Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Бургас, № 1295 / 09.10.2020г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четиринадесети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                              СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова  адм.д. № 681 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.198, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Жалбоподателят Е.Р.М., ЕГН **********, с адрес *** е оспорил заповед БС № 61/12.03.2020г. на началника на Затвора Бургас, с която е продължен „специалният режим“ за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Иска заповедта да бъде отменена и режима му да бъде заменен с по-лекия „строг режим“. Счита, че неправилно не се зачита времето, в което е изтърпявал наказанието си в затвора във Великобритания.

В съдебно заседание жалбоподателят, поддържа жалбата и пледира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед. Твърди, че е трансфериран в България от Великобритания с влязла в сила присъда от 24.06.2013г., и това време във Великобритания, в което е изтърпявал наказанието си, тук му го зачитат като предварителен арест.

Ответникът – началник на Затвора Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя административната преписка.

ФАКТИ:

На 05.03.2020г. до началник на Затвора Бургас е изготвено становище от гл.инспектор М.И.В.– ЗНРНОД относно продължаване на изтърпяването на наложеното наказание при „специален режим“ на основание чл.68, ал.3, във вр. с чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС за осъдения Е.Р.М. (л.23). В него е изразено становище да бъде продължен за срок от още една година „специалния режим“ за изтърпяване на наказанието на осъдения Е. М.. Като правен статус за изпълнението на присъдата е посочено, че за престъпление по чл.116, ал.1 от НК е наложено наказание „доживотен затвор“, с начало на наказанието – 20.08.2018г. с предходна заменяне на режима на „специален режим“ от 11.03.2019г. Сочи се, че към 11.03.2020г. е изтърпял фактически – 1г. 6м. 21 дни и задържане – 4г. 9м. 29 дни или всичко – 6г. 4м. 20 дни.

На 11.03.2020г. до началника на Затвора Бургас е изготвено становище и от гл.инспектор Н.И.С.– началник сектор СДВР (л.24-26). Съгласно изготвеното становище лишения от свобода Е.Р.М. е постъпил в Затвора София на 18.12.2017г. и е приведен в Затвора Бургас на 03.04.2018г. Посочено е, че през периода 20.12.2017г. – 20.08.2018г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ по присъда №1635 от 10.12.2010г. по НОХД №952/2010г. на Районен съд – Шумен, с която е осъден на 8 месеца „лишаване от свобода“ за престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Към настоящия момент изтърпява присъда на Кралски съд в Шефилд, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия по дело № Т20137158/24.06.2013г., с която е наложено наказание „доживотно лишаване от свобода“ на основание чл.116, ал.1 от НК, приета за изпълнение на основание чл.457, ал.3 от НК с определение №5178/19.11.2018г. по НЧД № 2859/2018г. на Софийски градски съд – Наказателно отделение 5-ти състав, потвърдено с определение №86/20.02.2019г. по ВНЧД №1677/2018г. на Софийски апелативен съд – Наказателно отделение 6-ти състав. Като начало на наказанието е посочена дата 20.08.2018г., като същото се търпи при определен „специален режим“ от 11.03.2019г. Отбелязано е, че се зачита предварителен арест от 21.02.2013г. до 20.12.2017г. В становището е записано, че на основание чл.218 от ЗИНЗС лишения от свобода М. придобива правна възможност за изменение на режима в следващия по лек на 11.03.2024г. Анализирани са първоначалната оценка на риск, изготвена на 19.03.2019г. и изготвената актуална оценка, изработена в основния етап от изтърпяване на наказанието; извършената индивидуална-корекционна работа по следните проблеми: отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. Във връзка с така направения анализ, началника на сектор "СДВР" е изразил становище, съгласно което първоначално определеният „специален режим“ по отношение на Е.Р.М. към този момент да не бъде изменян, предвид и липсата на законово основание за това.

На 11.03.2020г. е изготвено становище до началника на Затвора Бургас и от Ж.Я.– инспектор-психолог относно актуалния психичен статус и основанието за продължаване на специалния режим на лишения от свобода Е.Р.М. (л.27). Като заключение в становището е посочено, че въз основа на данните от психологическото изследване на лишения от свобода Е.М. е препоръчителна корекционната работа с него да продължи в посока намаляване на междуличностното отчуждение, като е необходимо и развитие на познавателните му интереси, просоциални контакти и занимания.

На основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС и въз основа на изготвените становища от гл.инспектор М.В. – ЗНРНОД, гл.инспектор Н.С. и инспектор – психолог Ж.Я., началника на Затвора Бургас е постановил оспорената в настоящото производство заповед БС № 61/12.03.2020г., с която е продължил „специалния режим“ на изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода Е.Р.М.. Указано е, наказанието да се изтърпява при „специален режим“ в постоянно заключени помещения в зона с повишена сигурност. Видно от приложената разписка, жалбоподателя се е запознал със заповедта на 17.03.2020г.

Съдът извърши служебно справка в сайта на ВСС, откъдето се запозна с определение от 19.11.2018г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, V състав, постановено по НЧД № 2859/2018г., с което на основание чл.457, ал.3 от НПК е приета за изпълнение присъдата на Кралски съд в Шефилд, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия по дело № Т20137158, която е в сила от 24.06.2013г. С нея жалбоподателят Е.М. е осъден на наказание „доживотен затвор“ за убийство – престъпление по глава 71 от Закона за отмяна на смъртното наказание от 1965г. на Обединено кралство, съответстващо на престъпление по чл.116, ал.1, т.6 във вр. с чл.115 от Наказателния кодекс на Република България. Със същото определение на основание чл.57, ар.1, т.1 от ЗИНЗС е постановено наказанието „доживотен затвор“ да бъде изтърпяно при първоначален „специален“ режим. С определението на основание чл.457, ал.5 от НПК е приспаднато времето, през което жалбоподателят Е.М. е бил предварително задържан, считано от 21.02.2013г., както и времето, през което е търпял наказанието „доживотен затвор“ в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, считано от 24.06.2013г. и в затвора София, считано от 18.02.2017г. до влизане на това определение в сила. Определението е потвърдено с определение № 86/20.02.2019г. по ВНЧД № 1677/2018г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, VІ състав.

В мотивите към определението на Софийски градски съд са изложени подробни съображения във връзка с приспособяването на постановената от Кралски съд в Шефилд присъда към съответната й правна квалификация според българския Наказателен кодекс, като съдът е приел, че извършеното престъпление следва да се квалифицира като такова по чл.116, ал.1, т.6 във вр. с чл.115 от НК, а определеното от Кралския съд в Шефилд наказание „доживотен затвор“ е приравнено на „доживотен затвор“ по българския Наказателен кодекс, като са изложени подробни съображения, в които е обоснован изводът на съда, че наложеното в Обединеното кралство наказание е „доживотен затвор“, а не 28 години лишаване от свобода. Съдът е изложил съображения и относно определения режим на изтърпяване на наказанието – „специален“, като съдът се е позовал на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС и е направил извод, че за наказанието „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“, друг различен първоначален режим от специалния не е допустим. Отделно от това в мотивите си съдът изрично е посочил възможността по чл.198 от ЗИНЗС за изменение на първоначалния режим – в случая от „специален“ в „строг“, при наличието на определени предпоставки, които не са от компетентността на наказателния съд.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена от надлежно легитимиран субект, който е адресат на обжалваната заповед. Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, доколкото заповедта е връчена на 17.03.2020г., а жалбата е постъпила в Административен съд Бургас на 24.03.2020г.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Според чл.198, ал.1 от ЗИНЗС това е началникът на затвора. В процесния случай именно този орган е издал обжалваната заповед. Спазени са изискванията за форма. Заповедта е в нужната писмена форма. Съдържа мотиви. Съдът приема, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, след изтърпяване на една година от наказанието, началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед, след вземане на становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началник по режимно-охранителна дейност и на психолога, относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. В процесния случай жалбоподателят е започнал изтърпяване на наложеното му наказание още докато се е намирал на територията на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия с влизане в сила на присъдата, постановено от Кралския съд в Шефилд, което се е случило на 24.06.2013г., както е посочил в определението си и Софийски градски съд по НЧД № 2859/2018г. Първоначалният режим, обаче, е определен от Софийски градски съд по цитираното дело, където е разгледан въпросът с приемане за изпълнение на присъдата на Кралския съд в Шефилд. Това определение е влязло в сила с постановяване на определение № 86/20.02.2019г. на Апелативен съд София по ВНЧД № 1677/2018г., т.е. жалбоподателят търпи присъда при специален режим от 20.02.2019г., а не от 11.03.2019 г, както е приел административният орган.

С оглед направените в жалбата възражения, следва да се посочи, че жалбоподателят действително е започнал да изтърпява наложеното наказание още на 24.06.2013г., а към него съдът е приспаднал и периода, в който жалбоподателят е бил задържан (21.02.2013г.-24.06.2013г.). По отношение, обаче, на режима на изтърпяване на наказанието, доколкото той се прилага само на територията на Република България в този вид, тъй като ЗИНЗС има действие само спрямо отношения, които протичат на тази територия, следва да се счита, че жалбоподателят търпи наказанието при специален режим от 20.02.2019г., когато е влязло в сила определението на Софийски градски съд, с което е бил определен първоначалният режим. От тази дата до постановяване на процесната заповед е изминала една година, както изисква законът, и административният орган се е произнесъл, като е изложил подробни мотиви защо специалният режим следва да бъде продължен. В този смисъл жалбоподателят след 12.03.2021г. има право отново да поиска да бъде преразгледан режимът, на който изтърпява наказанието си.

Обжалваната заповед е постановена след като административният орган е взел становище от главен инспектор М. В. на длъжност заместник-началник по режимно-охранителната дейност, който е дал мнение да бъде продължен срокът с още една година. Взето е становище и от главен инспектор Н.С.– началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, който е изложил подробни мотиви, част от които са възпроизведени в обжалваната заповед, които според него обосновават извод, че специалният режим не следва да бъде изменян на този етап. Мотивите касаят оценката на риска, която се е повишила спрямо първоначалната. Взето е предвид отношението на жалбоподателя към извършеното от него правонарушение. Взето е и становище от инспектор психолог Ж.Я.. Всички становища в своята съвкупност са еднозначни и считат, че не са налице предпоставки за промяна на режима на изтърпяване на наложеното наказание.

В жалбата не са наведени възражения, които да касаят мотивите, изложени в становищата и възпроизведени в обжалваната заповед. Жалбоподателят счита, че не е започнал да търпи наказанието през 2018г., както се сочи в обжалваната заповед, а много по-рано. Възразява срещу възприетия от органа период на задържане под стража и счита, че е преминал период от пет години, който се изисква, за да може да му бъде променен режимът. Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл.218 от ППЗИНЗС първоначалният режим на осъдените на доживотен затвор може да бъде заменен със следващия по-лек след изтърпяване на не по-малко от пет години и при наличието на добро поведение. При изчисляването на този срок предварителното задържане под стража не се зачита. Тази разпоредба по отношение на срока противоречи на нормата на чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС. В процесния случай първоначалният режим е „специален“ и за него следва да се приложи нормата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като чл.218 от ППЗИНЗС се съдържа в подзаконов нормативен акт, а съгласно чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В процесния случай е достатъчно осъденият да е изтърпял една година от наказанието, за да може началникът на затвора да се произнесе с мотивирана заповед относно продължаване на специалния режим или съответно изменянето му в по-лек. Затова съдът счита, че в случая чл.218 от ППЗИНЗ не следва да се прилага. Самият административен орган се е позовал именно на нормата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС.

По отношение обаче на задържането и съответно изтърпяването на наказанието, фактите, отразени в заповедта са неправилни. Както беше посочено по-горе, жалбоподателят е започнал да търпи наложеното му наказание на 24.06.2013г., когато е влязла в сила присъдата, с която е наложено това наказание, а периодът на задържане не е 4 години и 9 месеца, както е прие административният орган, а само 2 месеца и 3 дни, а именно от 21.02.2013г. до 24.06.2013г. Тези обстоятелства, обаче, не променят правилността на крайния извод на административния орган, относно продължаване на специалния режим на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ по отношение на жалбоподателя. Това е така, защото административният орган е приел, че е налице едната от предпоставките на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, а именно жалбоподателят има изтърпяна една година от наказанието при „специален“ режим. Режимът, обаче, не е променен заради отсъствието на други предпоставки, визирани в закона, които са установени посредством становищата, взети от началника на затвора, от лицата, визирани в нормата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС. Както вече беше казано, на основание чл.198, ал.3 от ЗИНЗС началникът на затвора следва да се произнесе отново по въпроса за режима на изтърпяване на наказанието не по-късно от 12.03.2021г.

По изложените съображения жалбата на Е.М. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Е.Р.М. против заповед БС №61/12.03.2020г. на началника на Затвора Бургас, с която е продължен специалният режим за изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода М..

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Съдия: