Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
С присъда от
26.06.2018г., постановена по НОХД №4194/2017г., СРС, НО, 15-ти състав, е
признал подсъдимия С.Т.А. за НЕВИНОВЕН в това, че на 09.10.2015г., около 13:30 часа, в гр. София, в ж. к.
„Младост 2“, пред бирария „Макс”, в съучастие като съизвършител с К.Я.А. и М.П.Т.,
да е причинил на Г.С.Н.тежка телесна повреда – да е нанесъл удари с крака и
ръце в областта на тялото и главата на Н., от които последният получил коремна
травма - разкъсване на слезката, развитие на травматичен кръвоизлив в
количество 1100 мл -1200 мл, реализиращо медикобиологичния признак загуба на
слезка, поради
което и на основание чл. 304 НПК, го е ОПРАВДАЛ изцяло по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 128, ал. 2, пр. 7, алт. 2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл.
20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
С присъдата, на
основание чл.190, ал.1 НПК, съдът е постановил направените в производството
разноски, да останат за сметка на държавата.
Срещу присъдата е подаден протест от прокурор при СРП, в който се излагат твърдения, че в хода на
първоинстанционното съдебно следствие делото е изяснено в пълнота от фактическа
страна, събрани са всички относими към
предмета на доказване доказателства и въпреки това първият съд неправилно е
приел, че деянието е несъставомерно от обективна страна, защото подсъдимият А.
не е участвал в побоя над пострадалия. Иска се присъдата на първия съд да бъде
отменена, а подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение,
като му бъде наложено и съответното наказание за това.
В закрито заседание на 16.08.2018г.,
въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови
писмени или веществени доказателства.
В съдебно заседание на 21.09.2018г.
въззивният съд е дал ход на съдебните прения, като след съвещание е намерил, че
обстоятелствата по делото не са изяснени, поради което е отменил свое
протоколно определение, с което даден ход на делото по същество и е допуснал
провеждането на въззивно съдебно следствие. За изясняване на обективната истина
по делото, въззивният съдебен състав е намерил, че следва да се допусне
допълнителен разпит на свидетелката К.М., както и изготвянето на СМЕ, която да
даде отговор на въпроса: Има ли видими белези от наранявания и татуировки по
тялото на подсъдимия, в случай, че има такива да се посочи в кои части на
тялото се намират, както и да бъде изготвен фотоалбум, онагледяващ евентуалното
наличие на белези и татуировки, съответно да се посочи дали има данни за
заличаване на стари татуировки, и ако има такива да се посочи в кои части на
тялото на подсъдимия са установени.
Пред въззивния съд, представителят на СГП посочва, че от
проведените пред първия и въззивен съд, съдебни следствия, са налице необорими
доказателства в насока, че подсъдимият С.А. е взел участие в изпълнителното
деяние на престъплението по чл.128, ал.2, пр.7, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК, за което е предаден на съд. Намира, че внимателно следва да бъдат
анализирани показанията на свидетелката К.М., депозирани в хода на проведеното
въззивно съдебно следствие, както и тези, които са събрани при разпита й в ДП,
като въз основа на всички тях, се установява, че подсъдимият А. е нанесъл удар
с крак в корема на пострадалия, в резултат на което е установена загуба на
далак, вследствие нанесения на Г.Н. побой. Пледира за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и постановяването на нова присъда, с която С.А.
да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и да му бъде наложено
справедливо наказание.
Защитникът
на подсъдимия А. – адв. В., намира присъдата на районния съд за основателна,
законосъобразна и добре мотивирана, счита, че пред въззивния съд не са събрани
доказателства, които по категоричен начин да доказват участието на подсъдимия в
побоя. Прави анализ на показанията на свидетелката М., като посочва, че е налице противоречие в
описанието, дадено от тази свидетелка на един от дейците, изразяващо се в
заявеното от нея на ДП, че един от участниците е имал татуировка на десния си
прасец, а видно от изготвената СМЕ, подсъдимият А. има татуировки и на двата
крака, които са не само по прасеца, а по целите крака. Намира, че даденото от
свидетелката К.М. описание досежно физическите данни на дееца, не съответства
на физиката на подсъдимия А.. Счита, че първостепенният съд правилно е отразил
тези обстоятелства в мотивите си, поради което моли атакуваната присъда изцяло
да бъде потвърдена.
Подсъдимият С.Т.А., в правото си на
лична защита, заявява, че няма какво да добави, в последната си дума, казва
същото.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира,
че са налице основания за нейното отменяване и постановяване на нова осъдителна
присъда, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.128, ал.2, пр.7, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционната присъда е
постановена при превратна и незаконосъобразна оценка на доказателствата по
делото, което е довело до неправилни правни изводи относно участието на
подсъдимия А. в изпълнителното деяние на престъплението, за което е предаден на
съд.
Предварителни бележки:
Производството пред СРС е образувано по
внесен от прокурор от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу К.Я.А.,
М.П.Т. и С.Т.А. за извършено от тях в съучастие, като извършители, престъпление
по чл.128, ал. 2, пр.7, алт.2 вр. с ал. 1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Въз
основа на този ОА, е образувано НОХД №4194/17г. по описа на СРС, НО, 21 състав.
С определение от 10. 10. 2017 г., СРС, НО, 21 състав, е одобрил споразумение по
реда на чл. 384 от НПК, с което подсъдимите К.Я.А. и М.П.Т. са се признали за
виновни в извършването на престъплението, предмет на повдигнатото спрямо всеки
от тях обвинение.
След одобряване на посоченото
споразумение, делото е разпределено за разглеждане на друг състав на СРС, пред
който е повдигнато обвинение срещу С.Т.А., ЕГН- **********, за това, че на 09.10.2015г.,
около 13:30 часа, в гр. София, в ж.к. „Младост 2“, пред бирария
„Макс”, в съучастие като съизвършител с К.Я.А. и М.П.Т., е причинил на Г.С.Н.тежка телесна повреда – нанесъл удари с
крака и ръце в областта на тялото и главата на Н., от които последният получил
коремна травма – разкъсване на слезката, развитие на травматичен кръвоизлив в
количество 1100 мл -1200 мл, реализиращо медикобиологичния признак загуба на слезка
–
престъпление по чл. 128,
ал. 2, пр. 7, алт. 2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК.
По това обвинение,
СРС, НО, 15 състав, с присъда от 26.06.2018г.,
постановена по НОХД №4194/2017г., е признал подсъдимия С.Т.А. за
невиновен по посоченото обвинение. Именно тази присъда, по протест на прокурор
при СРП, е предмет на проверка от настоящия въззивен състав.
Приетата от въззивния съд фактическа обстановка е следната:
Подсъдимият С.Т.А. е роден на ***г***,
българин е, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан е, с
ЕГН-**********,***.
На 09.10.2015г., около обяд, свидетелите
В.М., Р.А., М. Т., К. А., А. С., подсъдимият С.А. и други техни приятели се
връщали от рожден ден, който празнували в с.Говедарци. Тъй като пътували с
няколко коли, те се уговорили да се чакат пред магазин „Макс“, който се намирал
в гр.София, ж.к.“Младост 2“. В непосредствена близост до магазина се намирали
заведение - бирария, както и 128- мо училище. Когато пристигнали, около
13.30ч., подсъдимият С.А. получил обаждане от своята по-малка сестра – С.,
която била много разстроена, тъй като била притеснявана от непознат човек,
който обикалял около 128-мо училище. Подсъдимият, заедно със свидетелите М. Т.,
К. А. и А. С., се отправили към училището. В същото време там се намирал и
пострадалият Г.Н., който чакал свидетелката К.М., за да се разходят.
Пострадалият имал татуирани сълзи в края на очите си, поради което го наричали
и „Сълзата“. Подсъдимият и свидетелите М. Т., К. А. и А. С., виждайки пострадалия Н. пред училището, се насочили
към него. Когато Г.Н. забелязал, че групата момчета се отправя към него,
тръгнал в посока на намиращата се в близост бирария, където седнал на маса в заведението,
на която седели още двама-трима човека, непознати на пострадалия. Подсъдимият и
свидетелите М. Т., К. А. и А. С. последвали пострадалия до заведението, като
подсъдимият го попитал защо закача децата, хванал го за якето и го повалил на
земята, след което му нанесъл удар с крак в областта на тялото. Свидетелите М. Т.,
К. А. и А. С. също започнали да нанасят удари с ръце и крака по тялото и главата
на пострадалия, който се опитвал да се предпази, но не успявал. Когато свидетелката
К.М. излязла в задния двор на училището, видяла струпани много хора в района на
заведението, което представлявало бирария и се намирало в близост до магазин
„Макс“. Чували се викове „Ти ли си „Сълзата“? За какво имаш сълзи?“. Свидетелката
М. се приближила към събралото се множество и видяла пострадалия Н., който се
опитвал да се скрие под една от масите на заведението, а подсъдимият заедно със
свидетелите М. Т., К. А. и А. С. му
нанасяли удари с ръце и крака по цялото тяло и главата. Свидетелката М.
избягала, за да извика полиция.
По време на конфликта в бирарията били и
свидетелите Х.М. и И.И., които обаче не успели да видят добре и да разпознаят
лицата, които биели пострадалия, но свидетелката Х.М. чула един от участващите
в побоя, да казва: „Ти ще се занимаваш ли, ще преследваш ли сестра ми?“, като
така разбрала, че става въпрос за сестрата на някого.
Пострадалият Н. успял да избяга, а
подсъдимият заедно със свидетелите М. Т., К. А. и А. С. се върнали на мястото,
където стоели свидетелките В.М., Р.А. и С., сестра на подсъдимия А..
Подсъдимият и сестра му си тръгнали, а свидетелите Т., А. и С. останали още
известно време, като разговаряли помежду си и изглеждали ядосани. По-късно
свидетелят К. А., във връзка с инцидента, споделил пред свидетелката А., че
„спасявали малките момиченца от някой, който ги е тормозил“.
Когато свидетелката К.М. отново се
върнала на мястото на инцидента, придружена от полицейските служители, отзовали
се на подадения от нея сигнал, установила, че боят е приключил и участвалите в
него лица са се разотишли. Пострадалият Н. също го нямало. След като М. разказала
на полицаите какво се е случило, тя се прибрала в дома си, където дошъл и
пострадалият Г.Н.. Свидетелката М. му помогнала да изчисти кръвта от себе си. В
това време дошъл и техен общ познат, който взел Г.Н., за да го заведе до
болница. По пътя пострадалият припаднал, което наложило да извикат спешна помощ.
С линейка бил откаран в МБАЛ „Света Анна“ - София, където била извършена
операция по спешност, при която била отстранена слезката му.
В хода на разследването,
на 20.10.2015г., било извършено разпознаване на живи лица, за което ПСД бил
съставен съответния протокол за разпознаване на лица и предмети. Сред
представените за разпознаване четири лица, пострадалият Г.Н. с категоричност
разпознал подсъдимия С. А., като лицето, което първо скочило да го бие и със
сигурност го изритало.
На 17.12.2015г., било
извършено още едно разпознаване на живи лица, за което също бил съставен
протокол за разпознаване на лица и предмети. За разпознаване били представени
четири лица, сред които свидетелката К.М. с категоричност разпознала подсъдимия
С.А., като лицето, което е налагало пострадалия по лицето.
От заключението на изготвената на
досъдебното производство СМЕ, приета по реда на чл.282, ал.1 и ал.2 НПК, се
установява, че при възникналия инцидент на 09.10.2015г., на пострадалия Г.Н. са
причинени следните увреждания - контузия на главата: оток и охлузване в тилната
област на главата, травма на таза и десния долен крайник: охлузване на таза в
дясно, охлузване на дясното коляно, които са му причинили болка и страдание.
Посочените травматични увреждания, съгласно заключението, са резултат от
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива,
като травмата в тилната област на главата би могла да се получи при нанасяне на
удар с предмет тип „метална палка“, а мекотъканните увреждания по таза и на
коляното в дясно, са резултат от действието на неравна контактуваща повърхност,
като отговарят да са получени при падане на пострадалия на терена. Причинена му
е коремна травма, изразяваща се в разкъсване на слезката, развитие на
травматичен кръвоизлив в количество 1100 - 1200 мл. Според заключението, разкъсването
на слезката с масивен кръвоизлив в коремната кухина, е резултат от силен
директен удар с твърд тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност, като
добре отговаря да е получено при нанасяне на удар или наслагващи се удари с
крак – ритник/ритници. Това нараняване, съгласно заключението, му е причинило
загуба на слезка, като при неоказване на своевременна високоспециализирана
хирургична помощ смъртта на пострадалия е била неизбежна.
От експертното заключение на КСППЕ,
изготвена в досъдебната фаза на процеса и приета от първия съд в съответствие с
разпоредбата на чл.282, ал.1 и ал.2 НПК, се установява, че на свидетелката К.М.
е поставена диагноза хиперкинетично разстройство на поведението, което разстройство
не представлява психиатрична патология в тесния смисъл на термина /психоза/ и
не нарушава качествено способностите й за възприемане и възпроизвеждане, поради
което тя може да участва като свидетел във всички фази на наказателното
производство.
По
доказателствата:
Посочената фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Г.Н. /частично/ и тези, прочетени и приобщени по реда на чл.281,
ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, В.М. /частично/ и тези, дадени в хода на ДП,
приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, Ю.П., Р.А.
/частично/ и дадените в хода на досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, З.Г., Н.М., Х.М., И.И., М. Т.
/частично/, К. А. /частично/, А. С. /частично/, К.М. /частично/, прочетените по
реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК, както и тези, депозирани в хода на
въззивното съдебно следствие, писмените доказателствени средства - протоколи за
разпознаване на лица и предмети /л. 75 - 87 от ДП/, справка за съдимост, заключения
на СМЕ /л. 92 - 96 от ДП/, КСППЕ /л. 100 - 105 от ДП/, заключение на
допуснатата и приета в хода на въззивното съдебно следствие СМЕ, както и
останалите писмени документи, приложени по делото.
Спорният момент по делото е участието на
подсъдимия С.А. в инкриминираното деяние. В доказателствената съвкупност са
налице противоречия в показанията на голяма част от свидетелите, дадени пред
разследващия орган и депозираните от тях в хода на първоинстанционното съдебно
следствие досежно участието на подсъдимия А. в побоя, нанесен над пострадалия Г.Н.
на 09.10.2015г. Такива противоречия се констатират в показанията на свидетелите
Г.Н. – пострадал от деянието, В.М., Р.А. и К.М.. Посочените свидетели в хода на
досъдебното производство, последователно и безпротиворечиво сочат, че
подсъдимият А. е взел участие в побоя, нанесен над пострадалия Н. на процесната
дата. Пред съда обаче, описват местоположението на подсъдимия във време на боя
по различен начин, като отричат подсъдимият да е участвал. Включително и
пострадалият Н., пред съдебния състав отрича подсъдимият да е бил сред лицата,
нанесли му удари с крака и ръце по главата и тялото, въпреки че в извършеното с
негово участие, на 20.10.2015г. разпознаване, е посочил именно подсъдимия А. като
лицето, което първо е скочило да го бие и го е изритало.
От
показанията на свидетеля Н., дадени в хода на съдебното следствие пред районния
съд, се установява причината, поради която му е нанесен побой през 2015г.,
установява се мястото на деянието, както и поведението на пострадалия след
побоя и състоянието му в резултат от нанесените му удари. В разпита си пред
съда този свидетел не назовава броя на лицата, участвали в побоя, не посочва с
какво са му нанесени ударите, не сочи никакви физически белези на извършителите,
отрича подсъдимият А. да е бил сред нанеслите му удари лица. В отлика от
изнесеното пред съдебния състав, в показанията си от досъдебното производство, свидетелят
Н. дава описание на част от участващите в побоя на инкриминираната дата, като
сочи и приблизителния брой на участниците. Тези противоречия и пропуски в
показанията на свидетеля са били констатирани от съдебния състав, разгледал
делото в първата инстанция, което е наложило показанията му от 10.10.2015г.
/л.57-58 от ДП/, от 20.10.2015г. /л.68 от ДП и от 21.10.2015г. /л.69 от ДП/, да
бъдат прочетени и приобщени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, тъй
като подсъдимият и защитникът му не са изразили съгласие за прочитането им. От
показанията на свидетеля Г.Н., дадени в хода на досъдебното производство, се
установяват датата и времето на деянието, установява се броя на лицата,
участвали в процесното деяние, установяват се физическите белези на дееца,
който пръв му е нанесъл удар и го е повалил на земята, установява се, че са му
нанасяни удари с ръце и крака по тялото, както и че му е нанесен удар с метална
палка по тила. Свидетелят подробно описва обстановката на мястото на деянието,
като добросъвестно и последователно излага събитията преди, по време и след
инцидента. И в трите разпита, проведени в досъдебното производство,
пострадалият е категоричен, че може да разпознае момчето, което първо му е
нанесло удар и го е свалило на земята, като сочи и физическите белези на това
лице. Описва го, като по-нисък от себе си, около 165 см., с набито телосложение
и сини очи. Именно по тези белези го е разпознал в извършеното на 20.10.2015г.
разпознаване, за което е съставен съответния протокол. Аналогично на преценката
на първостепенния съд за извършеното с участието на Г.Н. разпознаване, в което
същият с категоричност е посочил подсъдимия А., като момчето, което първо му е
нанесло удар и го е изритало, въззивният съд кредитира с пълно доверие протокола за
разпознаване на лица и предмети, посредством който безспорно се установява
участието на подсъдимия А. в процесното деяние. Въззивният съдебен състав
изцяло се солидаризира с отразеното в мотивите на районната инстанция, че не се
установява от доказателствата по делото, непосредствено преди разпознаването
пострадалият да е имал възможност да види подсъдимия А.. От показанията на
свидетелите З.Г. и Н.М., които са били поемни лица при извършеното действие, се
установява, че пострадалият Н. не е имал възможност да види лицата, които ще
разпознава преди извършването на разпознаването, тъй като се е намирал в друга
стая и е бил въвеждан, след като разпознаваните лица са били подредени и са
били избрали номерата си. Както от показанията на свидетеля Г., така и от
приложения по делото фотоалбум от извършеното разпознаване, се установява, че
разпознаваните лица са били сходни по външност. Разпознаването е извършено в
присъствие на поемни лица, протоколът е подписан от всички присъствали лица.
Непосредствено преди разпознаването е проведен разпит на разпознаващия, в който
същият е посочил по какви белези би могъл да разпознае дееца. Съдът прие за
необосновани възраженията на адв. П., отразени в протокола за разпознаване.
Нейните твърдения се опровергават от заявеното от поемните лица при разпита им
в качеството на свидетели. И двамата свидетели – Г. и М. са категорични, че
разпознаващият не е имал възможност да осъществи контакт с никой от представените
за разпознаване лица, тъй като е бил воден в стаята за разпознаване, след като
лицата са били наредени в друго помещение. Освен това Г.Н. е бил доведен от
други полицейски служители, които не са взели участие при избора на номерата и
подредбата на лицата, представени за разпознаване, поради което не е имало
възможност да му бъде посочен номера на лицето, което следва да разпознае. Всичко
това сочи, че разпознаването е извършено при стриктно спазване на процесуалните
правила, протокола за това ПСД е съставен в съответствие със законовите
изисквания, което води на извод, че протоколът за разпознаване е годно
доказателствено средство и въззивният съд не намери причина да не го цени с
пълно доверие. В подкрепа на този извод на съдебния състав е необходимо да се
допълни, че нормата на чл. 172, ал. 3 от НПК, предвижда възможност, но не и
задължение на органа, извършващ разследването, да вземе мерки, така че
разпознаващият и разпознаваният да не се срещнат непосредствено, каквито между
впрочем са били взети в конкретния случай. От извършеното разпознаване по
неоспорим начин се установява, че именно подсъдимият С.А. е един от участниците
в нанесения над пострадалия побой, довел до разкъсване на слезката на Н., респ.
до загубата й. Въззивният съд не прие за достоверни твърденията на пострадалия,
изложени в хода на съдебното следствие пред първия съд, че подсъдимият А. не е
бил сред участващите в побоя, както и че същият му бил предварително показан на
черно-бяла снимка от полицейски служител, непосредствено преди да се извърши
разпознаването. Тези твърдения на пострадалия се опровергават от останалия,
кредитиран с доверие от въззивния съд доказателствен материал, не кореспондират
с фактическата обстановка, установена по делото въз основа на доказателствата и
са в противоречие със заявеното от свидетеля Н. в хода на досъдебното
производство досежно участието на подсъдимия в инкриминираното деяние.
Единственото обяснение за фрапиращите противоречия между показанията на
пострадалия в двете фази на производството, е страхът, който Н. очевидно
продължава да изпитва от извършителите на деянието. В тази насока са и
показанията на свидетеля М., ценени от съда с пълно доверие, който заявява пред
първия съдебен състав, че при проведеното разпознаване, Н. е бил много уплашен
и дори се криел зад стъклото, мислейки че лицата, представени за разпознаване
могат да го видят. Свидетелят М. заявява: „Той беше много уплашен от лицата,
които трябва да разпознава“. Твърденията на пострадалия Г.Н., че преди
разпознаването му е била показана снимка на подсъдимия, като така е бил насочен
кого трябва да разпознае, се опровергават и от първоначалните му показания,
дадени пред разследващ орган още на 10.10.2015г., само ден след деянието,
изписани с ръкописен текст, отразени в протокол за разпит на свидетел на
л.57-58 от ДП. Още в този първоначален разпит, свидетелят Н. сочи физическите
белези на момчето, което първо го е нападнало и твърди, че е бил най-нисък от
всички, със сини очи. Изявленията на Н., че подсъдимият А. не е участвал в
побоя се оборват и от показанията на свидетелката Х.М., събрани в хода на съдебното следствие,
проведено от районния съд, която добросъвестно посочва, че не може да разпознае
участващите в боя лица, които викали и започнали да обръщат масите, но някой от
биещите казал: „Ти ще се занимаваш ли, ще преследваш ли сестра ми“, като така
свидетелката разбрала, че става въпрос за сестрата на някого. Дочутата от свидетелката
М. реплика напълно съответства на последователно поддържаното в досъдебното
производство и пред районния съд, от свидетелките В.М. и Р.А., че повод за побоя било
обаждане от сестрата на подсъдимия С.А. – С., която била разстроена, защото
непознат мъж стоял пред училището и ги закачал. Въззивният състав кредитира с
доверие показанията на свидетелките М. и А. в посочената част, тъй като
показанията им в тези си части са последователни и безпротиворечиви, подкрепят
се и от чутата по време на побоя реплика от свидетелката Х.М..
Необосновано първостепенният съд е ценил
с доверие показанията на свидетелката В.М., дадени пред съда, в частта, в която
сочи, че подсъдимият С.А., след като отишъл със свидетелите М. Т., К. А. и А. С.
към училището, се е върнал заедно със сестра си и във време на побоя е стоял
при свидетелките М. и А., успокоявайки сестра си. За да направи тази преценка
за доказателствената стойност на показанията на М. пред съда, районният състав
е съпоставил нейните показания единствено с показанията на свидетелите Т., А. и
С., без да подложи на преценка и обсъждане отношенията между посочените
свидетели, без да съпостави показанията им с останалите гласни доказателствени
средства, без да вземе предвид предходното процесуално качество на свидетелите Т.
и А., и без да съобрази как е бил проведен разпита на свидетелката М. в
досъдебната фаза на процеса, която към онзи момент е била непълнолетна. За да
направи преценка за достоверността на изложеното от М. пред съда, в посочената
по-горе част, въззивният състав, на първо място съобрази приятелските отношения
между тази свидетелка, подсъдимия и свидетелите М. Т., К. А., и А. С.. Всички
те към момента на деянието са били в една компания и към момента на разпита им
пред съда поддържат приятелски отношения помежду си, а и живеят в един квартал,
поради което обяснимо с посочените обстоятелства, установени по делото, в хода
на съдебното следствие, всички те дават показания, насочени към оневиняване на подсъдимия
А.. Въззивният съд взе предвид, че свидетелите Т. и А. също са били предадени
на съд по обвинение за участие в инкриминираното деяние заедно с подсъдимия А.,
за което вече са осъдени, въз основа на одобрени от съда споразумения. Прави
впечатление още, че показанията на свидетелите Т., А. и С., депозирани пред
съда, са изключително оскъдни по отношение на деянието, причините, поради които
се е стигнало до побоя, личното им участие в процесното деяние и в какви
действия се е изразило то, въпреки че наказателното производство по отношение
на Т. и А. е приключило с влязъл в сила акт. Показанията на тези свидетели са
насочени единствено към установяване местоположението на подсъдимия А., за когото
сочат, че е бил на известно разстояние от побоя, респ. целят да установят, че С.А.
не е причастен към вмененото му деяние. При наличието на тези данни по делото,
за установяване достоверността на показанията на свидетелите, е безусловно
необходимо съпоставянето им не само и единствено с показанията на свидетели,
които са имали друго процесуално качество в същото наказателно производство, но
и съпоставянето им с всички останали доказателства и доказателствени средства,
което не е сторено от първостепенния съд. По отношение местоположението на
подсъдимия А. във време на побоя, въззивният състав даде вяра на показанията на
свидетелката В.М., депозирани пред разследващия орган. За да достигне до такава
преценка за достоверност, този съдебен състав взе предвид, че свидетелката М. е
разпитана в досъдебното производство във времеви период, по-близък до датата на
деянието /само 14 дни след инцидента/, съответно спомените й за местонахождението
на лицата са били по-ясни. Макар и М. към онзи момент да е била непълнолетна,
разпита е проведен в присъствието на родител /баща й/, което сочи, че са
спазени изискванията на закона за разпит на непълнолетен свидетел, а
присъствието на родителя на свидетелката е допълнителна гаранция, че в
протокола за разпит са отразени действителните изявления на свидетелката.
Присъствието на бащата на М. при разпита е посочено в протокола, който съдържа и
негов подпис. В този смисъл, според въззивния съд, липсват основания да се
приеме, че това ПСД, с участието на свидетелката М. е било по някакъв начин
опорочено, съответно не са налице данни, които да будят съмнение в
достоверността на отразеното в протокола за разпит на свидетел. Още една
причина да бъдат ценени с доверие показанията на свидетелката М. от досъдебното
производство в посочената част, е че именно те са съответни на заявеното от
свидетелката М. пред съда досежно дочутата от нея реплика, изречена от някой от
биещите се, от която е разбрала, че става въпрос за сестрата на някой от участващите
в боя. Посоченото от М. пред разследващия орган е съответно и на заявеното от
свидетелката Р.А. в досъдебното производство, че подсъдимият С.А. заедно със
свидетелите Т., А. и С. се е отправил към непознатия мъж, а след като побоя е
приключил, се е върнал заедно с посочените свидетели.
По аналогичен начин, свидетелката Р.А.
изнася твърдения пред съдебния състав, разгледал делото в първата инстанция, че
по време на побоя, подсъдимият С.А. е бил заедно със свидетелките М. и А. на
известно разстояние от мястото на инцидента. В обратен смисъл са показанията на
свидетелката А., дадени в досъдебното производство. Пред разследващия орган
същата е заявила, че макар и обърната с гръб към биещите се, чувала как
подсъдимият А. крещи по непознатия мъж: „Какво искаш ти от нея“, като след
известно време видяла мъжа да бяга, след
което при тях дошли четиримата – подсъдимият С.А. и свидетелите М. Т., К. А., и
А. С.. Изложените по-горе съображения, поради които въззивният състав даде вяра
на показанията на свидетелката В.М., депозирани пред органа на досъдебното
производство, в частта относно местоположението на подсъдимия във време на
процесното деяние, са същите, поради които с доверие бяха кредитирани
показанията на свидетелката Р.А. от ДП, в частта, в която сочи къде е бил
подсъдимият А. по време на побоя и с кои лица се е върнал при свидетелките М. и
А.. По тази причина е ненужно да бъдат преповтаряни. Необходимо е обаче изрично да се посочи, че именно показанията
от досъдебната фаза на свидетелката А., са еднопосочни с изложеното от
свидетелката Х.М., че е чула някой от участващите в боя да крещи: „Ти ще се занимаваш ли, ще преследваш ли сестра
ми“. Р.А. в показанията си от ДП посочва, че е чула подобна реплика, изречена
именно от подсъдимия и то по време на боя - „Какво искаш ти от нея“. В допълнение
е необходимо да се каже, че изнесеното от свидетелките М. и А. пред съда, освен
че противоречи на останалия събран по делото доказателствен материал, изхождащ
от незаинтересовани от изхода на делото лица, противоречи както на здравата,
така и на житейската логика. Житейски нелогично звучи, че точно лицето, чиято
сестра е била потърпевша, в някакъв смисъл, от поведението на пострадалия, не е
участвало в побоя, тъй като именно полученото от неговата сестра обаждане е
провокирало агресивното поведение на участващите в боя. Някак си
неправдоподобни са от житейска гледна точка, изложените от свидетелките М. и А.
