Р Е Ш Е Н И Е
08.07.2020 г.
Номер . . . . . . . . . . .
Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети състав
На
02 (втори) юли Година 2020
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна
Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско
дело
номер 650 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 409, ал. 1 от ГПК.
В молбата си до съда, Д.Ф.З.” гр. София,
представляван от В.Г.Г.излага, че въз основа на заявление на молителя, на 22.04.2015
г. по ч.гр.д. № 196/2015 г., Районен съд – Велики Преслав издал Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 73/22.04.2015 г. срещу длъжника Ш.Р.М..
Въз основа на заповедта, по цитираното дело бил издаден и изпълнителен лист срещу
последната. Същите били надлежно получени от пълномощник на ДФ „Земеделие“, а в
съответствие с Инструкция от 01.08.2017 г. за осъществяване на взаимодействие
между Фонда и АДВ, изпълнителният лист следвало да бъде предаден на НАП за
предприемане на действия по принудително изпълнение. През 2019 г. молителят
установил, че заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист по ч.гр.
д. № 196/2015 г. не били получени от НАП. Тоест, същите били изгубени. Моли
съда да бъде постановено издаването на дубликат на изпълнителен лист, издаден
на 22.04.2015 г. по ч.гр.д. № 196/2015 г. по описа на ВПРС.
Ответникът по молбата – Ш.М., не
взема становище по депозираната молба.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложеното
ч.гр.д. № 196/2015 по описа на ВПРС е, че Д.Ф.З.“ гр. София подал по реда на
чл. 417 от ГПК заявление на 21.04.2015 г., по което била издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 73/22.04.2015 г. Същата
била издадена срещу Ш.Р.М. за следните суми: в размер на 195,00 лв.,
представляваща главница – изискуемо вземане по договор №
27/366566/0017865/19.05.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 21.04.2015 г. до окончателното й изплащане; в размер на 18,19 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 21.05.2014 г. – 20.04.2015 г. и за
разноските по делото – 325, лв. Въз основа на заповедта, на същата бил издаден
и изпълнителен лист за цитираните суми. На 21.05.2015 г., пълномощник на ДФ „Земеделие“ – лицето Д.С.В., получил
издадения изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение. Съдът констатира от писмо изх. № 05-02270/189/22.05.2015 г., че
същите били изпратени от Областна дирекция – Шумен на Дирекция „Правна“ на ДФ.
От представеното писмо изх. № 92-00-1045/19 от 2019 г. на ЦУ на НАП се
установява, че молителят бил уведомен, че агенцията няма информация за
наличието на задължения на длъжника М.. По делото е представена инструкция от
01.08.2017 г. за осъществяване на взаимодействие между Агенция за държавни
вземания и Д.Ф.З.“, като от съдържащото се в нея е видно, че принудителното
събиране на вземанията на фонда от физически лица се извършва от органи на
агенцията.
Предвид така визираната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 409, ал. 1 от ГПК, когато първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или
унищожен, съдът който го е издал, по писмена молба на молителя, издава дубликат
от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. В производството
по чл. 409 от ГПК, молителят, който черпи права от твърдението, че
изпълнителният лист, издаден в негова полза е изгубен или унищожен, носи
доказателствената тежест за установяване на този факт. В случая бе доказано, че
на 22.04.2015 г. в полза на Д.Ф.З.” е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 196/2015
г. по описа на ВПРС. Установено е, че служител на молителя е получил
изпълнителния лист, като оригиналът не е открит и въз основа на същия не е
образувано изпълнително производство срещу длъжника. Не се доказвасумите,
описани в издадения изпълнителен лист до настоящия момент да са платени от
длъжника на кредитора. Съобразно константната съдебна практика, когато е
установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и
че по този изпълнителен лист не е образувано изпълнително производство, както и
че вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин, това е
достатъчно да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителния
лист е изгубен.
Поради това, съдът намира,
че са налице предпоставките по чл. 409, ал. 1 от ГПК за издаване на дубликат на
изпълнителен лист и молбата следва да бъде уважена.
Предвид гореизложеното и
на основание чл. 409, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ в полза на Д.Ф.З.” ЕИК *********, със седалище гр. София, адрес
на управление ***, представляван по закон от В.Г.Г.срещу Ш.Р.М.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДУБЛИКАТ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ, издаден на 22.04.2015 г., въз основа на Заповед за незабавно изпълнение
№ 73/22.04.2015 г. по ч.гр.д. № 196/2015 г. на ВПРС, ЗА СЛЕДНИТЕ СУМИ:
195,00 лв.
(сто деветдесет и пет лева) – главница за изискуемо вземане по договор №
27/366566/0017865 от 19.05.2014 г. за предоставяне на помощ de minis за
изхранване на животни през
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в 2-седмичен срок, който за
страните тече от датата на връчване на преписа.
Районен
съдия: