Решение по дело №468/2015 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 февруари 2016 г. (в сила от 17 януари 2017 г.)
Съдия: Кремена Костова Грозева
Дело: 20157260700468
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 септември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Untitled-1Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 12

 

15.02.2016г., гр.Хасково

 

      В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Хасковският административен съд, четвърти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при  секретаря А.Л.

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №468 по описа на съда за 2015г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. със Закона за подпомагане на земеделските производители.

Образувано е по жалба на М.В.Ц. ***, против Уведомителни писмо №02-260-6500/10554-8 от 13.07.2015г. на Изп.Директор на ДФЗ-РА.

Жалбоподателят сочи, че обжалва в срок посоченото уведомително писмо, издадено във връзка с Решение на ВАС, постановено по а.д. №7924/2014г., като моли съда да го отмени като незаконосъобразно и в пълно противоречие с решението на ВАС.

На първо място административният орган твърдял, че бил извършил административна проверка на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане, но при липсата на актуална ортофотокарта за кампания 2012г., факт който бил безспорно установено от СТЕ по дело №11565/2013г. на АССГ и липсата на извършена проверка на място, на практика органът нямало как да извърши административна проверка, доказваща реалното състояние на поддържаното от производителя пасище.

На второ място при извършената масирана теренна проверка, ФБ в който се намирало въпросното пасище изцяло бил приет за площ, допустима за подпомагане, не били установени лоши и недопустими за подпомагане и въпреки това неизвестно как административните проверки „установявали” недопустима за подпомагане площ.

На трето място органът отново се произнасял с отказ да изплати удържаната сума от 568,40лв., като прилагал като мотив някакви географски координати, посочващи неподдържаните части и захрастени участъци. По този начин органът представял нова фактическа обстановка, която не била налице при първото разглеждане на спора в съда.

На последно място се претендира немотивираност на новоиздаденото уведомително писмо, като се цитира съдебна практика в тази насока.

В заключение се иска от съда да отмени процесното писмо и да се осъди ДФЗ да заплати удържаната сума в размера на 568,40лв., заедно с разноските.

Жалбоподателят редовно призован в с.з. се представлява от Адв.В., който поддържа оспорването.

Ответникът, редовно призован се представлява от Юрк.П., който заявява становище за неоснователност на жалбата

Хасковски административен съд, като съобрази събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

М.Ц. обжалвал през 2013г. пред АССГ уведомително писмо №02-260-6500 10554 от 31.07.2013г. на Изп.Директор на ДВФ-РА София, с което му било отказано изплащане на финансова помощ по мярка СЕПП за кампания 2012г. в размер на 568.40лв., тъй като било констатирано несъответствие с изискванията за подпомагане досежно БЗС 84***-19-11-1, находящо се в землището на с.Щит. С решение от 22.04.2014г. АССГ отменил УП №26-260-6500 10554 от 31.07.2013г. и изпратил преписката на органа за ново произнасяне. В Решението си АССГ приел, че жалбата била основателна, тъй като имало допуснати съществени процесуални нарушения от страна на органа и в частност на чл.35 и чл.36 от АПК. Съдът приел, че посоченото правно основание за издаване на писмото бил чл.43, ал.3, т.4 от ЗПЗП-земите на се стопанисват, но данните по делото сочели, че голяма част от процесното БЗС безспорно се стопанисвало. СТЕ само установявала, че по източната граница на парцела имало минимално захрастяване, съгласно приложени снимки от извършената теренна проверка. Независимо обаче от тези снимки, съдът приел, че не се установявало точно къде се намирало БЗС на жалбоподателя и точно коя част органът приемал за захрастена. АССГ коментирал относимите разпоредби от Наредба №5/2010г., като съотнесени към установените пред него факти приел, че при определяне на допустимата за подпомагане площ по отношение на пасищата следвало да се установи колко дървета, съотв. храсти с височина над 50см. на хектар имало в БЗС и ако те били в рамките на допустимите по наредбата, то площта била допустима за подпомагане. АССГ приел, че представените пред него и събрани в административното производство доказателства не установявали тези критерии. Направената теренна проверка на ФБ, където се намирал процесния БЗС, установявала допустимост на цялата площ на ФБ, но не били изследвани условията на чл.15 и чл.16 от Наредба №5 2010г. по отношение на заявения БЗС от жалбоподателя. Това сочело на неизясняване на релевантни факти за спора, тъй като при теренната проверка не били събрани данни за наличието на храстовидна или дървесна растителност в БЗС на жалбоподателя и нямало доказателства за компактна такава, която да водела до недопустимост на част от БЗС в размера на 0.68ха.

В заключение АССГ приел, че не били изяснени факти от значение за спора и не били събрани достатъчно доказателства за тях, тъй като не било изяснено дали в действителност била налице площ в размер на 0.68ха, която да се определяла за недопустима за подпомагане, а били налице данни, че целия ФБ, където се намирало процесното БЗС, бил допустим за подпомагане. 

            Решението на АССГ било обжалвано пред ВАС, който със свое решение от 27.04.2015г. го оставил в законна сила. В решението си ВАС приел, че от извършената теренна проверка, не ставала ясна по каква причина органът приемал, че тези 0.68ха били недопустими за подпомагане. От заключението също не ставало ясно това. Не ставало ясно дали захрастения терен в парцела били с компактно разположена храстовидна растителност, каква била гъстотата й и височината й, и дали ставало въпрос за слабопродуктивно или не пасище.

            След връщане на преписката на органа същият издал процесното тук уведомително писмо с №26-260-6500-10554-8 от 13.07.2015г. Ответникът посочил, че в резултат на повторно извършени административни проверки и в съответствие с приетата от АССГ съдебно-техническа експертиза ДФЗ-РА оторизирала по мярка СЕПП сумата от 2 864.08лв. от исканите 3 432.48лв., като отказал отново оторизиране на сумата от 568.40лв. В писмото се съдържа таблица, в която колона 8 органът посочва в осем точки координати на участъци от БЗС 84***-19-11-1. Уведомителното писмо било съобщено на адресата си на 24.07.2015г. Жалбата против него била подадена пред АССГ на 03.08.2015г. и заведена под вх.№20128.

По делото съдът назначи повторна съдебно-техническа експертиза с ВЛ инж.С.К.. Съгласно заключението на ВЛ в процесното БЗС се установявали единични мозаечно  разположени храсти, чието местоположение било запазено през годините. Тези дървета били по-малко от допустимия брой съгласно Наредба №5/2010г.

Според заключението, площите определени като недопустими от МЗХ били обозначени с букви от А до Н на скицата Приложение №1 и били между границата на допустимия слой, посочен със синя линия и границата на заявения за подпомагане парел, отбелязан с жълта линия. Определянето им за недопустими било въз основа на извършена теренна проверка. СТЕ предлага три варианта за определяне на недопустимата за подпомагане площ:

Първи вариант-ако се приеме за меродавна извършената от ОСЗ-Свиленград проверка на място на 24.10.2012г., то недопустимата площ е равна на 0.68ха.

Втори вариант-ако извършената от ОСЗ-Свиленград проверка се кредитира само по отношение на извършените измервания с GPS на границата на допустимите за подпомагане площи в обхвата на заявения за подпомагане парцел, то недопустимата площ следва да се определи на 0.66ха, тъй като само участък „Е” е оставен като недопустим за подпомагане площ въз основа на измерванията от предходната година.

Трети вариант-ако не се приеме за меродовна извършената от ОСЗ-Свиленград проверка на място, то недопустимата за подпомагане площ следва да се определи на 0.00ха, тъй като освен тази проверка към момента не можело да се установят неоспорими доказателства за състоянието на определените като недопустими за подпомагане площи.

В с.з. ВЛ уточнява, че това което можела тя да контролира е именно измерването, което било извършено при теренната проверка, но не можела да каже дали това замерване било по действителната граница, която била на място. При новото произнасяне ответникът работил само с протокола от теренната проверка и не бил извършвал ново замерване. За кампания 2012г. теренната проверка била начин за актуализиране на данните. ВЛ още сочи в с.з., че независимо, че от приложената от нея като Приложение №1 сателитна снимка не си личели храсти и други неща, то при посещението на място най-вероятно е имало такива, тъй като това било една измерена линия по границата.

 При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

 Процесният административен акт е постановен след връщане на преписката на органа за ново произнасяне от съда, като на ответника със съдебния акт са дадени задължителни указания, които той следва да спазва при новото си произнасяне. Видно от съдържанието на процесното тук уведомително писмо, съдът намира, че при издаването му органът изобщо не е съобразил задължителните указания, дадени му в решенията на АССГ и ВАС при първото разглеждане на спора. Видно от решението на АССГ, съдът дава като задължително указание на ответника при новото произнасяне да установи дали са спазени или не критериите на чл.15 и чл.16 от Наредба №5 2010г. в относимите им редакции и по-точно да установи и посочи дали и колко дървета и храсти над 50см. има в процесното БЗС на жалбоподателя и дали те са под или над критериите, установени в закона. В решението изрично е прието, че при извършената теренна проверка на ФБ, в който е ситуиран процесния БЗС, органът не представя убедителни доказателства за наличие на компактна дървесна и хръстовидна растителност, която да води до недопустимост за подпомагане на въпросните 0.68ха.

Безспорно е, видно от съдържанието на процесното уведомително писмо, че ответникът не постига по никакъв начин, това което му е указано от съда. От приложената към акта таблица никъде не става ясно защо изключените части от БЗС 84***-19-11-1 се приемат за неотговарящи на Наредба №5/2010г. Сочат се някакви координати, но отново няма яснота, дали в БЗС има наличие на дървесна и хръстовидна растителност, която е над допустимата такава по чл.16 от Наредба №5 2010г., така както е изискано да се установи от АССГ. Такава яснота не се внася и от поясненията към колона 8 от таблицата.

Нещо повече такава яснота не се внася и чрез назначената по делото СТЕ, която също не можа да даде еднозначен и убедителен отговор на основния спорен въпрос-има ли в процесното БЗС част от 0.68ха, в която се установява дървесна и хръстовидна растителност над допустимите такива за подпомагане.

Това от една страна означава, че органът и при новото произнасяне не само, че не доказва наличие на част от посоченото в писмото БЗС, което да се приема за недопустима за подпомагане съгласно критериите, установени в закона, а най-важното, той изобщо не съобразява своето произнасяне с указанията на съда. Последното влече за своя последица нищожността на повторно произнесеното властническо волеизявление на осн. чл.177, ал.2 от АПК.

Що се отнася до основния спор, който все пак следва да се разреши, настоящият съдебен състав намира, че ответният орган нито при първото, нито при второто разглеждане на спора, доказва по безспорен начин, че са налице предпоставките на закона за редукция на финансовото подпомагане на земеделския стопанин, тъй като не доказва, че въпросните 0.68ха от заявения БЗС са недопустими за подпомагане. Още при първото разглеждане се установява, че данните за частична недопустимост на заявеното за подпомагане по мярка СЕПП БЗС е резултат на извършена теренна проверка от служители на ОСЗ-Свиленград. Също е безспорно, че за кампания 2012г. в частта на страната, където се намира процесното БЗС няма актуална ЦФОК, която да служи за нуждите за подпомагане на земеделските производител и определяне на допустимия за подпомагане слой.

По отношение обаче на теренните проверки състав на ВАС изрично постанови в Решение №1155 от 02.02.2015г. отмяна на чл.16а, ал.3 от наредба №105/2006г., в частта на израза „чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях”, чл.16а, ал.4 и чл.16и, ал.2 от същата наредба. Решението на тричленния състав на ВАС е потвърдено с Решение №7501 от 22.06.2015г. на петчленен състав на ВАС. Касационната инстанция намира за изцяло материално правилни изводите на тричленния състав, че теренните проверки не са идентични с административните такива и проверките на място, като съгласно чл.37 от ЗПЗП се предвиждат само два вида проверки-административни и на място. Приет е за правилен изводът на тричленния съдебен състав, че оспорените текстове от Наредба №105 2006г. на практика допълват чл.37 от ЗПЗП, както и че в европейското законодателство липсва установена процедура за провеждането на теренни проверки.

При такова разрешение на въпроса с теренните проверки, масово практикувани в годините назад, то данните от тях не следва изобщо да се приемат за меродавни, особено когато са извършвани за целите на подпомагането. Няма спор, че органът претендира недопустимост на процесните 0.68ха от въпросното БЗС именно на база извършена теренна проверка и данните от нея, отразени в нарочен протокол.  Самото ВЛ по това дело също сочи, че ако не се приеме за меродавна извършената теренна проверка, то недопустимата за подпомагане площ е 0.00 ха, тъй като освен въпросната проверка ВЛ не установява неоспорими доказателства за състоянието на определените като недопустими за подпомагане площи.

Този извод на ВЛ потвърждава и приетото от този съд, че и при първото и при второто произнасяне административният орган не установява, нито доказва наличие на предпоставките за определяне за недопустима за подпомагане площта от 0,68 ха от заявеното БЗС в землището на с.Щит, а неговата е тежестта за това. Дори и при новото произнасяне това не се извършва въпреки изричните и задължителни указания от страна на съда. Ето защо след обявяване нищожността на писмото и връщане на преписката за ново произнасяне на органа, същият следва да оторизира изцяло исканата финансова помощ по мярка СЕПП за кампания 2012г., без да извършва редукция в размер на 568,40лв.

При този изход на спора на жалбоподателя се следват поисканите от него с жалбата разноски, които се доказват до размера от 12лв., платени за ДТ и банкова такса. Данни за реално изплащане на договореното възнаграждение за един адвокат в размер на 260лв. по делото не са налични.

Въз основа на така приетото съдът

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Уведомително писмо изх.№02-260-6500 10554-8 от 31.07.2015г. на Изп.Директор на ДФЗ-РА София.

ВРЪЩА преписката за ново произнасяне от органа при стриктно спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона в срок от 14 дена от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА ДФЗ-РА София да заплати на М.В.Ц. *** разноски по делото в размер на 12 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :