№ 745
гр. Варна, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20233100500925 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№
20639/17.03.2023г., подадена от И. М. Б., чрез особен представител – адв. Е. Ж. срещу
решение №689/03.03.23г., постановено по гр.д.№14328/21г. на ВРС, с която е
ответникът/ сега въззивник/ е осъден да заплати на ЗАД „Алианц България“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16
сумата 1461,76 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разходи
за ликвидация по щета № 0300/16/777/505726 настъпила по застрахования при ищеца
лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с ДК № ****** вследствие на причинено
по вина на ответника ПТП на 21.09.2016 г. на кръстовището на бул. „Сливница“ и ул.
„Вяра“, ведно със законната лихва върху главницата , от датата на подаване на
исковата молба - 05.10.2021 г., до окончателното изплащане, на основание чл. 410,
ал. 1 ,т. 1 от КЗ
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Счита, че изводите на първоинстанционния съд относно вината на
ответника за настъпване на произшествието са необосновани, некореспондиращи на
заключението по допуснатата по делото САТЕ и събраните писмени доказателства.
Самото заключение на експертизата, макар и неоспорено от страната, е изготвено в
отдалечен от събитието момент и се базира на предположения. Счита за неправилен
извода, че подписването на протокола за ПТП от ответника без възражения и
пропускът му да обжалва издаденото наказателно постановление обективират
признание на неизгодни за страната факти. Счита, че необосновано съдът е
кредитирал, макар и по реда на чл. 172 от ГПК, събраните гласни доказателства
относно механизма на произшествието. Мотивира се, че показанията на свидетеля са
ниска доказателствена стойност, тъй като същият не си спомня подробности за
1
инцидента. Позовава се още, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал
доказателствата, установяващи вида на вредите. При все че е констатирал
несъответствие по отношение на увредените детайли за л.а.“Форд“ между
уведомлението по щета от 26.09.2016г., описа по щета от 21.10.2019г. и приемо-
предавателния протокол от 12.10.2019г. , съдът е приел установеност на щетите. По
тези съображения се оспорва и приетия от ВРС размер на обезщетяването. С оглед на
изложеното настоява за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване
отхвърляне на иска.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна ЗАД „Алианц България“ чрез адв.
К. депозира писмен отговор. Счита, че решението е законосъобразно, както и че при
постановяването му е съобразено проведеното от ищеца пълно и главно доказване.
Ответникът на свой ред не е доказал доводите си за настъпило „случайно събитие“.
Настоява за потвърждаване на решението.
В съдебно заседание въззивника се представлява от особен представител- адв. Е.
Ж., което поддържа жалбата.
Въззиваемото дружество не изпраща представител.
За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената
въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и
при спазване на останалите изисквания за редовност.
Производството пред Варненски районен съд е образувано по искова молба на
ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********, със седалище гр. София, ул. „Сребърна“ №
16 срещу И. М. Б., ЕГН ********** за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 1538,67 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разходи
за ликвидация по щета № 0300/16/777/505726 настъпила по застрахования при ищеца
лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с ДК № ****** вследствие на причинено
по вина на ответника ПТП на 21.09.2016 г. на кръстовището на бул. „Сливница“ и ул.
„Вяра“, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на исковата
молба - 05.10.2021 г., до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба ищецът се е позовал на поет от него застрахователен риск по
имуществена застраховка „Пълно Каско“ за лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фокус“ с ДК № ****** за периода 03.07.2016 г. - 02.07.2017 г. На 21.09.2016 г., около
12:50 ч. в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Сливница“ и ул. „Вяра“ настъпило
обезпечено от него застрахователно събитие, по вина на ответника И. М. Б., който при
управление на л.а„Опел“, модел „Омега“ с ДК № ****** и извършване на маневра
обратен завой не пропуснал и се блъснал в насрещно движещия се застрахован при
ищеца автомобил, управляван от В.С.С.. Поддържа, че бил съставен протокол за ПТП
№1662833/21.09.2016 г., съгласно който вина за настъпване на ПТП има ответникът. За
извършеното административно нарушение на ответника е съставен АУАН №
725222/21.09.2016 г. Поддържа, че по образуваната ликвидационна преписка №
0300/16/777/505726 са установени следните уреждания по застрахования автомобил:на
калник-преден ляв, врата-предна лява, броня-облицовка-предна, кора под двигател,
греда/мост окачване ОС-преден. За репарация на вредите застрахователят е заплатил
сума 1523,67 лв., ведно с ликвидационни разходи от 15,00 лв.За тази сума ищецът се е
суброгирал срещу ответника в правата на обезщетения застрахован. Въз основа на
изложеното настоява за уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът И. М. Б. е оспорил иска. Оспорил не
2
вида и размера на щетите, като е акцентирал върху несъответствията между щетите по
уведомлението по щета, приемо - предавателен протокол по поръчка № 119147
съставен от „Мото-пфое“ ЕООД и описа на щета 0300/16/777/505726. Оспорва вината
на ответника за произшествието. Сочи, че е налице „случайно деяние“, по смисъла на
чл.15 от НК. Излага, че съставеният АУАН не обвързва съда. В евентуалност поддържа
съпричиняване на ПТП от страна на водача на увредения автомобил, който се е движил
с превишена скорост за населеното място. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – само в обжалваната част. В обхвата на така
посочените въззивни предЕ., въззивният съд намира, че първоинстанционното решение
съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето на
първоинстанционния съд съответства на предявеното искане на суброгирал се в
правата на застрахования застраховател по договор за имуществено застраховане за
вреди срещу причинителя на вредата. Правото на иск е надлежно упражнено, поради
което производството и решението са допустими.
Съобразно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 КЗ застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата с плащането на
застрахователното обезщетение до размера на платеното от него и обичайните
разноски, направени по определяне на обезщетението.
Спорните по делото въпроси, поддържани и пред въззивния съд, се свеждат до
противоправността на деянието на ответника и размер на щетите.
За установяване на спорното обстоятелство относно противоправността на
поведението на ответника ищецът е ангажирал констативен протокол за ПТП №
1662833/21.09.2019 г., в който e съставителят на протокола е удостоверил, че ПТП е
настъпило в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Сливница“ и ул. „Вяра“, като
управляваният от ответника л.а. марка „Опел“, модел „Омега“ с ДК № MYKTL371 при
извършване на маневра обратен завой не пропуска и се блъска в насрещно движещия се
направо л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“ с ДК № ******, вследствие на което и на
двата автомобила са нанесени щети. Няма данни съставителят на протокола да е
възприел факта на произшествието, (по смисъла на чл. 125 от ЗДвП, посещението на
службите за контрол на МВР на местопроизшествието не е задължително, когато няма
пострадали лица вследствие на произшествието), поради което по арг. от чл. 179, ал. 1
ГПК констатациите на съставителя не се ползват с обвързваща доказателствена сила.
Същевременно за процесното събитие е реализирана административно-наказателната
отговорност на водача. Издаденото наказателното постановление N-16-0819-
007443/20.03.2017г., съставено от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който
доколкото не е обжалван от наказания водача се ползва с материална доказателствена
сила относно факта на административното нарушение, в случая относно
обстоятелството, че ответникът е станала причина за произшествието, реализирало се
на 21.09.2016г., като не е пропуснал насрещно движещо се МПС при завиване в
обратна посока, с което е нарушил виновно правилото на чл. 38, ал. 2 от ЗДвП. Самото
постановление е издадено въз основа на АУАН за същото нарушение, подписан от
ответника, който като не е направил съответни възражения в указания му тридневен
срок, практически извънсъдебно е признал констатациите по акта.
