Р Е Ш
Е Н И Е
№ 56/29.01.2018 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на двадесет
и шести януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря А*** А*** и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка
касационно административно - наказателно дело № 28 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение
№454 от 15.12.2017 г. по АНД № 1815 по описа за 2017г. на Районен съд – Монтана,
с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0996-003178 от 05.10.2017год. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР
гр.Монтана. С наказателното постановление на Н.Я.Х. *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лева /двеста лева/, на
основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1,т.5, пр. пето от ЗДвП, за нарушение на чл.44,
ал.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател Н.Я.Х. ***, редовно призован се явява лично. В
жалбата и по съществото на делото навежда доводи за неправилност на решението
на първата инстанция поради противоречие с материалния закон при неправилно
установена фактическа обстановка, както и ограничаване на правото му на защита,
с оглед непризоваването му за съдебното заседание пред въззивната инстанция.
Ответника по касационната жалба ОД МВР гр.Монтана, сектор „Пътна полиция” редовно
призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт К*** Д*** , като по съществото на делото оспорва жалбата, счита решението на
въззивния съд за правилно и законосъобразно, отрича наличието на касационните
основания за неговата отмяна, като излага конкретни съображения в тази насока.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е неоснователна, поради което атакуваното решение на въззивния съд следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон при
неправилно установена фактическа обстановка, както и ограничаване на правото му
на защита, с оглед непризоваването му за съдебното заседание във въззивното
производство – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление като правилно и законосъобразно,
съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на
14.06.2017год. около 17,30часа в с.Б*** , обл.Монтана, по път 2-81 – ул.”Г*** ” Н.Я.Х. ***, като водач на лек автомобил марка „Ф*** ”,
модел „П*** ” с рег. № *** при извършване на маневра ляв завой за навлизане по ул.”Г*** Д*** ” не
спазва достатъчно странично разстояние от движещото се по ул.”Г*** Д*** ” и
извършващо маневра десен завой по ул.”Г*** ” МПС – лек автомобил марка „Ф*** ”,
модел „М*** ” с рег. № ***, като в условията на съвина /с водача на другия автомобил/, се блъскат
странично, с което се реализира ПТП с материални щети.
При тази фактическа обстановка въззивния съд е приел, че в
случая е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл.44, ал.1 от ЗДвП, като е кредитирал приложените по административната
преписка писмени доказателства и изцяло събраните гласни такива в лицето на
присъствалите на място свидетели в хода на проведеното съдебно следствие.
Въззивното производство е разгледано при условията на чл.61,
ал.2 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят не е намерен на посоченият от него адрес
в жалбата си, а именно в гр.Монтана, видно от приложената призовка на л.20 от
въззивното производство, т.е. спазени са процесуалните правила за призоваване
на жалбоподателя и правото му на лично участие в административно наказателно
производство, тъй като самият той в жалбата си е посочил адреса в гр.Монтана,
поради което и несъстоятелни са направените от него възражения в тази насока.
За да потвърди, наложеното административно наказание,
въззивния съд е приел, че е налице безспорно установено административно
нарушение, за което законосъобразно по отношение на административнонаказаното
лице е ангажирана административнонаказателна отговорност по основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, пр. пето от ЗДвП. Въззивният съд е изложил мотиви
относно приложението на разпоредбите на чл.27 от ЗАНН при налагане на
административното наказание.
Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая е налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.44 ал.1 ЗДвП. В хода на съдебното производство пред въззивния съд не е оборена доказателствената сила на АУАН. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд, които са му дали основание да потвърди наложеното административно наказание, без да счита за необходимо повторно да ги излага в мотивите на съдебното си решение.
С оглед възраженията на касатора, безспорно е установено, че същият като административнонаказано лице извършва маневра ляв завой, тоест за него безспорно е налице възможност да използва пълната ширина на пътното платно, респективно с оглед събраните по делото доказателства следва да се приеме за доказано, че касатора като водач на МПС не е изпълнил задължението си по чл.44 ал.1 ЗДвП, като административно наказващия орган е приел, че това задължение не е изпълнил и другия участник в ПТП –то т.е. при форма на съвина на водачите на двата автомобила.
Следва да се отбележи, че в случая по несъмнен начин се установява, че административнонаказаното лице, в качеството си на водач е управлявал МПС марка „Ф*** ”, модел „П*** ” с рег. № М 27-42АТ, и при извършване на маневра завой на ляво, не е оставил достатъчно странично разстояние при което възниква ПТП - то.
По
аргумент от чл.348, ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е
довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите
страни и то не е отстранено по т.1; ако няма мотиви или протокол за съдебното
заседание по т.2 или решението е постановено от незаконен състав. Районен съд - Монтана не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на
страните, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание, нито
решението е постановено от незаконен състав. Призовани са страните с възможност за искания по доказателствата и
становище по представените. Приобщена е административно - наказателната
преписка, при която е установено нарушението, за което е съставен АУАН.
Правилно въззивния съд е формирал извода, че делото е изяснено от фактическа
страна при събраните и приети писмени доказателства. Не са допуснати нарушения
на процесуалните правила при преценката на доказателствата и формиране на
фактическите установявания в Решението и неоснователно в касационната жалба се
твърди такова съществено нарушение.
По безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тоест налице са условията на чл.53 ал.2 ЗАНН за налагане на административно наказание.
С
оглед възраженията на касатора не са изтекли преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН, като АУАН е съставен на 14.06.2017год., в тримесечния срок по чл.34, ал.1
от ЗАНН, а НП е издадено на 05.10.2017год. в шестмесечния срок по чл.34, ал.3
от ЗАНН.
В обобщение на изложеното касационата инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени
и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което
решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените
съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №454 от 15.12.2017 г. по АНД № 1815/2017г. на Районен
съд – Монтана, с което е потвърдено
наказателно постановление № 17-0996-003178 от 05.10.2017год. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР гр.Монтана, с което на Н.Я.Х.
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева /двеста
лева/, на основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1,т.5, пр. пето от ЗДвП, за
нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: