Решение по дело №1731/2020 на Районен съд - Шумен

                                                       Р Е Ш Е Н И Е

 

260110/16.11.2020г.               гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, осми  състав

На дванадесети ноември     през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                  

                                                                   Председател: Валентина Тонева

 

Секретар: А.П.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1731 по описа на ШРС за 2020г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 534685-F 562769/01.09.2020г. на Директор на офис/ дирекция/за обслужване- Шумен в ТД на НАП гр. Варна, с което на М.Р.Р. ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 / петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.1 от КСО за нарушение на чл.4, ал.3,т.2 б.А от Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието ,сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни  от работодателите осигурителите за осигурените при тях лица ,както и от самоосигуряващите се лица .

 Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, съставено при несъобразяване с обективните обстоятелства.

  Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител.  

            Процесуалният представител на административно- наказващия орган, издал наказателното постановление, оспорва жалбата и моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.07.20г.в ТД на НАП Варна офис Шумен при извършена проверка от служител на ТД на НАП Варна, офис Шумен,отдел Услуги за клиенти„ било установено, че лицето М.Р.Р. ЕГН ********** в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е изпълнило задължението си да подаде в срок Декларация образец 6 “ Данни за дължими осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ“ за 2019г съгласно чл. 2 ал.2 от Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието ,сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите осигурителите за осигурените при тях лица ,както и от самоосигуряващите се лица.

 За констатираното нарушение бил съставен АУАН  № F562769 от 04.08.2020г. в присъствие на упълномощено лице от нарушителя – З.Р.С..

В АУАН е посочено, че лицето М.Р.Р. ЕГН ********** в качеството си на самоосигуряващо се лице е следвало да подаде Декларация образец 6 до 30.04.2020г. за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година в срока указан с разпоредбите на чл. 4 ал.3 т.2 буква „А“ от Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите осигурителите за осигурените при тях лица ,както и от самоосигуряващите се лица. Декларацията образец 6 била подадена след нормативно определения срок на 30.06.2020г. и е приета с Протокол вх. № 27000203076668/30.06.2020г.

В АУАН е посочено , че нарушението е извършено на 01.05.2020г.

До ЗЛ била изпратена покана по електронен път изх. № 2407/27.07.2020г. за явяване в 7 дневен срок за съставяне на АУАН .Поканата била получена на 03.08.2020г.

Актът бил предявен и подписан от упълномощеното лице без отразени възражения на дата 04.08.2020г.

 Впоследствие било депозирано писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. От приложеното по делото становище се установява, че същото е прието за неоснователно .

Въз основа на така съставеният акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, било издадено наказателно постановление № 534685-F 562769/01.09.2020г. на Директор на офис/ дирекция/за обслужване- Шумен в ТД на НАП гр. Варна, с което на М.Р.Р. ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 / петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.1 от КСО за нарушение на чл.4, ал.3,т.2 б.А от Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието ,сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите осигурителите за осигурените при тях лица ,както и от самоосигуряващите се лица .

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. 

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни за това, органи и в хода на административно наказателното производство, не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което  да налага отмяна на НП. В настоящият случай санкцията  по чл.355, ал.1 от КСО е наложена  за неподаване в срок на  Декларация обр.6 за 2019г. от самоосигуряващо се лице е установено по безспорен начин.

Съгласно чл. 355, ал.1 от КСО който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че Декларация обр.6 за 2019г. от самоосигуряващо се лице жалбоподател на практика не е била подадена в законоустановеният срок, до 30.04.2020г., такава е подадена по-късно – на 30.06.2020г. по електронен път и е приета с Протокол вх. № 27000203076668/30.06.2020г.

От показанията на актосъставителя се установява  :“…………… Поканата съм я изпратила през юли, акта  за нарушение е от  август и той казва, че към датата на съставяне на акта са минали повече от 3 месеца. Констатираме на 27.07 нарушението, на следващия месец издаваме акта, и на следващия месец е издадено НП. Акта в присъствие на упълномощено лице беше съставен и беше връчен на упълномощеното лице. Особеното е, че за декларацията Образец 6 за самоосигуряващи се лица не е бил променян срока  от Закона за извънредното положение, и тя се подава до 30-ти април, тъй като  лицето е самоосигуряващото се лице, е качеството на собственик на ЕООД. Само за ЕТ и земеделски  производителите упражняващи дейност, облагащи се като еднолични търговци, избрали  да се облагат като ЕТ има удължаване на срок за декларациите. В справките които са  от информационната система има справка за  декларация лицето как е избрало да се осигурява, през кой осигурител. В представената справка за историята на осигуряване,  това е цялата справка през годините,  какво  лице е избрало да се осигурява. На практика трябва да се види за периода 2019 г. тя се осигурява като такова лице.…………..“

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените твърдения на жалбоподателя в жалбата за маловажност на санкционираната деятелност. В ЗАНН липсва дефиниция на посоченото понятие, по силата на препращащата разпоредба на чл. 1 от ЗАНН субсидиарно приложение намира чл.93,т.9 от НК, съгласно който  текст, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. По делото, според съда, няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Процесната деятелност категорично не може да се квалифицира като маловажен случай в контекста на цитираната разпоредба, доколкото не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, още повече, че деецът е подал декларацията със закъснение от 2 месеца.

Съдът не споделя и становището изложено в жалбата за допуснато  нарушение на чл. 34 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН предвижда, че не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:нарушителят е починал;нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието;това е предвидено в закон или указ.Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.

В конкретния казус откриването на нарушителя е станало при извършената проверка на дата 27.07.20202г. от главен инспектор по приходите и това е моментът от който е известен нарушител и извършеното от него нарушение, АУАН е съставен на 04.08.2020г. ,а НП е издадено на 01.09.2020г.,поради което съдът намира  становището за неоснователно.

Съгласно чл. 355 ал.1 от КСО  който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. В случая правилно АНО е наложил минимално предвидения размер на наказание “глоба”.

Предвид направеното искане от страна на представителя на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че с ДВ бр. № 94 от 29.11.2019г., със закон за изменение и допълнение на ЗОДОВ е изменен ЗАНН, като с § 9 ал. 5 е прието че, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В горния смисъл и съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта представляващ АНО по делото в размер на 100лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя по сметка на ТД на НАП гр. Варна.

 Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 534685-F 562769/01.09.2020г. на Директор на офис/ дирекция/за обслужване- Шумен в ТД на НАП гр. Варна, с което на М.Р.Р. ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 / петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.1 от КСО за нарушение на чл.4, ал.3,т.2 б.А от Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието ,сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите осигурителите за осигурените при тях лица ,както и от самоосигуряващите се лица .

ОСЪЖДА М.Р.Р.  ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ТД на НАП гр. Варна сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37 ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: