№ 103
гр. Варна, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20213001000289 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по предявена въззивна жалба от „АЦМ“ ЕООД – Варна
против Решение № 260061/16.03.2021 год., постановено по т.д.№ 431/2020
год. по описа на ОС – Варна, ТО, с което ОБЯВЕНА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на кредиторите на несъстоятелния
длъжник "САНО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* - в несъстоятелност,
гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 109А, ет.1, ап.офис 11, като увреждаща и
сключена между свързани лица сделката по нотариален акт, вписан с акт №
178, том LVIII, дело № 12397/2015 год. вх.рег.№ 22121/ 24.09.2015 год. на СВ-
Варна към АВ-Варна, с която дружеството „САНО БЪЛГАРИЯ“ АД е
продало за сумата от 1 700 лв. на „АЦМ“ ЕООД собствените на дружеството
недвижими имоти, находящи се в землището на с. Осеново, ЕКАТТЕ 54145,
общ. Аксаково, обл. Варна, местност „Воденицата“ а именно: 1/ Поземлен
имот с площ от 3 дка. с начин на трайно ползване: изоставена нива, пета
категория на земята при неполивни условия, представляващ ИМОТ с №
038001 по плана за земеразделяне, при граници на имота: имот № 038002,
1
имот № 000544 и имот № 038003, като върху имота има следните
ограничения: Електропровод 110 кВ на 20 м. от двете страни до крайните
проводници или на 24 м. от оста на електропровода не могат да се строят
сгради и съоръжения; 2/ Поземлен имот с площ от 6,4 дка. с начин на трайно
ползване: изоставена нива, пета категория на земята 1 при неполивни
условия, представляващ ИМОТ с № 038003 по плана за земеразделяне, при
граници на имота: имот № 038001, имот № 038002, имот № 000544 и имот №
038005 , като върху имота има следните ограничения: Електропровод 110 кВ
на 20 м. от двете страни до крайните проводници или на 24 м. от оста на
електропровода не могат да се строят сгради и съоръжения и да се засажда
високостеблена растителност; 3/ Поземлен имот с площ от 5, 527 дка. с начин
на трайно ползване: изоставена нива, пета категория на земята при неполивни
условия, представляващ ИМОТ с № 038009 по плана за земеразделяне, при
граници на имота: имот № 038012, имот № 038007, имот № 000544, имот №
000543, имот № 000596 и имот № 000165, като върху имота има следните
ограничения: Електропровод 110 кВ на 20 м. от двете страни до крайните
проводници или на 24 м. от оста на електропровода не могат да се строят
сгради и съоръжения и да се засажда високостеблена растителност, по
предявения от ЦВ. В. М., действащ като постоянен синдик на „САНО
БЪЛГАРИЯ“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 109А, ет.1, ап. офис 11
иск с правно основание чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на
постановения съдебен акт. Поддържа се, че не е налице фактическия състав на
чл. 647, ал.1, т.7 ТЗ за настъпване на относителна недействителност –
сделката няма увреждащ характер; страните по нея не са свързани лица.
Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в отговор
на синдика на „Сано България“ АД – в несъстоятелност.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
ВОС е бил сезиран с иск с правно основание чл.674, ал.1 т.6 ТЗ за
обявяване на относителната недействителност по отношение на кредиторите
2
на несъстоятелността на сделка на несъстоятелния длъжник, която уврежда
кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в
двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ.
Между страните не се спори, че въз основа на изповядана на 24.09.2015
год. с акт № 101,том I, рег.№ 3560, дело № 82 покупко-продажба, ответникът
„Сано България“ АД, чрез изпълнителния си директор Б И К се е разпоредил
в полза на „АЦМ“ ЕООД, чрез управителя В Г Р, с притежаваните от него
недвижими имоти, находящи се в землището на с. Осеново, подробно
описани в акта в п.1-3 за сумата от 1 700 лева.
Не се спори още, че молбата за откриване на несъстоятелността е
подадена от кредитор на 05.06.2017 год., а сочената като увреждаща сделка е
извършена на 24.09.2015 год., тоест в двугодишния срок преди подаване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
В производството пред въззивната инстанция се оспорват единствено
изводите на първостепенния съд досежно увреждащия характер на сделката и
сключването й между свързани лица.
По наличието на увреждане:
Увреждащият характер подлежи на доказване съобразно принципното
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. В хипотезата на чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ не е
необходимо увреждането да бъде съществено.
Поради сходството на претенцията с тази по чл. 135 ЗЗД приложение
следва да намери съдебната практика по приложение на Павловия иск ( в този
смисъл и Решение № 56 от 1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1538/2017 г., I т. о.,
ТК). Последователно различни състави на ВКС в постановените по реда на
чл. 290 ГПК актове (Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на
ВКС, IV г. о., Решение № 407/29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на ВКС,
IV г. о., Решение № 18/04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение № 261/25.06.2015 г. по гр. д. № 5981/2014 г. на ВКС, IV г. о,
Решение № 50/12.05.2017 г. по т. д. № 731/2016 г. на ВКС, т. о., Решение №
93/28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на ВКС, II т. о. ) приемат, че в
хипотезата на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД увреждащо кредитора действие
е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
3
осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо
длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора. Увреждане е налице винаги, когато с
разпореждането длъжникът заменя ликвиден актив, върху който може да бъде
насочено изпълнение, срещу друг, чиято ликвидност съществено затруднява
изпълнението, дори и когато полученото съответства или дори надхвърля
стойността на отчужденото имущество – така Решение № 1253 от 02.06.2017
г. по в. т. д. № 4230/2016 г. на САС, ТО, 9 състав, недопуснато до касация с
Определение № 147 от 22.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 2760/2017 г., I т. о., ТК;
Решение № 274 на Великотърновския апелативен съд от 19.12.2017 г.,
постановено по т. д. № 237/2017 г., недопуснато до касационен контрол с
Определение № 597 от 20.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1123/2018 г., I т. о., ТК
; Решение № 416 от 22.12.2015 г. на ПАС по в. т. д. № 481/2015 г.,
недопуснато до касационен контрол с Определение № 78 от 9.02.2017 г. на
ВКС по т. д. № 1335/2016 г., I т. о., ТК. С оглед на изложеното, съдът приема,
че процесното разпоредително действие на длъжника с недвижими имоти
срещу парична цена съставлява увреждаща кредиторите сделка.
Отделно от изложеното, увреждащият характер на сделката се извлича и
от същественото разминаване между уговорената обща цена и пазарната
стойност на престацията. Съгласно заключението на СОцЕ, кредитирано от
съда като компетентно и обективно дадено, пазарната оценка на
разпоредените недвижими имоти към датата на сделката възлиза на 9300
лева.
По наличието на свързаност между страните:
Качеството на свързани лица между страните следва да се преценява
към релевантната дата - 24.09.2015 год. /дата на разпоредителната сделка/.
Връзката между страните в предшестващ или последващ момент е
ирелевантна за основателността на отменителната претенция.
От справка в ТР към релевантната дата - 24.09.2015 год. се установява,
че физическото лице Валери Георгиев Русинов е управител и едноличен
собственик на капитала на приобретателя „АЦМ“ ЕООД. Същевременно, към
4
същата дата последният е и изпълнителен директор на трето ЮЛ – „Адре“
АД. Следователно, въз основа на вписаните данни може да се направи извод,
че към 24.09.2015 год. представляващият „АЦМ“ ЕООД е осъществявал
контрол върху третото лице „Адре“ АД - §1в, ал.1, т.3 ТЗ.
От справка в ТР към релевантната дата - 24.09.2015 год. се установява,
че физическото лице Б К е вписан изпълнителен директор и член на СД на
„Сано България“ АД. Наличните доказателства в електронното досие на
търговеца сочат, че Б.К едновременно е и притежател на 50% от капитала на
„Сано България“ АД /списък на присъстващите акционер на ОС на 08.05.2015
год., представен със заявление № 20150520144235/. Същевременно
приобщените протоколи на ОС, списъци на присъстващи акционери и
обявените устави сочат, че най-късно към 03.07.2015 год. физическото лице
Б.К е притежавало повече от половината от акциите в трето ЮЛ – „Адре“ АД.
Считано от 14.07.2015 год. поименните акции на дружеството са заменени с
акции на приносител. Постановено е последващо вписване на промяна във
вида акции по заявление 20190920163819. По същото е постановено и
вписване на промяна в собствеността на капитала, който е еднолично
притежание на Ц Т К респ. дружеството е с правноорганизационна форма на
ЕАД.
По делото се спори относно обстоятелството чие притежание са
акцииите на „Адре“ АД към 24.09.2015год. Съдът съобрази, че към
посочената дата капиталът на дружеството е бил разделен на акции на
приносител след осъществена замяна по реда на чл. 180 ТЗ, при която
съотношението на капиталовото участие на акционерите се запазва. По
делото не е установено различно разпределение на капитала до вписването на
промяната през 2019 год., при която акциите на „Адре“ АД са еднолично
притежание на Цв.К. Въз основа на изложеното и при липса на доказателства
за противното, съдът приема, че към 24.09.2015 год. Б.К е притежавал повече
от половината от акциите на приносител на дружеството „Адре“ АД по силата
на осъществена замяна на притежаваните от него поименни акции.
Следователно, към 24.09.2015 год. представляващият „Сано България“ АД Б
К е осъществявал контрол върху третото лице „Адре“ АД като притежател на
повече от половината от гласовете в ОС - §1в, ал.1, т.1 ТЗ.
Изложеното по-горе обуславя извода, че лицата Б К и В Р са свързани
5
лица, тъй като е налице хипотезата на §1, ал.1, т.7 ТЗ – физическите лица
контролират пряко или косвено трето лице – „Адре“ АД. Свързаните
физически лица са изцяло или отчасти волеобразуващи органи на ЮЛ –
страни по сделката. Свързаните физически лица са едновременно с това и
волеизявяващи органи на дружествата – продавач и купувач. Сочената връзка
обуславя и извода, че между двете ЮЛ съществуват предпоставки за
уговарянето на условия, различни от обичайните, което обуславя наличието
на общата хипотеза по §1, ал.2 ТЗ.
Свързаността между представляващите на две ЮЛ обуславя свързаност
и между представляваните дружества и съобразно наличната съдебна
практика /пр. Решение № 419 от 25.02.2014 г. на САС по в. гр. д. № 2511/2012
г., недопуснато до касационен контрол с Определение № 219 от 27.04.2015 г.
на ВКС по т. д. № 1709/2014 г., II т. о., ТК/.
С оглед на изложеното, предявеният иск е основателен. Постановеното
в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Въззиваемите страни не са направили искане за присъждане на
разноски.
На основание чл.649, ал.6 ТЗ, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВОС и сума в размер на 30, 72 лева, представляваща
държавна такса за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260061/16.03.2021 год., постановено по
т.д.№ 431/2020 год. по описа на ОС – Варна
ОСЪЖДА на основание чл.649, ал.6 вр. чл.620, ал.5 „АЦМ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Никола
Вапцаров“ № 5, ет.5, офис 501 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВАпС, сумата от 30, 72 лева, представляваща
6
дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срот от връчване
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7