никакъв случай не може да се приеме, че то
е за лична употреба, тъй като по делото не се установи зависимост от страна на
подсъдимия. От друга страна става въпрос не само за изпълнителното деяние държане,
а държане с цел разпространение, както и за разпространение на наркотично вещество
на публично място, като квалифициращо обстоятелство.
При определянето на вида и размера на
наказанието, което се наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление,
съдът съобрази предвидените от законодателя вид и размер наказания. Съдът,
отчете степента на обществената опасност на подсъдимия и на деянието, като взе
предвид всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността
му, при съобразяване на разпоредбата на чл.36 от НК.
Престъплението извършено от подсъдимия е със завишена степен на
обществена опасност, която е била взета предвид от законодателя при
определянето на вида и размера на предвидените наказания. В конкретния случай
съдът прецени вида на наркотично вещество – коноп, неголямото количество и
ниската му стойност. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство
съдът прецени и обремененото му съдебно минало, включващо осъждания за
престъпления по чл.354а, ал.3 от НК. При индивидуализацията на наказанието,
като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид младата възраст на
подсъдимия при извършване на престъплението, изразеното съжаление, оказаното
съдействие в досъдебното производство и направените самопризнания по отношение
на второто деяние. Съобразявайки
спецификите на деянието, личността на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да
се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Изложените съображения
обосновават извод за многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които
водят до определянето му под най-ниския предел. Така съдът наложи на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода” за срок от 7 месеца, което ще постигне целите по
чл.36 от НК
и ще защити пълноценно генералната и индивидуална превенции. Така наложеното
наказание на основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС съдът определи да
бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим на в затвор.
На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не
наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба”.
Престъплението, предмет на настоящото
производство е извършено в изпитателния срок на наложеното с влязлото в сила на
02.08.2012г. определение по ЧНД № 2477/2012г. по описа на Районен съд-Бургас общо,
най-тежко наказание „лишаване от свобода”, чието изпълнение е било отложено по чл.66,
ал.1 от НК. На основание чл.68, ал.1 НК съдът приведе в изпълнение наказанието
„лишаване от свобода” за срок от 6 месеца по ЧНД № 2477/2012г. по описа на Районен
съд-Бургас.
На основание чл.61, т.3 вр чл.59, ал.1 от ЗИНЗС съдът определи първоначален „общ” режим на изтърпяване на приведеното в
изпълнение общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца
в затворническо общежитие от открит тип.
Съгласно императивната норма на чл.354а,
ал.6 от НК съдът отне в полза на държавата наркотичните вещества 0.337 грама
коноп, със съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 3.20 %,
0.337 грама коноп, със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 4.90 %, 2.743 грама коноп със
съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
6.00 %, 2.265 грама коноп, със съдържание на активно наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол – 5.90 %, всичко с общо
тегло 5.345 грама, частично изразходвани за нуждите на химическата експертиза,
предадено на съхранение в Централно митническо управление, отдел „МРР-НОП“ –
гр.София, като наркотичното вещество следва да бъде унищожено.
Вещественото доказателство електронна
везна от сива пластмаса, съдът отне на основание чл.53, ал.1, б”а” от НК в
полза на държавата.
С оглед на това, че подсъдимият е признат
за виновен по повдигнатото обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 428.48 лева,
както и държавната такса за издаване на изпълнителни листи в полза на ОД на
МВР- Бургас и Окръжен съд-Бургас.
Мотивиран от гореизложените съображения
съдът постанови присъдата.
Председател: