Присъда по дело №410/2015 на Районен съд - Козлодуй

Съдебната фаза на наказателното производство е образувана по Обвинителен акт на РП гр. Козлодуй, с който на И.Б.В. - родена на ***г. в гр.Оряхово, българка, българска гражданка, жител ***, начално образование, безработна, омъжена, ЕГН **********, неосъждана, e повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал.1, връзка с чл.20, ал.2 НК,  за това, че за времето от 20,00 часа на 14.11.2014г. до 16.11.2014г. в гр. Козлодуй, обл. Враца, в съучастие като извършител с Т.Б.Т. и Д. П. И. ***, противозаконно е отнела от владението на В.М.В. ***, чужди движими вещи, сумата от 2100, 00 лева, собственост на В., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен;

на Т.Б.Т. - роден на ***г.  в гр.Оряхово, българин, български гражданин, жител и живущ ***, основно образование, безработен, неженен, ЕГН **********, осъждан,  за извършено престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл.20 ал.2 НК, за това, че за времето от 20,00 часа на 14.11.2014г. до 16.11.2014г. в гр. Козлодуй, обл. Враца, в съучастие като извършител с И.Б.В. и Д.Л.И. ***, противозаконно е отнел от владението на В.М.В. ***, чужди движими вещи сумата от 2100, 00 лева, собственост на В., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен;

на Д.Л.И. - роден на ***г. в гр.Лом, българин, български гражданин, жител и живущ ***, средно образование, работи в Германия, неженен, ЕГН **********, осъждан, за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, връзка чл.20, ал.2, вр. чл. 28, ал.2 НК, за това, че за времето от 20,00 часа на 14.11.2014г. до 16.11.2014 г. в гр. Козлодуй, обл.Враца, в съучастие като извършител с И.Б.В. и Т.Б. ***, в условията на повторност, след като е бил осъден с влязло в законна сила на 28.03.2012г. определение по НОХД № 68/2012г. на PC-Козлодуй, за друго такова престъпление по чл.197, т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието, противозаконно е отнел от владението на В.М.В. ***, чужди движими вещи сумата от 2100, 00 лева, собственост на В., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен.

Представителят на Районна прокуратура, гр. Козлодуй в съдебно заседание поддържа обвинението, така както е предявено. Същият излага доводи относно доказаността на обвинението; представя установената в двете фази на наказателния процес фактическа обстановка; пледира за осъдителна присъда на подсъдимите и налагане на наказания, които да бъдат индивидуализирани, след като се вземат предвид смекчаващите вината обстоятелства.

Подсъдимият Т.Б.Т. не се признава за виновен и дава обяснения по делото. На етап последна дума заявява, че не се признава за виновен и желае да бъде оправдан.

Подсъдимият Д.Л.И. не се признава за виновен и не дава обяснения по делото. На етап последна дума заявява, че не се признава за виновен и желае да бъде оправдан.

Договорните защитници на подсъдимите навеждат доводи за недоказаност на обвинението, молят подсъдимите да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатото обвинение.

По делото не е предявен граждански иск за имуществени вреди, причинени от престъплението.

Производството по отношение на подсъдимият Д.Л.И. е започнало по реда на чл. 269, ал.3, т.11 и т.2 НПК, същият не е намерен на посочения от него адрес, променил е същия без да е уведомил за това съответния орган и местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не установено. На подсъдимия е назначен служебен защитник адв. Е.О.. В съдебно заседание на 29.05.2017г. се е  явил договорен защитник адвокат К. -упълномощен от подсъдимия Д.Л.И.. С явяването на упълномощен договорен защитник по отношение на подсъдимият е отстранен  назначения служебен защитник адвокат Е.О.. На 03.07.2017г. в съдебно заседание като защитник на Д.И. се явява адв. Б., редовно преупълномощен. На 11.09.2017г. подсъдимия  Д.Л.И.  се е явил по делото  и същото е продължило и приключило с негово участие.

Производството по отношение на подсъдимата И.Б.В.- ЕЍУПИ е по реда на чл. 269, ал.3, т.11 и т.2 НПК, същата не е намерена на посочения от нея адрес, променила е същия без да е уведомила за това съответния орган и местоживеенето и в страната не е известно и след щателно издирване не установено.

 

От доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

Подсъдимите Т.Б.Т., Д.Л.И. и И.Б.В. ***, и са се познавали помежду си.

Д.Л.И. и И.Б.В. се запознали в социалните мрежи и имали връзка, дори известен период от време В. живеела на семейни начала с Л.. Свидетелката С.Б.В. е сестра на подсъдимата И.Б..

Пострадалия В.М.В. е бивш жител ***. Видно от приложения по делото препис – извлечение от Акт за смърт, същият е починал на 31.08.2016г. в гр. Козлодуй, обл. Враца, преписът е издаден въз основа на акт за смърт № 0096.

Пострадалия В.М.В. много добре познавал подсъдимия Т.Б.Т., който много често извършвал услуги на пострадалия, изразяващи се в шофиране на личния му автомобил - при необходимост возил пострадалия до различни места, тъй като В., поради влошеното си здравословно състояние не можел да шофира. Подсъдимия Т.Б.Т. водил момичета в дома на пострадалия за да му помагат в домакинството, да чистят апартамента, да му пазаруват. Именно той е запознал пострадалия с подсъдимата И.В., като я е завел в дома му, за да и помогне да си изкара някакви пари тъй като била бедна.

По делото се установи безспорно, че пострадалият В.М.В., е притежавал поземлен имот, с построена в него жилищна сграда – еднофамилна  на един етаж в гр.Лом, обл. Монтана, видно от изискания и представен по делото Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 34 от 14.11.2014г.

На посочената по горе дата 14.11.2014г. пострадалия В.В. помолил подсъдимия Т.Б.Т., да го закара до гр. Лом, като имал намерение да продаде притежавания от него имот, същият поискал подсъдимата И.В. да го придружи, но тя отказала.

За гр. Лом тръгнали  пострадалият В.М.В., придружаван от свидетелката С.В., с която пътували на задната седалка, а автомобила на В. управлявал Т..

Пострадалият продал имота си и получил за него определена сума пари, след приключване на сделката завел подсъдимия Т. и св. С.В. на ресторант, където с част от получените пари ги почерпил. На връщане в лекия автомобил пострадалия дал на двамата Т. и В. по 50.00лева, задето са го придружили до гр. Лом.

Прибирайки се вечерта той ги поканил в апартамента си за да ги почерпи отново и дал ключове на св. С.В. от апартамента си, тъй като искал тя да дойде при него на другия ден. Това направил тъй като входната врата на блока се заключвала и за да и бъде по удобно да влезе при него.

В приложения по делото нотариален акт за покупко -продажба на недвижим имот № 34, том 23, рег. № *****, дело № 1787/2014г., е записано, че  пострадалия В.М.В. е получил сумата от 4000.00 /Четири хиляди/ лева, от купувача.

Пострадалият В. дал от парите на подсъдимия Т.Б.Т., за да ги предаде на Ц.Б.Н., известен с прякор "Билето", тъй като му е дължал определена сума. Сумата, която останала, пострадалия  В. скрил в домът си. На другия ден се обадил на подсъдимия Т.Т. за да му съобщи, че са му изчезнали парите, които бил получил от продажбата на имота, като твърдял, че парите му ги е откраднала И..

Подсъдимата И.Б. притежавала ключове от апартамента на пострадалия, където ходила често за да чисти и се грижи за него. Подсъдимия Т., намерил  И.Б. и заедно отишли в апартамента на пострадалия, за да търсят парите.  Подсъдимата И.Б.В. предположила, че пострадалия В. ги е преместил на друго място, тъй като била видяла къде ги крие предния ден, но не ги намерила там.

Пострадалия В.М.В. ***, в която описал, че е продал вила в гр. Лом, за която е получил сумата от 5400лева, в автомобила дал 50.00лева на Т.Т., за това, че го е возил до гр. Лом, а на С.В. – 70.00лева, за да си закупи телефон. В жалбата твърди, че Т. е взел от него 3000.00лева за да ги съхранява. Останалите в него 2100.00лева прибрал и скрил в спалнята в дома си. На другия ден подсъдимия Т. отрекъл да е вземал сумата от 3000.00лева. Освен това сочи в жалбата си, че парите, които е скрил са били намерени от Т. и И., като същите са обърнали кревата и са ги намерили.

На 21.11.2014г. тримата подсъдими Т.Т., И.В. и Д.И. са извикани в полицията и полицейският служител св. И.С. е снел сведения и от тримата,  като в същите са разказали, че са намерили парите и са си ги разделили, като са изразили желание да възстановят сумата от 2100.00лева на пострадалия В.В., което не сторили, поради обстоятелството, че нямат възможност за това.

Подсъдимата И.Б.В.- ЕЍУПИ - родена на ***г. в гр.Оряхово, българка, българска гражданка, жител ***, начално образование, безработна, омъжена, ЕГН **********, неосъждана.

Разпитана по досъдебното производство същата не се признава за виновна по повдигнатото и обвинение и се е възползвала от правото си да не дава обяснение по случая. Производството по отношение на подсъдимата И.Б.В.- ЕЍУПИ е протекло по реда на чл. 269, ал.3, т.11 и т.2 НПК.

Подсъдимият Т.Б.Т. - роден на ***г.  в гр.Оряхово, българин, български гражданин, жител и живущ ***, основно образование, безработен, неженен, ЕГН **********, осъждан. Разпитан по досъдебното производство същият не се признава за виновен по повдигнатото обвинение като се е възползвал от правото си да не дава обяснение по случая. В съдебното следствие не се признава за виновен по повдигнатото обвинение и дава подробни обяснения по случая.

Подсъдимият Д.Л.И. - роден на ***г. в гр.Лом, българин, български гражданин, жител и живущ ***, средно образование, работи в Германия, неженен, ЕГН **********, осъждан. Разпитан по досъдебното производство същият не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение,като се е възползвал от правото си да не дава обяснение по случая. В съдебното следствие не се признава за виновен по повдигнатото обвинение и дава подробни обяснения по случая.

Съдът изложи горната фактическа обстановка обсъждайки приложените писмени и гласни доказателства по ДП № 606/2014 г. по описа на РУП Козлодуй, жалба от В.М.В., свидетелските показания на В.М.В., С.Б.В., И.М.С., Ц.Б.Н.; нотариален акт за покупко -продажба на недвижим имот № 34, том 23, рег. № *****, дело № 1787/2014г., акт за смърт на пострадалия, свидетелства за съдимост на подсъдимите.

С оглед установената и описана по – горе фактическа обстановка и при този разбор на доказателствата, съдът намери, че не са налице предпоставките за постановяване на осъдителна присъда спрямо:

Подсъдимата И.Б.В.- ЕЍУПИ, по обвинението за извършено престъпление по чл. 194, ал.1, връзка с чл.20, ал.2 НК, за това, че за времето от 20,00 часа на 14.11.2014г. до 16.11.2014г. в гр. Козлодуй, обл. Враца, в съучастие като извършител с Т.Б.Т. и Д. П. И.,***, противозаконно е отнела от владението на В.М.В. ***, чужди движими вещи, сумата от 2100, 00лева, собственост на В., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен; Не е доказано от субективна страна, респ. обвинението почива на предположения, които не са доказани по несъмнен начин, така както изисква чл. 303, ал. 2 НПК и така както забранява чл. 303, ал. 1 НПК.

Подсъдимият Т.Б.Т., по обвинението за извършено от него престъпление по чл. 194 ал.1, вр. чл.20 ал.2 НК, за това, че за времето от 20,00 часа на 14.11.2014г. до 16.11.2014г. в гр. Козлодуй, обл. Враца, в съучастие като извършител с И.Б.В. и Д.Л.И.,***, противозаконно е отнел от владението на В.М.В. ***, чужди движими вещи сумата от 2100. 00 лева, собственост на В., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен; Не е доказано от субективна страна, респ. обвинението почива на предположения, които не са доказани по несъмнен начин, така както изисква чл. 303, ал. 2 НПК и така както забранява чл. 303, ал. 1 НПК.

Подсъдимият Д.Л.И., по обвинението за извършено от него престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, връзка чл.20, ал.2, вр. чл. 28, ал.2 НК, за това, че за времето от 20,00 часа на 14.11.2014г. до 16.11.2014 г. в гр. Козлодуй, обл.Враца, в съучастие като извършител с И.Б.В. и Т.Б. ***, в условията на повторност, след като е бил осъден с влязло в законна сила на 28.03.2012г. определение по НОХД № 68/2012 г. на PC-Козлодуй, за друго такова престъпление по чл.197, т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието, противозаконно е отнел от владението на В.М.В. ***, чужди движими вещи сумата от 2100,00лева, собственост на В., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен; Не е доказано от субективна страна, респ. обвинението почива на предположения, които не са доказани по несъмнен начин, така както изисква чл. 303, ал. 2 НПК и така както забранява чл. 303, ал. 1 НПК.

          Изложените доводи от обвинението в обвинителния акт и по същество в хода на съдебните прения касаещи авторството на подсъдимите  в извършване на процесното деяние, са предположения, които не са доказани съгласно изискванията на НПК с годни доказателства и доказателствени средства и почиват на данните събрани при извършената предварителна проверка и материалите по досъдебното производство, а именно в разпитите на подсъдимите в качеството им на свидетели. Не са събрани писмените доказателства по делото / протоколи за претърсване и изземване, протоколи за доброволно предаване, протоколи за оглед и т.н./, които да доказват съпричастност на тримата подсъдими към процесното деяние.

          По делото безспорно се доказа извършването на услуги от страна на подсъдимите Т.Т. и И.В. по отношение пострадалия В., които са извършвали  срещу заплащане, но не доказват авторство от субективна страна на подсъдимите Т.Б.Т., И.Б.В. и Д.Л.И. към извършеното деяние.

         Тежестта да докаже обвинение по дело от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи. Съгласно 103, ал. 2 НПК подсъдимите по делото не са длъжни да доказват, че са невинни. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка в контекста на изложеното тълкуване на закона, съдът намери, че в процесния случай подсъдимите Т.Б.Т., И.Б.В. и Д.Л.И. не е доказано да са автори на престъпление по НК. Държавното обвинение не описа фактическа обстановка от която може да се направи правен извод, че от обективна и субективна страна подсъдимата И.Б.В. с пряк умисъл е извършила деяние, квалифицирано като такова  по чл. 194, ал.1, връзка с чл.20, ал.2 НК; подсъдимият Т.Б.Т. с пряк умисъл е извършил деяние, квалифицирано като такова  по чл. 194 ал.1, вр. чл.20 ал.2 НК; подсъдимият Д.Л.И. с пряк умисъл е извършил деяние, квалифицирано като такова  по чл.  195, ал.1, т.7, връзка чл.20, ал.2, вр. чл. 28, ал.2 НК.

          Обвинението и присъдата не могат да почиват на  предположения. В досъдебната фаза на процеса по делото не е проведено обективно всестранно и пълно разследване, което да обоснове правен извод за описаното в обвинителния акт деяние. Това е така тъй като в хода на досъдебното производство  не е установено кои лица са имали достъп до дома на пострадалия В., сочените подсъдими ли са единствените посетили дома на пострадалия в инкриминирания период, имало ли е други лица, които да са притежавали ключ от неговия дом.

          Безспорен по делото е факта за напредналата възраст на пострадалия, влошеното му здравословно състояние, за което говори  нуждата му от хора, които са били чужди него, за да му помагат в домакинството и да извършват голяма част от ежедневните му нужди. Тук на тази плоскост се наблюдава съществен пропуск от страна на органите на ДП,  който към онзи момент са нарушили свое задължение императивно предвидено в НПК, а то да се проведен изчерпателно, пълно и всеобхватно разследване на случая.

По делото не бе доказано безспорно изложеното в обвинителният  акт твърдение за получена сума в конкретен размер от пострадалият В.В.. Действително в кориците на делото е налице нотариален акт за покупко -продажба, в случая и в него е посочена сума, но това обективно не доказва факта, че същата е изцяло получена от пострадалият В. в конкретния ден, още повече в НА се сочи за получена сума от 4000лева, а в обвинителния акт се сочи сумата от 6000лева. Действително по делото се събраха данни за заплатени разходи от пострадалия същия ден, бяха положени усилия в настоящето производство, но нито един от далите обяснения подсъдими, както и от дадените показания не можеше да посочи конкретно с каква сума пари е  разполагал пострадалият В. в този ден. Безспорно беше установено, че подсъдимият Т. е получил възнаграждение за услугите извършени от него в този ден, св. С.В. също е получила определена сума за това, че е придружавала пострадалия. Събраха се данни, че и другата подсъдима И.В. е взела пари за почистване на апартамента в този ден, но никъде няма данни от тях  каква сума пари е получил точно в този ден при прехвърлянето на своя недвижим имот.

Безспорно се установи, че пострадалият В. е имал предходни отношения с подсъдимият Т.Т. и подсъдимата И.В.  преди това, същият се е доверявал и е поверявал част от домакинството си, или други услуги на подсъдимият Т., който ползвал като шофьор, а И.В. пазарувала, грижила се за почистването на дома му. В тази насока той е имал толкова високо доверие към подсъдимата И.В., че същата е разполагала с ключове от дома му.  Същото бе установено и при св. С.В., на която вечерта след прибирането си от гр. Лом дал ключове от апартамента за да може по лесно да получи достъп до апартамента, тъй като входната врата на блока се заключвала. Пострадалия твърди, че е взел сума пари и ги е скрил вечерта на 14.11.2014г., но веднага на другата сутрин на 15.11.2014г., не може да ги намери и в същото време първите хора, на които звъни са подсъдимите Т.Т. и И.В., т.е. той въобще към този момент  вътрешно сам за себе си не е предполагал по никакъв начин, че те имат някаква съпричастност към това. Той е потърсил същите за помощ да търсят парите му.

        Показанията на непосредствено разпитаният свидетел И.М.С., са единственото доказателство, което би могло да се приеме за уличаващо в случая, но в процесуалният закон е налице изрично задължение, доказателствата по делото да водят до един несъмнен и безспорен и единствено възможен извод, че дадено лице е виновно. Показанията  С., който не е пряк свидетел, а е косвен свидетел, и пресъздава сведения, за които подсъдимите заявяват, че никога не са разказвали пред него, твърдят, че са били силно уплашени, че са се подписали без да знаят какво пише в сведенията и след като са били успокоявани от полицейският служител, че няма да им се случи нищо. Ако са налице някакви косвени доказателства в настоящето производство същото трябва да образуват една единна и непротиворечива верига от съждения, която последователно обяснява всички елементи от събитието на престъплението, от неговото начало до неговият край. Само с разпита на един свидетел полицейският служител И.С. извършил проверката, направените самопризнания от подсъдимите при разпитите им като свидетели, прокуратурата е приела, че са налице достатъчно доказателства да обвини подсъдимите в извършване на  тежко престъпление по смисъла на закона. Не е достатъчно в полицията да бъдат извикани посочени от пострадалия предполагаеми извършители, на които да се разясни, че последствията за тях ще бъдат тежки, ако не си признаят, а означава преди това да бъдат положени усилия на мястото на престъплението да се вземат достатъчно данни кой друг влизал и е бил във въпросният  апартамент в посоченият период. Такива данни липсват.

Престъплението кражба може да бъде извършено само умишлено – при пряк умисъл, а доказателства в тази насока не са събрани. Напротив, събраните такива изключват извършването на вмененото на подсъдимите престъпление. От събраните по делото доказателства по никакъв начин не се установява същите да са извършители на деянието.

Видно от приложеното по делото Препис – извлечение от Акт за смърт и Удостоверение за наследници пострадалия свидетел В.В. е починал на 31.08.2016г.   в 15.40часа в гр. Козлодуй, след като е образувано НОХД № 410/2015г. по описа на КРС, но преди да бъде разпитан като свидетел по настоящето производство. На искането на представителя на РП, Козлодуй, страните не дадоха съгласие да се прочетат и приобщят неговите показания, тъй като не е налице  процесуален способ за да бъдат санирани, показанията на пострадалия не са дадени пред съдия и не са налице основанията на чл.281, т.1 и т.2 НПК, а именно да са противоречиви, или лицето нищо да не си спомня- пострадалия В. е починал.

При разпита на свидетелката С.Б.В. и след като и бяха разяснени от съда чл. 119 НПК правото да откаже да свидетелства, както и правото по чл. 121, ал.1 НПК да не дава показания, които биха уличили в извършване на престъпление нея или нейната сестра, същата категорично отказа да свидетелства.

От показанията на разпитания в съдебно заседание Ц.Б.Н.  се установява, че пострадалия В. е контактувал и е имал отношения с много хора от махалата. Свидетеля твърди, че е харесвал да контактува с млади момичета, даже разказва, че пострадалия е имал и млада приятелка. Обичал е компаниите, много често му е звънял, като му е разказвал, че в  дома му има много гости, с които ядат и пият, и го е викал за да отиде при тях. Според този свидетел в дома на В.В., е ходила цялата махала. Показанията на този свидетел са само с косвено значение за изясняване факти и обстоятелства по делото, не се отразяват съществено на основните изводи, които е направил съдебният състав.

Що се касае до обясненията, които са дали подсъдимите Т.Б.Т. и Д.Л.И., то съдът ги възприема само отчасти и само доколкото не противоречат на останалия доказателствен материал. Двамата подсъдими не се признават за виновни, дават обяснения по делото, като подсъдимия Д. И. отрича въобще да е посещавал дома на пострадалия, а подсъдимия Т. твърди, че е бил в близки отношения с В., че е извършвал услуги на пострадалия – Т. – като го е возил с личния му автомобил, за което е получавал пари. От неговите обяснения, които на моменти са изпълнени с противоречия, се установява, че  той е завел при пострадалия В. отсъстващата подсъдима В., която е извършвала услуги в домакинството му, пазарувала е и е чистила дома му. В крайна сметка, обясненията на подсъдимите се разглеждат критично от съдебния състав, като се има предвид, че освен средство за доказване имат характера и на средство за защита в процеса. За установеното от фактическа страна, включително и данните относно личността на подсъдимите, съдът взема предвид събраните писмени доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост за подсъдимите и характеристични справки.

Съгласно чл. 116, ал. 1 от НПК присъдата не може да се основава само на самопризнанието на обвиняемия. Всички събрани по делото гласни доказателства, във връзка с изясняване на участието на подсъдимите в извършване на деянието, не установиха факта на  направените самопризнания от тях, не се събраха и други факти, които да са възприети от свидетелите, във връзка с участието на подсъдимите в извършването на деянието и изясняващи това участие. Свидетеля И.С., не твърде убедително пред съда възпроизведе единствено своите възприятия за изявления на подсъдимите, направени преди да бъде образувано ДП и преди подсъдимите да бъдат привлечени като обвиняеми. Съгласно трайната практика на ВКС свидетелските показания, установяващи самопризнания, дори да съвпадат с обясненията на обвиняемия, дадени по време на процеса, не могат да обусловят осъдителна присъда, ако в подкрепа на обвинението не са събрани и други доказателства, тъй като законът не прави разлика между съдебно и извънсъдебно признание (в този смисъл Решение № 55 от 24.01.2003 год. на ВКС по н.д. № 74/2002 г.). Въпреки положените усилия не бяха открити други доказателства, в подкрепа на твърдението на св. И.С. за направените от подсъдимите „самопризнания”. Поради изложеното и съдът не прие за безспорно установено по делото участието на подсъдимите в извършване на описаното в обвинителния акт деяние. Убедителни доказателства за участието на подсъдимите в осъществяване на деянието, предмет на обвинителния акт, съответното на задължението си по чл. 103, ал. 1 от НПК, РП Козлодуй не представи.

Предвид изложеното относно събрания доказателствен материал, от обективна страна, съдът е на становище, че не са налице достатъчен обем доказателства относно установяването с необходимата безспорност и категоричност извършителството от страна на подсъдимите на вменените им престъпления,  липсват доказателства на тяхната съпричастност в изпълнителното деяние, за което са обвинени.

След преценка на всички събрани по делото доказателства и при изчерпване на всички процесуални средства за допълнително изясняване и установяване на обективната истина, намери, че това обвинение не е доказано по необходимия несъмнен начин, съгласно визираното в чл.303, ал.2 от НПК. В тази насока следва да се има предвид, че по делото действително се събраха косвени доказателства, които биха могли да наведат на извод за съпричастност на подсъдимите към престъплението, а именно факта, че същите са посещавали дома на пострадалия, имали са ключове от апартамента, грижили са се за домакинството му, но във всички съвременни наказателно правни системи следва да се събират преки доказателства, от които  може да се направи безспорен, категоричен и единствено възможен извод, че дадено лице е извършило конкретно престъпление. В настоящето производство, както в рамките на досъдебното производство, така и в рамките на съдебното следствие, не се събраха доказателства, няма нито едно пряко доказателство, което да сочи, че тримата подсъдими са били съпричастни към това престъпление, в което са обвинени. Няма едно такова пряко доказателство.

Подсъдимият Т.Т. и И.В. са посещавали дома на В. и това са все обстоятелства, които дават основание да се направи извод за степен на вероятност те да са били лицата, откраднали сумата, която пострадалия е получил от извършената сделка, обаче, от гласните и подкрепящите ги други доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и съпоставени помежду им не може да се направи един единствен и категоричен извод относно точния характер на поведението, което са имали подсъдимите на инкриминираната дата /период /, за да може на тази база да се прецени дали това поведение осъществява състав на престъплението кражба, за което се води делото. В тази връзка са известни множеството решения на ВС/ВКС/ досежно необходимостта от хармонична съвкупност от косвени доказателства, които да изключват всяка друга хипотеза относно извършителството на деянието и неговия характер, за постановяване на осъдителна присъда. Не се установява по делото според съда по отношение на подсъдимите и с необходимата категоричност да са участвали пряко в извършването на кражбата именно на инкриминираната сума, чрез действия, при това свързани с отнемане на сумата - предмет на престъплението. Не се установява с необходимата категоричност в какво се е изразило твърдяното съизвършителство между подсъдимите лица по повдигнатото обвинение, като не може от доказателствата по делото да се направи извод кой от тях каква точно роля е имал в осъществяване на престъплението.

Както се сочи в решение № 34/85 г. на ІІ н.о. на ВС, косвените доказателства - уликите, могат да послужат в наказателния процес като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда, но само в случай, че направеният въз основа на тях извод е единствено възможният. Обвинение, основано само на косвени доказателства - улики, е доказано по несъмнен начин съобразно с изискването на чл.303, ал.2 от НПК, когато всяка улика е свързана с основния факт и е от такова естество, че обсъдена във връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят обосновани изводи относно основния факт, за да се разкрие обективната истина досежно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението. Това ще рече, че е нужно от така събраните доказателства да се установява не само факта на извършената кражба, но и какво по своя характер участие е имал в осъществяването на деянието всеки от подсъдимите. Следва тук да се има предвид, че в наказателния процес са допустими всякакви хипотези при планирането и провеждането на разследването, но правно значение имат само онези, които са проверени и подкрепени с конкретни и несъмнени доказателства. Само тогава хипотезата губи характера си на предположение и става фактология на престъплението, както е посочено в Решение № 228/95г. на ВКС. При липса на такива доказателства обаче, хипотезата остава едно от възможните предположения за събитието на престъплението. В тази именно връзка, отразените в обвинителния акт твърдения досежно конкретно извършени от подсъдимите действия се явяват само хипотеза относно участието им при осъществяването на кражбата, която обаче не се подкрепи по необходимия категоричен начин от доказателствата по делото, като единствено възможен извод относно действително случилите се събития. При това положение и при оставащи възможни и други хипотези, както и при изчерпване на процесуалните средства относно премахване на съмнението досежно извършителството именно на това престъпление от страна на подсъдимите, съдът счете, че следва да признае подсъдимите за невиновни в извършването на престъплението, за което са обвинени, не защото съмнението се тълкува в тяхна полза, а защото обвинението не е доказано по несъмнен начин. Посоченото описание на фактически действия, които се твърди конкретно да са осъществени от подсъдимите и чрез този механизъм да е реализиран състава на вмененото им престъпление кражба в съучастие, обаче не се подкрепя с нито едно от събраните по делото доказателства. Тоест, нито един от свидетелите не е описал твърдяното в обвинителния акт поведение по извършване на кражбата на инкриминираната дата както е описано в обвинителния акт.

Не е налице в тази насока доказателство относно конкретните действия на подсъдимите като извършители на кражбата, липсват категорични доказателства, от които да се направи извод за конкретните изпълнителни действия, които се твърди да са осъществили подсъдимите в съучастие, и които да са довели до  отнемане именно на инкриминираната сума, съставляваща предмет на обвинението. Поради това и съдебният състав постанови оправдателна присъда по отношение на повдигнатите на подсъдимите обвинения.     

На основание чл. 190, ал.1 НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

Водим от горните съображения съдът е постановил присъдата си.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: