Определение по дело №355/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 88
Дата: 25 януари 2018 г.
Съдия: Дарина Ангелова Костова
Дело: 20172100900355
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 юли 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 88

 

Бургас, 25.01.2018 год.

 

          Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Окръжен съдия: Дарина Костова

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 355 по описа за 2017 година, на основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК взе предвид следното:

          Ищецът „Агрен“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ №56, представлявано от управителя на Павлин Кирилов Георгиев е предявило иск против „Брент Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.189, ет. 6, ап. 30 А, представлявано от управителя Кольо Господинов Койчев за прогласяване нищожността на уговорката на чл. 3 от договор за паричен заем от 27.07.2016г., сключен между страните по делото и евентуално, в случай че искът не бъде уважен да се постанови решение за връщане на дадено без основание. Иска се и осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 30 766 евро, представляваща плащане на нищожна част от размера на възнаградителната лихва по договор за паричен заем от 27.07.2016г., сключен между страните. Претендират се и направените по делото разноски. Представя и ангажира доказателства.

Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.

При проверка на редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове съгласно ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите обективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на, Част ІІІ на ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес на ГПК. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, след изпълнение на указания на съдията-докладчик във връзка с подаването й, е станала редовна съобразно чл.127 и чл.128 от ГПК. С приемане на исковата молба, въз основа на разпореждане на съдията-докладчик на основание чл.367 от ГПК са изпратени преписи от нея, заедно с приложенията на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Видно от книжата по делото съобщението с придружаващите го книжа са връчени на ответника.

В срок е подаден писмен отговор, съдържащ реквизитите по чл.367, ал.3 от ГПК.

Наред с отговора е депозирана и насрещна искова молба с искане да бъде осъден първоначалния ищец да заплати сумата от 25 035лв., представляваща невърната част от договори за заем, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на насрещния иск до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът е указал на първоначалния ищец възможността да депозира по делото отговор по насрещната искова молба, както и допълнителна искова молба.

В предоставения срок по делото е представена както допълнителна искова молба, така и отговор по насрещния иск. Съдът е предоставил възможност на първоначалния ответник да депозира по делото както допълнителен отговор по първоначалния иск, така и допълнителна насреща искова молба. Такива са депозирани в съда в един акт.

Последвало е разпореждане, с което съдията –докладчик е дал възможност на ответника по насрещния иск /“Агрен“ ЕООД/ да представи допълнителен писмен отговор по делото. Такъв не е представен.

При проверка на допустимостта на предявения главен иск съгласно предл.2 на ал.1 на чл.374 от ГПК съдът констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването им пред съда.

Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл.104,т.4 и чл.105,предл.2 от ГПК , а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на главния иск над 25 000 и като съд по постоянния адрес на ответника. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, срещу лице за което се твърди, че нарушава материални субективни права на ищеца.

Насрещната искова молба е подадена в срока по чл.367, ал.4 от ГПК пред Окръжен съд гр. Бургас. С нея са предявени искове, които имат връзка с първоначалния - обосновават се с твърдения за невръщане на част от сключени между страните договори за заем.

Насрещния иск е подсъден по рода си на настоящия съд. Насрещната искова молба е подадена от активно легитимирано лице, които твърди нарушение на материални субективни права, вследствие на които нарушения са възникнали и допълнителни задължения за обезщетения. Исковете са насочени срещу лице, за които се твърди, че нарушава материални субективни права чрез неизпълнение на поети по един и същ договор насрещни задължения.

Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.

При проверка на исканията и възраженията на страните съдът констатира следното:

По първоначалния иск: Освен посочените по-горе претенции за осъждане на ответника да заплати на ищеца определени парични суми, исковата молба и допълнителната искова молба съдържат и доказателствени искания за приемане на представени с тях писмени доказателства, за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

Ответникът в писмения и в допълнителния си отговор освен възражения по същество е отправил доказателствени искания за допускане и прилагане на доказателства.