твърдения пред съда, че подсъдимият А. стоял при сестра си и е останал безучастен
към случващото се с „натрапника“, провокирал страх и безпокойство у сестричката
му. Разбира се, този състав е напълно наясно, че оценката на формираната
доказателствена съвкупност не може да се базира единствено на житейска или
формална логика и една такава преценка на доказателствата противоречи на
принципите, предвидени в наказателния
процес, за оценка и анализ на доказателствата. Доколкото обаче показанията на
тези свидетелки, изнесени пред съда, противоречат на показанията на свидетел,
който няма отношения с нито една от страните по делото, същевременно дадените
от тях показания в досъдебното производство са по-близки по време до
инкриминираното деяние, съответни са на показанията на свидетелката М., която е
без отношения и познанство със страните по делото, съответстват и на
показанията на пострадалия от ДП, а също и на показанията на свидетелката М.,
въззивният съд намери, че следва да цени като правдиви именно изложеното от
двете свидетелки пред разследващия орган, в обсъдените части.
Участието на подсъдимия С.А. в
инкриминираното деяние, се установява и от показанията на свидетелката К.М.. Свидетелката
М. също е участвала в разпознаване, извършено в досъдебната фаза, при което с
категоричност е посочила подсъдимия А., като момчето, което е налагало пострадалия по лицето.
Разпознаването е извършено с участието на поемни лица, присъствала е и майката
на свидетелката К.М., която към онзи момент е била малолетна, присъствал е и адвокат,
упълномощен от подсъдимия за участие в това следствено действие. Протоколът от
това ПСД е подписан от всички присъстващи лица, включително и от адвоката на
подсъдимия, без възражения, посочени са белезите, по които свидетелката е
разпознала подсъдимия А.. Непосредствено преди разпознаването е проведен разпит
на свидетелката /л.73-74 от ДП/, в който също е посочила белезите, по които би
могла да разпознае лицето. Според въззивния съд, с оглед обсъденото, разпознаването
с участието на свидетелката М. е извършено при стриктно спазване на
процесуалните правила, протокола за това ПСД е съставен в съответствие със
законовите изисквания, което води на извод, че същият е годно доказателствено
средство и въззивният съдебен състав не намери основания да не го цени с пълно
доверие.
Не на последно място, във връзка с
преценката на разпознаванията, извършени с участието на свидетелката М. и на
пострадалия, е необходимо да се отбележи, че както тя, така и пострадалият Н.,
при разпитите им в хода на досъдебното производство, описват подсъдимия А. по
сходен начин, сочейки сходни физически белези, след което при проведените
разпознавания с тяхно участие, разпознават едно и също лице именно по
посочените от тях физически особености. Поради това, за въззивния съд не остана
съмнение, че подсъдимият е взел участие в инкриминираното деяние, както и че
двамата свидетели дават описание на едно и също лице, което впоследствие
разпознават.
В хода на проведеното въззивно съдебно
следствие бе допуснат допълнителен разпит на свидетелката К.М.. В разпита си
пред въззивния съд свидетелката добросъвестно заяви, че е участвала в
разпознавания в досъдебното производство, като описа, че е била разположена зад
стъкло и е трябвало да посочи кой помни, като са й били представени няколко
лица. Спомни си, че е посочила едно високо момче и подсъдимия А.. За подсъдимия
заяви, че го е разпознала по височината – около 160 см. висок, по косата, като
уточни, че тогава е бил с по-дълга коса и по физиономията. За облеклото му
посочи, че бил с анцуг и тениска. Изложи твърдения, че подсъдимият само веднъж
е ударил с крак пострадалия. Въззивният съд констатира наличието на
противоречия между изложеното от свидетелката пред съда и депозираните от нея
показания пред разследващ орган, както и липсата на спомен за някои
обстоятелства, което наложи показанията й от ДП / на л.50 и на л.73-74 от ДП/
да бъдат прочетени в цялост. Доколкото подсъдимият и защитникът му не изразиха
съгласие за извършване на това ПСД, същите бяха прочетени и приобщени по реда
на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК. След прочитането им, свидетелката М. с
категоричност потвърди, че това са нейни показания, обективирани в посочените
протоколи за разпит на свидетел. Същата бе категорична, че всичко прочетено е
казано от нея, като поясни, че със заявеното пред съда относно облеклото на
подсъдимия е сгрешила, тъй като вече няма ясен спомен. На въпрос на защитата на
подсъдимия, посочи, че подсъдимият е бил момчето с късите гащи, най-ниският от
участващите в боя, като е биел пострадалия с ръце, имало е и ритник и юмруци,
но тъй като всичко се е случило много бързо, не е успяла да види къде точно
подсъдимият удря пострадалия Н..
Първостепенният съд не е ценил като
достоверно, заявеното от свидетелката М. в хода на проведеното от него съдебното
следствие, че подсъдимият А. е ударил пострадалия само веднъж, тъй като това
противоречало на показанията на свидетелите Т., С. и А.. Въпреки наличните
противоречия в изнесеното от свидетелката пред съда и казаното от нея в ДП,
първият съд не е констатирал и не е отстранил тези противоречия чрез прочитане
на показанията й, дадени пред разследващ орган. Районният състав при преценка
показанията на тази свидетелка, е игнорирал чистосърдечното й изявление пред
съда, че преди заседанието подсъдимият А. отишъл при нея и й казал, че по време
на боя е стоял отстрани, което впоследствие свидетелката интерпретира пред съда
като свои спомени. Въпреки това свидетелката М. посочва, че е видяла подсъдимия
веднъж да удря Г.Н.. Въззивният състав в отлика с преценката, направена от
районния съд досежно заявеното от свидетелката М., счете, че следва да цени с
доверие в цялост показанията на К.М., дадени пред органа на досъдебното
производство, както и тези, изложени в хода на въззивното съдебно следствие, в
частта, в която сочи, че е възприела подсъдимият да нанася удари с крака и ръце
по тялото на пострадалия, както и в частта, в която сочи, че подсъдимият А. е
бил облечен с къси гащи, което й е позволило да възприеме наличието на
едноцветна татуировка върху десния прасец на подсъдимия. Този състав прие за
истинни показанията на М., дадени в хода на въззивното следствие и в частта, в
която свидетелката отново даде описание на физическите белези на подсъдимия, по
които го е разпознала, а също и в онази част, в която описа кака е било
извършено разпознаването с нейно участие. В посочените части показанията на М.
