РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502685 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба , подадена от Й. Б. В., ЕГН:
**********, чрез пълномощника адв. Д.Б., срещу решение № 1188/16.07.2021
г., постановено по гр.д. № 11332/2020 г., по описа на Пловдивски районен съд,
с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против „Б*********,
иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД – за признаване за установено по
отношение на ответника, че клаузата за възнаградителна лихва по т.8 от
сключения между страните на 20.01.2020 г. в гр. П. договор за кредит за
текущо потребление е нищожна. С решението Й.Б. е осъдена да заплати на
„Б**********, сторените разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Искането
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по
съществото на правния спор, с което исковата претенция бъде уважена като
1
основателна и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „Б*********, чрез пълномощника юрисконсулт Н.П.,
в който взема становище за нейната неоснователност и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на
направените по делото разноски.
От Й. Б. В., ЕГН: **********, чрез пълномощника й адв. Д.Б., е подадена
и частна жалба срещу определение № 6297 от 19.08.2021г. по същото дело,
постановено в производство по чл.248 от ГПК, с което е оставена без
уважение подадената от нея молба за изменение на решението в частта за
разноските. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното определение с искане от въззивния съд за неговата
отмяна и намаляване, поради прекомерност, на присъденото в полза на
банката юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е писмен отговор на частната жалба от насрещната страна
„Б**********, в който се излагат съображения за нейната неоснователност и
се настоява за потвърждаване на обжалваното определение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно , като постановено от законен състав на районния съд в
рамките на правомощията му, в изискуемата форма.Същото обаче е
недопустимо и подлежи на обезсилване,респ. производството по делото на
прекратяване,като съображенията за този извод са следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от ищцата Й. Б. В.,ЕГН:
2
**********, против ответника „Б************ иск за прогласяване за
недействителна клаузата за възнаградителна лихва, уговорена в т.8 от
сключен между страните на 20.01.2020 г. договор за кредит за текущо
потребление . В исковата си молба ищцата е изложила съображения, че
атакуваната от нея клауза е нищожна на следните основания: поради
цялостната недействителност на договора съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
(тъй като годишният процент на разходите по договора е неправилно
изчислен и невярно посочен в него); поради неравноправността на клаузата за
ГПР съгласно чл. 143, ал. 1, т. 18 ЗЗП и чл. 6, §1 от Директива 2005/29/ЕО за
нелоялните търговски практики.
Въззивният съд е констатирал, че исковата молба подадена от Й. Б. В.,
ЕГН: **********, е нередовна, поради несъответствие между
обстоятелствената й част и петитума. Така от една страна, в
обстоятелствената част на исковата молба се излагат съображения за
недействителност на целия договор и на клаузата за ГПР, а от друга, до съда
се отправя искане за прогласяване за недействителна клаузата за
възнаградителна лихва. За да бъде редовна исковата молба в конкретния
казус, искането за прогласяване недействителността на клаузата за
възнаградителна лихва следва да се основава на въведени от ищцата
фактически твърдения за недействителност именно на тази клауза. В
процесния случай твърденията в исковата молба са без логическа връзка с
евентуален порок на клаузата за лихва, чиято нищожност ищцата претендира
да се обяви, в който смисъл е и определение № 60399/16.11.2021г.,
постановено по ч.гр.д.№4013/2021г. по описа на ВКС, 3 гр. отд., постановено
по идентичен казус, по който страна е Й. Б. В., ЕГН: **********
Така с определение №1163 от 22.10.2021г. въззивният съд е оставил без
движение исковата молба подадена от Й. Б. В., ЕГН: **********, с указание
до страната в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис
за ответника , да посочи в какво се изразява порокът на клаузата на т.8 от
сключения между страните договор за банков кредит, т.е. да посочи на какво
фактическо основание се твърди, че именно тази клауза е недействителна.
В указания едноседмичен срок, изтекъл на 15.11.2021г., ищцата не е
отстранила посочените от съда нередовности, като в подадената от нея в
последния ден от срока молба , е посочила , че вместо предявеният по
3
делото иск за недействителност на клаузата на т.8 от сключения между
страните договор за банков кредит, предявява иск за недължимост на сумата
от 12 425,81 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за
кредит.
С определение №1374 от 17.11.2021г. въззивният съд е указал на
ищцата,че предприетото изменение на иска във въззивната инстанция е
недопустимо с оглед императивната разпоредба на чл.214 от ГПК , според
която изменение на иска по основание или по размер е допустимо само в
първоинстанционното производство , но не и пред въззивната инстанция.
Въззивният съд повторно е оставил без движение исковата молба, като е
указал на ищцата в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с
препис за ответника , да посочи в какво се изразява порокът на клаузата на
т.8 от сключения между страните договор за банков кредит, т.е. да посочи на
какво фактическо основание се твърди, че именно тази клауза е
недействителна. Изрично е указано на страната, че при неотстраняване на
нередовността на исковата молба в посочения срок, въззивният съд ще
обезсили решението на първата инстанция и ще прекрати производството по
делото.
В депозираната на 02.12.2021г. уточняваща молба, ищцата е изразила
несъгласието си с въззивния съд за недопустимост на предприетото от нея
изменение на иска във въззивната инстанция и посочила, че съображенията
за недействителност на възнаградителната лихва вече е изложила в
предходната си молба.
С протоколно определение от 16.02.2022г. въззивният съд е оставил без
уважение подадената на 15.11.2021 г. молба от Й. Б. В. за допускане на
изменение на предявения иск.
С оглед неотстраняването от страна на ищцата на указаните й от
въззивния съд нередовности на исковата молба и съобразявайки дадените с
ТР №2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело №2/2004г. на ОСГК и ТК
задължителни указания, настоящия състав намира постановеното
първоинстанционно решение за недопустимо – постановено по ненадлежно
предявен иск, поради което следва същото да бъде обезсилено, а
производството по делото – прекратено.
Следва да се обезсили и другият атакуван съдебен акт, постановеното от
4
първоинстанционния съд в производство по чл. 248 ГПК определение, тъй
като е постановено във връзка с недопустимото и обезсилено от въззивния
съд първоинстанционно съдебно решение.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.4 от ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на търговското дружество
направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 200 лева и за първоинстанционното производство
в същия размер, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, предл.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1188/16.07.2021г., постановено по гр.д. №
11332/2020 г., по описа на Районен съд-Пловдив, VIII гр.с., както и
определение № 6297 от 19.08.2021г., постановено по същото дело по реда
начл.248 ГПК, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото като
недопустимо.
ОСЪЖДА Й. Б. В., ЕГН: **********, да заплати на „Б**********,
сумата от 400 лева, представляваща направени пред двете инстанции
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, при предпоставките
на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5