Р Е Ш Е Н И Е
№ 260/гр.Добрич, 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 96/2021
г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.107, във вр. чл.144 и
чл.156 и сл. от ДОПК, във вр. чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на “***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „***“ № 19, вх.А, ет.3, ап.5, представлявано
от управителя М.В.К., срещу АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ000633/17.12.2020 г.,
издаден от главен инспектор ревизор по приходите при община Балчик, потвърден с
решение № 633Р/11.02.2021г. на директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при община
Балчик, с който в тежест на дружеството са определени задължения за ДНИ и ТБО
(за услугата за поддържане и експлоатация на депа) и лихви за просрочие към
тях, начислени до 17.12.2020 г., в общ размер на 349, 38 лева за периода 2015
г. – 2020 г. за недвижим имот, находящ се в с.Рогачево, общ. Балчик, представляващ
имот с идентификатор 62788.31.95 с площ от 9000 кв.м. по КККР на населеното
място. Жалбоподателят твърди, че оспореният акт противоречи на материалния
закон, поради което иска той да бъде отменен. Единственото му възражение е, че
решението за промяна на предназначението на земеделската земя е загубило
правното си действие съгласно чл.24, ал.5 от ЗОЗЗ, поради което и не дължи
заплащане на ДНИ и ТБО за процесния имот.
Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „МДТХСД
и БФС“ при община Балчик, чрез процесуалния си представител, оспорва
основателността на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Счита, че оспореният АУЗ
е издаден от компетентен административен орган, в необходимата писмена форма, с
посочване на фактическите и правните основания за издаването му, при спазване
на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния
закон, поради което не са налице основания за отмяната му. Твърди, че
процесният имот представлява облагаем обект по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ,
тъй като попада в урбанизирана територия и за него има изработен ПУП – ПЗ.
Твърди, че липсва деклариране на новонастъпило обстоятелство от значение за
дължимостта на ДНИ съгласно чл.14, ал.5 от ЗМДТ, както и представено
удостоверение от Областна дирекция „Земеделие“, че решението за промяна на
предназначението на земеделската земя е изгубило правното си действие. Сочи, че
общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци, поради което и с оглед
на установената съдебна практика жалбоподателят дължи заплащане на ТБО за този
вид услуга. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.156,
ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните
съображения:
Административното производство по чл.107, ал.3 от ДОПК
е започнало по инициатива на главен инспектор ревизор по приходите към отдел
„Общинска данъчна служба“ в Дирекция “МДТСХД и БФС” при община Балчик, който е
извършил служебна проверка относно размера на дължимите местни данъци и такси
от “***” ЕООД гр.София по подадена от него данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ
с вх.№ 12125/30.06.2010 г. При проверката е установено, че дружеството е
декларирало собствеността върху незастроен недвижим имот на площ от 9000 кв.м.,
съставляващ поземлен имот с идентификатор 62788.31.95 по КККР с.Рогачево,
община Балчик, придобит на основание договор за покупко – продажба от
14.07.2004 г., обективиран в нотариален акт № 64, т.ХІ, рег. № 4444, дело № 816
от 2004 г. на нотариус с рег. № 109 от регистъра на НК. След като е
констатирал, че за този имот има неплатени в срок задължения, органът по
приходите е издал процесния акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3
от ДОПК, с който в тежест на дружеството са определени задължения за ДНИ и ТБО за
периода 2015 г. – 2020 г. и съответстващите им лихви за забава, изчислени до 17.12.2020
г. Посочено е, че на основание чл.22 от ЗМДТ и чл.15 от НОРМДТОБ данъкът върху недвижимите
имоти е в размер на 1,5 промила от данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ за
периода до 2016 г., а за периода от 2017 г. до 2020 г. – в размер на 1,8
промила от данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ. Прието е, че имотът
представлява земеделска земя с променено предназначение, която попада в
границите на районите, в които няма организирано сметосъбиране и
сметоизвозване, поради което е начислена ТБО само за услугата за поддържане и
експлоатация на депа, възлизаща на 0, 76 промила за нежилищни имоти за периода
2015 г. – 2016 г. и на 1, 50 промила за
нежилищни имоти за периода 2017 г. – 2020 г.
В акта са описани в табличен вид задълженията на
дружеството за ДНИ и ТБО по години, както и размерът на облагаемата основа,
като общият размер на всички задължения (главница и лихви) е изчислен на 349,
48 лева. Актът е съобщен на дружеството на 22.12.2020 г. съгласно известие за
доставяне на л.15 от делото, като в законоустановения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК е оспорен пред директора на дирекция “МДТХСД и ФСБ” при община Балчик с мотива,
че решението за промяна на предназначението на земеделската земя е загубило
правното си действие съгласно чл.24, ал.5 от ЗОЗЗ.