са съответни на заявеното от нея в досъдебното производство, еднопосочни са с
показанията на пострадалия, депозирани пред разследващ орган, кореспондират със
заявеното от свидетелките М. и А. в досъдебната фаза на процеса относно
местоположението на подсъдимия по време на побоя. Кредитираните с доверие от
въззивния съд показания на К.М. се подкрепят и от протоколите за извършените
действия по разследване /протоколи за разпознаване/ и ги допълват,
кореспондират и с установената фактическа обстановка посредством останалите
събрани доказателства по делото. Не остана извън вниманието на въззивния съд
обстоятелството, че въпреки изминалото време, въпреки разговора проведен с
подсъдимия А. преди съдебното заседание пред районната инстанция,
последователни са твърденията на свидетелката М., изложени пред първия,
въззивния съд и пред разследващия орган, че е възприела подсъдимия да нанася
удар на пострадалия. Това води на извод, че въпреки опитите от страна на
подсъдимото лице да създаде нови спомени у свидетелката досежно участието си в
инкриминираното деяние, тя неизменно заявява, лично да е видяла подсъдимия да
нанася удар/удари на пострадалия, което сочи, че изложеното от нея пред всеки
един от органите, провеждали разпит е истинно и правдиво. В подкрепа изводите
на въззивния съд в обсъжданата насока е и заключението на КСППЕ, посредством
което се установява, че въпреки наличието на хиперкинетично разстройство на поведението у
тази свидетелка, същото не се отразява и не нарушава способностите й за
възприемане и за възпроизвеждане на факти от обективната действителност.
Тук е мястото да бъде обсъдена СМЕ,
изготвена в хода на въззивното съдебно следствие. Задача на посочената
експертиза бе да установи има ли видими белези от наранявания и татуировки по
тялото на подсъдимия, в случай, че има такива да се посочи в кои части на
тялото се намират, както и да бъде изготвен фотоалбум, онагледяващ евентуалното
наличие на белези и татуировки, съответно да се посочи дали има данни за
заличаване на стари татуировки, и ако има такива да се посочи в кои части на
тялото на подсъдимия са установени. След прочитане на заключението на вещото
лице, изготвило обсъжданата експертиза и след разпита му в съдебно заседание,
се установи, че при подсъдимия са налице татуировки по двата крака, които са
разположени по целите му крака, както по предната, така и по задната част на
краката, като татуировките са цветни. В проведения разпит на експерта, същият
заяви, че от медицинска гледна точка не може да бъде установена давност на
констатираните татуси, тъй като се касае до вкарване на боя в кожата
посредством игла, което нарушение на целостта на кожата отзвучава в порядъка на
10-12 дни. Въпреки, че посоченото заключение не подкрепи напълно заявеното от
свидетелката М. на досъдебното производство, че момчето, което е било обуто с
къси гащи е имало едноцветна татуировка на десния прасец, въззивният съд
намери, че това заключение не оборва наличните по делото доказателства, сочещи
на участието на подсъдимия А. в процесното деяние. Съображенията на състава за
това са следните: На първо място, определението на съда за допускане и
назначаване на обсъжданата експертиза, бе обявено в открито съдебно заседание в
присъствие на подсъдимия А. на 21.09.2018г., а прегледа е извършен от вещото
лице на 22.11.2018г. В този смисъл, подсъдимият е имал достатъчно време да
добави още татуировки по краката си, така че установеното при прегледа му да не
съответства на описанието, дадено от свидетелката М., както е изминало и
достатъчно време до прегледа, извършен от вещото лице, така че да се възстанови
евентуалното нарушаване целостта на кожата. На следващо място, съдът взе
предвид, че по време на побоя свидетелката М. не е наблюдавала в спокойно
състояние участниците, тъй като пострадал от действията им е бил неин приятел,
което би могло да повлияе на възприятията й относно наличието на особени
белези, в какво се изразяват и тяхното местоположение. За възприятията й
значение има и факта, че участниците в побоя не са стояли в статично положение,
движели са се, при това доста динамично. Не на последно място, с оглед
наличието на достатъчно други преки и косвени доказателства, сочещи участието
на подсъдимия А. в инкриминираното деяние, според въззивния състав, установеното
посредством коментираното експертно заключение, не опровергава последователно
твърдяното от свидетелката К.М., нанасяне на удари с ръце и крак от подсъдимия С.А.
върху пострадалия.
Заключението на СМЕ, допуснато и прието
в хода на въззивното следствие, съдът кредитира с доверие, доколкото е
изготвено от компетентно вещо лице, отговорено е на поставената задача,
отговорите са съобразени с научните възможности и същото е относимо към
предмета на доказване, макар и съдът да не го постави в основата на изводите си
по фактите по изложените по-горе съображения.
Въззивният съдебен състав, както и
първият съд, кредитира като правдиви в цялост показанията на свидетеля И.И.,
събрани от районния съд. От показанията на този свидетел се установява броя на
участниците в побоя, мястото на деянието и личността на пострадалия. Свидетелят
Илиев не дава сведения, посредством които може да бъде установена самоличността
на дейците, като причината за това е, че той се е появил в края на побоя и след
като е излязъл пред заведението, и се е развикал, всички участници са се
разбягали, включително и пострадалото лице. Съдът се довери на показанията на
свидетеля Илиев, тъй като сведенията, които той изнася пред съда за възприетите
от него факти, съответстват на посоченото от останалите свидетели-очевидци
досежно същите обстоятелства /Х.М., К.М. и Г.Н./.
Не се установяват обстоятелства, които
да са от съществено значение за предмета на доказване по делото от показанията
на свидетеля Ю.П.. Същият е директор на 128-мо училище, но не е свидетел на
инцидента. Посредством показанията му по косвен начин се установява, че такъв
инцидент е имало, както и че причината да се стигне до този резултат са
действията на пострадалия, който 2-3 дни преди инцидента се е навъртал в района
на училището. Тези твърдения на свидетеля Плачков се подкрепят от заявеното от
свидетеля Илиев, поради което съдът ги прие за правдиви и ги цени с доверие в
цялост.
Въззивният състав кредитира с доверие
показанията на свидетелите М. Т., К. А. и А. С., в частите, в които сочат, че
на инкриминираната по делото дата е имало побой пред бирарията, находяща се до
магазин „Макс“ в ж.к. „Младост 2“ и че те са взели участие в побоя. В тези
части показанията им са съответни на останалите гласни доказателствени
средства. Този състав не даде вяра на заявеното от посочените свидетели, че
подсъдимият С.А. не е взел участие в побоя. Тези твърдения на свидетелите се
оборват от показанията на свидетелите В.М., Р.А. и Г.Н., дадени в хода на
досъдебното производство, както и от заявеното от свидетелката К.М. пред първия
и въззивния съд, както и от показанията й, депозирани пред разследващ орган. За
да направи такава преценка относно достоверността на показанията на свидетелите
Т., А. и С., въззивният съд взе предвид наличните между тях и подсъдимия А.
отношения, факта, че свидетелите Т. и А. са имали друго процесуално качество в
същото наказателно производство, както и обстоятелството, че показанията им в
частта, неприета с доверие от съда, са изолирани от останалия доказателствен
материал, включващ освен свидетелските показания, коментирани по-горе, така и
писмените доказателства и доказателствени средства. Твърденията на тези
свидетели, че подсъдимият С.А. не е взел участие в побоя се опровергават от
протоколите за разпознаване на лица и предмети, ценени с пълно доверие от съда,
доколкото са изготвени по предвидения в закона ред, съдържат изискуемите
съгласно процесуалния закон реквизити и сочат на извършени в съответствие с
НПК, процесуално-следствени действия. По изложените съображения този състав не
постави показанията на посочените свидетели в основата на приетата фактическа
обстановка.
От заключението на изготвената на
досъдебното производство СМЕ, се установяват причинените на пострадалия
травматични увреждания и техните медико-биологични признаци. Посредством това
заключение се установява, че при възникналия инцидент на 09.10.2015г., на
пострадалия Г.Н. са причинени следните увреждания - контузия на главата: оток и
охлузване в тилната област на главата, травма на таза и десния долен крайник:
охлузване на таза в дясно, охлузване на дясното коляно, които са му причинили
болка и страдание. Посочените травматични увреждания, съгласно заключението, са
резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или
върху такива, като травмата в тилната област на главата би могла да се получи
при нанасяне на удар с предмет тип „метална палка“, а мекотъканните увреждания
по таза и на коляното в дясно, са резултат от действието на неравна
контактуваща повърхност, като отговарят да са получени при падане на
пострадалия на терена. Причинена му е коремна травма, изразяваща се в
разкъсване на слезката, развитие на травматичен кръвоизлив в количество 1100 -
1200 мл. Според заключението, разкъсването на слезката с масивен кръвоизлив в
коремната кухина, е резултат от силен директен удар с твърд тъп предмет с
ограничена контактуваща повърхност, като добре отговаря да е получено при
нанасяне на удар или наслагващи се удари с крак – ритник/ритници. Това
нараняване, съгласно заключението, му е причинило загуба на слезка, като при
неоказване на своевременна високоспециализирана хирургична помощ смъртта на
пострадалия е била неизбежна. Установеното с посоченото експертно заключение
изцяло подкрепя показанията на свидетелите Г.Н., дадени пред разследващия орган
и в хода на първоинстанционното съдебно следствие, както и тези, депозирани от К.М.
и Х.М., както и на описания от свидетелите механизъм на нанасяне на ударите в
тялото на пострадалия.
Въззивният състав се довери на заключението
на СМЕ, тъй като е изготвено от експерт, притежаващ необходимите знания и
компетентност и е даден е обстоен отговор на поставените задачи въз основа на
притежаваните от вещото лице научни знания, а и заключението е съответно на
останалия доказателствен материал, ценен с доверие от съда.
Този съдебен състав прие с доверие и
заключението на КСППЕ, касаеща психичните особености на свидетелката К.М..
Заключението по тази експертиза също е изготвено от компетентни вещи лица,
които използвайки научен подход, са отговорили в пълнота на поставените пред
експертизата въпроси, поради което въззивният съд се позова при изграждане на
изводите си и на това заключение.
С доверие съдът прецени и писмените
доказателства по делото /медицински документи и справка за съдимост на
подсъдимия А./, тъй като са съответни на другите доказателства по делото.
От медицинската документация по делото
се установяват причинените на пострадалия наранявания, проведеното му лечение и
извършените хирургически интервенции.
От свидетелството за съдимост се
установява, че подсъдимият А. е осъждан, както и че настоящето деяние е
извършено в изпитателния срок на предходното му осъждане.
От
правна страна:
При така
изложената фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият С.Т.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.128, ал.2,
пр.7, алт.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК чл.198,
ал.1 от НК.
За това
престъпление е имало съответно обвинение пред първата инстанция, което е било
поддържано в съдебното заседание на районния съд по време на съдебните прения
по делото и за него има съответен протест по смисъла на чл.336, ал.2 вр. ал.1,
т.2 от НПК. Поради посочените обстоятелства, на основание чл.334, т.2 от НПК,
присъдата на първата инстанция следва да се отмени и да се осъди подсъдимият С.А.
за нанесена в съучастие със свидетелите К. А. и М. Т., като извършители, тежка телесна
повреда с пострадал Г.Н..
Въззивният съд намери, че от
доказателствата по делото, се доказва с необходимата категоричност и
безспорност, че на 09.10.2015г., около 13:30 часа, в гр. София, в
ж. к. „Младост 2“, пред бирария „Макс”, подсъдимият С.Т.А. в съучастие като
съизвършител с К.Я.А. и М.П.Т., е причинил на Г.С.Н.тежка телесна повреда – нанесъл
удари с крака и ръце в областта на тялото и главата на Н., от които последният
получил коремна травма - разкъсване на слезката, развитие на травматичен
кръвоизлив в количество 1100 мл. -1200 мл., реализиращо медикобиологичния
признак загуба на слезка, представляващо тежка телесна повреда по смисъла на
чл. 128, ал 2, пр.7, алт.2 във вр. с ал.1 от НК.
Налице е изискуемата причинно-следствена
връзка между нанесените от подсъдимия С.А. и свидетелите К. А. и М. Т. удари по тялото и главата на
пострадалия Г.Н. и констатираното увреждане – пострадалият е бил отведен в МБАЛ
„Света Анна“ - София, където било констатирано разкъсване на слезката, била
извършена операция по спешност, при която била отстранена слезката му. Видно от
СМЕ, при възникналия инцидент на 09.10.2015г., на пострадалия Г.Н. са причинени
следните увреждания - контузия на главата: оток и охлузване в тилната област на
главата, травма на таза и десния долен крайник: охлузване на таза в дясно,
охлузване на дясното коляно, които са му причинили болка и страдание.
Посочените травматични увреждания, съгласно заключението, са резултат от
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива,
като травмата в тилната област на главата би могла да се получи при нанасяне на
удар с предмет тип „метална палка“, а мекотъканните увреждания по таза и на
коляното в дясно, са резултат от действието на неравна контактуваща повърхност,
като отговарят да са получени при падане на пострадалия на терена. Причинена му
е коремна травма, изразяваща се в разкъсване на слезката, развитие на
травматичен кръвоизлив в количество 1100 - 1200 мл. Според заключението, разкъсването
на слезката с масивен кръвоизлив в коремната кухина, е резултат от силен
директен удар с твърд тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност, като
добре отговаря да е получено при нанасяне на удар или наслагващи се удари с
крак – ритник/ритници. Това нараняване, съгласно заключението, му е причинило
загуба на слезка, поради което съдът прие, че причиненото увреждане следва да
се квалифицира именно като средна телесна повреда.
По изложени по-горе мотиви, въззивният съд
с категоричност прие, че от доказателствата по делото, по изискуемия от закона
безспорен начин, се установява, че подсъдимият А. е взел участие при нанасянето
на удари в главата и тялото на пострадалия, като заедно със свидетелите А. и Т.
е нанасял удари с ръце и крака по тялото и главата на Г.Н., в резултат от което
е причинено телесното увреждане на Н., изразило се в разкъсване на слезката,
довело до загубата й, както и останалите наранявания, описани в СМЕ, изготвена
в хода на ДП и приета от районния съд.
Доколкото се касае за нанесена в
съучастие телесна повреда, за установяване авторството на деянието не е
необходимо да бъде установено кой от съучастниците, кой конкретен удар е нанесъл,
а и това е невъзможно при наличните по делото данни, че подсъдимият, заедно
със свидетелите А. и Т., са налагали
пострадалия с ръце и крака по тялото и главата. Заключението на приетата по
делото СМЕ, сочи, че разкъсването на слезката с масивен кръвоизлив в коремната
кухина, може да бъде получено при нанасяне на един удар или наслагващи се удари
с крак – ритник/ритници. Съгласно ал.2 на чл. 20 от НК, извършител е онзи,
който участва в самото изпълнение на престъплението. Изпълнителното деяние на телесната
повреда се изразява в засягане здравето на пострадалия, чрез нанасяне/причиняване
на телесно увреждане. В зависимост от настъпилия най-тежък резултат се определя
и степента на засягане на здравето, съответно и вида на причинената телесна
повреда. В конкретния случай, на Г.Н. са причинени различни по вид и тежест
телесни увреждания, като най-тежкото от всички тях е разкъсването на слезката,
довело до нейното отстраняване, поради което и престъпната деятелност на
привлечените към наказателна отговорност лица е квалифицирана като такава по
чл.128, ал.2 вр. ал.1 НК – тежка телесна повреда. Тъй като всеки един от
съучастниците – подсъдимият А., свидетелите А. и Т., са взели участие в
засягането на здравето на пострадалия чрез нанесените от всеки от тях удари с
ръце и крака по тялото и главата на Н., които удари в съвкупност са довели до
настъпването на най-тежкия резултат – загуба на слезка, въззивният съд намери,
че следва да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия С.А. за извършено
престъпление по чл.128, ал.2, пр.7, алт.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2,
вр. ал.1 от НК.
Съгласно трайната съдебна практика, субективният елемент се извежда от
обективните действия на подсъдимия. Установява се по категоричен начин, че
деянието е извършено от подсъдимия С.А. с пряк умисъл. В случая безспорно е
установено, че подсъдимият и свидетелите А. и Т. са искали да причинят телесна
повреда на свидетеля Г.Н., предвид обстоятелството, че са нанесени множество удари
с ръце и крака по тялото и главата на пострадалия, които в съвкупност са довели
до причинения общ най-тежък престъпен резултат – разкъсване на слезката на
пострадалия, довело до отстраняването/загубата
й. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, съзнавал
е общественоопасния характер на деянието на свидетелите А. и Т., предвиждал е,
че всеки един от тях с действията си, изразяващи се в нанасяне на удари с ръце
и крака по тялото и главата на пострадалия, причинява сериозно телесно
увреждане на пострадалия и е искал и целял именно неговото настъпване. Предвид
установената обективна и субективна съставомерност на извършеното от подсъдимия
С.А. като престъпление по чл.128, ал.2, пр.7, алт.2 във вр. с ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, въззивният съд
го призна за виновен по повдигнатото му обвинение.
По
наказанието:
Санкционната част на приложимата
материално-правна норма /чл. 128, ал.2 вр.ал. 1 НК/ предвижда наказание
„лишаване от свобода” за срок от 3 до 10 години за престъплението, за което
подсъдимият А. е признат за виновен. При определяне на наказанието въззивният съдебен
състав отчете наличието и на двете групи обстоятелства, влияещи върху неговия
размер, като намери, че не са налице основания за приложение на чл. 55 от НК.
Като обстоятелство, което смекчава наказателната отговорност на подсъдимия, съдът
отчете появилото се безпокойство у сестрата на подсъдимия от присъствието на
пострадалия в района на училището, което всъщност е станало и повод за
действията, насочени срещу телесната неприкосновеност на Н., реализирани от
подсъдимия и свидетелите А. и Т.. Като смекчаващо вината му обстоятелство,
съдът прецени и тежкото му семейно положение – без родители, като той единствен
се грижи за по-малката си сестра. Като отегчаващи такива съдът прие
обремененото му съдебно минало, обстоятелството, че настоящето деяние е
извършено в изпитателния срок на предходното му осъждане, фактът, че деянието е
извършено в съучастие, без пострадалият да има възможност за защита с оглед
численото превъзходство на нападателите, дързостта, с която е осъществено деянието – в светлата част на
денонощието, на публично място – обществено заведение, пред погледна на множество
хора, силата и броя на нанесените на пострадалия удари, броя и тежестта на
останалите телесни наранявания, осъществяващи признаците на леки телесни
повреди, осъществения от подсъдимия опит да въздейства върху възприятията на
непълнолетната свидетелка К.М..
Налице е превес на отегчаващите вината
обстоятелства, но с оглед тежкото семейно положение на подсъдимия и лежащата
върху него отговорност за грижата за по-малката му сестра, съдът определи
размера на наказанието „лишаване от свобода” за срок от четири години и шест
месеца, който е под средния за това деяние размер, но и над минимума, което наказание
според съдебния състав е обосновано и справедливо и ще постигне целите на
наказанието, посочени в чл. 36 от НК. При отмерване на наказанието съдът
съобрази обстоятелството, че върху подсъдимия вече е въздействано чрез методите
на наказателната принуда, но въпреки това не е постигнат целения с предходно
наложеното му наказание, възпиращ и превъзпитателен ефект. Отмереното именно в
този размер наказание, от една страна ще подейства възпиращо и превъзпитателно
на дееца, ще спомогне същият да осъзнае тежестта на извършеното от него
престъпно деяние и неизбежността на наказанието, наложено му за извършеното
престъпление, а от друга страна ще подейства предупредително спрямо останалите
членове на обществото.
Съдът намери, че не са налице
предпоставките на чл.66 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание,
доколкото същото е отмерено за срок над 3 години и подсъдимият вече е осъждан
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
На основание
чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, от така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 4 години и шест месеца, съдът приспадна времето от 01.12.2015г. до
03.12.2015г., в което подсъдимият С.А. е бил задържан с прокурорско
постановление за срок до 72 часа“.
Настоящето деяние е осъществено на
09.10.2015г. и е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане на
подсъдимия А. по НОХД №2814/2013г. по описа на СГС, по което със споразумение,
влязло в сила на 19.06.2013г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от
3 години, считано от 19.06.2013г. При така установените факти досежно
съдимостта на А., налице са предпоставките по чл.68, ал.1 от НК, за привеждане
в изпълнение на наказанието, наложено му по цитираното дело. Съгласно
разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, в случаите, когато се налага наказание за умишлено
престъпление, извършено в изпитателния срок на предходно осъждане и сбора от
двете наказания надвишава две години, наказанието по това дело и приведеното в
изпълнение наказание, се изтърпяват при първоначален строг режим. Настоящият
случай е именно такъв. Доколкото деянието по настоящето дело е извършено от
подсъдимия в изпитателния срок на предходно осъждане, което налага приложението
на чл.68 НК и сбора от двете наказания надвишава две години, съдът постанови,
както наказанието от 4 години и 6 месеца, така и приведеното на основание
чл.68, ал.1 от НК, наказание за срок от 1 година и 6 месеца, наложено по НОХД
№2814/2013г. по описа на СГС, да бъдат изтърпени при първоначален строг режим.
По
разноските:
С
оглед изхода от делото във въззивната инстанция, а именно – признаването на
подсъдимия С.А. за виновен по предявеното му обвинение и в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, въззивният съд намери, че сторените по
делото разноски, както следва: сумата от 112.06 лв., представляваща направените в
ДП разноски, сумата от 120.00 лв., представляваща направените в съдебното
производство пред районния съд разноски, както и сумата от по 5.00 лв.,
представляваща държавна такса за всеки издаден изпълнителен лист, следва да
бъдат възложени в тежест на подсъдимия А., поради което и го осъди да заплати
посочените суми.
С оглед на всичко изложено
въззивният съд постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.