Р
Е Ш Е Н И Е
№ 644/15.2.2019г. , гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 17.01.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 1682 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с
правно основание чл. 87
ал.3 от ЗЗД и чл.108 от ЗС.
Производството
по делото е образувано по повод предявени от ищеца Н.Й.Й. ЕГН **********, с пост. адрес:
***, като наследник на Й.К.Й., ЕГН **********, б.ж. на гр.Варна срещу ответницата Д.К.М. ЕГН **********, с адрес: *** искове,
както следва:
- конститутивен иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения на 29.04.2008 г. между Й.К.Й.
от една страна и Д.К.М. от друга страна, договор за продажба срещу задължение
за издръжка и гледане на недвижим имот ,
представляващ, както следва:
САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ********************/десет хиляди сто тридесет и
пет, точка, три хиляди петстотин и дванадесет, точка, шестнадесет, точка,
двадесет и две, точка, шестдесет и едно/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № *********от 16.05.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, разположен на седми етаж в сграда №** /двадесет и две/,
построена в Поземлен имот с идентификатор ************/ десет хиляди сто
тридесет и пет, точка, три хиляди петстотин и дванадесет, точка, шестнадесет/,
с административен адрес: гр.Варна, район „М.“, жк. „М.“ бЛ. ***, вход *, ет. *, ап. **/шестдесет/ с площ на обекта съгласно документ за
собственост от 39.75 /тридесет и девет цяло и седемдесет и пет стотни/ кв.м., с
предназначение: жилище, апартамент, при съседи: на същия етаж -самостоятелен
обект с идентификатор **************под обекта -самостоятелен
обект с идентификатор************, над обекта -самостоятелен
обект с идентификатор 10135.3512.16.22.70, ведно с прилежащото избено помещение
с площ от 2.59 /две цяло и петдесет и девет стотни/ кв. м., както и 1.3049 %
/едно цяло три хиляди и четиридесет и девет десетохилядни процента/ идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който
самостоятелен обект е идентичен с описания в документа за собственост АПАРТАМЕНТ
№**, находящ се в гр. Варна, жк. „М.", блок ****вход *, ет. *, състоящ се от
стая, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от 39.75 кв. м., заедно с прилежащото избено помещение с площ от 2.59 кв.
м., както и 1.3049 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място по плана на I микрорайон на гр. Варна, при граници и
съседи на апартамента: тревна площ, ап. 59, стълбищен коридор и тревна площ и
на избата: тревна площ, изба на ап. 36, изба на ап. 72
и коридор, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 2, том ІІ, peг. №
3835, дело 235 от 29.04.2008 г. на Нотариус Веселин Петров, с peг. № 205 на
НК и с Район на действие Районен съд Варна, поради виновното неизпълнение от
страна на ответницата на задължението й за поемане издръжката и гледането на
покойния баща на ищеца.
- осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС , който е предявен в условията на
евентуалност , в случай, че главният иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД бъде уважен, видно от уточнителната
молба, за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот
, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ************/десет хиляди сто
тридесет и пет, точка, три хиляди петстотин и дванадесет, точка, шестнадесет,
точка, двадесет и две, точка, шестдесет и едно/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-*****от 16.05.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, разположен на седми етаж в сграда №22 /двадесет
и две/, построена в Поземлен имот с идентификатор 10135.3512.16/ десет хиляди
сто тридесет и пет, точка, три хиляди петстотин и дванадесет, точка,
шестнадесет/, с административен адрес: гр.Варна, район „М.“,
жк. „М.“ бЛ. ***, вход *, ет.
*, ап. **/шестдесет/ с площ на обекта съгласно
документ за собственост от 39.75 /тридесет и девет цяло и седемдесет и пет
стотни/ кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, при съседи: на същия етаж
-самостоятелен обект с идентификатор***************, под обекта
-самостоятелен обект с идентификатор***********, над обекта
-самостоятелен обект с идентификатор ***************ведно с прилежащото
избено помещение с площ от 2.59 /две цяло и петдесет и девет стотни/ кв. м.,
както и 1.3049 % /едно цяло три хиляди и четиридесет и девет десетохилядни
процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, на основание наследяване
на наследодателя Й.К.Й., починал на 31.01.2018г., който е придобил
собствеността върху недвижимия имот на основание продажба, обективирана в
нотариален акт № 151 том 19 дело 7279/1998г. на
Варненски нотариус и за осъждане на ответницата
за предаде на ищеца владението върху
недвижимия имот.
Ищецът основава
исковите си претенции на следните фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът излага , че на 18. 01. 2018 г. по телефона му се обадил
братовчед му Евгений И. Енев /син на сестрата на баща ми/, за да го попита, дали се е виждал и
чувал с баща си Й.К.Й.. Обяснил му, че съседка от блока не го
е виждала от 09.01.2018 г. Веднага позвънил по телефона му, но никой не
вдигнал. Братовчед му казал, че са се обадили в
Полицията, за да кажат, че изчезнал. От Полицията са казали, че ще
проверят първо в болниците, защо баща му бил онкоболен и ще го уведомят , дали са го намерили. На 23.01.2018 г. в 13.28
часа дежурен полицай от Трето РУ на МВР се е обадил на жена му от телефон 052
511310 и й е казал, че ищецът като негов син трябва да присъства при отварянето
на апартамента на баща му, защото от него се е носила неприятна миризма. В същия ден около 16 часа отишъл в апратамента на баща му. Там присъствала дежурната патрулка от Трето РУ на МВР и ключар,
извикан от ищеца. Ключарят отворил апартамента и
сменил ключалката, в който видял трупа на баща си - черен, разложен и прояден
от червеи. В този момент полицаите извикалш Бърза
помощ, за да се констатира смъртта. С „Бърза
помощ" пристигнал и човек от Погребална агенция „Памет", който след
констатацията на смъртта прибрал остатъците от разложеното тяло, видно от
обясненията му. На 25.01.2018 г. ищецът платил
кремацията на баща му.
На 30.01.2018 г.
сутринта кварталният полицай се обадил на съпругата му и я попитал, дали
познава Д.К.М.. Същата искала да
вземе някакви дрехи от апартамента. Кварталният
помолил жена му да я пуснат в апартамента, за да си вземе дрехите. На 31.01.2018 г. Д.М. дошла в апартамента, за да му изкаже
съболезнованията си. Същата му каза, че е собственик
на апартамента, но не му показала документ за собственост. При проверка
в имотен регистър ищецът разбрал, че на
29.4.2008 г. баща му е прехвърил с нотариален акт №2, том 2, per. №3835, дело
235 от 2008 г. на Нотариус Веселин Петров, per. №205, АПАРТАМЕНТ №-**, находящ се в гр. Варна, жк. „М.", блок***, вход **ет*, състоящ се от
стая, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от 39.75 кв. м., заедно с прилежащото избено помещение с площ от 2.59 кв.
м., както и 1.3049 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място по плана на I микрорайон на гр. Варна, при граници
и съседи на апартамента: тревна площ, ап. 59, стълбищен коридор и тревна площ и
на избата: тревна площ, изба на ап. 36, изба на ап. 72
и коридор, в който живеел, на Д.К.М. срещу нейно задължение да гледа и издържа
пожизнено баща му, като осигури необходимите грижи и битово обслужване,
прегледи и консултации при лекари, лекарства и всичко необходимо, свързани с
лечението му.
Независимо
от поетото задължение към баща му, ответницата не е изпълнявала своевременно и
точно своите задължения по договора.
Баща
му бил разведен от дълги години с майка му. Същият страдал
повече от 20 години от стенокардия, хипертонична болест и депресивно
разтройство. През 2014 г. е получил и първична
глаукома. Бил прекарал инфаркт. Видно от Епикриза от МБАЛ „Света Марина", Трето психиатрично
отделение през 2009 г. е бил приет за трети път в Психиатричната клиника.
В клиниката е отишъл сам и по собствено желание е бил изписан
след шестия ден. През март 2017 г. му е открит
белодробен карцином. В този период ответницата или
трето лице не е полагала ежедневни грижи за баща му, не е посещавала
онкологичната болница с него при проведените 4 курса химиотерапии. На 29.06.2017 г. баща му е инвалидизиран пожизнено с Решение на
ТЕЛК. На 4.08.2017 г. е получил месечна добавка за
социална интеграция за транспортни услуги и диетично хранене.
Ищецът излага, че
ответницата или трето лице, ако са полагали грижи, това е било инцидентно и не постоянно.
Баща му е ходил при личния си лекар сам и не е бил
придружаван от ответницата или трето лице. Лекарствата
си е купувал сам и сам е получавал пенсията си. Никога
не е живял с ответницата в общо домакинство и тя или трето лице не се е грижила
за него ежедневно, непосредствено и непрекъснато, както изисква характерът на
поетите с алеаторния договор задължения. Баща му сам е
заплащал консумативите- ток, вода, парно. Видно от
констативен протокол от 02.12.2010 г. на Далкиа-Варна, подписан от баща му,
брой живущи в апратамента е отбелязана цифрата 1. Ответницата
не е помагала парично на баща ми. Този извод се прави
от сключения Договор за кредит за текущо потребление с банка ДСК на 20.07.2016
г. Баща му е изтеглил сумата от 1000 лв. за
покриване на необходимите му разходи. С оглед на напредналата му възраст и
здравословно състояние, баща му се е нуждаел от спокойна и нормална атмосфера
на живот, добри взаимоотношения, подпомагане в домакинството, осигуряване на
медицинска помощ при нужда и т. н., каквито не е получил от ответницата или
трето лице.
Действията
на ответницата представляват отклонение от договора и значително неизпълнение,
поради което за ищеца, като негов наследник е налице правен интерес от
развалянето на сключения с ответника договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка и връщане на прехвърления имот в неговия
патримониум.
Предвид
изложеното се моли да се уважи предявената искова претенция и да се присъдят
сторените в производството по делото разноски.
Ответницата Д.К.М. ЕГН **********, с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор
на исковата молба, в който изразява становище , че предявените искове са допустими , но същите
са неоснователни, поради следните съображения :
1.
По допустимостта на
ИМ.
Предявените искове са допустими, доколкото в ИМ
и представените към нея доказателства се навеждат твърдения, че ответницата е
надлежен ответник.
2. По основателността на ИМ.
2.1. По иска с правно основание чл.87, ал.З,
изр.1 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на Ап. №60, находящ се в
гр.Варна, ж.к."Младост"153, вх.1, ет.7, срещу задължение за издръжка
и гледане.
Предявеният иск е неоснователен, т.к. липсват
основания за разваляне на договора.
Ответницата оспорва твърденията изложени в ИМ, че: не е живяла в едно
домакинство с прехвърлителя Иордан Й.; не е полагала грижи за него ежедневно, непосредствено
и непрекъснато, нито лично, нито чрез трето лице; не го е придружавала при
посещения при личния лекар; не го е посещавала в онкологичната болница при
проведените 4 курса химиотерапии; не му е помагала парично; не е заплащала
консумативните разходи.
Фактите по делото са следните:
Д.М. и Иордан Й. се познавали още от около
1995-1996г. Той бил
разведен, а тя вдовица. След пенсионирането си тя
гледала почасово деца, т.к. била детска учителка по образование, а той от време
на време работил като охрана, но без да се задържа дълго на едно работно място.
Заживели заедно от 2001г., в жилище собственост на
Й.,***. Обичали се много, но решили да не сключват брак, т.к.
вече били на възраст, а и двамата имали големи деца, които били против. Особено негативно отношение към връзката имал синът му - ищец в
настоящото производство. Те и преди това не поддържали
кой знае каква връзка, т.к. след развода детето останало при майка си и се отчуждило
от баща си, а след това контактите им престанали окончателно.
Още в началото на съвместното им познанство
няколко пъти ходили в родното село на мъжа - с.Паскалево. Майката и бащата на Й. уважавала много Д..
Затова, когато майка му се разболяла през 2001г., а и
т.к. била много възрастна по това време - над 90г., поискала тя да се грижи за
нея. За целта я взели в жилището на сина й в гр.Варна, където
тримата живели заедно до към края на м.януари 2002г. Тогава
състоянието на старата жена се влошило и тя пожелала да я върнат на село.
Закарали я в с.Паскалево и няколко дни останали заедно
тримата. След това Д. *** Иордан останал с нея до смъртта й. Това
станало на 22.02.2002г., като подготовката за
погребението - готвене, чистене, посрещане на опечалените и т.н. била извършена
основно от М..
Д. и Й. живеели без брак, но като семейство. Скромно, но без лишения. Чувствали се
спокойни и сигурни заедно. С двете пенсии успявали да
покриват разходите си, плащали си сметките, купували си нужните им лекарства.
Споделяли и хубавите, и лошите моменти. М. се грижела за домакинството, готвела, перяла, чистела. Й. обичал да ходи до магазина за покупки, изхвърлял боклука,
разхождал се из квартала, приказвал си с хората пред блока, поправял каквото се
развали или счупи в дома. Помагал и на възрастите им съседки – Р. Г.и Б., на които купувал хляб и
дребни покупки. Пушел цигари, обичал и да си пийва, но Д.
следяла да не прекалява. Чувствал се добре, бил щастлив.
Затова през 2008г. решил да
прехвърли апартамента си на жената, с която живеел вече седем години. Казал й, че синът му не го уважава, не се интересува въобще от
него, а тя се грижи за него всеотдайно, все едно му е съпруга. След прехвърлянето на имота той уведомил за това сина си Н. и
сестра си, която живеела в гр.Добрич. Реакцията им,
както и очаквал била крайно негативна.
След сделката Д. и Й. продължили да си живеят в
апартамента в ж.к."Младост", както преди, тихо, кротко, спокойно и задружно. Пенсията на М. основно служила за заплащане на сметките,
а тази на Й. за храна, цигари и алкохол. Т.к. Д.
гледала да ограничава разходите му за цигари и алкохол, т.к. вредят на
здравето, през 2016г. Й. сам отишъл и сключил
договор за кредит в размер на 1000лв. от „Банка
ДСК"ЕАД, който в крайна сметка плащали от общият бюджет.
