Номер 48022.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20203100502427 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА , редовно призована, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна М. Т. Р. , редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
С. Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилo писмено становище с вх. № 22257/16.10.2020г. от
Областна дирекция на МВР - Варна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. Й. ,
обективираща изявление на страната, че поради служебна ангажираност няма възможност да
присъства на съдебното заседание. Не възразява да се даде ход на делото. Заявява, че
поддържа депозираната въззивна жалба. Няма доказателствени искания. Представя списък
на разноски по чл. 80 от ГПК в размер на 300 лева. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Моли по същество
първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 22036/13.10.2020г. от Областна
дирекция на МВР - Варна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. Й. ,
обективираща искане за спиране на производството по делото поради наличието на
преюдициален спор от значение за правилното решаване на делото, както и поради
наличието на тълкувателно дело във ВКС по въпроси, имащи съществено значение за изхода
и на настоящото дело.
Искането е обосновано с твърдения, че е образувано преюдициално дело С-262/20 на
Съда на Европейския съюз, Люксембург по искане на Районен съд - Луковит на основание
чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС, който е отправил преюдициално запитване за
1
тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време и съответствието
им с националното законодателство, по формулираните и описани в молбата три въпроса. С
оглед преюдициалния характер на решението по въпроса за начина на компенсиране на
положен нощен труд, задължителната сила за националните съдилища на решението на съда
на ЕС, както и необжалваемостта на въззивното решение по настоящото дело, то счита, че в
конкретния случай са налице предпоставките на чл. 631, ал. 1 от ГПК за спиране на
производството по делото. Моли за произнасяне в този смисъл.
АДВ. Т.: Искането за спиране е неоснователно. Считам, че така поставените въпроси
пред Съда на Европейската общност не касаят правния спор, предмет на настоящото
производство, поради което моля молбата да бъде оставена без уважение. По отношение на
спирането е налице тълкувателно решение, според което компетентен е ВКС.
СЪДЪТ, за да се произнесе взе предвид следното: Дело С-262/20 на Съда на
Европейския съюз е образувано по повод отправено от РС – Луковит преюдициално
запитване по въпроси в областта на свободно движение на работници; Социална политика;
Сближаване на законодателствата и Основни права - Харта на основните права и конкретно
тълкуване на разпоредбите на чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и чл. 31 от
Хартата за основните права на Европейския съюзи на §8 от Преамбюла на Директива
2003/88/ЕО. Отговорът на формулираните въпроси в преюдициалното запитване не би имал
обуславящо значение за правилното решаване на настоящия спор, имащ за предмет
претендирано възнаграждение за положен нощен труд в повече в рамките на служебно
правоотношение, получен от съотношението на часовете положен нощен труд към дневен
приложимо съгласно нормите на общия закон при липса на изрична уредба в специалния
такъв, който не е овъзмезден от работодателя. Ето защо решението по Дело С-262/20 на СЕС
не би имало преюдициално значение за правилното решение на настоящия съдебен спор. По
искането, обосновано с наличие на образувано тълкувателно дело № 1/2020г. по описа на
ВКС, настоящият съдебен състав намира, че наличието на такова не дава правомощие на
настоящия съд да спре производството по делото до произнасянето на тълкувателно
решение. В този смисъл не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради
което искането за спиране на делото като неоснователно следва да се остави без уважение.
С оглед изложеното, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК искането на
въззивника, обективирано в молба от 13.10.2020г. за спиране на производството по делото
до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално Дело С-262/20 образувано
по повод отправено от РС – Луковит преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
2
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на страните
по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че
не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ОД на МВР, гр. Варна, представлявана от
Директора Д.С.П. срещу Решение № 2849 от 06.07.2020г. по гр.д. № 18365/2019г. по описа
на ВРС, XХ-ти състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от
ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на М. Т. Р. с ЕГН **********
сумата от 2244.07 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 235 часа за периода 07.11.2016г. до 30.09.2019г., получен в
резултат на преизчисление на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефициент 1.143,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 06.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
303.81 лева, представляваща сбор от обезщетение за забава върху главницата за времето от
падежа на всяко задължение /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане/
до 07.11.2019г., изчислена върху всяко падежирало неплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд за съответното тримесечие.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради допуснато нарушение на
процесуални правила във връзка с призоваването и неправилно приложение на материалния
закон. Съдържа доводи, че в конкретния случай не е била налице хипотезата на чл. 44, ал. 2
от ГПК, поради което призоваването по телефон било нередовно. Вследствие на последното
страната била лишена от възможност да изрази становище в съдебното заседание, както и по
предприетото изменение на иска. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение, а
делото бъде върнато за ново разглеждане. Евентуално излага доводи по същество, че в
относимия период страните са били обвързани от служебно правоотношение,
регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по приложението му. В ЗМВР
липсва препращаща норма, която да даде основание за субсидиарно приложение, както на
разпоредбите на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч.
и Наредбата за структурата и организацията на работното време, така и на ЗДСл, по
отношение на работното време и неговото отчитане и заплащане на възнагражденията.
Първоинстанционният съд не е съобразил, че ищецът е държавен служител – полицейски
3
орган и неговите служебни правоотношения се уреждат единствено от ЗМВР. Препращането
в специалния закон към КТ и ЗДСл е изрично, като за процесните отношения общата уредба
не намира субсидиарно приложение. Законодателят прави ясно разграничение между
статута на държавните служители с полицейски правомощия по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
и статута на държавните служители по т. 2 и лицата работещи по ТПО по т. 3, който се
урежда със ЗДСл, съответно статутът на лицата работещи по ТПО, който се урежда при
условията на КТ. С оглед специалния характер на ЗМВР, размерът на допълнителните
възнаграждения следва да се определи съобразно специалните правила посочени в него и в
издадените Наредби и заповеди на министъра на ВР, въз основа на призната от закона
делегация. По отношение на служителите на МВР в процесния период е действала наредба,
в която липсва изрична норма допускаща трансформация на нощните часове положен труд в
дневни с определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение
отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите норми на КТ и
НСОРЗ не могат да намерят приложение. ВРС не е отчел също спецификата на служебните
правоотношения на служителите в МВР, обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР
функции и предвидените в закона редица компенсаторни механизми. Нормативно основание
за заплащане на нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално
поддържа довод, че в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на
нощния труд в извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно
време са с еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в
заключение да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
В отговор на жалбата от М. Р. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се потвърди.
АДВ. Т.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора. Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
4
АДВ. Т.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите първоинстанционното
като правилно и законосъобразно. Считам, че подадената въззивна жалба е неоснователна и
недоказана. Подробно съм изложил съображения в приложения писмен отговор. Моля за
решение в тази насока. Моля да ни присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал. 2
от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:31 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5