ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание
на
07.11.2019 г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ Владимир Вълков
Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Вълков
ч.гр.дело № 13583 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет
на разглеждане е частна жалба, предявена от името на „П.И.Б.“ АД срещу отказ на
съдия по вписванията да бъде заличена вписана възбрана. В жалбата се твърди, че
заявилият е придобил ½ идеална част от недвижим имот в рамките на
изпълнително производство, за нуждите на което е била наложена възбраната.
Застъпен е довод, че е изпълнила защитната си функция, запазвайки имота в патримониума
на длъжника до момента на проданта, че възбраната не му е противопоставима и не
брани права. Иска се отказът да бъде отменен и да бъде постановено заличаване
на възбраната.
По допустимостта
на частната жалба
Съдът
констатира, че жалбата касае подлежащ на обжалване акт при условията на чл. 274
вр. чл. 577 ГПК, изхожда от името на заявителя в охранителното производство,
обуславящо интерес да бъде повдигнат спора за законосъобразността на
постановения акт. Дължимата държавна такса е внесена.
По основателността
на частната жалба
От
представената в заверено копие преписка се установява наложена възбрана върху
АПАРТАМЕНТ № 7, находящ се в гр. София ж.к. „Овча *******, заедно с избено
помещение № 7 за обезпечение вземане на С.Г.Г.по изпълнителен лист от
07.12.2005 г. по гражданско дело № 010790/2005 г. по описа на СРС, 59 състав. В
постановлението е посочено имотът да е собственост на А.Ц.Д.– длъжник по
изпълнителното дело и съпругата му, а върху него да е учредена договорна
ипотека № 52 том № ХІІ/1992 г. дело № 20917/1992 г., вх. рег. № 20039 от
11.12.1992г. парт. том 896 стр. 156.
С
постановление за възлагане от 08.10.2015 г. по изп.д. № 20088440400389 по описа
на ЧСИ С.Я., на изнесената на публична продан ½ идеална част от
предходно описания имот е възложена на заявителя.
Съдията
по вписванията е сезиран с искане за вписване, отбелязване или заличаване на
акт № 136 том 2 вх. рег. № 14458 от 2006 г.
За
да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията приема, че към преписката
не е представено писмено нареждане на органа, наложил възбраната.
Функциите
на съдията по вписванията са ограничени до оказване на съдействие на молителя
при отчитане на публичните интереси от сигурност в обществените отношения, за
които се отнасят подлежащите на вписвания обстоятелства. При все, че
Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС утвърждава интереса на
приобретателя от публична продан да иска заличаване на вписаната възбрана, изрично
обуславя заличаването на вписана възбрана от едно условие – ако не му е
противопоставима или не брани права. Изрично е посочено също така, че
заличаването на вписана възбрана може да стане само при условията и по реда на
чл. 31 от Правилника за вписванията (ПВ). Този текст предписва писмено
нареждане на учреждението или
длъжностното лице, което е
наложило възбраната – чл. 31 ал. 1 ПВ. Следващата алинея овластява
заинтересования да поиска заличаване, когато
гаранцията или обезпечението не са послужили, но изрично предписва
необходимост от прилагане на удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи. Както
е имал повод да посочи Върховният касационен съд възможността съдията по
вписванията да формира самостоятелен извод за предпоставките, обуславящи
исканото вписване предполага изричното му овластяване – срв. мотивите по т. 6
от ТР 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Изискуемото в случая удостоверение лишава от
възможност съдията по вписванията да преценява предпоставките за заличаване на
възбраната. Настоящият състав приема, че в рамките на съдебния контрол за
законосъобразност преценката му е ограничена до съотнасяне достигнатите изводи
на съдията по вписванията с нормативно предписаните предпоставки за
осъществяване на дейността. От тази гледна точка и очакваното решаване по
същество на повдигнатия въпрос предполага съблюдаване на утвърдените правила.
Цитираното в жалбата Определение № 141 от 17.07.2018 г. по ч.гр.д. № 3974/2015
г. по описа на ВКС, ІІ ГО да обсъжда наведените тук съображения. От акта става
ясно, че съставът е формирал извод за отсъствие на противопоставими права, но и
не дефинира еднозначно компетентност на съдията по вписванията на собствено
основание да извърши преценка на материалноправните предпоставки за заличаване
на възбраната. Под въпрос остава и възможността да стори това в рамките на
едностранно развиващото се производство с ограничен предмет на преценка от чл.
32а ПВ и отдаден приоритет на бързината без оглед естеството на търсеното
съдействие. Дори да се приеме, че предвид служебно известния на съдията по
вписванията ред на вписванията и законоустановените последици той е в състояние
да прецени противопоставимостта на възбраната по отношение на заявителя,
настоящият състав не намира основание да игнорира предписанието на чл. 31 ПВ за
нарочен акт, разпореждащ заличаване или удостоверяващо отсъствие на други
права, които да брани, разширявайки компетентността на съдията по вписванията
(в този смисъл изрично определение № 141 от 07.08.2019 г. по ч. гр. д. №
1747/2019 г., по описа на ВКС, ГК, ІІ ГО).
По
изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1231/26.09.2019 г., с
което е отказано заличаване на възбрана, вписана с акт № 136 том 002,
дв.вх.рег. № 14458 от 16.03.2007 г.
Определението може да бъде
обжалвано пред Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от
връчване на препис при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.