Р Е Ш Е Н И Е
№1455/6.8.2020г.
Град Пловдив, 06.08.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в
публично заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при
секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Мирослав Христев, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1420 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на
КЗП, РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора против решение № 611 от 13.04.2020 г., постановено по а.н.д. № 7895 по
описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е отменено наказателно
постановление № К-0048188 от 31.10.2019 г. на директора на РД за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на
„Петсбигруп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Никола Вапцаров” № 133, ет.2, ап.5, представлявано от управителя С.Б.Г.,
е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.30,
ал.2, т.8 ЗТТСТИ и на основание чл.46, ал.1 ЗТТСТИ.
Според касатора обжалваното решение е
неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че първоинстанционният съд превратно е
тълкувал събраните доказателства и че е налице противоречие между мотивите и
диспозитива на обжалваното решение. Иска се отмяна на обжалваното решение,
връщане на делото за ново разглеждане и присъждане на разноските по делото.
Ответното дружество чрез процесуалния
си представител моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и
да се потвърди първоинстанционното решение като правилно. Претендира разноските.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди
решението на районния съд като правилно.
Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211,
ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, и е
процесуално допустима. Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка, жалбата е основателна поради следните съображения:
За да отмени наказателното
постановление, районният съд е приел, че макар от събраните писмени и гласни
доказателства по безспорен начин да е доказано, че са липсвали етикети с цените
на предлаганите в обекта тютюневи изделия, не може да се направи категоричен извод
за нарушение на чл.30, ал.2, т.8 ЗТТСТИ, защото процесните тютюни са били
облепени с бандероли и потребителят е имал реална възможност да се запознае с
тяхната цена в момента, в който те му бъдат предадени във фактическа власт, а
освен това съществува публичен регистър. Според районния съд в конкретния
случай не е имало възможност за въвеждане в заблуждение на клиента, поради
което не е безспорно доказано осъществяването на нарушение по чл.30, ал.2, т.8
ЗТТСТИ. Районният съд е приел също, че случаят е маловажен, тъй като деянието
няма реална обществена опасност.
Решението е неправилно.
При напълно изяснена фактическа
обстановка и доказаност на нарушението и нарушителя, поради което не се налага
връщане на делото за ново разглеждане, районният съд е направил неправилни и напълно
необосновани изводи. Напълно обосновано е направеното в тази насока възражение
от касатора за превратна преценка на събраните доказателства и неправилно приложение
на закона.
Съгласно чл.30, ал.2, т.8 ЗТТСТИ забраняват
се предлагането и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия без обявяване
на цените им на достъпно за клиента място и по подходящ за възприемане начин. Нормата
е императивна и в настоящия случай, както това е казал и първостепенният съд в
решението си, безспорно е доказано, че са липсвали етикети с цените на предлаганите
в обекта тютюневи изделия, т.е., безспорно е доказано нарушението на чл.30,
ал.2, т.8 ЗТТСТИ.
Без правно значение за
съставомерността на нарушението е обстоятелството по какви други начини
потребителите могат да се уведомят за цените на тютюневите изделия. Търговецът
е нарушил забраната, въведена в чл.30, ал.2, т.8 ЗТТСТИ, и това е достатъчно
условие, за да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност. Още
повече, че се касае до административнонаказателна отговорност на юридическо
лице, която отговорност е безвиновна. По несъмнен и категоричен начин са
установени всички елементите от състава на нарушението – търговският обект, в
който е осъществено нарушението, и стопанисването му от санкционирания
търговец.
Правилно е определена санкционната
норма – чл.46, ал.1 ЗТТСТИ – и размерът на санкцията, който е минималният,
предвиден за нарушението, под който минимален размер не може да бъде определено
наказание.
Неправилен и напълно необоснован е
изводът на районния съд за маловажност на нарушението. Не кореспондира с
правната теория и логика извода на първостепенния съд, че деянието няма реална
обществена опасност. С оглед на
засегнатите обществени отношения, касаещи продажбата на акцизни стоки, и вида
на нарушението, което е формално, е напълно ирелевантно за случая, дали са произтекли
някакви вредни последици от него, а липсата или наличието на такива не може да
обоснове изводи в една или друга посока. Фактите, в които се проявява нарушението,
са предвидените в закона елементи от хипотезата на състава на съответното
административно нарушение. При осъществяване на всички съставомерни елементи е
налице нарушение, което е основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност чрез налагане на предвиденото в закона административно наказание
или имуществена санкция. За да се приеме, че е осъществен маловажен случай на
нарушението, е необходимо да са установени обстоятелства, които го отличават от
обикновения случай на нарушение от същия вид. Такива в разглеждания случай не са
доказани.
При издаване на акта за установяване
на административно нарушение и на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същите са
издадени от компетентни органи и в предвидените по ЗАНН срокове.
Водим от изложеното, съдът намира, че
обжалваното решение като необосновано и неправилно следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго решение, с което да се потвърди наказателното
постановление. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като допустимо и основателно следва да бъде уважено и да
бъде осъдено дружеството-касатор да заплати на КЗП сумата 80 лева за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ. Затова и на основание чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 611 от
13.04.2020 г., постановено по а.н.д. № 7895 по описа на Пловдивския районен съд
за 2019 година, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-0048188
от 31.10.2019 г. на директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „Петсбигруп” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Никола Вапцаров” № 133,
ет.2, ап.5, представлявано от управителя С.Б.Г., е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 лева за нарушение на чл.30, ал.2, т.8 ЗТТСТИ и на основание
чл.46, ал.1 ЗТТСТИ.
ОСЪЖДА „Петсбигруп” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Никола Вапцаров” № 133,
ет.2, ап.5, представлявано от управителя С.Б.Г., да заплати на Комисията за
защита на потребителите сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.