Решаващият орган се е произнесъл с решение № 633Р/11.02.2021
г., с което е потвърдил изцяло оспорения акт по съображения, че дружеството –
жалбоподател е задължено лице за ДНИ и ТБО на основание чл.11 и чл.64 от ЗМДТ. В
мотивите към решението е посочено, че по отношение на имота е налице влязъл в
сила ПУП, който не е обвързан със срока по чл.24, ал.5 от ЗОЗЗ. Развити са
доводи, че съгласно чл.35, ал.2 от ЗОЗЗ и чл.64, ал.3 от ППЗОЗЗ влезлите в сила
решения за промяна на предназначението на земеделски земи се отменят или
изменят от комисията по чл.17 от ЗОЗЗ. Не е оспорено, че за имота няма издадени
документи за започване на строителство, но е прието, че той представлява
урбанизирана територия според записванията в кадастралната карта и регистри,
поради което и попада в кръга на имотите по чл.8, т.1 от ЗУТ, за които се дължи
ДНИ и ТБО. Посочено е, че съгласно чл.15, ал.3, т.1.5 от НОАМТЦУТОБ за имота се
събира такса само за поддържане и експлоатация на депа, тъй като се намира
извън определените със заповед на кмета на община Балчик места с организирано
сметосъбиране и сметоизвозване на територията на общината.
Решението на решаващия орган е връчено на дружеството
– жалбоподател на 16.02.2021 г., видно от известие за доставяне на л.12 от делото.
На 18.02.2021 г. е подадена жалбата до съда, с която е оспорен изцяло
потвърденият с решението АУЗ.
От данните по административната преписка се
установява, че със заповед № 176/17.02.2009 г. на кмета на община Балчик,
изменена със заповед № 1067/12.10.2018 г. на кмета на община Балчик, са
определени служителите на общинска администрация – Балчик, които имат правата и
задълженията на органи по приходите, сред които и длъжностното лице, издало оспорения
акт – ***на длъжност главен инспектор ревизор по приходите в отдел „Общинска
данъчна служба“.
От приложените към административната преписка писмени
доказателства е видно, че декларираният от жалбоподателя поземлен имот с
идентификатор 62788.31.95 по КККР на с.Рогачево, община Балчик е бил със статут
на земеделска земя. С т.ІІ.6 на решение № 08 от 09.11.2005 г., влязло в сила на
21.11.2005 г., комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ е променила предназначението на
земята за неземеделски нужди. Промяната е допусната въз основа на влязъл в сила
ПУП – ПЗ за изграждане на обект „Жилищни сгради“ и е нанесена в кадастралната
карта и кадастралните регистри на населеното място, в които е отразено, че имотът
попада в урбанизирана територия и е с начин на трайно ползване – незастроен
имот за жилищни нужди. Същите данни са вписани и в служебно попълнената от
техническата служба на общината информация към декларацията по чл.14 от ЗМДТ от
30.06.2010 г., в която е отразено, че земята е извън строителните граници на
населеното място, попада в жилищна устройствена зона и е със статут – „друга“,
неземеделска земя.
Не е спорно, а това се установява и от мотивите към
решението на директора на дирекция МДТХСД и БФС, че за процесния поземлен имот
няма издадено разрешение за строеж. Не е спорно и това, че през периода 2015 г.
– 2020 г. имотът не попада в границите на районите, в които има организирано
сметосъбиране и сметоизвозване, определени със заповеди на кмета на общината по
чл.63, ал.2 от ЗМДТ.
От служебно изисканата от съда справка от ОД
„Земеделие“ – Добрич с изх.№ РД-12-02-587-1 от 24.06.2021 г. се установява, че
съгласно предоставена информация от община Балчик към 06.06.2017 г. и към
31.08.2017 г. спорният имот не фигурира в списъка на имотите с постановени и
влезли в сила решения до 24.05.2017 г., за които има издадени документи,
удостоверяващи започнало строителство в тях към 24.05.2017 г., поради което
решение № 8 от 09.11.2005 г., т.ІІ.6 за промяна на предназначението на земята е
загубило правното си действие. За периода от 2018 г. (от влизане в сила на §30
от ПЗР на ЗИДЗППМ) до настоящия момент в дневния ред на Комисията по чл.30,
ал.1 от ЗОЗЗ към Областна дирекция „Земеделие“ – Добрич не е включвано
предложение за потвърждаване на решението на основание § 30 от ПЗР на ЗППМ,
подадено от „***.БГ“ ЕООД.
Видно от представените по делото акт № 178 от
03.06.2009 г. за публична общинска собственост на Депо за битови отпадъци,
договор за № 123/29.02.2021 г. за изпълнение на услуга „Оператор на „Депо за твърди
битови отпадъци – град Балчик“, находящо се в местността Момчил“, договор №
918/02.10.2015 г. за изпълнение на услуга „Оператор на Претоварна станция
Балчик за управление на дейностите по приемане на ТБО от общините Шабла,
Каварна и Балчик“, възлагателно писмо от кмета на община Балчик с изх.№
24-185-1 от 11.01.2016 г., споразумение за партньорство от 08.12.2014 г. и
анекс към него от същата дата, подписано от членовете на Сдружение „Регионално
управление на отпадъците – Добрич“, между които и община Балчик, споразумение №
269 от 24.03.2016 г. относно предаване на отпадъците в Претоварна станция -
Балчик, сключено между община Балчик, община Шабла и община Каварна, договор за
изпълнение на услуга с рег. № 2Р-178 от 24.09.2014 г. за изпълнение на
дейностите по експлоатация на „Регионално депо за отпадъци за общини град
Добрич, Добричка, Тервел, Каварна, Балчик, Шабла, Генерал Тошево, Крушари и
Никола Козлево“ и споразумение към него № 295 от 02.04.2015 г., сключено между
община град Добрич и община Балчик, договор № ДОИ – 157 от 26.08.2019 г. за
изпълнение на дейностите по експлоатация на Регионално депо за отпадъци за
общини град Добрич, Добричка, Тервел, Каварна, Балчик, Шабла, Генерал Тошево,
Крушари и Никола Козлево“, през процесния период община Балчик е разполагала със
собствено депо за твърди битови отпадъци и други съоръжения (претоварна
станция) за обезвреждане на битови отпадъци, като за изпълнение на дейностите
по събиране на битови отпадъци и транспонирането им в депата и поддържане и
експлоатация на депа за битови отпадъци е експлоатирала и регионалното депо за
отпадъци в с.Стожер, общ.Добричка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Оспореният акт е по чл.107, ал.3 от ДОПК и е за
установяване на задължения за местни данъци и такси по декларация. Издаден е от
компетентно длъжностно лице съгласно представената по делото заповед №
176/17.02.2009 г. на кмета на община Балчик, с която са определени служителите
от общинската администрация, имащи правата и задълженията на органи по
приходите, в
необходимата писмена форма и при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения.
Актът съответства и на
материалния закон в частта относно установените задължения за ДНИ и ТБО за
периода до 31.05.2017 г. включително, а в частта относно установените
задължения за ДНИ и ТБО след този период му противоречи.
По делото не е имало спор, че процесният
поземлен имот е бивша земеделска
земя с променено предназначение по предвидения за това специален ред по чл.24
от ЗОЗЗ, за който има одобрен подробен устройствен план – план за застрояване.
Не е спорно и това, че имотът се намира извън строителните граници на
с.Рогачево, както и че за него няма издадени документи за започване на
строителство. Спорен е единствено въпросът, дали имотът е годен обект на
облагане по ЗМДТ с оглед на неговия статут или е изключен от данъчно облагане
по силата на чл.10, ал.3 от ЗМДТ, като основното възражение на жалбоподателя е, че решението за
промяна на предназначението на земеделската земя е загубило правното си
действие съгласно чл.24, ал.5 от ЗОЗЗ.
С разпоредбата на чл.24, ал.5 от ЗОЗЗ
(обн. – ДВ, бр. 39/2011г., в сила от 24 май 2011 г.) е въведена срочност на
действието на решенията за промяната на предназначението на земеделските земи,
като е предвидено, че те губят правното си действие при настъпването на
определени от закона предпоставки, в т.ч. ако в тригодишен срок от влизането в
сила на решението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта
(т.2) или в шестгодишен срок от влизането в сила на решението не е започнало
изграждането на обекта (т.3).
В случая решението, с което е променено
предназначението на процесната земеделска земя, е влязло в сила преди това
изменение на закона, поради което по отношение на него е приложима нормата на
§27, ал.3, т.2 от ПЗР на ЗИДЗОЗЗ (изм. – ДВ, бр.22 от 2012 г., в сила от
24.05.2011 г.), съгласно която, когато към влизането в сила на този закон
решението не е отменено по чл.35 с влязъл в сила административен акт или с акт
на съда, то запазва действието си до изтичане на 6-годишен срок от влизането в
сила на този закон – когато изграждането на обекта не е започнало.
По силата на тази норма решението на
комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ е запазило правното си действие до 24.05.2017
г., а след тази дата го е загубило поради липсата на започнато строителство в
имота. Отпадането на действието на решението настъпва ex lege и недекларирането му по реда на чл.14, ал.5 от ЗМДТ няма
правно значение за пораждането на неговия правен ефект. При възникване на
предвидените в закона юридически факти решението губи автоматично правното си
действие, без да е необходимо наличието на някакъв друг акт на комисията по
чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ, аргумент за което е и разпоредбата на чл. 64а, ал.6 от
ППЗОЗЗ, която предвижда, че когато в сроковете по чл.24, ал.5, т.2 и т.3 от
ЗОЗЗ не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта или
изграждането на обекта не е започнало, общинската администрация уведомява
съответната комисия по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ и Службата по геодезия, картография
и кадастър за служебно извършване на промяна в съответните регистри. Действително
с новоприетия §30 от ПЗР на ЗИД на Закона посевния и посадъчния материал (обн.
– ДВ, бр.17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018г.) е дадена възможност на
заинтересованите лица по §27, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗОЗЗ да поискат потвърждаване
на решението за промяна на предназначението на земята срещу определена такса по
чл.30, ал.1 или ал.2 от ЗОЗЗ, но от данните по делото е видно, че до настоящия
момент няма подадена такава молба от страна на дружеството – жалбоподател,
поради което решението на комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ не е валидирано и
правното му действие не е възстановено.
В разпоредбата на
чл.10, ал.1 от ЗМДТ са обособени две групи поземлени имоти, подлежащи на
облагане с ДНИ. В първата група се включват поземлените имоти, които попадат в строителните
граници на населените места и селищните образувания, а във втората група - поземлените
имоти, които се намират извън строителните граници на населените места и
селищните образования, но и двете групи поземлени имоти следва да имат предназначението
по чл.8, т.1 от ЗУТ и да са с променено предназначение, когато това се изисква
по реда на специален закон. Конкретното предназначение по чл.8, т.1 от ЗУТ се определя с подробния
устройствен план, а промяната на предназначението на земеделската земя се определя
от решението на комисията по чл.24 от ЗОЗЗ. Едва тогава, когато и двете
кумулативни предпоставки са осъществени – имотът има предназначението по чл.8,
ал.1 от ЗУТ и предназначението на земята е променено, той става годен за
данъчно облагане обект.
Процесният недвижим имот попада във
втората категория имоти, тъй като се намира извън строителните граници на
населеното място. Съгласно одобрения за
него ПУП – ПЗ той е отреден за жилищни нужди, поради което отговаря на първата
предпоставка на закона – да има предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ. Наличието
на втората предпоставка обаче е обусловено от срочността на действието на
влязлото в сила решение на комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ, с което е
променено предназначението на земеделската земя. С влизане в сила на това решение
земята е загубила земеделския си характер и поземленият имот е отговарял на
условието да има променено предназначение съгласно изискванията на специалния закон
до изтичането на 6 – годишния срок по §27, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗОЗЗ. След
изтичането на този срок, в който няма издадени документи за започване на
строителство, решението е загубило правното си действие, поради което от
24.05.2017 г. нататък имотът е възстановил статута си на земеделска земя и е престанал
да отговаря на второто условие на закона.
При положение
че двете изисквания на закона следва да са налице кумулативно, то поземленият
имот е бил годен обект на облагане по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ само до
24.05.2017 г. Съгласно чл.16, ал.2 от ЗМДТ при преминаване на имота от облагаем
в необлагаем задължението за плащане на данъка се прекратява от началото на
месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната. С оглед на това жалбоподателят е дължал заплащане на ДНИ като
собственик на имота на основание чл.11, ал.1 от ЗМДТ до края на м. май 2017 г.,
поради което и обжалваният АУЗ в частта относно установените с него задължения
за ДНИ в общ размер на 48, 60 лева за периода 01.01.2015 г. – 31.05.2017 г. е
правилен и законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
За останалия период имотът не е подлежал
на облагане, тъй като не е бил с променено предназначение. Решението на
комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ не е било потвърдено, поради което теренът е имал
характеристиките на земеделска земя по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗСПЗЗ и е
попадал в изключението на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, предвиждащ, че не се облагат с
данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за
действително застроената площ и прилежащия й терен. Обстоятелството, че в КККР
имотът продължава да се води като урбанизирана територия с НТП незастроен имот
за жилищни нужди не променя този извод, тъй като това е в резултат от
неизпълнението на задължението на общината по чл. 64а, ал.6 от ППЗОЗЗ да
уведоми служебно СГКК за настъпилата промяна (липсата на издадени строителни
документи в определените за това законови срокове и изгубване на правното
действие на решението за промяна на предназначението). С оглед на изложеното дружеството
– жалбоподател не се явява данъчнозадължен субект за този период и обжалваният
акт в частта относно установените с него задължения за ДНИ в общ размер на 111,
44 лева за времето от 01.06.2017 г. до 31.12.2020 г. е неправилен като
противоречащ на материалния закон и следва да бъде отменен.
С АУЗ са определени и задължения за ТБО,
като съображенията за тяхната дължимост или не касаят същите периоди преди и
след 01.06.2017 г.
Правилно и законосъобразно с
акта са установени задължения за ТБО за времето до 31.05.2017 г. включително. Тази
такса се заплаща от собственика на имота и след като имотът е попадал в обхвата
на чл.10, ал.1 от ЗМДТ за този период жалбоподателят е бил задължено за нея
лице. Не е спорно, че органът по приходите е начислил единствено и само ТБО за
услугата по поддържане и експлоатация на депо по смисъла на чл.62, т.2 от ЗМДТ,
тъй като имотът е бил разположен извън границите на районите с организирано
сметосъбиране и сметоизвозване. За разлика от останалите две услуги по чл.62,
т.1 и т.3 от ЗМДТ, задълженията за този вид услуга възникват, ако е налице депо
за битови отпадъци или друго съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци
(арг. чл.71, т.3 от ЗМДТ). В случая от събраните по делото доказателства се
установява безспорно, че общината е разполагала с депо и с други видове съоръжения
за обезвреждане на отпадъци през периода от 01.01.2015 г. до 31.05.2017 г.,
поради което правилно органът по приходите е определил такса за този вид услуга
за посочения период в общ размер на 28, 86 лева. Актът в тази му част е в
съответствие с материалния закон, поради което жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Неправилно и незаконосъобразно
са установени задължения за ТБО за времето след 31.05.2017 г. Съгласно чл.64,
ал.1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11 от ЗМДТ.
Лицата по чл.11 от ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
Тъй като процесният имот не е бил облагаем с ДНИ за този период, то
жалбоподателят не е субект на задължението по чл.64, ал.1 от ЗМДТ и незаконосъобразно
органът по приходите е определил ТБО в общ размер на 92, 88 лева за времето от 01.06.2017
г. до 31.12.2020 г. Актът в тази му част противоречи на материалния закон и
следва да бъде отменен.
Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични
вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 и т.2 от ДОПК. С неплащането им в
регламентираните срокове, задълженото лице изпада в забава и дължи лихва за
това. Ето защо, правилно и законосъобразно органът по приходите е определил
лихви за забава в плащането на задълженията за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2015
г. – 31.05.2017 г. в общ размер на 33, 91 лева. Актът в тази му част е в
съответствие с материалния закон и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена
като неоснователна. По отношение на определените лихви за забава за
задълженията за периода 01.06.2017 г. – 31.12.2020 г. в общ размер на 33, 79
лева актът е постановен в нарушение на материалния закон и следва да бъде
отменен в тази му част. Недължимостта на главните задължения за ДНИ и ТБО за
този период води до недължимост и на акцесорните задължения за лихви за същия
период от време.
С оглед на изхода от спора ответникът има право на
разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
жалбата в размер на 95, 60 лева, определени съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК, във
вр. чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят не е претендирал разноски по
делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на “***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „***“ № 19,
вх.А, ет.3, ап.5, представлявано от управителя М.В.К., АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ000633/17.12.2020г., издаден от главен инспектор ревизор по приходите
при община Балчик, потвърден с решение № 633Р/11.02.2021г. на директора на
Дирекция „МДТХСД и БФС“ при община Балчик, В ЧАСТТА, в която са установени
задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.06.2017 г. – 31.12.2020 г. в размер съответно на 111, 44 лева и 92, 88 лева, ведно
със съответстващите им лихви за забава в общ размер на 33, 79 лева, изчислени до
17.12.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „***“ № 19, вх.А, ет.3, ап.5, представлявано от
управителя М.В.К., срещу АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ000633/17.12.2020г.,
издаден от главен инспектор ревизор по приходите при община Балчик, потвърден с
решение № 633Р/11.02.2021г. на директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при община
Балчик, в останалата му част.
ОСЪЖДА “***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „***“ № 19, вх.А, ет.3, ап.5,
представлявано от управителя М.В.К.,***, 60 лева, представляващи
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен
съдия :