По насрещния иск: Освен посочените по-горе претенции за осъждане на ищеца (ответник по насрещния иск) да заплати на ответника (ищец по насрещния иск) определени парични суми, насрещната искова молба и допълнителната насрещна искова молба съдържат и доказателствени искания за приемане на представени с тях писмени доказателства, както и доказателствени искания за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

Ответникът по насрещния иск в писмения и в допълнителния си отговор поддържа направените с исковата молба доказателствени искания. Направил е възражение за прихващане. По основателността му, съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание - на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

Проект за доклад:

Ищецът твърди, че е придобил капитала на друго дъщерно дружество: „Ти Ви Пропъртис“ ЕООД за сумата от 6 100 000евро, осигурена с банков кредит от „Юробанк“АД. За да осигури размера на самоучастието си по кредита, което изисквала банката по кредита, били необходими представянето и депонирането на финансови средства, с които дружеството не разполагало и се принудило да набави като заем.

Поради това и на 27.07.2016г. ищецът сключил договор за паричен заем с ответника. По силата на договора ответното дружество им предало за ползване сумата от 550 000 евро, като ищецът се задължил да върне сумата в срок до 30.08.2016г.. Наред с нея следвало да върне и сумата от 32 606 евро, представляваща възнаградителна лихва за ползване на паричните средства в срок от 20 календарни дни. След заемането на посочената сума и договора за кредит, ищецът сключил надлежно дъщерното дружество.

Впоследствие задължението на ищеца за възстановяване на заема в полза на заемодателя „Брент Ойл“ ЕООД, по твърденията на ищеца,  се развил по следния начин: Последното на 04.08.2016г. взело в заем сумата от 623 000евро от друго дружество – „Джей Кансълтинг“ ЕООД /сумата съвпадала напълно с ищцовото задължение, а управителят на двете дружества бил един и същ/, което дружество на 19.12.2016г. извършил цесия към ищеца и му прехвърлил вземането си от „Брент Ойл“ ЕООД в пълен размер. С това придобито вземане извършили прихващане на сумата от 636 851,36 евро, като така погасили заема към ответника. За извършената цесия и съответното прихващане ответникът бил надлежно уведомен с връчена му на 09.01.2017г. нотариална покана. Въпреки прихващането обаче ответникът получил сумата от 32 606 евро като лихва, която многократно надвишава размера на пазарната стойност на лихвата.

Ищецът счита, че подобна уговорка за лихва в размер на 106% годишна база при положение, че към момента на сделката банковия лихвен процент по кредита на годишна база е около 6%, а пък мораторната законова лихва около 12%, води до  нищожност на уговорката за размера на дължимата лихва поради накърняване на добрите нрави. Твърди се , че  уговорката в чл. 3 от договора за паричен заем е довела до неоснователно обогатяване на кредитора заемодател чрез задължаването за заплащане на възнаградителна лихва, чийто размер бил прекомерно завишен. Размерът на лихвата за период от една година бил 595 060евро или 108% на годишна база. Ищецът изчислил размера на обичайната пазарна лихва за периода от 20 календарни дни, а именно сумата от 1840 евро.

Поради нищожността на тази уговорка, се твърди , че страните следвало да възстановят даденото до размера на действителните уговорки, т.е. ответникът следвало да върне на ищеца сумата от 30 766 евро, съставляваща разликата между получената за периода възнаградителна лихва от 32 606евро и 1840 евро – размерът на банковата пазарна лихва за периода.

Поради гореизложеното ищецът моли да бъде прогласена нищожността на чл. 3 от процесния договор за заем, а евентуално предявява иск за връщане на даденото като получено без основание. Също така моли за осъждане на ответника да заплати сумата от 30 766 евро и направените по делото разноски.

Предявените главни искове са с правно основания в 26, ал. 1 и чл. 34 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, а евентуалният е с правно основание в чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Ответникът „Брент Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.189, ет. 6, ап. 30 А, представлявано от управителя Кольо Господинов Койчев в предоставения срок за отговор на исковата молба е депозирал такъв, с който излага мотиви за неоснователност на същата. На първо място посочва, че с ищеца са сключили договор за паричен заем на 27.07.2016г., като същият получил сумата от 550 000евро по банков път. По указания на заемателя заемната сума в посочения размер била преведена на трето лице – „Ти Ви Хотел“ ЕООД, ЕИК ********* с основание – задатък по предварителен договор, сключен на 25.04.2016г. между „Ти Ви Хотел“ ЕООД и „Агрен“ ЕООД, като с получаването на посочената сума по сметката по договора и на лицето по договора, заемателят приел да счита за изпълнено задължението на заемодателя за заплащане на заемната сума. Заемополучателят се задължил да върне заемната сума в срок до 30.08.2016г. Размерът на предвидената за плащане от ищеца възнаградителна лихва уговорена в договора била 32 606 евро до 30.08.2016г.