Двамата имали заболявания, но нищо кой знае
колко сериозно. Й. имал стенокардия и хипертонична болест. Пиел
предписаните му лекарства и се чувствал добре. Когато трябвало да посети
личният си лекар, за преглед или просто за изписване на лекарства, ходел заедно
с Д.. Личен лекар от 2007г. му била д-р Евгения Попова, но тя отсъствала доста често за
продължително време и се налагало да я заместват други лекари. През втората половина на 2016г. Й. се
оплаквал от болки в гърдите и липса на апетит, но отказвал да ходи на лекар,
т.к. мислел, че е заради цигарите, даже направил опит да ги намали. В началото на 2017г. по изричното
настояване на М., все пак отишъл на преглед и след извършените изследвания се
установило, че има рак на белите дробове. В периода януари -
юни 2017г. провел четири курса химиотерапия в
СБАЛОЗ „Д-р Марков"-гр.Варна. При всеки един престой - постъпване и
изписване Д.М. придружавала Й. Й.. Сменяли
по три автобуса от „Младост" до болницата в „Аспарухово". По време на болничните престои тя почти всеки ден му ходила на
свиждане, въпреки трудностите с транспорта. При един от курсовете при
него изненадващо се повил синът му Н., който казал, че
разбрал от познати в блока където живеел баща му, че той се намира на лечение. Предложил да се грижи за него, но ако му препише апартамента в
„Младост". Й. бил много възмутен от това предложение, казал му че
жилището отдавна е прехвърлено на Д., която се грижи за него от почти 20
години, няма нужда от други гледачи и го изгонил.
Скоро след приключване на последната
химиотерапия Й. се почувствал по-добре. Д. се грижела да си пие по график предписаните
лекарства, да си почива и да се възстановява. Не след дълго
той започнал да се разхожда из квартала, да ходи за покупки, да изхвърля
боклука, включително и на двете възрастни съседки.
М. имала двама синове, които от доста години
живеели заедно със семействата си в ЮАР. Тя не ги била
виждала от 2013г. През този период едната й внучка се
омъжила, но Д. не могла да присъства на това важно събитие. В края на 2017г. предстояло
дипломиране на другата й внучка, която завършвала медицина. По
изричното й настояване, както и на синовете си, тя решила да приеме поканата
им, още повече че вече била на почти 80г. и не
се знаело дали въобще ще има възможност да види най-близките си хора.
Обсъдила предварително въпроса с Й. и той я
подкрепил, и насърчил. Казал
й, че той вече е добре, няма нужда от нищо, дори напротив, помага на
„бабите" от етажа, които уж са здрави, но нищо не могат да правят. В началото на януари 2018г. трябвало
да ходи на изследвания, но т.к. Д. успяла да уреди те да се извършат в
„Терапията", нямало да е трудно, защото не било нужно да се сменят три
автобуса, както в клиниката в кв.Аспарухово. Настоял, че
трябва да отиде да види децата и внуците си, може би това щял да е последният й
шанс. Д. предложила докато я няма тяхната
дългогодишна семейна приятелка Василка да минава да му помага с домакинството и
каквото има нужда. Той категорично отказал, т.к. се чувствал
здрав, но в крайна сметка се съгласил, тя да минава веднъж в седмицата, хем да
се видят, хем ако има нужда да свърши някоя „къщна" работа.
На 30.10.2017г. Д.М. излетяла за ЮАР.
Обаждала се по телефона през няколко дни на Й.,
обсъждали преживяванията си. Той никога не се оплаквал от
нищо. На 06.01.2018г. тя
му се обадила да го поздрави за именния ден. И двамата
изказали съжаление, че не са заедно да отпразнуват празника, но си обещали, че
когато тя се върне ще го отпразнуват със задна дата. Даже
обсъждали кои приятели ще поканят. Казал че се чувства
добре и този месец ще трябва да ходи на прегледи в „Терапията". От
време на време, когато той не вдигал, т.к. телефона често се развалял и правел
проблеми, тя се чувала с Р. Г.. Питала за Й. -
как е, какво прави. Отговорите винаги били едни и същи
- виждаме се през няколко дни, добре е, няма никакви проблеми, изхвърля ми
боклука, купува ми хляб. Чували се и с Василка, която
също казвала, че всичко е наред.
В периода 15-20.01.2018г. Д. не успяла да се свърже с Й. и както обикновено
говорила по телефона с Радка и Василка. Радка й казала, че тия дни не е виждала
Й., но предната седмица той казал, че ще постъпва в „Терапията" за
изследвания. Василка също ходила до апартамента му, но него
го нямало. Помислили, че е отишъл за прегледите в
болницата, но т.к. нямал мобилен телефон не можели да му се обадят.
На 20.01.2018г. Василка по молба на Д., отишла в МБАЛ
„Св.Марина" да провери дали Й. е там, но т.к. не му била роднина не й дали
информация.
На 21.01.2018г., Димитрина Славова, друга позната на Д., по нейна молба,
позвънила на телефон 112 и казала, че от няколко дни никой няма връзка с Иордан
Й., не знаят къде е, дали е в болница или нещо му се е случило. Отговорили й, че сигнала е записан, ще го предадат в съответното
РПУ и от там ще извършат проверка. На база на този сигнал, след
извършени проверки от органите на Полицията, те са стигнали до сина на Й. - Н.. Ответницата не знае дали той въобще е
говорил на 18.01.2018г. с братовчед си Евгени И.
/син на сестра му, както се твърди в ИМ, т.к. той живеел в гр.Добрич и въобще
не поддържал връзка с вуйчо си/, но ако това е така, необяснимо е защо Н. не е
предприел нищо за да намери баща си. Всъщност обяснението е
много просто - двамата не са поддържали никаква връзка от десетина години.
Н. не се интересувал от живота и здравословното
състояние на баща си, поради което и не е имал никаква представа от какви
заболявания страда и какво лечение провежда. Затова и дори не
си е направил труда да го потърси или да се обади в Полицията. Всички
представени с ИМ медицински документи са взети от него без разрешение от
жилището на Д.М. където двамата с Й. са живеели съвместно. Освен тях той е взел без разрешение и много други вещи на
починалия, най-вече инструменти.
На 23.01.2018г. Д.М. се обадила на Р. Г. и от нея разбрала, че след обяд полицаи заедно с Н.,
сина на Й. са влезли в апартамента и са установили, че той е починал. Още на другият ден - 24.01 тя тръгнала от ЮАР за България.
Пристигнала на 25.01 вечерта и останала да пренощува в апартамент на сина си в
кв."Победа".
На другата сутрин отишла до своя апартамент №60
в кв."Младост", но не могла да влезе, т.к. ключалката била сменена. Питала Гочева и тя й казала, че Н.Й. е сменил патрона.
Затова се наложило тя да отиде до Трето РУП-Варна и да
потърси съдействие, т.к. е собственик на жилището, всичките й дрехи и вещи се
намират там. Кварталния се свързал по телефона с Н. и
му казал, че трябва да я пусне в апартамента. Това в крайна сметка
станало, но при срещата в жилището на която присъствала и съпругата му той се
държал грубо, опитал се да я изгони, искал да му представя документи за
собственост и въобще по всякакъв начин оспорвал правата й. Завършек на това е
настоящият иск.
Всичко това показва, че Д.М. е изпълнявала в пълен обем задълженията си по договора
за издръжка и гледане в продължение на почти десет години от сключването му,
без никакви оплаквания и възражения от прехвърлителя, затова и не са налице
основания за развалянето му, от наследниците му.
