№ 688
гр. Варна, 08.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000538 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „В и Д инвестмънт“ ООД –
София против решение № 260005/28.06.2024 год., постановено по т.д.№
56/2019 год., с което са отхвърлени предявените от страната главен и
евентуален осъдителни искове срещу „Пътно строителство“ АД – Добрич за
заплащане на сумата от 1 092 525, 97 лева, претендирана като неплатено
възнаграждение по договор за доставка на монтажни работи, стоки и услуги,
на основание чл. 266, ал.1 ЗЗД, евентуално – като сума, с което ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, на основание чл. 59 ЗЗД.
В предявената въззивна жалба се излагат допуснати от съда съществени
процесуални нарушения, опорочаващи фактическите изводи и правилното
приложение на материалния закон. Изготвеният доклад има бланкетно
съдържание и бланкетно разпределение на тежестта на доказване по всички
твърдения и възражения на страните. Същият не сочи конкретните факти и
обстоятелства, които подлежат на установяване. Съдът не е изпълнил
задължението си по чл. 145 ГПК – активно да съдейства за изясняване на
фактическата страна по спора.
Съдът не е изследвал наличието на договор с твърдяния от ищеца в
допълнителнителната искова молба предмет: доставка на стоки и услуги с
механизация, включващи изграждането на канализация на довеждащ
колектор, изграждане на подпорни стени на довеждащия път /лява и дясна/,
изграждане на довеждащия водопровод, заустване на колектора,
1
възстановяване на асфалтови настилки и изграждане на външно
електрозахранване. Поддържа се, че съдът неправилно не е допуснал гласни
доказателства относно приемането на офертата от насрещната страна.
Офертата е отправена след напускането на обекта от предния подизпълнител
„ДИЦ“ ООД през март – април 2013 год. Писмената форма на договора за
изработка не е условие за действителност, а само форма за доказване. Съдът
не е уважил и предявеното от ищеца искане по чл. 176 ГПК. Приемането на
офертата е осъществено не само устно, но и с конклудентни действия-
ответникът е ползвал работата, вкл. е актувал същата, като осъществена от
„Пътно строителство“ АД в полза на консорциума. Съдът не е допуснал и
гласни доказателства – разпит на св.В.К., относно съставянето на протокола от
11.03.2014 год., който установява отчитането на работата и приемането й от
ответника.
Поддържа се, че протоколът от 11.03.2014 год. е подписан от В.К..
Ответникът не е доказал кога е узнал за документа и как се е противопоставил
на същия, поради което са налице предпоставките за приложение на чл. 301
ТЗ. Отделно – В.К. е технически ръководител на обекта, който е съставял
всички актове и протоколи по Наредба № 3/2013 год. до издаването на
разрешението за ползване. Същата е съставяла документи и след твърдяното
прекратяване на трудовото правоотношение.
Възложените доставки са осъществявани лично и чрез трети лица, описани в
молба от 20.05.2022 год. Същите са описани в Приложение 2, табл.11 от
вещото лице П. и възлизат на 861 796 лева. Съдът неправилно не е допуснал
допълнителна СТЕ със задача след запознаване с линейния график, вкл. с
актове обр.12, да отговори на въпроса дали извършените доставки
съответстват по време на реално извършените в обекта. Всички дейности са
извършени след пролетта на 2013 год., което изключва изпълнението им от
„ДИЦ“ ООД. По делото не е установено, че процесните СМР са извършени от
друго лице. Решението на арбитражния съд е непротивопоставимо на ищеца,
който не е бил страна по арбитражното дело.
„Пътно строителство“ АД е възложител на работата, отделно - получило е
близо 2 600 000 лева за работа по довеждащия колектор, поради което е
облагодетствано лице от изпълнението на ответника.
По отношение на евентуалния иск се поддържат доводи за неправилна
правна квалификация. Твърди се, че работата се претендира като осъществена
2
при условията на гестия- чл. 61 ЗЗД.
Претендира се отмяна на решението, респ. уважаване на предявения главен
или евентуален иск. Претендират се разноски.
По делото е постъпил отговор от насрещната страна „Пътно строителство“
АД, в който се оспорва основателността на предявената въззивна жалба.
Оспорва се наличието на допуснати процесуалния нарушения от
първостепенния съд, както и нарушения на материалния закон. Претендират
се разноски.
Третото лице – помагач „ДИЦ“ ООД не е депозирало отговор.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е надлежно
администрирана. Същата е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, от процесуално легитимираната страна, чрез редовно упълномощен
процесуален представител, при наличие на правен интерес от обжалването и
отговарят на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което се преценяват от
въззивния съд като процесуално допустима и редовна.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, при съобразяване на
правомощията на въззивната инстанция по чл. 273 ГПК, намира следното:
По необходимостта от допълване на постановения по делото доклад:
Предявеният евентуален иск е с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Квалификацията на иска е правилно определена и е обусловена от изложените
факти и обстоятелства, както и от петитума на претенцията за заплащане на
сумата, с която ответникът се е обогатил. Страната не претендира
обезщетение за сторените необходими и полезни разноски по смисъла на чл.
61, ал.1 ЗЗД.
Постановеният в о.с.з. доклад от 22.06.2023 год. в частта по евентуалния иск
следва да бъде допълнен досежно обогатяването като елемент от фактическия
състав на претенцията по чл. 59 ЗЗД в следния смисъл: в тежест на ищеца е да
установи обогатяването, което включва стойността на материалите и труда,
както и всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха
участвали при определяне на възнаграждението, ако бе сключен действителен
договор.
По приложението на чл.145, ал.1 и ал.2 ГПК
На ответника следва да бъде указано да уточни признанието си за частично
изпълнение на процесните СМР от ищеца, обективирано в отговора /стр.9/
3
като посочи конкретните работи по вид и количество.
По доказателствените искания:
Искането за допускане на гласни доказателства относно предаването на
оферта и нейното приемане съставлява искане за установяване сключването на
договор на стойност, по - голяма от 5000 лева. Доказателственото искане е
недопустимо, на основание чл. 164, ал.1, т.3 ГПК.
Искането за допускане на гласни доказателства при условията на водене
досежно изпълнението на СМР е допустимо и относимо към спора.
Многократно ВКС е изразявал становище, че установяването на изпълнената
и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства -
чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно
извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с
посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа
експертиза, гласни доказателства. Искането е своевременно направено, но не е
уважено от ДОС. Налице са предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК за
допускането му от въззивната инстанция.
На същото основание относимо и допустимо е и искането за разпит на
св.В.И., при условията на призоваване. Фактите и обстоятелствата – предмет
на установяване, са свързани с фактическото изпълнение на СМР, което е
допустимо да се осъществи с всички доказателствени средства.
По искането за назначаване на допълнителна СТЕ: Въпросите по т.1 и т.2 се
дублират с поставена задача на СТЕ - т.1. Следва да се има предвид и че
експертът може да отговори на въпроса единствено относно времето на
документирано изпълнение, което може да се различава от действителното
време на извършване на СМР. Въпросът по т.3 не е необходим за изясняване на
спора от фактическа страна. Въпросът по т.4 касателно разходите на ищеца се
дублират със задачата на ССЕ /т.5/, назначена и приета от първа инстанция. В
останалата част въпросът по т. 4 следва да бъдат преформулиран съобразно
относимите факти към обогатяването, посочени от съда при разпределение на
доказателствената тежест.
Въззиваемата страна е направила искане за допълване на задачата с въпроси
от счетоводно и техническо естество, касаещи техническата и кадрова
обезпеченост на ищеца за изпълнение на твърдяните СМР и счетоводно
отчетените разходи за труд. Ответникът не е навел възражение в изискуемите
процесуални срокове, обосновано с невъзможност на ищеца да изпълни
4
претендираната работа. Претендираното доказателствено искане не е
направено в първа инстанция и следва да бъде оставено без уважение като
преклудирано.
По искането за приемане на доказателства от водено досъдебно
производство: Искането не е направено при първоинстанционното
разглеждане на спора. Не са наведени твърдения, че досъдебното
производство съдържа относими нововъзникнали доказателства с оглед
приложение на чл. 266, ал.2 ГПК.
Искането за издаването на СУ по т.6 следва да бъде оставено без уважение.
Въпросът за уведомяването на трети лице относно качеството на В.И. като
технически ръководител е ирелевантен за спора и конкретно – за наличието на
надлежно възникнала представителна вляст спрямо довереника. Снабдяването
със СУ относно „запознаване със строителната документация“ не е
необходимо, тъй като строителната документация е изискана от Община
Ябланица по реда на чл. 192 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената въззивна жалба.
На основание чл.145, ал.1 и ал.2 ГПК УКАЗВА на ответника – въззиваема
страна да уточни признанието си за частично изпълнение на процесните СМР
от ищеца, обективирано в отговора /стр.9/ като посочи конкретните работи по
вид и количество.
ДОПЪЛВА доклада в частта в предявения евентуален иск:
В тежест на ищеца по предявения евентуален иск е да установи размерът на
обогатяването, което включва стойността на материалите и труда, както и
всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха участвали
при определяне на възнаграждението, ако бе сключен договор;
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищеца при условията на водене за
установяване фактическото изпълнение на СМР от ищеца.
ДОПУСКА до разпит при условията на призоваване свидетелката В.И.
/************************************/ при депозит в размер на 100 лева,
вносим от въззивника в тридневен срок с представяне на доказателства за
5
внасянето му в същия.
ДАВА възможност на въззиваемата страна да ангажира гласни
доказателства за същите факти и обстоятелства.
НАЗНАЧАВА допълнителна СТЕ със задача вещото лице да определи
средната пазарна стойност на дължимото възнаграждение /включващо общо
материали, труд, печалба/ за изпълнение на претендираните СМР за „доставка
на стоки и услуги с механизация, включващи изграждането на канализация на
довеждащ колектор, изграждане на подпорни стени на довеждащия път /лява и
дясна/, изграждане на довеждащия водопровод, заустване на колектора,
възстановяване на асфалтови настилки и изграждане на външно
електрозахранване“ към 11.03.2014 год.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.Х. П. при депозит в размер на 800 лева,
вносим от въззивника в едноседмичен срок.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице след представяне на доказателства за
внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА производството в о.с.з. на 11.02.2025 год. – 14.30 часа с
призоваване на страните и препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6