№ 3774
гр. София, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110208203 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Р. Д. К., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 24-4332-009137 от 29.04.2024 г., издадено от началник
сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл.20,
ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП
и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление поради допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Сочи се, че нарушенията не били
извършени, тъй като жалбоподателят през цялото време бил на разположение на
органите на МВР и не е напускал местопроизшествието, а другият автомобил бил
паркиран неправилно пред входа на двора и това довело до настъпване на ПТП.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
изцяло депозираната жалба и изложените в нея доводи за отмяна на атакуваното НП.
Не оспорва първото нарушение във връзка с настъпилото ПТП, но твърди, че водачът
1
не е напускал местопроизшествието и се е явил веднага след пристигането на
полицаите. Претендира разноски за подаване на жалбата.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
Постъпили са писмени бележки от юрк. В. - Г., с които се иска жалбата да бъде
оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на евентуално поискано адвокатско възнаграждение от другата страна.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.04.2024 г., около 14:10 часа, жалбоподателят Р. К. управлявал лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, в град София, по ул. „****“, в
посока от ул. „****“ към ул. „******“. Достигайки входа на вътрешния двор на
сградата на номер 42А, където жалбоподателят живеел, той видял, че имало паркиран
лек автомобил марка „****“, модел „***“, с рег. № ****, като задната част на лекия
автомобил „****“ леко излизала извън паркомястото на улицата и застъпвала част от
подхода към вътрешния двор на сградата. Автомобилът „****“ бил паркиран от
свидетеля И. Ч., който бил спрял за малко и отишъл до съседната сладкарница, за да
вземе торта, а съпругата му свидетелката Т. Ч. останала в автомобила, за да го
премести, ако се наложи. Свидетелката Ч. видяла автомобила на жалбоподателя К. и
тъкмо си разкопчала колана, за да слезе и да го попита, дали автомобилът им пречи на
влизането в двора, когато К. тръгнал да влиза с автомобила си във вътрешния двор и
поради недостатъчен контрол върху управляваното от него МПС настъпил лек удар
между предната лява част на автомобила на К. и задната броня на лекия автомобил
„****“. Започнали разногласия между свидетелката Ч. и жалбоподателя К., като малко
след това на мястото пристигнал и съпругът на Ч.. Водачите не могли да се разберат
относно вината за произшествието и да съставят двустранен протокол, поради което се
наложило да бъдат извикани служители на „Пътна полиция“. Полицаите дошли след
около час и половина, като през това време жалбоподателят К. се прибрал в дома си на
първия етаж в сградата на номер 42, вход Б, от където през прозореца наблюдавал
случващото се отвън. Свидетелката Ч. и съпругът й останали в автомобила си, за да
изчакат идването на полицаите. При пристигането на полицейските служители
жалбоподателят К. ги видял и слязъл долу на местопроизшествието. Полицаите снели
сведения от свидетелите Ч. и от жалбоподателя, като К. попълнил и декларация във
връзка с настъпилото ПТП. Полицаите съставили протокол за ПТП и скица на
2
произшествието.
Срещу жалбоподателя К. бил съставен АУАН № 1180271 от 06.04.2024 г. Актът
бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушенията.
Нарушенията били квалифицирани по чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от
ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя К., който го подписал с отбелязване, че има
възражения.
Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически
констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 24-4332-009137 от 29.04.2024 г., с което за нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.
„в“ от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите С. К., Т. Ч., И. Ч. и Л. С.-К.а, както и от приложените по
делото писмени доказателства.
Актосъставителят С. К. не е бил очевидец на произшествието, като е пристигнал
впоследствие по подадения сигнал. На място установил паркирания лек автомобил
„****“ и свидетелите Ч.. Малко след това се появил и жалбоподателят К.. Били снети
сведения от трите лица, след което полицаите съставили необходимите документи.
Свидетелката Т. Ч. е била очевидец на инцидента. Тя разказа как на 06.04.2024 г.
със съпруга й, със семейния автомобил „****“, с рег. № ****, отишли на ул. „****“, за
да вземат една торта, но нямало място, където да спрат. Намерили място до № 42.
Мястото било малко и багажната част на колата останала зад очертанията на самото
място. Съпругът й слязъл да вземе тортата, а тя останала в колата. Малко по-късно
чула двигател на кола. Огледала се и видяла автомобила на жалбоподателя К..
Тръгнала да си разкопчава колана и тогава усетила автомобилът да се полюшва.
Когато слязла видяла драскотини по задната броня. Започнали да спорят с К. и се
обадила на съпруга си. Той пристигнал почти веднага. Поискала да напишат
двустранен протокол, но К. отказал. Тогава се обадили на телефон 112 и подали сигнал
за случая. Полицаите дошли след около час и половина, като през това време
жалбоподателят К. се прибрал в дома си в близката сграда. Свидетелката Ч. и
съпругът й останали в автомобила си, за да изчакат идването на полицаите. След
пристигането на полицейските служители жалбоподателят К. слязъл долу на
местопроизшествието. Полицаите снели сведения от свидетелите Ч. и от
жалбоподателя. Думите на свидетелката Т. Ч. напълно се припокриват с разказаното от
съпруга й И. Ч..
3
Свидетелката Л. С.-К.а е съпруга на жалбоподателя К. и споделя, че видяла от
апартамента им на първия етаж как имало неправилно паркирана кола, която
възпрепятствала до известна степен влизането в двора. Видяла, че съпругът й
предприел маневра, за да може да влезе в двора с колата си, след което се качил в дома
им. Обяснил на съпругата си, че лицата, с които е имал пререкания са решили да
извикат полиция. Трябвало да наблюдават кога ще се появи патрулната кола. Съпругът
й бил прекарал целия ден навън. Страдал от ниско кръвно, диабет, пиел лекарства,
обезводнявал се бързо и нямало как да чака полицаите навън. След около час, час и
половина дошли полицаите. Съпругът й слязъл веднага след идването им, а тя слязла
след 15 минути, защото трябвало да му занесе вода.
Показанията на разпитаните свидетели са логични и последователни, поради
което съдът ги кредитира изцяло. Освен това те се подкрепят напълно от приложените
по делото писмени доказателства, като съответстват на описаното в АУАН и НП.
Всички свидетели излагат една и съща версия за настъпване на произшествието, като и
процесуалният представител на жалбоподателя не оспорва това нарушение.
Разногласията касаят това, дали К. е напуснал местопроизшествието, като показанията
на всички отново са еднопосочни, че той се е прибрал в апартамента си на първия
етаж в близката сграда, но при идването на полицаите след около час и половина
веднага е слязъл на местопроизшествието. В тази връзка спор по фактите няма, а се
касае за правна преценка, дали тези негови действия осъществяват нарушение по
чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени описаните по-
горе фактически констатации.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
намира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се
защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и
сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени
времето и мястото, където са извършени нарушенията. Същите са точно, ясно описани
и са отразени обстоятелствата, при които са били извършени. Нарушителят е бил
запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита
срещу административното обвинение. Отразени са правилно нарушените законови
разпоредби както и основанията, на които се налагат санкциите. Поради това не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
4
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или
до нищожност на издаденото НП.
Относно нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че жалбоподателят
К. е осъществил състава на чл.20, ал.1 от ЗДвП, който задължава водачите да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Именно
поради липса на непрекъснат контрол върху управляваното от К. МПС е настъпил удар
с паркирания лек автомобил „****“. К. така е следвало да контролира управлението на
превозното средство, че да не допуска то да удари паркирания автомобил, независимо
дали той е бил паркиран законосъобразно или не. Дори да е бил паркиран в
нарушение, това не дава право на К. също да извърши такова и да предизвика ПТП. К.
е следвало да изчака водача на другия автомобил да го премести или ако е имало
достатъчно място, така да извърши маневрата за влизане в двора на кооперацията, че
да не настъпва удар между двете превозни средства. С оглед на това е налице от
обективна страна нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените от закона случаи, а този не е такъв. Дори произшествието да не
е настъпило умишлено, то водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди, че ако не
контролира непрекъснато превозното средство, което управлява, може да настъпи ПТП
с паркирания автомобил, но въпреки това К. не го е направил и не е осъществил
достатъчен контрол върху автомобила. Нарушителят К. е трябвало да контролира
адекватно управлявания от него автомобил при навлизането в двора на кооперацията,
за да не възникне произшествие.
Правилно жалбоподателят К. е бил санкциониран на основание чл.185 от ЗДвП,
който предвижда, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с
глоба 20 лева. За нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП няма изрично предвидено
наказание, поради което правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.185 от
ЗДвП. Наложеното наказание е във фиксиран размер, поради което съдът не може да
го изменя.
Предвид немалката обществена опасност на извършеното нарушение, съдът
намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН и случаят
да се третира като маловажен. В последно време изключително много зачестиха
пътнотранспортните произшествия, поради нарушения на правилата на ЗДвП. В
редица случаи тези произшествия завършват със смърт или сериозни телесни
увреждания. Поради тази причина следва да се обърне сериозно внимание на водачите,
5
които си позволяват такова неправомерно поведение и според настоящия състав
единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както индивидуалната,
така и генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН,
тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения
правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по
отношение на останалите членове на обществото. Тук следва да бъде обърнато
внимание, че деянието се явява такова със завишена обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид, тъй като е довело до настъпване на
ПТП с материални щети. От друга страна съдът намира, че глоба в размер на 20 лева
по никакъв начин не се явява прекомерна и несъответна на извършеното нарушение,
като не би създала някакви сериозни затруднения на жалбоподателя във връзка със
заплащането й.
Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП:
Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП гласи, че водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен,
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В случая категорично
се доказа, че след настъпване на произшествието жалбоподателят К. е спрял, за да
установи последиците, слязъл е от автомобила и са разговаряли с другия водач и
съпругата му за произшествието, но не са постигнали съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него. Тогава свидетелят Чавдаров се е обадил на телефон
112 и е съобщил за случая, жалбоподателят е бил свидетел на това, поради което не е
било нужно и К. да уведомява съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието. Негово
задължение е било да не напуска местопроизшествието. По делото се доказа, че
полицаите са дошли след около час и половина, като през това време жалбоподателят
К. действително се е прибрал в дома си, но той се е намирал на първия етаж в сградата
на номер 42, вход Б в непосредствена близост и на метри от инцидента, от където през
прозореца е наблюдавал случващото се отвън. При пристигането на полицейските
служители жалбоподателят К. веднага е слязъл долу и е отишъл на
местопроизшествието. Полицаите са снели сведения от него, К. е попълнил и
декларация във връзка с настъпилото ПТП и на място му е бил съставен АУАН, тоест
не се е наложило нарушителят да бъде издирван и допълнително установяван от
органите на реда за изясняване на случая и съставяне на АУАН, а това се е случило
веднага на място. Свидетелката Л. С.-К.а сподели, че съпругът й бил прекарал целия
ден навън. Страдал от ниско кръвно, диабет, пиел лекарства, обезводнявал се бързо и
6
нямало как да чака полицаите час и половина навън, като слязъл веднага след
идването им. Целта на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП е водачът да
остане на място, за да не се възпрепятстват действията на полицейските служители, за
да може пристигайки те да снемат сведения от водачите, да съставят необходимите
документи и още на място да приключат казуса с евентуално съставяне на АУАН, а не
да се налага водачите да бъдат издирвани, допълнително установявани, призовавани и
това да създава затруднения и да усложнява реализирането на
административнонаказателната отговорност. Реално целта на разпоредбата е била
изпълнена, тъй като веднага след идването на полицаите жалбоподателят К. се е
появил на мястото. Той реално не го е напускал, тъй като през цялото време се е
намирал в дома си само на метри от инцидента и постоянно е наблюдавал за идването
на полицейските служители. Няма изискване водачът да стои на определени метри от
мястото на произшествието, а целта е да е там при идването на органите на реда. През
това време няма пречка да отиде да си вземе вода, нещо за ядене в близост и т.н., след
което при идването на полицаите е бил там. Да не говорим, че по данни на всички
свидетели полицаите са дошли след час и половина. Ако се касае за открито слънчево
място, то това не означава водачите да стоят час и половина на слънце в горещ летен
ден, без да могат да отидат на сянка някъде наблизо, като просто трябва да са на
мястото при идването на полицаите, за да съдействат за решаването на случая. Това е
било сторено от жалбоподателя К., същият не е бил издирван и установяван
впоследствие, а доброволно сам се е явил след пристигането на полицаите, като по
това време се е намирал само на няколко метра от мястото на инцидента с постоянна
видимост към него от прозореца на дома си. Дори не се е наложило полицаите да го
издирват в дома му, да звънят на звънците, а той сам е слязъл при тях. Предвид на това
съдът приема, че от обективна страна не е налице нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“
от ЗДвП, тъй като реално жалбоподателят не е напускал местопроизшествието,
намирал се е на няколко метра от него и веднага се е явил след пристигането на
полицаите. Дори да се приеме, че действията на К. покриват състава на нарушението
по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП, то категорично се касае за маловажен случай по
смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН, тъй като се отличава с много по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид, при които
тепърва полицаите започват да издирват напусналия водач, за да го установят и
призоват.
С оглед на изложеното, наказателното постановление следва да бъде
потвърдено относно нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП и да бъде отменено за
нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на
7
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лева, поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум от 80 лева, съобразно потвърдената част от издаденото НП, понеже
същото беше частично отменено за едното нарушение, беше проведено само едно
открито съдебно заседание, а юрисконсултът не се яви в съдебна зала, като единствено
е изготвил и депозирал писмени бележки по делото.
Относно искането на адв. П. за присъждане на разноски за подаване на жалбата,
то такива няма как да бъдат присъдени, тъй като по делото е представено единствено
пълномощно (страница 27-28), но не и договор за правна защита или друг документ,
доказващ, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение на адв. Т. или
неговия колега адв. П.. Следователно по делото няма представени доказателства за
реално сторени от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение –
не се установява какъв е бил размерът на възнаграждението, кога е била заплатена
сумата и по какъв начин (в брой или по банков път). Предвид на това, съдът няма как
да осъди наказващия орган да заплати разноски за адвокатско възнаграждение, за
каквито няма доказателства, че са били сторени, тъй като се дължи заплащане само на
действително направени разноски. От друга страна се претендират разноски само за
подаването на жалбата, но е видно, че същата е била депозирана лично от
жалбоподателя К., който я е подписал, а тя не е подадена от процесуален представител,
което е още едно основание да се откаже присъждане на разноски за нейното
подаване. С оглед на това, искането на адв. П. за присъждане на разноски, следва да
бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, на основание чл.63, ал.2, т.1 и т.5 и чл.63д, ал.4 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-009137 от 29.04.2024 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, В
ЧАСТТА, с която за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП на Р. Д. К., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
8
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-009137 от 29.04.2024
г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП на Р. Д. К.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
/двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Р. Д. К., ЕГН ********** да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9