Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
гр.
Хасково, 19.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО,
в публично
заседание на тридесет и първи март, през две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия
Костова АНД (К) № 197
по
описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от Х.Н.В., с посочен адрес: ***, подадена чрез процесуален
представител – адв. М.М.,***, с посочен съдебен адрес:***, ***, против Решение
№260056 от 10.12.2020г., постановено по АНД №251 по описа на Районен съд – Димитровград
за 2020 г.
В касационната
жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно и необосновано.
Сочи се, че правилно в решението било посочено, че отговорността на
жалбоподателя била ангажирана с твърдението, че извършва нерегламентирано
третиране /съхранение/ на отпадъци – ИУМПС, за която дейност се изисква
разрешение, издадено по реда на чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО. В случая спорен оставал
въпроса посочените 35 бр. МПС, намиращи се в имотите, представляващи частна
собственост на жалбоподателя, представлявали ли ИУМПС, или не. Твърди се, че за
да мотивира своето решение, първоинстанционният съд изложил неправилни
твърдения и неправилно тълкуване на нормите на §1, т.17 от Допълнителните
разпоредби на ЗУО и §1, т.1, буква „а“ от Допълнителните разпоредби на
Наредбата за ИУМПС. Легалната дефиниция за „отпадък“ била дадена в нормата на §.1,
т.17 от ДР на ЗУО. Първоинстанционният съд неправилно подвел процесните МПС под
определението на същата и определил последните като „отпадък“. В тази насока се
излагат подробни съображения, въз основа на които се твърди, че намиращите се в
частния имот на жалбоподателя МПС не попадали под никоя от хипотезите на §1,
т.17 от Допълнителните разпоредби на ЗУО и не представлявали „отпадък“ по
смисъла на закона. На следващо място се сочи, че неправилно първостепенният съд
посочил, че възприемането на заварените в двата имота на жалбоподателя
автомобили, като „отпадък“ следвало да се преценя на база цялостни възприятия,
а не единствено на база критериите, визирани в конкретна наредба. Твърди се, че
така изложените мотиви пренебрегвали легално дадените и законоустановени
дефиниции за „отпадък“ и „ИУМПС“, ясно и изчерпателно посочени съответно в §1,
т.17 от ДР на ЗУО и §1, т.1 от ДР на Наредба за излезлите от употреба МПС (обн.,
ДВ бр.60 от 20.07.2018г.) и давали превес на субективните възприятия на
актосъставителя, като се излагат подробни съображения в тази насока. На
следващо място се коментира описанието на извършеното нарушение в наказателното
постановление, като се сочи, че в това описание на нарушението и посочената
дефиниция за ИУМПС изпълва частично съдържанието на две правни норми по §1,
т.1, б.“а“ и буква „б“ от Наредбата за излезли от употреба МПС, а впоследствие
в същото това описание, заварените автомобили се дефинирали само по буква „а“
от цитираната Наредба. Налице било вътрешно противоречие в описанието на
нарушението и квалифицирането на автомобилите, като ИУМПС, чието им дефиниране
всъщност било от съществено значение въобще за наличието на извършено административно
нарушение. Липсвало законоизискуемото съвпадение между словесно и буквено
описание на нарушението в частта, дефинираща намерените автомобили. Тази
неяснота затруднявала да се разбере въз основа на какви констатации, съотнесени
към коя правна норма и с какви точно действия на жалбоподателя дават основание
да му се вменява вина за извършено административно нарушение. Горните
противоречия винаги водели до затрудняване правото на защита на санкционираното
лице и били абсолютна предпоставка за незаконосъобразност на така издаденото
НП.
По подробно
изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на
районния съд и постановяване на друго, с което да бъде отменено Наказателно
постановление №9/24.04.2020г., издадено от Началник на РИОСВ гр. Хасково.
Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции, включително адвокатско
възнаграждение в полза на адв. М.М., на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответникът, в
представена чрез процесуален представител писмена молба оспорва касационната
жалба като неоснователна и недоказана. Моли да бъде оставено в сила обжалваното
решение. Не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд.
Касационната инстанция, като се
съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора
касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и
служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на
решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу
неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното
Решение №260056 от 10.12.2020 г., постановено по АНД №251/2020 г., Районен съд
– Димитровград е потвърдил Наказателно постановление №9 от 24.04.2020г., издадено
от Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) -
Хасково, с което на Х.Н.В., за нарушение на чл.133, ал.4, т.1, предл.2 от
Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и на основание чл.133, ал.4, т.1,
предл.2 от ЗУО, във връзка с чл.53 от ЗАНН, е наложено административно
наказание глоба в размер на 2 000 лева.
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Приел е за безспорно установено описаното в АУАН и НП нарушение, като е
мотивирал съображенията си. Посочил е, че липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл.28
от ЗАНН. Изложил е доводи, че административното наказание е правилно и
законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран
в предвидения от закона минимум.
Настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства. В случая, видно от представените по делото
доказателства, е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП, в каквато насока са и изводите на районния съд.
При
правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата
инстанция приема изводите на същия относно обстоятелството, че описаното в НП
нарушение е доказано от обективна и субективна страна. От доказателствата по
делото е безспорно, че на установената дата и място на извършване на
нарушението, административно наказаното лице е осъществило виновно фактическия
състав на нарушението. Съставомерността на извършеното деяние и вината на
нарушителя са били правилно установени от съда, който е обсъдил твърденията на
жалбоподателя в първоинстанционното производство и аргументирано ги е приел за
неоснователни. В тази насока в решението са изложени подробни съображения,
които изцяло се споделят от настоящия състав. С оглед на това същите не следва
да се преповтарят, а на основание чл.221, ал.2 от АПК касационната инстанция
препраща към мотивите на районния съд.
Във връзка
с направените и пред настоящата инстанция възражения, че намиращите се в
частния имот на жалбоподателя МПС не попадат под никоя от хипотезите на §1,
т.17 от ДР на ЗУО и не представляват „отпадък“ по смисъла на закона, както и че
заварените автомобили в имотите на жалбоподателя не могат да се подведат под
дефиницията за ИУМПС, следва да се посочи, че се споделят изложените в
обжалваното решение изводи, че възприемането
от контролните и административно - наказващ органи на заварените в двата имота
автомобили като отпадък, не може да се приеме за опорочено, доколкото не са
били налице всички изискуеми елементи на Разпоредбата на §1, т.1, буква „а“ от
Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства и липсата на
установеност за наличието на изрично писмено уведомление от лицензиран
застраховател, съгласно чл.18а, ал.2, т.1 от Наредба №I-45 от 2000г. Правилно съдът е приел, че
възприемането на заварените автомобили като отпадък следва да се преценя на
база цялостните възприятия, а не единствено критериите, визирани в конкретна
разпоредба на цитираната наредба. Налице са достатъчно други критерии са
приемането на процесните автомобили като отпадък, доколкото са налице и
допълнителните разпоредби на ЗУО. В случая по безспорен начин е установено, че
в два имота се съхраняват 35 бр. автомобили, като болшинството от тях са без
регистрационни табели. Контролните органи са посочили категорично, че са
проверили част от автомобилите и са установили, че от последният им технически
преглед са изминали повече от 2 години. Категорични са били също, че някои
автомобили са били частично разглобени, имало е и видими следи от течности под
някои автомобили. В случая липсват изисквания заварените автомобили да са
описани и конкретизирани с номер на рама, двигател и т. н. Не е налице изрично изискване
да бъдат причислени към конкретна разпоредба от закона тези автомобили, за да
бъдат възприети като излезли от употреба. Или възприятието дали тези автомобили
са излезли от употреба или все още се използват, се прави на база комплексен
критерий, а в случая няма как да се приеме, че наличието на 35 автомобила,
повечето от които без регистрационни табели и с последен технически преглед от
преди повече от 2 години, са оставени временно на паркинг от приятели и познати
на жалбоподателя. В съвкупност всички обстоятелства водят до извода за излезли
от употреба автомобили, които се разглобяват, за да бъдат продадени на части-
което обстоятелство е било заявено от самия жалбоподател на място по време на
проверката. Същността на вмененото като извършено административно нарушение е
нерегламентирано третиране- съхраняване на отпадъци, а именно излезли от
употреба МПС. В случая е без значение конкретния брой на излезлите от употреба
автомобили и наличието в тези имоти само на регистрирани 1 или 2 автомобила.
Това би имало значение при определяне размера на предвиденото наказание, но в
случая е наложено минималното предвидено такова. Поради което и е без
съществено значение колко от заварените автомобили са без и с регистрация,
както е и без съществено значение неописването на автомобилите по рама,
двигател и т. н. Обоснован е изводът на районния съд, че видът и
предназначението на тези автомобили от една страна, а от друга- начина на
съхранението им и състоянието, в което са намерени, мотивират заключение, че не
са подлежали на директна повторна употреба. В този аспект, несъмнено се касае
за ИУМПС, които в състоянието, в което са установени, представляват отпадък
съгласно §1, т.17 от ДР на ЗУО. Безспорно установения факт на съхранение на
множество автомобили- значително над приемливите за притежание от едно
физическо лице МПС, с външен вид, свидетелстващ за това, че не се използват,
съпоставен с липсата на разрешение по чл.35 от ЗУО, води до безспорния и
категоричен извод за осъществяване състава на административното нарушение по
чл.133, ал.4, т.1 предл.2 от ЗУО, както е приел и районният съд.
Настоящата
инстанция споделя извода на районния съд, че в случая размерът на наказанието е
правилно определен.
Предвид
гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление изцяло, районният
съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде
оставено в сила.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260056 от 10.12.2020г., постановено по АНД №251
по описа на Районен съд – Димитровград за 2020 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.