Поради всичко това, се моли да се остави без уважение
иска с правно основание чл.87, ал.З, изр.1 ЗЗД за разваляне на договор за
продажба на Ап. №*/находящ се в гр.Варна, ж.к."Младост"**, вх.*, ет.8, срещу задължение за
издръжка и гледане. Моли
се за присъждане на извършените по делото съдебно - деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
2.2. По предявения в условията на евентуалност иск, ако се уважи главният
иск по чл.87, ал.З ЗЗД, с правно основание чл.108 ЗС - с оглед
неоснователността на главният иск по чл.87, ал.З ЗЗД, искът по чл.108 ЗС не
следва да се разглежда.
С оглед на гореизложеното , се моли да бъдат
отхвърлени предявените искови претенции , като неоснователни и недоказани ,
както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 151 том ХІХ дело 7279/17.08.1998г. на Варненски нотариус Евгений И. Енев е
продал на Й. К. Й. следния недвижим
имот, а именно: апартамент № 60 , находящ се в гр.Варна ж.к. Младост , блок
153, вход 1 етаж 7, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, с обща
застроена площ от 39,75 кв.м. , с прилежащото избено помещение с площ от 2,59
кв.м. , заедно с 1,3049 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж.
От приобщения към доказателствения материал Договор
за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ,
обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 2, том ІІ, peг. №
3835, дело 235 от 29.04.2008 г. на Нотариус Веселин Петров, с peг. № 205 на НК
и с Район на действие Районен съд Варна е видно, че Й.К.Й. е продал на ответницата Д.К.М. следния
недвижим имот, а именно: апартамент № 60 , находящ се в гр.Варна ж.к. Младост ,
блок 153, вход 1 етаж 7, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, с обща
застроена площ от 39,75 кв.м. , заедно с прилежащото избено помещение с площ от
2,59 кв.м. , както и 1,3049 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, срещу
задължението на приобретателя да гледа и издържа пожизнено прехвърлителя,
което задължение да изпълнява лично, а при невъзможност с помощта на трето
лице, като му осигури необходимите грижи и битово обслужване, прегледи,
консултации при лекари, лекарства и всичко необходимо , свързани с лечението
му.
Представено е по делото е съобщение за смърт,
издадено на 23.01.2018г. от АГППМП СИТИ МЕД ООД относно датата и часа на
смъртта на Й.К.Й. - 23.01.2018г., 04:00 ч. Причина за смъртта: Дихателна
сърдечна недостатъчност. Карцином на бял дроб.
Представен е Препис-извлечение от акт за смърт, от
който е видно, че Й.К.Й., бивш жител ***, е
починал на 23.01.2018г., за което е съставен акт за смърт №
0060/24.01.2018г. от -н Младост при Община Варна.
Видно от приетото по делото Удостоверение за
наследници на Й.К.Й., починал на 23.01.2018г. , за което е съставен акт за
смърт № 0060/24.01.2018г. от -н Младост при Община Варна, същият е оставил за
свой наследник по закон ищецът Н.Й.Й. – негов син.
Представен е Констативен протокол от „Далкиа“-Варна
от 02.12.2010 г. на апартаментно
отклонение за битово горещо водоснабдяване на отоплителните тела в имот, на
адрес: гр.Варна ж.к. Младост бл.153 вх.7 ап.60.
Приета по делото е медицинска документация относно
здравословното състояние на Й.К.Й., както следва: Рецептурна книжки- 3 броя;
Епикриза от МБАЛ „Света Марина", 1-ва Психиатрична клиника, Трето
психиатрично отделение от 2009 г., Епикризи от СБАЛОЗ „Д-р М.Марков"- гр.
Варна от 06.03.,19.04., 11.05., 01.06., 21.06.2017 г., Протокол №135/23.06.2017
г. СБАЛОЗ „Д-р М. Марков", Решения на Обща клинична онкологична комисия от
27.06.17 и 03.10.17 г., Амбулаторни листове от 11.10.2010, 20.09.2016 г.,
10.10.2016 г., 11.07.17, 12.09.17г.
Видно от амбулаторни листи, издадени от д-р Евгения Попова, на Й.К.Й. е
поставена диагноза-хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност,
медикаментозна полиневропатия, горен
лоб. Бронх или бял дроб-с оплаквания от лесна умора и задух.
Видно от Експертно решение №1928 от 29.06.17 г. ТЕЛК,
на Й.К.Й. е определена 97% ст. на увреждане без чужда помощ.
От Заповед от 04.08.17 г. на ДСП-Варна е видно , че
на Й.К.Й. е определена месечна добавка за социална интеграция в размер на 9,75
лв. за транспортни услуги и 9,75 лв. за диетично хранене и лекарства.
Видно от приобщения към доказателствения материал
Договор за кредит за текущо потребление от 20.07.2016 г., „Банка ДСК“ ЕАД е
предоставила на Й.К.Й. кредит в размер на 1000,00 лв. при срок на издължаване
18 месеца.
Видно от Удостоверение на ОД на МВР –Варна, сектор
“Български документи за самоличност“ с рег.№ 365000-47309, екз.№2 от
20.12.2018г. , за задграничните пътувания на ответницата Д.К.М., за периода от 01.01.2009г. до 23.01.2018г., са
посочени: излизане от РБ на 02.10.2009г., влизане в РБ на 03.04.2010г. и
излизане от РБ на 29.10.2017г.
Представена е служебна бележка изх.№1/03.01.2019г. , издадена
от УС на етажна собственост гр.Варна, ж.к.“Младост“, бл.153, вх.1, с посочване,
че Й.К.Й. е заплащал паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата, за периода от 01.04.2008г. до
31.12.2017г. за апартамент № 60 за един член на семейство.
Видно от приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза , изготвена от д-р Д.И.Г. - лекар в Отделение Съдебна медицина при
МБАЛ „Св.Анна Варна"АД, неоспорена
от страните, от представената по ГД № 1682/2018год. медицинска документация се
установява, че към 23.01.2018год. Й.К.Й. е страдал от нискодеференциран
плоскоклетъчен карцином в десен белодробен хилус с метастази към регионалните
лимфни възли, хипертонична болест II стадий, исхемична болест на сърцето,
мозъчносъдова болест, глаукома, ошипяване в пояснил отдел със засягане на
нервни коренчета с нарушена биомеханика. Вещото лице посочва, че се касае за
хронични, в напреднала степен на развитие заболявания, засягащи дихателната,
сърдечносъдовата системи, централната нервна система, зрението и дихателната
система. Всички те, по отделно и в своята съвкупност, затрудняват ориентацията
в околната среда, обуславят двигателни дефицити, налагат специални грижи във
връзка с всяко от тях, касаещи комплексно лечение, системни прегледи в
специализирани кабинети, медикаментозно лечение. Карциномът на белия дроб е от
типа на недеференцираните, с подчертана злокачественост и лоша прогноза. Сам по
себе си той обуславя дихателна недостатъчност, изисква продължително лечение,
вкл. химиотерапии, от които са проведени 4 курса. В периода след химиотерапия пациентът е в увредено общо състояние и се
нуждае от грижи във всички направления, вкл. и битовото обслужване. Във връзка
с характерното протичане на това заболяване и лошата прогноза, са необходими
системни прегледи, касаещи предотвратяването на усложнения от всякакъв
характер. Заболяванията засягащи сърдечносъдовата система - хипертонична
болест, исхемична болест на сърцето, атеросклероза, обуславят необходимостта от
системно лечение и контрол, с оглед реалните възможности за внезапни
усложнения, които биха могли да обусловят вкл. смъртен изход. Атеросклерозата
причинява мозъчносъдова болест, която причинява състояние на неадекватност,
непоследователност на постъпките. Наличието на описаните по-горе заболявания и
свързаната с тях липса на перспектива в здравословното състояние, ведно със
съществуващата мозъчносъдова болест, определят наличието на депресивно
състояние, което е регистрирано в миналото, реално може да доведе до суицидни
мисли. Такова състояние налага постоянно опека с оглед изключване на подобни
постъпки. Необходимостта от постоянни грижи, вкл. в битовото обслужване, се
обуславя от затруднената ориентация в околната средна, поради нарушение в
зрението и двигателния дефицит от заболяванията на опорнодвигателната система.
В открито съдебно заседание вещото лице Д.И.Г.
посочва, че описаните заболявания са хронични, тяхното клинично протичане е
дългогодишно, т.е. те са съществували години преди това, в порядък няколко
години като минимум в порядък пет години и повече. Така, че тези съображения
касаят и този период. Хипертоничната
болест във втори стадии, напреднала степен на развитие, която засяга освен
сърцето, сърдечно - съдовата система, бъбреци и изисква едно постоянно лечение
медикаментозно основно и съответно режим, без физически натоварвания и без
напрежение на централната нервна система. В този смисъл хипертоничната болест.
Това е дългогодишна болест се изисква непрекъснат контрол. Глаукомата представлява заболяване, което
клинично протича с увеличение на вътреочно налягане и във връзка с това
симптоматика, основната която е намаление на зрението. Изисква непрекъснато
лечение със съответните медикаменти, основно поставяне на капки и медикаменти,
които касаят повишеното вътреочно налягане, има такива. Но това, което в случая
е от значение, е че зрението е намалено, което обяснява и намалените
възможности за ориентация в околната среда. Основното лечението е с капки, в
напредналите стадии се пристъпва към оперативно лечение, но няма такива данни.
По делото са допуснати гласни доказателства
посредством разпит на допуснатите на ищцовата
страна свидетели ЕВГЕНИ И. ЕНЕВ и СТАМЕН
Д.И..
Видно от
показанията на свидетеля ЕВГЕНИ И. ЕНЕВ, роден 1961г., първи братовчед на ищеца Н.Й., същият излага,
както следва: „Майка ми се
казва Н. К. Й. а бащата на ищеца се казва Й.К.Й.. Те двамата са брат и сестра.“
Свидетелят излага, че е бил собственик на процесния апартамент две години,
т.к. Й.К.Й. му прехвърлил апартамента.
Свидетелят сочи като причина за прехвърляне на апартамента от страна на Й.К.Й.
на него , че „ щеше да има някакви дела, бил се бил с някого нещо такова.Престоеше
му дела и ми го прехвърли. И аз сам поисках след две години да му го върна.“ Впоследствие свидетелят разбрал, че
апартаментът е прехвърлен на ответницата : „Разбрах чак, когато беше в затвора
за шест месеца. Беше като дойдох тук на свиждане с майка ми, тогава разбрах кой
е собственика на апартамента… научих след като дойдохме тук на свиждане в
затвора. Вуйчо ми като беше в затвора,
тогава научих, че е бил прехвърлил апартамента.“ Свидетелят познава
ответницата Д. М., като сочи, че същата е
„Идвала е два- три пъти на село…На с.Паскалево ,където имаме вили там заедно с
вуйчо ми…Ами по-миналата година съм я виждал един път.“ Свидетелят излага, че „Вуйчо ми 10 години
назад живееше в апартамента във Варна. В този апартамент в бл.153 , на 7 етаж.
Сам живееше. Не съм виждал друг, когато съм идвал. Аз Ви казах преди това…..Ми
сам винаги, когато съм ходил винаги сам е бил. Той постоянно хапчета пиеше. На
мен ми беше известно, че имаше нещо на дробовете.Ами…. ходеше. Ходеше, да си
купува хляба и продукти. Аз Ви казах, че последна една години тука бяхме се
скарали за въпросното и от тогава не съм идвал. Майка ми поддържаше връзка с
него. Не съм чувал той да е има нужда от помощ. Той все сам се справяше. Да,
споменавал е тази жена Д.. Когато влезе в затвора научих , че е прехвърлил
апартамента на Д., ами годината не си спомням. Може да има пет шест години да
има. Преди това не знаех. Не съм говорил
с вуйчо ми за Д.. Не съм я виждал в апартамента, ако е ходила , аз всеки ден не
съм бил там. Когато съм ходил , аз не съм я виждал в апартамента. Когато са
идвали на село , съм я виждал. Във Варна не съм я засичал Д.. Може и да е имал
отношения , с всеки може да има отношение. Аз, че не съм се интересувал
толкова. Аз Ви казах, че … На мен не ми е споменавал нещо за Д.. Виждал съм я
два три пъти на село, тук във Варна не съм я срещал в апартамента. Като дойде
на село с Д. вуйчо си вървеше, добре беше. Аз за това нещо не мога да дам
информация, какво тя правеше.“
Видно от
показанията на свидетеля С. Д.И., роден 1981г., без родство и дела със страните
по делото, същият излага, както следва: „ Аз съм управител на траурна агенция, обадиха ми се горе – долу една година
мина от тогава. Обади ми се общ наш познат с Н. -Красимир Й. –ключар по
професия и ми се обади, че на Н. му е починал баща му и ако мога да помогна. По
телефона като разговаряхме попитах за какво става въпрос и къде се намира,
защото не знаех къде живее баща му. Обясниха ми блока и че има полиция долу, има
и линейка. Докато отида имаше само полиция, само полицията стоеше. Отидох на
адреса, горе долу десет минути ми трябваше, понеже адресът се намира между
нашия офиса и адреса. А нашият офис се
намира на петдесет метра от блока. Там беше Красимир Й., Н. и двама полицаи, и
установих, че долу ми казаха, че гледката е неприятна. Аз съм свикнал с това
нещо. Вътре влязохме в апартамента чак когато за изнасяне на тялото, дотогава
не съм влизал вътре. Чак преди да изнесем тялото. Аз с още с двама колеги
изнесохме тялото. Полицаите дадоха
информация. Значи в практиката, ако не
намерят данни за насилствена смърт и ако личният лекар напише документа, който
удостоверява смъртта , въз основа на който се вади смъртен акт, те не викат
съдебна полиция и криминалисти и от там действа траурната агенция. Ами
разговаряхме с личната лекарка , дали ще напише този документ, при което тя
каза, че е запозната със заболяването на починалия и ще го напише. Разговаряхме
по телефона, Н. мисля че разговаря, а аз му суфлирах, какво трябва да кажа на
личната лекарка. Не мога точно да си спомня , дали чакаха до края полицаите ,
но мисля че не чакаха. Да, след като им казахме, че ще заемем със случая , си
тръгнаха. Обадиха се в Районното и си тръгнаха.“ Свидетелят сочи, че не познава
ответницата Д.М.. Излага, че „ Заварихме починалия в апартамента. Той
апартаментът не е голям, като се влезе коридор, в дясно има хол,която вратата
беше затворена. Насреща беше отворена врата на кухнята, където на една малка
кушетка лежеше починалия, в състояние, което трудно може да се опише, ако не
сте виждали починал след известно време, когато престои. В смисъл не е
съхранено тялото. Починал е човека,
тялото нали никой не го , никой близък не се обидил да се съхрани до
погребение и почват необратими процеси.
Става черно, почват течности да текат, почва разлагане на тялото. Ние го
видяхме свит на кушетката, черен, с така червеи , ако мога да кажа. Да, червеи.
Червеите, когато текат процесите , не си мислите процесите са отвън навътре, те са отвътре навън в
човешкото тяло. По практиката , която имам, горе –долу минимум осем дена, най –
малко осем дена. Понеже времето е хладно през зимата и то обикновено се намират
такива хора, когато започнат да излъчва неприятна миризма на целия вход. Неприятна
е миризмата на починал човек, тогава още от общите части се усещаше. В
апартамента само телевизорът работеше, имаше малка масичка до кушетката. Аз
много , много не обръщам внимание. Ами не , не беше поддържан.Мръсно и
неподдържано да, на масичката, която беше до кушетката, не е нещо, че някой го
е поддържал че си е хапнал и починал. Сложихме го в трупен чувал човека, положихме
го в ковчег, качихме го в колата и тръгнахме вечерта за София, понеже след
оформяне на документите за крематориума няма как да се бавим. Не ми е
разказвал, но според това което наблюдавам, понеже вчера го наблюдавах същото
полицаите издирват близките на покойния и чак тогава се обаждат. Обажда се
някой съсед, че има миризми. В конкретния случай Н. нищо не ми е казал. Не се
появиха съседи.“
По делото са допуснати гласни доказателства
посредством разпит на водените от ответната
страна свидетели А.Й.Д.и Д.М.С.
Видно от
показанията на свидетелката А. Й. Д., родена 1940г., без родство и дела със
страните по делото, същата излага , както следва: „Познавам Д., тя ми е съседка. Д. я познавам много
отдавна, аз съм над нея съседка в
Победа, в гр.Варна, бл.2, вх.А. Аз съм
на 4 етаж, а тя е на 3 етаж. Не сме приятелки, само комшии. Аз я карах -
много добре те гледа този Данчо, съм й
казвала. Тя от много отдавна е вдовица и
тя много отдавна живее с този човек, там
в неговия апартамент, но са идвали в Победа. Бяха се събрали като приятели,
после се събраха заедно като на семейни начела. Да, на семейни начела.
Апартаментът неговия , но не знам точно,
но някъде към ресторант Девня, какво бях чувала. Не съм ходила ,там към Младост
някъде. В него блок живее Данчо. Тя живееше при него. После те идваха в
апартамента, в Победа, в нейния апартамент.Преди две три години, идваха аз ги
виждах от балкона. Тя живееше с него много отдавна. Аз от 11 години съм
вдовица, а те от много отдавна живеят
заедно и тя отиде там. В апартамента не съм ходила. При нея съм ходила , пиели
сме кафе заедно. Д. съм го виждала. Пили сме кафе. Виждала съм го значи преди
някъде две три години. Аз съм му отваряла вратата на входа, звъни нали да
влезе. Долу входната врата е автомат и аз му отварям , ако нея я няма. Канила
съм го в къщи да дойде, докато се върне тя. Последно видях Данчо като болен, а
преди това кръвно нещо каза и аз съм с кръвно тъй , тъй лекарства. Болен каза,
за раково нещо. Преди две години ли
беше, тя 2018г. м.10 замина.Значи 2018г. съм го виждала болен беше и тя го
водеше в Аспарухово, след това каза, че ще отива в Св.Марина. Значи 2018г. е
било. След това м.10 тя замина при децата. Децата и е в чужбина и от тогава аз
не съм ги виждала. Той много скоро се поболя, тя като ми каза и той на бързо си
отиде този човек.Той беше жизнен човек и голям майстор беше. Тя го водеше, знам
там в Аспарухово. Тя беше при него, в
неговата къща. Той тогава беше здрав. През 2018 г. нещо чух за болен от рак, а
преди казваше нещо за кръвно. Казвах му, че и аз имам кръвно. Успокоявах го
някак си . Но той набързо си отиде , като казаха нали , че е болен от рак, но
дали има операции, вече не мога да Ви кажа. Аз не съм ги питала как са , но щом
живееха заедно, са се разбирали. Не ми е
споделял какъв им бил животът им. Но щом живее с нея , значи добре. Д. живееше с
него до момента на смъртта му. Да, тя при него беше, нали болен беше като
идваха да пием кафе.Тя при него беше… През м.10.2018г. тя замина, на
25.10.2018г. и се прибра.Чакай обърках се, сега сме 2019г. а тя замина през
2017г. при децата си и си дойде 2018г. април. Те са в чужбина, в ЮАР някъде. Тя
ми е казвала Д.,*** другият в София , така ми е казвала Д. за разстоянието им,
такова е. Те се намират в различни градове в ЮАР, като са в градове, като
разстоянието между тези градове са като разстоянието между София и Варна. Тя
отиде последно м.10.2017г., не беше ходила преди. Дори аз съм се молила на
децата да не я вземат, защото сме свикнали и тя четири години не беше ходила.Тя
замина за празненство. След като се върна , виках , Д. как е Д.. Тя шест месеца беше в ЮАР, на края на м.04. се връща. Замина м.10.2017г.
и се връща 04.2018г. Преди това три - четири години не е ходила , защото децата
си идваха. И аз им виках да не я вземат.
След като го погреба пак замина за
ЮАР. Тя замина м.10.2017г., след
като й се обадили, че е починал тя е дошла.
Не мога да кажа кой точно и е се обадил,
че Й. е починал тя се върна. Аз усетих , че има човек. Може би да е било
м.01., то се чува. Звънях й по телефона , не я видях. Звънях и по телефона
и тя каза, че е тя. Сетна това пак
замина при децата си и си дойде април месец.“ Свидетелката излага, че Й. Й. е
знаел , че ответницата Д.М. ще заминава: „Да, той знаеше, че ще заминава. Да,
той съгласен беше…Той знаеше, че ще заминава.“ , като излага, че той не е имал
нещо против нейното заминаване.
Видно от
показанията на свидетелката Д.М.С , родена 1942г., без родство и дела със
страните по делото, същата излага, както следва: „ Познавам Д.М. ориентироващо от около осем
години. Н.Й. не го познавам.Й. Й. съм го
виждала, не съм имала контакти с него. Й. Й. виждала съм го в болницата ,защото
така се случи през 2017г. някъде може би м.10 или м.11, ние много често ходихме
с мъжа ми там. Но един път се видяхме с нея и тя каза, ела да ни покаже къде е
стаята им. Ние бяхме на първия етаж, а тя беше на втория етаж, в Аспарухово, в
онкологията.Това е било 2017г. да от
тогава го познавам, чувала съм за него, защото с нея много често бяхме
заедно в една асоциация и много често тя
е говорила за моя човек.когато сме някой занимания, тя често бързаше да излиза
и аз я питах защо толкова бързаш. Тя казваше „Моя човек ме чака, аз съм станала
, сготвила съм и той ще пие лекарства“. Това е човекът ,с когото живее на
семейни начела. Аз даже не знаех, че мъжът й е починал и си мислех, че това е
нейният мъж. Д. има жилище, което не е нейно в Победа, но тя живееше при този
човек. Не, там не съм ходила. Първото ми
виждане с него е в болницата, след това
в Терапията. Станахме вече близки с нея и започнахме да комуникираме какви са
ни проблемите ни и аз й казах, че ние сме сега в Терапията и тя искаше да го
премести от Аспарухово, понеже е много
трудно пътуването, защото винаги трябва да взема такси. И отидохме в Терапията,
той беше в една кола с нея и там го видях и така визуално си представих какъв
човек е и отидох до колата и той каза опитваме се нещо да направим, но не знам
какво ще стане. След това тя в Терапия не можа да си свърши работа , казахме и
да отиде в Онкология в Окръжна болница и след това трябваше да замине, защото 5
години не беше ходила при децата, а внуците и имаха поводи, едната абитуриентски
бал, а другата рожден ден. И тя много се
притесняваше, че ще го остави, но каза, че е оставила хора и ако има нещо ще се
върна. Едната жена е живее много близко срещу неговото жилище и каза, че тя
много добре го познава и той и прави много често услуги и хода и й пазарува от
магазина. Знам и само телефона, Радка ли беше, че ще не мога да се сетя, имам й
телефона. Но говорих с нея след като започна тя да го търси. Междувременно тя
се обаждаше до вкъщи , за да пита как сме, добре ли сме. Мисля, че замина
декември ли беше, ноември ли , през 2017г. Тя се върна след като разбра, че е
починал. Тя се обаждаше много често в къщи и казваше, че се чува с него и че е
спокойна, че той е добре. И тогава вече дойде един момент, когато тя каза,
че „аз го търся, но той не се обажда,
защо не се обажда и моля ти се да се обадя на този телефон“. Аз се обадих на
тази жена която живее срещу него и тя ми каза да не се притеснявам, кажи на Д., защото аз го е видял тези дни и той й е казал,
че по график трябва да отиде на контролен поглед и той вероятно е останал в
болницата. Предадох и това нещо, тя продължава да го търси, отново няма
никаква информация и ме помили да
проверя в Терапията, да не би там да е останал. Проверих, ходих в Терапията,
казаха ми, съжаляваме , че не съм толкова близък човек, че да ми дадат
информация. Това на нас ни е забранено. Уведомих я за това нещо и тогава реших
да се обадя в Милицията . Обадих се в Първо РПУ, те ми казаха да се обадя в ІІІ
– то, и там се обадих, казах че съм разтревожена и че много са далеч, и няма
информация какво става с този човек.
Тогава те са отишли и са проверили. Аз се обадих, дадох си телефона и
името на дежурния , някакъв П.. И от там нататък тя веднага си дойде. Полицията
не се свърза с мен. Аз ги помолих защото имам връзка с тази жена. Обаче не ми
се обадиха. Тя си дойде, той вече беше починал,
след няколко дена. След няколко дена , след смъртта му. Като разбра, че аз съм
стигнала да се обадила в Полицията и те са обещали да проверят , и казвам, че
нямам никаква информация и хората около
него не зная какво е станало и тя си дойде. В Асоциация “Да съхраним жената“,
към общината с Д. сме близо осем години Познавам я защото сме били заедно, не
сме били така вече да си разказваме личните неща. Тя е така по - сдържан човек и не обича да
разказва…Той беше на контролен преглед, ние също. Ние не бяхме на контролен
преглед , мъжа ми беше в болницата за
изследване. Данчо разбрах, че са го викали на комисия, както и моя мъж, но са установили, че за момента не е нужно химиотерапии.
Ние имахме впечатление, че тя е много грижовна, винаги да има сготвено и да е
близо за него.“ За сина на Й. Й.- ищецът
Н.Й. свидетелката излага следното : „ Значи за сина му съм я питала има ли той
деца, защото аз не знаех. За нея знаех, че има две деца. Питала съм я и тя е казвала „Изобщо не се е появявал сина му,
нищо не знаем за него. Той не е идвал, не сме го виждали, нито е питал“.
Свидетелката излага, че ответницата редовно е ходила с Й. Й. при личната
лекарка на прегледи. Като причина за
тръгване на ответницата в чужбина свидетелката сочи, че „ Обясни ми защо тръгна
за чужбина, защото тя пет години не беше виждала внучките си…Едната беше
абитуриентка, а другата имаше рожден ден и по този повод тя искаше да отиде. И
аз доколкото знам от нея знам, че той е бил напълно съгласен и е казал, че това
нещо не се случва всяка година и тя трябва да отиде, а той е добре. След като
са му отказаха химиотерапия, значи е добре и е на лекарства и на контролни
прегледи.“
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За успешното провеждане на
предявените искове в тежест на ищцовата страна е да установи да установи в
условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от
които се ползва: наличие на валидно сключен договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу издръжка и гледане; че се
наследодателят явява изправна страна по договорното правоотношение, в т.ч., че
е прехвърлил правото на собственост върху имота, както и че е осигурил необходимото
съдействие на ответника за изпълнение на задълженията му по договора; както и
подробно изложените в исковата молба твърдения, обуславящи извод за виновно
неизпълнение на задълженията на ответницата по този договор; да установи право
на собственост върху процесния недвижим имот на соченото придобивно основание;
факта, че понастоящем именно ответникът упражняват фактическа власт върху
имота;
От своя страна в тежест на ответника
по делото е да установи всички положителни възражения срещу предявените искове,
в т.ч. точното във времево и количествено отношение изпълнение на поетите с
договора задължения за предоставяне на издръжка и гледане, респ. че
неизпълнението се дължи на причина, за която той не отговаря, както и наличието
на противопоставимо на ищеца валидно правно основание/право на собственост
върху процесния недвижим имот , по силата на което упражнява понастоящем
фактическа власт върху процесния имот.
По отношение на иска с правно
основание чл.87 ал.3 от ЗЗД:
Изпълнението на задължението на
ответника по договора за гледане и издръжка включва извършване на всички
действия по осигуряване на нормални бит и домакинство, за здравословното
състояние на прехвърлителя, както и такива с нравствен елемент – уважение,
внимание, уют, чувство за семейна среда и принадлежност към семейството на приобретателя,
като последният е длъжен да има съответстващо поведение и да осигури същото от
останалите членове на домакинството си (Решение № 24/18.03.2009 г., по гр.д.№
5287/2007 г., на IV г.о.). Стандартът, който приобретателят следва да осигури
на прехвърлителя в изпълнение на задълженията си за издръжка, също зависи от
уговорения в договора обем на престацията на длъжника. Ако нищо не е уговорено,
то издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според
нуждата на прехвърлителя, и полагане на грижи за здравето, хигиената и
домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се
справя сам (Решение № 82/05.04.2011 г., по гр.д. № 1313/2009 г., на IV
г.о.,постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Съдът намира,че от съвкупния събран
по делото доказателствен материал може да се формира извод, че ответницата Д.К.М.
е полагала достатъчни грижи за покойния Й.К.Йорденов преди неговата смърт. При
формиране на горния извод съдът съобразява показанията на разпитаните по делото
свидетели А.Й.Д.и Д.М.С, които имат преки и непосредствени впечатления за
релевантните по делото факти , за разлика от свидетелите Е.И. Е. и С. Д.И., които
нямат преки и непосредствени впечатления за полаганите към покойния Й.К.Й.
грижи в цялост. От събрания съвкупен доказателствен материал е видно, че покойният
Й.К.Й. и ответницата Д.М. са живеели на съпружески начала в продължение на повече
от 15 години. Покойният Й. е бил разведен, а ответницата М. е била вдовица ,
като са се събрали да живеят заедно в процесното жилище и са се разбирали добре
помежду си. От свидетелските показания , включително и показанията на св.Енев е
видно, че ответницата се е грижила за бащата на ищеца през съвместния им живот.