Посочва се, че между страните по делото бил отпуснат и още един паричен заем от 25.04.2016г., като на ищеца бил отпуснат заем в размер на 40 000евро, като същият бил получен от ищеца в левова равностойност по банковата си сметка. В договора било предвидено сумата да се върне с лихва в размер на 5%годишна база в срок от тридесет дни от получаване на същата. В посочените срокове не бил върнат изцяло или частично нито един от двата заема като главници, както и не била платена дължимата по тях лихва.

На 09.01.2017г. ответникът получил уведомление за това, че ищецът придобил вземане от кредитор на ответника – „Джей Кансълтинг“ ЕООД в размер на 623 000евро по договор за заем от 04.08.2016г. и като ответников длъжник и кредитор направил възражение за прихващане.

В действителност „Брент ойл“ ЕООД получил от „Джей Кансълтинг“ ЕООД в заем сумата от 623 000евро. В посоченото изявление на ищеца от 09.01.20016г. за направена цесия и прихващане, същият извънсъдебно признал, че е длъжник на ответника по двата невърнати заема описани по-горе, признал е възнаградителните лихви по тях и законните лихви върху левовата сума от падежа до датата на прихващането – 19.12.2017г., предвидени и по двата договора. Според изчисленията на ищеца било видно, че към датата 19.12.2016г. – датата на цесията, същият дължи на ответника по заема от 25.04.2016г. сумата от 42 488,88евро.

По заема от 27.07.2016г. признавал, че дължи сумата от 599 564,33евро, като тази сума представлявала освен така посочената възнаградителна лихва в размер на 32 606евро, а така също и законната лихва върху главницата от 550 000евро, която била 16 958,33евро, изчислена след деня на падежа 31.08.2016г. до датата на цесията и прихващането. Тъй като за валутни задължения нямало законна лихва, тогава страните се разбрали същата да представлява лихва получена чрез преобразуване на главницата в левове с изчисление на законната лихва върху нея и последващо преобразуване на така изчислената законна лихва от левовата равностойност в евро. Общата сума на дължимите от ищеца и признати от него суми към 19.12.2016г. възлизали общо на 642 053.21 евро.

Според ответника в исковата молба се правели внушения за нищожност на клауза от договор за паричен заем, който ответникът имал с трето лице. Заявява, че договорите имат сила на закон само за страните, които ги сключват.

На следващо място в изложението на отговора на исковата молба се правят изводи за правната природа на възнаградителната лихва. Поради гореизложеното моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на направените по делото разноски.

С нарочен документ ответникът „Брент Ойл“ ЕООД, ЕИК ********* е предявил насрещен иск против първоначалния ищец „Агрен“ ЕООД, ЕИК ********* за заплащане на сумата от 25 035лв., представляваща невърната част от сключени между страните договори за заем, както и законната лихва върху главницата от завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на вземането, ведно с направените по делото разноски.

Ищецът по насрещния иск преповтаря изявленията направени в отговора на исковата молба. Посочва също, че счита действителното си задължение към „Джей Кансълтинг“ ЕООД и оттам към „Агрен“ ЕООД било в размер на 629 253евро. Следователно от ответника са прихванали в повече от дължимите им суми със 7598, 36 евро. Поради това и считат, че освен признатата от ответника извънсъдебно сума от 5201,85 евро, следвало да се дължи и сумата от 7598,36евро или общо 12 800,21евро /25 035лв./. Поради гореизложеното за него се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Насрещният иск е с правно основание в чл. 79 във вр.с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В предоставената от съда възможност, първоначалният ищец е депозирал както допълнителна искова молба, с която допълва и пояснява исковата си молба. Отново излага фактологията, посочена както в исковата молба, така и в отговора на исковата молба. Посочва, че твърдяната от него нищожност на възнаградителната лихва изхождала от договор за паричен заем, сключен между него и ответника, а не между такъв, сключен с трето лице.

С отговора на насрещния иск, ищецът взима отношение по предявения срещу него иск. Посочва, че по отношение на направеното с нотариалната покана, получена от ответника на 09.01.2017г. изявление за наличие на остатък от дължима сума в размер на 5201,85 евро, същото не отчело наличието на нищожност в размера на договорната възнаградителна лихва. Затова то следвало да се тълкува и възприема като признание на дължимост на мораторна лихва въобще. В случай, че била отчетена нищожността на клаузата за възнаградителна лихва, предмет на исковото производство, то с извършеното прихващане щяло да се погаси цялото задължение на ищеца към ответника, като последният щял да остане да дължи разликата с прихващането.

По твърдението на ответника, че ищецът погрешно е изчислил лихвите и това довело до преизчисляването им в размер на 7598,36евро ищецът заявява, че оспорва исковата претенция. Никъде в насрещния иск ответникът не указвал на какво основание считал, че е налице погрешно изчисляване. В договора за заем между първите две дружества, сключен на 04.08.2016г., чл. 4 изрично било записано постигнатото между страните съгласие, заемната сума да бъде върната от заемателя, ведно с възнаградителната лихва в размер на 5,8% на годишна база. При условията на евентуалност и в случай, че насрещният иск бъде частично или изцяло основателен, то ищецът отправя възражение за прихващане за действително дължимата сума с насрещно дължимата сума от ответника в размер на 30 766евро двете насрещни парични задължения до размер на по-малкото от тях.

Ответникът „Брент Ойл‘ ЕООД е депозирал по делото както допълнителен отговор, така и допълнителна искова молба, с които допълва своите аргументи за основателността на насрещния иск и неоснователността на първоначалния иск, като не въвежда нови факти и обстоятелства по делото. Оспорва направеното от ищеца възражение за прихващане .

По делото не са налице признания на права. Признават се следните обстоятелства: между страните са налице договорни отношения по сключени между тях договори за парични заеми; извършена цесия от страна на ищеца, за която цесия ответникът бил известен на 09.01.2017г.

          По делото няма обстоятелства,за които да съществува установено от закона предположение, да са служебно известни или общоизвестни, поради което да не се ненуждаят от доказване.

          Ищецът по главния иск носи тежестта да установи при условията на пълно доказване, че клаузата на чл. 3 от сключения между страните договор за паричен заем от 27.07.2016г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави; както и размера на възнаградителната лихва, която се претендира от него и която се твърди, че неоснователно е платена от ищеца. Ответникът следва да докаже възраженията си.

          По насрещния иск: ищецът следва да докаже, че е изпълнил своето задължение по процесните договори за заем; както и размерът на търсената от него сума.

          Страните заявяват, че сочат доказателства за всички твърдени от тях факти.

Съдът намира направените от ищеца и от ответника доказателствени искания-за приемане на представените от тях при предварителната размяна на книжа писмени доказателства и за допускане на съдебно- счетоводна експертиза с формулирани задачи към нея, за относими към предмета на делото, тъй като те заявяват, че посредством тях ще установяват наличието на посочените по-горе факти, за които носят доказателствена тежест. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното ще следва да се приемат всички представени писмени доказателства и да се допусне експертиза, на която да бъдат поставени формулираните от страните въпроси, находящи се в исковата молба; насрещния иск и отговора по насрещния иск.

Предвид казаното и на основание чл.374 от ГПК  и  по доказателствата съдът

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в производството по настоящото дело предявените обективно кумулативно съединени насрещни искове от „Брент Ойл“ ЕООД, ЕИК ********* против „Агрен“ ЕООД, ЕИК ********* за заплащане на сумата от 25 035лв., представляваща невърната част от сключени между страните договори за заем, както и законната лихва върху главницата от завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на вземането, ведно с направените по делото разноски.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 19.02.2018год. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект за доклад.

ПРИЕМА всички представени при предварителната размяна на книжа писмени доказателства от ищеца и от ответника.

ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба /стр.5/ и в насрещния иск /стр.54/ въпроси.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Радослава Димова.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за тази експертиза в размер на 500лв., платими по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд от ищеца и от ответника по равно в размер на по 250лв. в тридневен срок от получаване на препис от настоящото определение.

Определението е окончателно.

 

                                                          Окръжен съдия: