№ 14488
гр. /АДРЕС/, 29.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110123162 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на
ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 2
188,94 – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
аб. № ******, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.11.2021г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 377,47 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 19.10.2021 г., както и суми за
дялово разпределение 46,62 лв. –главница за периода от
1
01.10.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за
периода от 02.11.2021г. до изплащане на вземането и 9,69
лв. – лихва за периода от 01.12.2018г. до 19.10.2021 г. и за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 29.11.2021 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 62631/2021 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз
основа на сключен договор от ищцовото дружество
разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, в който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Прави възражение за изтекла погасителна
2
давност. Не се оспорва размера на начислената топлинна
енергия за периода, както и счетоводното й отразяване. В
тази връзка моли да не се допускат поисканите от ищеца
СТЕ и ССЕ. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява. С молба с вх. №
156430/05.06.2023г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
Ответникът А. М. Г., редовно призован в съдебно
заседание, не се явява, представлява се от адвокат Д., който
поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 62631/2021г., в срока по чл. 415 ГПК и при
подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от
3
ответника.
По същество съдът намира, исковете за неоснователни,
по следните съображения: Ищцовото дружество в
качеството му на топлопреносно предприятие / ноторно
известен факт/ за установяване на твърдените в исковата
молба обстоятелства, а именно, че продажба на топлинна
енергия се осъществява при публично известни общи
условия за продажба на топлинна енергия е ангажирало
писмени доказателства в тази насока, съдържащи се на
лист 33 и 34 от досието на делото, както следва: Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от /ФИРМА/, приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014г на Съвета на директорите на /ФИРМА/ и
одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на
основание чл. 150 от ЗЕ. Визираните общи условия уреждат
реда и условията за продажба на топлинна енергия между
/ФИРМА/ и битовите клиенти на топлинна енергия,
присъединени към топлопреносната мрежа на територията
на града. Тези общи условия регламентират правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане,
разпределяне и заплащане на топлинна енергия,
отговорност при неизпълнение на задълженията, условията
и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване и
дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и
4
получаване от клиентите на индивидуалните сметки за
разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 32, ал. 1
от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиента се формира въз основа на определения
за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС
и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 32
след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца
продавачът издава за отчетния период кредитни известия
на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Според
чл. 33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
По делото е приет протокол от решение на ОС на ЕС на
вх.Д от бл. 3 в ж.к. „*********“, от който е видно, че
собствениците на самостоятелно обекти в СЕС са взели
решение за сключване на договор за извършване на
услугата „дялово разпределение“. За ап.118 се е подписал
ответникът А. Г., обстоятелство, което не се оспори в хода
на настоящото производство. Решението, като необжалвано
е влязло в сила и подлежи на изпълнение, като обвързва
всички собственици на самостоятелни апартаменти в
сградата на СЕС, включително и техните правоприемници.
5
Сключен е договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“, приет на л.27-28 по делото. В чл. 2.4
страните са уговорили, че договора се сключва за срок от
две години, с опция за удължаване, в случай, че никоя от
страните не го прекрати с отправено писмено предизвестие
месец преди прекратяването му. Няма данни по делото да е
отправено такова предизвестие.
Ответникът не оспорва количеството доставена
топлинна енергия в имота и размера на нейната цена.
Оспорва се обаче първата предпоставка за уважаване на
исковете, а именно наличието на валидно сключено между
страните правоотношение по доставка на топлинна
енергия.
По смисъла на Закона за енергетиката потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на
облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал. 1 от
Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе,
които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от
ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна
6
енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването и от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Ето защо облигационната връзка по
договора за доставка на топлинна енергия възниква от
момента на възникване на вещното или облигационно
право на ползване. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите
условия на ищцовото дружество при промяна на
собствеността или вещното право на ползване, новият и
предишен собственик или ползвател са длъжни да подадат
до продавача в 30 дневен срок заявление за откриване,
промяна или закриване на партидата като според ал. 3 на
разпоредбата ако предишният собственик или ползвател не
закрие партидата си продавачът събира дължимите суми от
стария собственик или ползвател до момента на откриване
на партида на новия собственик. В контекста на
гореизложеното собственикът на топлофицирания
недвижим имот е длъжник към топлопреносното
предприятие за доставената в имота топлинна енергия в
случаите, когато е носител на всичките три елемента от
правото си на собственост- право да владее, да ползва и да
се разпорежда с вещта.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че
ответникът А. М. Г. не е страна по възникналото
облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо
7
от доставка на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, а именно апартамент 118, находящ се в
град /АДРЕС/, ж. к. "*********" /АДРЕС/ за процесния
период от време В исковата молба имплицитно се извеждат
твърденията на ищеца, че ответникът е собственик на
имота по наследствено правоприемство от Р.Г.Г.. От
приетото по делото удостоверение за наследници на СО,
район ********* се установява, че последната е починала
на 15.10.2010г. и е оставила за свои законни наследници
децата си – М.А.Г. и А.А.Г.. С молба с вх. №
100952/11.04.2023г. ищецът твърди, че Р.Г. е съпруга на
ответника без в тази връзка да са представени писмени
доказателства. По делото от изисканите по молба на ищеца
справки от СО, направление „Архитектура и
градоустройство“, СО, район „*********“, не бе представен
акт за собственост на имота, на името на Р.Г..
Представените от ищеца справки от АВ-ИР, не
удостоверяват налични вписвания, заличавания и
отбелязвания по партидата, нито на Р.Г., нито на децата й.
По изложеното, независимо, че партидата е открита
служебно по твърдения на ищеца въз основа на
представения протокол на собствениците на СЕС и списъка
към него, изготвен 2002г. на името на А. Г., то ищецът не
доказа наследствено правоприемство, не установи
ответникът да е собственик или ползвател на процесния
имот за процесния период, поради което за съда остава
недоказана облигационната връзка между страните по
8
доставка на топлинна енергия.
При това положение съдът намира така предявените
искове за неоснователни само на това основание, поради и
което не следва да коментира по същество
правопогасяващото възражение за давност, както и другите
правоизключващи възражения на ответника.
При отхвърляне на главните искове на отхвърляне
подлежат и акцесорните искове за лихва.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника.
Ответникът претендира присъждане на разноски в
хипотезата на чл. 38, ал.1 от ЗАДв., като за целта е
представен договор за правна защита и съдействие /л.63 по
делото/, от който е видно, че страните са уговорило
представителство в горепосочената хипотеза. С оглед
датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие – 06.10.2022г. възнаграждението на адвокат Д.
от САК, с личен номер ***********, с адрес на упражняване
на дейността в /АДРЕС/, следва да бъде определено по реда
на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията й с ДВ, бр.
68/31.07.2020г., а именно на основание чл. 7, ал.2, т.2, вр.
ал.7 от Наредбата в заповедното производство на адвокат
Д. следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в
размер на 321,80 лева, а в исковото в размер на 413,59
9
лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********
срещу А. М. Г., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
за признаване на установено в отношенията между
страните, че А. М. Г. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер
на 2 188,94 – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
аб. № ******, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.11.2021г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 377,47 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 19.10.2021 г., както и суми за
дялово разпределение 46,62 лв. –главница за периода от
01.10.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за
периода от 02.11.2021г. до изплащане на вземането и 9,69
лв. – лихва за периода от 01.12.2018г. до 19.10.2021 г. и за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 29.11.2021 г. в
производството по ч.гр.д. № 62631/2021 г. по описа на СРС,
10
45-ти състав.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Р. Л. Д., с личен номер ***********, с адрес на
упражняване на дейността в /АДРЕС/, сумата в размер на
321,80 лева, адвокатско възнаграждение, присъдено за
представителство в заповедното производство в хипотезата
на чл. 38, ал.1 от ЗАдв.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Р. Л. Д., с личен номер ***********, с адрес на
упражняване на дейността в /АДРЕС/, сумата в размер на
413,59 лева, адвокатско възнаграждение, присъдено за
представителство в исковото производство в хипотезата на
чл. 38, ал.1 от ЗАдв.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12