РЕШЕНИЕ
№ 10542
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110128981 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от Н.
Н. А., искова молба против М. П. И., с която са предявени искови претенции с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1
280.00лв. непогасен остатък по договор за заем от 15.09.2019 г. и сумата от 297.60 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 15.11.2019 г. до 28.02.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
30.03.2022 г. по ч.гр.д. 11344/2022 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че в периода
между 2017 – 2019 година е предоставял суми на ответницата, за които на 15.09.2019 г.
била подписана разписка. Сочи, че ответницата е заплащала част от дълга, като
непогасеният остатък от него към дата на депозиране на заявлението възлизал на
сумата от 1 280.00 лева. С уточняваща молба /л.11/ ищецът е посочил, че предадените в
периода от 2017 г. до 2019 г. суми, са сумирани и посочени в договор за заем от
15.09.2019 г. Твърди, че ответникът е в забава в изплащане на претендираната сума по
заема считано от изтичане на два месеца от подписване на договора за заем на
15.09.2019г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
1
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между страните на
15.09.2019г. е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника заемна сума в размер на 2111.00лв., че за ответника е възникнало
задължение да върне неизплатената част от предоставения заем, която е в размер на 1
280.00 лева, че е настъпила изискуемостта на вземането.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно константната практика на ВКС / решение № 50080 от 10.05.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 2288/2022 г., III г. о., ГК, решение № 128 от 18.10.2017 г. по гр. д. №
5372/2016 г. на III г. о., решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г.,
решение № 379 от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г., и двете по описа на IV г. о./
договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият
елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент –
съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако
липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент –
получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението "да върне", а
не "да даде" нещо. Съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според
волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, но
изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни,
има свидетелстващ характер. В тежест на оспорващия реалното предаване на благото е
да установи отрицателния факт на неполучаването. При предявен иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест да установи, че е дал заемните
средства е на ищеца, претендиращ връщането им, а при оспорване на иска ответникът
следва да докаже възраженията си – че не е автор на подписа върху документа,
обективиращ процесния договор, че средствата са дадени на друго основание, че е
налице порок на волята, че задължението е погасено и пр. факти, съобразно въведените
възражения срещу иска.
На л. 5 в кориците на заповедното производство ищецът е приложил копие на
разписка, от съдържанието на която се установява, че ответникът М. И. е удостоверила
с подписа си, че на 15.09.2019г., е получила от ищеца Н. А. сумата от 2014.00лв., като
се е задължила да върне сумата в рамките на два месеца.
По въпроса за доказателственото значение на разписката за наличието на заемно
правоотношение e формирана последователна съдебна практика на ВКС,
/обективирана в решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 1238/2014 г. и решение №
119 от 01.07.2016 г. по гр. д. № 6182/2015 г., и двете по описа на IV г. о. на ВКС,
решение № 1023 от 05.11.2008 г. по гр. д. № 39/2008 г. на III г. о. на ВКС и др./ В
индивидуализираните решения е прието, че разписката - като частен свидетелстващ
документ - удостоверява получаването на посочената в нея сума и не доказва договора,
по който е извършено плащането, освен ако съдържа признания за обвързаност от
неговите съществени елементи. За да попадне в това изключение – т. е. да доказва
сключването на договора за заем, разписката следва да съдържа изявлението на
заемателя за получаването на заетата сума и признанието на поетото задължение
да бъде върната в определен срок от длъжника. Тъй като договорът за заем е
неформален, поради което може да бъде сключен във всякаква форма, то изявлението
на заемателя, обективирано в издадената от него разписка (че е получил сумата и при
признанието да я върне в определен срок) установява също и постигнатото съгласие за
връщането й.
В процесната разписка е налично изявления на заемателя М. И., че е получила
2
сумата от 2014.00лв. на 15.09.2019г., като същата е поела и задължение да върне
същата в рамките на два месеца, което ответникът е удостоверил с полагането на
подписа си. Не е спорно по делото, че подписът е положен от ответника, доколкото в
депозираното възражение по чл. 414 ГПК И. признава, че е подписала документа.
Недоказани останаха твърденията й че подписът е положен след заплахи от страна на
ищеца, доколкото за установяване на тези твърдения не бяха ангажирани
доказателства, нито бяха формулирани доказателствени искания.
По изложената аргументация исковата претенция с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД за сумата от 1280.00лв. се явява основателна, доколкото ответникът не доказа по
делото, че сумата е платена.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Установи се по делото, че ищецът има вземане от ответника по договор за заем в
размер на 1280.00лв. Видно от приложеното на л. 5 в кориците на заповедното
производство, копие на разписка, ответникът М. И. е поела задължение да върне
получената в заем сума в срок до два месеца, считано от датата на подписване на
разписката 15.09.2019г., респективно по аргумент от чл. 84, ал. 1 ЗЗД, същата е в
забава от 16.11.2019г. Акцесорната претенция е заявена за периода 16.11.2019г. –
датата на изпадане на ответника в забава до 28.02.2022г. – датата предхождаща
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. Размерът на дължимата се лихва за забава
върху дължимата се заемна сума, за периода 16.11.2019г. – 28.02.2022г., изчислен с
помощта на компютърна програма е 297.62лв. Доколкото акцесорната претенция е
заявена за сума в по-малък размер 297.60лв., същата се явява изцяло основателна.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи и това, че съгласно чл. 240,
ал. 2 ЗЗД заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Обезщетението
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи по силата на закона и без да е договорено между страните
/затова обезщетението се нарича още законна лихва или мораторна лихва/,
респективно за дължимостта на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
материалноправната разпоредба на чл. 240, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сторените в хода на заповедното и исково производства разноски в
общ размер на 401.30лв., от които 300.00лв. – адвокатско възнаграждение заповедно
производство, 31.65лв. – държавна такса заповедно производство и 69.65лв. –
държавна такса в исковото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че М. П. И. ,
ЕГН ***********, с адрес: /адрес/, дължи на Н. Н. А., ЕГН **********, с
адрес:/адрес/, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД сумите както
следва: 1280.00лв. – непогасена част от задължение по договор за заем от 15.09.2019г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
02.03.2022г. до окончателно изплащане на сумата и 297.60лв. – мораторна лихва за
периода 16.11.2019г. – 28.02.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.03.2022 г. по ч.гр.д. 11344/2022 г. по описа
3
на СРС, 180-ти състав.
ОСЪЖДА М. П. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на Н. Н. А., ЕГН **********, сумата от 401.30лв. – разноски, от които 300.00лв. –
адвокатско възнаграждение заповедно производство, 31.65лв. – държавна такса
заповедно производство и 69.65лв. – държавна такса в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4