Съставът на въззивния съд намира, че съставеното и неоспорено наказателно
постановление удовлетворява изискванията за пряко доказване на спорния
3
правнорелевантен факт относно противоправността на поведението на ответника. Дори
и да се приеме, че наказателното постановление само косвено е насочено към
установяване на релевантния факт, то следва да се съобрази, че по делото са налице
множество други косвени доказателства, които в тяхната съвкупност сочат на извода,
че именно ответникът е причинител на произшествието. Показанията на свидетеля
Валерия Стоянова, които макар и кредитирани при условията на чл. 172 от ГПК, тъй
като именно свидетелят е управлявал застрахования автомобил при произшествието,
кореспондират на останалия доказателствен материал- наказателното постановление и
заключението на САТЕ. Според експертизата и показанията на разпитания свидетел
причината за произшествието е неправилна маневра на водача на л.а. „Опел Омега“ с
рег. N ******, който е навлязъл в траекторията на движение на застрахования
автомобил.
При тези фактически данни досежно механизма на ПТП и наличие на
непротиворечиви доказателства за това, съдът намира, че е налице противоправно
поведение от страна на ответника, който е бил в нарушение на нормата на чл. 38, ал. 2
от Закона за движение по пътищата.
Ответникът се позовава на осъществено случайно деяние, изключващо вината
му. Вината в гражданското право, за разлика от вината при наказателната отговорност
не се доказва, а се предполага- чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. В доказателствената тежест на
извършИ. противоправното деяние е да установи отсъствие на предположеното от
закона виновно поведение за причинените вреди, оттам и случайния характер на
деянието. В негова тежест е да докаже, че не по своя вина не могъл да избегне
настъпването на вредите. Такива доказателства в настоящия процес не са ангажирани.
В следствие на настъпилото произшествие по лекия автомобил „Форд“, модел
„Фокус“ с ДК № ****** са настъпили щети, подробно описани в опис щета, приложен
на л. 14 от делото. Налице е причинно следствена връзка между поведението на
ответника и възникналите вреди. Това обстоятелство категорично се установява от
заключението по допусната съдебно автотехническа експертиза, съгласно което
щетите, посочени в опис щета могат да бъдат причинени от настъпилото ПТП.
Наличието несъответствие между увредените детайли, посочени в уведомлението и
тези по описа по щета 0300/16/777/505726, няма съществено значение. Уведомлението
за щета е частен документ, целящ единствено да отпочне рекламационното
производство пред застрахователя по имуществена застраховка, като го извести за
настъпването на застрахователно събитие и приблизителните му параметри, но не и да
фиксира в отношенията на застрахователя и увредения точния вид и размер на
настъпилите щети или да ги доказва пред трети лица, каквото именно е
предназначението на впоследствие съставеният опис на щета. Установяване на
конкретните вреди по вид и стойността на обезвредата се извършва едва след
извършване на опис по щета, който опис и с оглед заключението на вещото лице по
САТЕ, следва да се приеме за меродавен относно действителните щети. Обемът на
възложените от застрахователя на негов доверен сервиз ремонти дейности е от
значение само в отношенията между страните по този договор за поръчка, и не се
отразява на отговорността на причинителя на вредите.
В случая относно действителната пазарна стойност на разходите, необходими за
възстановяване на увреденото застраховано имущество е изслушано заключението на
допусната от съда експертиза, според което констатираните в описа щети могат
обосновано да са резултат от конкретното транспортно произшествие. Относно
остойностяване на вредите въззивникът не повдигнал конкретни съображения.
4
С оглед на изложеното наведените оплаквания срещу законосъобразността на
обжалваното решение се явяват необоснования. Първоинстанционният акт следва да се
потвърди, като правилен и законосъобразен.
По разноските:
С оглед изхода от спора и направеното искане, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна сторените пред настоящата инстанция
разноски, възлизащи в размер на 780 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител на въззивника в производството пред
настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА срещу решение №689/03.03.23г., постановено по гр.д.
№14328/21г. на ВРС.
ОСЪЖДА И. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“ бл. 301, вх. 3, ет.1, ап.64 ДА ЗАПЛАТИ н а ЗАД „Алианц България“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16
сумата от 780 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5