РАЗПОРЕЖДАНЕ
№640
гр.Хасково, 27.02.2023г.
Административен съд Хасково, в закрито
заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия Костова ч. адм. дело №198 по описа за 2023г., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.250 и сл. от АПК.
Образувано е по искане на П.Т.З. ***, подадено чрез адв.
Б. Г. Б.– АК-Хасково, с правно основание чл.250 от АПК, срещу неоснователно
действие на кмета на община Димитровград, изразяващо се във фактическо
публикуване на 05.05.2021г. на интернет страницата на община Димитровград на
Декларация по чл.71 т.2 от ЗМДТ и чл.21 ал.5 от Наредба №10 за определянето и
администрирането на местните такси и цени а услуги на територията на община
Димитровград, като е формулирано искане за постановяване на съдебен акт, с който
да бъде разпоредено на кмета на община Димитровград да премахне публикацията,
както и да се присъдят направените разноски съгласно приложен списък.
Ответната страна – Кмет на община Димитровград, в
изпълнение на процедурата по чл.252 ал.2 от АПК, е представил чрез процесуален
представител писмено становище, към което са приложени относими към случая
писмени документи. Моли се да бъде оставена без уважение подадената жалба, а
ако се приеме същата за основателна, се моли съда да редуцира претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение до предвидения минимален размер.
В разпоредбата на чл.250 ал.1 от АПК е посочено, че
всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия,
извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават
на административен акт или на закона. Съгласно чл.251 ал.1 от АПК, искането се
предявява писмено пред административния съд по местоизвършване на действията.
От посоченото е видно, че за да е допустима и
основателна защитата по реда на чл.250 ал.1 от АПК, е необходимо кумулативно да
са налице няколко предпоставки: 1. Да са осъществени фактически действия,
извършени от административен орган или длъжностно лице, 2. Фактическите действия
да не се основават на нормативен или административен акт и 3. Фактическите действия
да не са прекратени, т.е. да са налични, към момента на търсената съдебна защита.
В конкретния случай, след извършена справка на интернет
страницата на община Димитровград, която е публично достъпна, действително се
установява, че в Раздел „Услуги“, „Административни услуги“ – „Приходи-местни данъци
и такси“, е налице публикация, озаглавена „Декларация по чл.71, т.2 от Закона
за местните данъци и такси за освобождаване на такса за сметосъбиране и
сметоизвозване“, т.е. действията по публикуване на интернет страницата на община
Димитровград на посочената в искането декларация са извършени от името на
административния орган и са налични към момента на търсене на защитата.
Публикуването на тази информация обаче се основава на
нормативен акт, а именно Закона за местните данъци и такси.
Съгласно действащата и приложима към настоящия момент
редакция на чл.71, т.1 от ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 101 от
2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) не се събира такса
за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от
общината или ако имотът не се ползва през цялата
година и е подадена декларация по образец от
собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота, съответно
сочената законова разпоредба изиска наличието на декларация по образец, така
както посочва и самият искател З.. Такава безспорно е публикувана на сайта на община
Димитровград, но дали същата е приета като приложение към чл.21, ал.5 от Наредба
№10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Димитровград и представлява „утвърден образец“ е без
съществено значение, тъй като с публикуване на декларацията в този и вид и не
като приложение към Наредбата по никакъв начин не се нарушават и не се
застрашават правата на искателя З.. На следващо място дори да се съобрази допуснатата
грешка при изписване в заглавната част на декларацията на правната норма, въз
основа на която същата се изготвя - чл.71, т.2, вместо тази на чл.71, т.1 от ЗМДТ, предвид приложимата към настоящия момент редакция на разпоредбата, отново
не се нарушават по никакъв начин правата на искателя З., тъй като от прочита на
същата е видно, че основното изискване и смисъл е деклараторът да декларира
обстоятелството, че през съответната година няма да ползва посочения от него
недвижим имот, обстоятелство което едва ли е останало неразбрано от същия.
С оглед посоченото до тук, в случая не е
налице една от задължителните предпоставки за уважаване на искането по чл.250
от АПК, а именно фактическите действия да не се основават на нормативен или
административен акт. Ето защо искането се явява неоснователно и следва да бъде
отхвърлено като такова.
Водим от горното и на основание чл.253,
ал.2, хипотеза 2-ра от АПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ
искането на П.Т.З.
***, с което на основание чл.250 от АПК се иска да бъде прекратено
неоснователно действие на кмета на община Димитровград, изразяващо се във
фактическо публикуване на 05.05.2021г. на интернет страницата на община
Димитровград на Декларация по чл.71 т.2 от ЗМДТ и чл.21 ал.5 от Наредба №10 за
определянето и администрирането на местните такси и цени а услуги на
територията на община Димитровград, като се премахне същата публикация от сайта
на общината.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд по реда на чл.254, ал.1 от АПК – в три дневен срок
от издаването му.
СЪДИЯ: