РЕШЕНИЕ
№ 2193
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330104066 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Иск на Д. Г. Ч., ЕГН **********, от *** против Д. М. З., ЕГН **********, от ***, с
правно основание в чл. 59 от Закона за задълженията и договорите.
Според изложеното, ищецът бил собственик на движима вещ – едноетажно хале,
заснето като самостоятелен обект на кадастъра с № ***, находящо се в имот с
кадастрален номер ***, с административен адрес ***, с площ от 240 квадратни метра.
Ч. придобил вещта по силата на неформален договор с трето лице. В периода от от
2015г до март 2021г. това хале било ползвано без основание от ответника. Това
наложило ищецът да образува и успешно проведе съдебно производство за
възстановяване на владението и връщане на вещта, по което било образувано гр. дело
№ 18512 по описа на ПРС за 2018г. Решението по това дело, макар и влязло в сила, не
било изпълнено до март 2021г., и ищецът още бил лишен от ползването на вещта
си.Затова ( след изменение на исковете по размер ) се иска от съда да постанови
решение, с което З. да бъде осъден да заплати на Ч. общо 10776 лева – главница, от
които 4824 лева представляват обезщетение за времето от 02.03.2016г. до 02.03.2018г.,
( или по 201 лева месечно) , и 5952 лева общо за периода от 02.03.2018г. до
02.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на
исковата молба - 02.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и разноските
по спора.
1
Ответникът оспорва иска. Отрича правото на собственост на ищеца върху вещта,
твърди и кредиторова забава- бил канил ищеца да влезе във владение на вещта си,
което Ч. не направил. Твърди, че вещта е унищожена – била премахната от Общинска
администрация гр. Пловдив , тъй като съставлявлявала незаконен строеж . Моли
исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят направените разноски .
Вещото лице по проведената за среднопазарния наем на идентичен род вещи
експертиза дава заключение, че същият е на стойност от 13004 лева за процесния
период, като от 02.03.216г. до 21.12.2018г, месечния наем е в размер от 201 лева , а
след тази дата, до края на процесния период – 238 лева месечно.
Искът е допустим. По същество, съдът съобрази следното :
В хипотеза по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите , съотнесена към
твърдяните факти, ищецът следва да докаже, че: 1. той е собственик на вещта , че 2.
ответникът я ползва в целия процесен период. Понеже съдебната практика съразмерява
размера на обезщението със среднопазарния наем на същата родовоопределена вещ за
конкретния период, то ищеца следва да докаже и 3. размера на среднопазарния наем на
същия родовоопределен тип вещи за същия период. На свой ред, ползвателя –
ответник, който черпи права от евентуалното наличие на основание за ползването,
следва да докаже това основание.
Без значение за основателността на иска е това, дали вещта е движима по смисъла на
чл. 110 от Закона за собствеността, и дали е спазен надлежния нормативен ред за
създаването й. Тъй като се касае за движима вещ, от значение за изхода на спора е
обаче това, кога вещта е погинала: не се ползва несъществуваща вещ.
1. Съдът приема, че до 19.03.2020г. ищеца е бил собственик на вещта, представляваща
хале – самостоятелен обект на кадастъра с идентификатор № *** по кадастралната
карта на П..
По делото е представено копие от съдебно решение по гр. дело № 18512 по описа на
ПРС, с което съдът е признал, че ищецът е собственик на процесната вещ на основание
преработване по чл. 95 и 96 от Закона за собствеността, и е осъден ответника да върне
на ищеца владението върху същата. Решението не носи заверка да е в сила, затова
съдът следва да приеме, че най -късно към датата на издадения изпълнителен лист (
или 26.02.2021г. ) , то е било в сила. Халето е било декларирано като сграда още през
2000г., тоест, към началната дата на процесния период, вещта е съществувала и е била
собствена на Ч.. По делото не се спори, че същия е бил собственик на вещта и към
датата на влизането в сила на заповедта за премахването й , на която Ч. е адресат.
Данни за промяна на титуляра на правото на собственост върху халето няма.
Съдът приема , че, считано от датата на откриването на наследството на М. З.,
ответникът държи вещта. Установява се от показанията на разпитания свидетел Х. Г.,
2
че халето е отдадено под наем на трето на спора лице , А. Т., а след изтичане на
наемния договор, вещта не е връната на наемодателя , а е предадена на б. на З.; след
откриването на наследството на последния , тя продължава да се ползва от ответника
като негов наследник.
Видно от протокол на л. 104 от делото, халето е съществувало и към дата
12.03.2020г, тъй като към този момент заповедта за премахването му не е била
изпълнена. Не се обаче спори по делото, че , една седмица по – късно, на 19.03.2020г.,
то е съборено – в това отношение съдът кредитира представения на л. 74 от делото
констативен протокол от тази дата, официален свидетелстващ документ по смисъла на
чл. 179 от ГПК. В същия протокол е записано, че отпадъците от обекта се отстраняват
от отв. З. , тоест, същия е бил в държане на вещта и към датата на премахването й. В
тази връзка, съдът приема , че към тази дата, вещта е престанала да съществува , след
като от нея са останали отпадъци. Няма данни, които да подкрепят твърдението на Ч.,
че вещта всъщност е разглобена, но може да се ползва за обичайната си употреба; ако
бе разглобена , от нея нямаше да останат отпадъци. Всяка вещ погива за собственика
си, и след като не се установи съществуването на вещта след 19.03.2020г., обезщетение
за ползване след тази дата не може да бъде присъдено; в тази част искът е
неоснователен.
Ответника не доказва годно правно основание за ползване на вещта, макар до 2015
да е държал същата на годно правно основание – пренаем по смисъла на чл. 234 от
Закона за задълженията и договорите. В този смисъл е и решението на РС Пловдив по
иска по чл. 109 от Закона за собствеността. Установява се от данните по делото, и в
частност приложеното копие на л. 31 от делото и констатациите в двете съдебни
решения , че до 07.11.2015г между ищеца и трето на спора лице, А. Т. , е имало
договор за наем на халето, предадено на Т.. След тази дата ( датата на изтичането на
срока на договора за наем ) вещта не била предадена на Ч. , а на бащата на З. , който
обаче починал през 2016 г Наследен бил от с. си Д.. Следователно нито към началната
дата на процесния период , нито към датата на погиването, не се установи ответника
да ползва вещта на годно правно основание; правата на пренаемателя са отпаднали с
изтичането на срокана договора за наем , както разпорежда чл. 234 ал. 2 от ЗЗД.
С оглед казаното, съдът намира предявения иск да е основателен до размер от
10304.87 лева, изчислен като стойност на пазарния наем за периода от 02.03.2016 до
19.03.2020г., или за 48 месеца и 17 дни ( 1994 лева за 2016г, по 2409 лева за 2017г и
2018г , 2851 лева за цялата 2019г , по 238 лева за януари и февруари 2020г и 145.87
лева за 19 дни от март 2020г , съобразно заключението на вещото лице, коетосъдът
кредитира.
За разликата до пълния предявен размер от 10776 лева , искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
3
Разноски се присъждат в тежест на страните пропоционално. Общият размер на
направените от ищеца такива, по списък , е 1020 лева ; съответно на уважената част,
дължат се 975.40 лева.
Няма по делото данни за направени от ответника разноски.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Осъжда Д. М. З., ЕГН ********** , от ***, да заплати на Д. Г. Ч., ЕГН **********,
от ***, сумата от 10304.87 лева обезщетение за ползване без основание на движима
вещ – хале с идентификатор №*** по КККР на Пловдив, за периода от 02.03.2016г.
до 02.03.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
исковата молба - 02.03.2021г до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен над този размер до пълния предявен размер от
10776 лева.
Осъжда Д. М. З., ЕГН ********** , от ***, да заплати на Д. Г. Ч., ЕГН **********,
от ***, сумата от 975.40 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Пловдивски Окръжен съд, в срок от
две седмици от съобщеният до страните , че е изготвено . На страните , на основание
чл. 7 от ГПК, да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4