Самият свидетел Енев е виждал лично няколко пъти ответницата , заедно с
покойния Й. *** същия, което също индицира за наличието на добрите отношения
между ответницата и бащата на ищеца. Видно от приетите по делото писмени
доказателства, както и от приобщената към доказателствения материал
съдебно-медицинска експертиза, бащата на ищеца Й. с течение на времето и увеличаващата му се
възраст е получил редица заболявания,
като исхемична болест на сърцето, мозъчносъдова болест, глаукома, ошипяване , а
впоследствие и карцином в десен белодробен хилус , който е бил установен през
месец май 2017г. Несъмнено тези заболявания изискват необходимостта от предприемане
на адекватни мерки от страна на пациента, редовно посещение при лекар и редовен
прием на медикаменти. Видно от свидетелските показания ответницата редовно е
придружавала покойния Й. при посещенията му при лекар и се е грижила за него.
От свидетелските показания , включително
и тези на свидетеля Енев, е видно, че бащата на ищеца се е придвижвал сам и е бил добре. Необходимо е да
се отчете и обстоятелството, че самата ответница е на една сериозна възраст,
същата е родена през 1937г. и към момента на смъртта на бащата на ищеца същата
е била навършила 80 години. Съдът намира за установено от доказателствения
материал по делото, че ответницата е заминала в чужбина , като е излязла от
РБългария на 29.10.2017г. и се е върнала веднага след като е разбрала , че Й. Й.
е починал. От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че
ответницата е разполагала с уважителни причини да отиде в чужбина, т.к. същата
е посетила двамата си синове в ЮАР и внучките си, които не е виждала в
продължение на пет години. Видно от
свидетелските показания една от внучките й се дипломирала , а другата й
внучка имала рожден ден. От показанията на св.Дойчева и св.Славова е видно, че
бащата на ищеца Й. не е имал нищо против и е
бил съгласен ответницата да посети своите близки в ЮАР. Установено е ,
че по време на престоя на ответницата в чужбина същата е осъществявала
постоянна връзка с Й. , като редовно се е чувала с него по телефона. По време
на отсъствието си ответницата е поддържала връзка и със съседката Р.Г.относно
здравословното състояние на Й. и наличието на евентуални усложнения.
При така изложеното, съдът намира, че ответницата в достатъчна
степен е полагала необходимите грижи за бащата на ищеца , същите са
живеели в разбирателство помежду си в
продължение на дълги години. Обстоятелството, че ответницата е била в чужбина
към момента на смъртта на бащата на ищеца съдът не може да счита като липса на
положени от нейна страна грижи, т.к. при отсъствието си в чужбина, е осигурила
лице, което да поддържа връзка с него при наличие на евентуални проблеми. Наред
с изложеното съдът отчита, че ответницата в продължение на пет години не е
виждала децата и внуците си и предвид сериозната възраст на самата ответница –
80 години , това се е очертавало като най-вероятно последна възможност да пътува до ЮАР и да се
види с близките си. Фактът на изтегления от страна на бащата на ищеца кредит в
размер на 1000 лв. сам по себе си не може да формира извод, че ответницата не е
изпълнявала задължението за издръжка , т.к. по делото не е установено, че
единствено кредитополучателят е изплащал същия.
Съдът не може да не отчете и
обстоятелството , че от показанията на разпитаните по делото свидетели А.Й.Д.и Д.М.С
е видно , че ищецът Н.Й.Й. не е поддържал никакви взаимоотношения с баща си и
не е полагал никакви грижи за него.
Вследствие на изложеното , съдът
намира,че по делото е установено,че
поетото от ответницата с процесния договор задължение за издръжка и
гледане е изпълнявано постоянно и в неговия пълен обем, поради което съдът
формира извод, че е налице изпълнение на поетите от ответницата задължения по
процесния договор за гледане и издръжка.
Вследствие на изложеното, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на евентуалния иск с
правно основание чл.108 от ЗС: Долкото същият е заявен в условията на евентуалност
, в случай, че главният иск по чл.87 ал.3
от ЗЗД бъде уважен, видно от
уточнителната молба от ищцовата страна, то предвид неоснователността на главния
иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД, искът по чл.108 от ЗС не следва да се разглежда.
Постановеният правен резултат,
обуславя основателност на искането на ответната страна за присъждане по реда на
чл. 78, ал. 3 от ГПК на направените от ищцовата страна съдебно-деловодни
разноски , съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК
, приложен по делото, за които са
представени доказателства за заплащането им. С оглед на изложеното , съдът
намира,че следва да бъдат присъдени направените от ответника в настоящото
производство разноски, за които са налице доказателства за извършването им, в
размер на сумата от 800,00 лв., за изплатено адвокатско възнаграждение, като същите следва да бъдат възложени в
тежест на ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Н.Й.Й. ЕГН **********,
с адрес: ***, като наследник на Й.К.Й., ЕГН **********,
б.ж. на гр.Варна срещу ответницата Д.К.М. ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД за
разваляне на сключения на 29.04.2008 г. между Й.К.Й. от една страна и Д.К.М. от
друга страна, договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане на
недвижим имот , представляващ, както следва:
САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор **************/десет хиляди сто тридесет и
пет, точка, три хиляди петстотин и дванадесет, точка, шестнадесет, точка,
двадесет и две, точка, шестдесет и едно/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № *********от 16.05.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, разположен на седми етаж в сграда №22 /двадесет
и две/, построена в Поземлен имот с идентификатор *************/ десет хиляди сто
тридесет и пет, точка, три хиляди петстотин и дванадесет, точка, шестнадесет/,
с административен адрес: гр.Варна, район „М.“, жк. „М.“ бЛ. ***, вход *, ет. *, ап. **/шестдесет/ с площ на обекта съгласно документ за
собственост от 39.75 /тридесет и девет цяло и седемдесет и пет стотни/ кв.м., с
предназначение: жилище, апартамент, при съседи: на същия етаж -самостоятелен
обект с идентификатор *********под обекта -самостоятелен обект с идентификатор
**************над обекта -самостоятелен обект с идентификатор 10135.3512.16.22.70, ведно
с прилежащото избено помещение с площ от 2.59 /две цяло и петдесет и девет
стотни/ кв. м., както и 1.3049 % /едно цяло три хиляди и четиридесет и девет
десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, който самостоятелен обект е идентичен с описания в
документа за собственост АПАРТАМЕНТ №**, находящ се в гр. Варна, жк. „Младост", блок **, вход *, ет. *, състоящ се от
стая, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от 39.75 кв. м., заедно с прилежащото избено помещение с площ от 2.59 кв.
м., както и 1.3049 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място по плана на I микрорайон на гр. Варна, при граници и
съседи на апартамента: тревна площ, ап. 59, стълбищен коридор и тревна площ и
на избата: тревна площ, изба на ап. 36, изба на ап. 72
и коридор, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 2, том ІІ, peг. №
3835, дело 235 от 29.04.2008 г. на Нотариус Веселин Петров, с peг. № 205 на
НК и с Район на действие Районен съд Варна, поради виновното неизпълнение от
страна на ответницата на задължението й за поемане издръжката и гледането на
покойния баща на ищеца.
ОСЪЖДА Н.Й.Й. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.М. ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 800,00
/осемстотин/ лв., представляваща
реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: