№ 29
гр. Нови пазар, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20243620200157 по описа за 2024 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят А. А. М., оспорва издаденото от Началника на РУ Нови пазар НП №
23-0280-000391/11.01.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР Шумен РУ Каолиново , с което
му е наложена глоба за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят сочи, че НП е необосновано, незаконосъобразно и не е издадено при
спазване на материалния и процесуалния закон и в срок.
Оспорва фактическата обстановка, възприета в НП като неотговаряща на
действителността. Твърди, че липсват мотиви на наказващия орган за налагане наказанието
с НП. Твърди, че дори и да е имало някакво нарушение за движение по пътя в с. Т., то не
можело да се квалифицира по чл. 1046, т. 2 от ЗДвП, тъй като от описаната в НП фактическа
обстановка не се установявало съставомерност по приложената норма.
Поради горното моли съда да отмени НП № 23-0280-000391/11.01.2024 г. на Началник
РУ в ОДМВР Шумен РУ Каолиново.
Претендира направените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито съдебно
заседание. Същата е заявила в писмено становище, че издаденото НП е законосъобразно и
следва да се потвърди.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от
легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно
постановление и се явява процесуално допустима.
1
На *** г. е бил съставен АУАН серия GA № 6745492, който е приложен на л. 6 от
делото. Съгласно АУАН, на *** г. в 13,40 ч. в с. *** до дом №* (пред кметството)
нарушителят е управлявал л.а „***“ с рег. № ***, собственост на А. М. С. от с.с., при
движението на който от центъра на селото, след пешеходна пътека обозначена с пътен знак
Д17 и минавайки покрай детска площадка в посока ЦДГ „***“ оставя без контрол
управлението на автомобила по пътното платно и демонстративно извършва поднасяне на
автомобила на ляво и на дясно по пътното платно, губейки сцепление с пътното платно, с
което нарушава правилата за използване на пътното платно и създава предпоставки за ПТП.
В акта е посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
Акта е връчен на жалбоподателя *** г. Жалбоподателят е подписал акта, като е
посочил, че няма възражения.
Въз основа на този акт наказващият орган е издал Наказателно постановление № 23-
0280-000391/11.01.2023 г. на Началника на РУ Каолиново, с което за нарушение на чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал.1, пр.3
от ЗДвП е наложена глоба от 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 05.03.2024 г.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за
това органи. В тях има описание на всички изискуеми към съдържанието на АУАН и НП
данни.
Всичко гореизложено сочи, че АУАН и НП са издадени от компетни органи,
съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и са издадени в
съответствие със закона.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС със срок на
валидност до 01.12.2031 г. за категориите В М.
Описаното в АУАН и НП МПС, л.а „***“ с рег. № ***, собственост на А. М. С. (баща
на нарушителя), което се установява от приложената справка за собствениците на
автомобила, л. 18.
От събраните по делото гласни доказателства и приетите писмени такива се
установява, че на 25. *** г. около 13,30 ч. в центъра на с. *** до кметството нарушителят,
който управлявал л.а „***“ с рег. № ***, се появил с автомобила от центъра, управлявайки
го шумно, агресивно, приплъзвайки предните гуми на автомобила и правел резщи движения
на волана, с цел да занесе задната част на автомобила, с което не използвал пътя по
предназначението му. При управлението на автомобила водачът ускорявал движението му
като „давал много газ“, променял рязко посоката му на движение, при което задната част от
него се занасяла рязко вляво и вдясно. Управлявайки по този начин автомобила, преминал
покрай детска площадка, където имало майки с деца. В същото време и на място, се
намирали и свидетелите Н. А. и С. Е., полицейски служители, които след като видели
водача, тръгнали след него със служебният си автомобил. Водачът на автомобила бил сам в
него и след като видял, че служебният автомобил на РУ Каолиново потеглил след него
2
намалил скоростта на движение и и продължил да се движи по пътя. Водачът успял да се
укрие по улиците на селото, поради което след около 20 минути бил открит от полицейските
служители, докато се движел срещу тях и тогава бил спрян.
Пътят по който се движел нарушителят бил без неравности, времето сухо и светло.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели Н. А. и С. Е., служители на РУ Каолиново. В показанията
си св. А. ясно сочи, че жалбоподателят е „приплъзвал предните гуми на автомобила и
правел резщи движения на волана, с цел да занесе задната част на автомобила“, „давал
много газ, като пребуксували предните гуми и в същото време чупел волана, мъчел да
занася задницата на автомобила“ л. 40 от делото. В този смисъл е и посоченото от св. Е.,
който сочи, че водачът дал газ и приплъзвайки гумите на автомобила, с ръката си въртял
волана и задницата се олюлявала. Това движение на автомобила и поведението на водача
било видяно лично от св. Е., л. 42 от делото. Този свидетел сочи също, че „предните гуми,
приплъзвал“ въртял гуми, задницата занасяла и това продължило до появата на служителите
на РУ Каолиново със служебният им автомобил. Свидетелят видял как жалбоподателят
върти волана и задницата се олюлява. Вниманието на св. А. било привлечено от „шумът и
форсирането, буксували гумите“, л. 41.
По данни от жители (комшии) в селото, св. А. бил установил, че жалбоподателя има
„такъв начин на каране“, л. 42, което показва, че жалбопоадтелят системно управлява
автомобил по този начин.
И двамата свидетели сочат еднозначно, че водачът- жалбоподател не е използвал пътя
по предназначението му, а самото му управление и след поставени уточняващи въпроси на
защитника му, адв. А., било като на дрифт (л.40)
По делото е назначена автотехническа експертиза по въпроси формулирани от
защитата на жалбоподателя и в частност, касаещи определянето на движението като
„дрифт“, от мотивите на л. 5 на която се установява, че „Дрифт“ е техника на шофиране, при
която водачът на превозното средство преднамерено извежда дадено превозно средство
(най-често автомобил) извън контрол чрез „презавиване“, като по този начин довежда до
загуба сцеплението на задните гуми с пътната настилка. По време на дрифт движението на
автомобила е напречно на завоя, осъществено под действието на центробежната сила
възникнала вследствие на движението на превозното средство по крива, влиянието на
тежестта му и инерционния момент. Вещото лице е изобразило на фиг.№ 1 от експертизата,
схематично изпълнението на „дрифт“ по време на извършване на десен завой от лек
автомобил. В мотивите е посочено също, че от автотехническа гледна точка термина
„презавиване“ може да се обясни с движението на автомобил по крива със скорост, която е
над критичната скорост за движение по конкретната крива със съответния радиус, при която
скорост ще настъпи странично /напречно/ приплъзване на гумите на превозното средство.
В заключението си вещото лице сочи, че описаното в АУАН и в НП, че водачът
„оставя без контрол управлението на автомобила, като приплъзва автомобила по пътното
платно и демонстративно извършва поднасяне на автомобила наляво и надясно по пътното
платно, губейки сцепление с пътното платно“, може да бъде отнесено към шофиране с
използване на елементи от техниката на шофиране „дрифт“, при която техника има
странично приплъзване на автомобила вследствие загуба на сцепление на гумите с пътната
настилка, при които се нарушава и контрола над управлението на автомобила.
Вещото лице е посочило, че използваните от водача и жалбоподател техники на
управление, приплъзване на автомобила наляво и надясно, извършване на поднасяне на
автомобила наляво и надясно, губене на сцепление на гумите на пътното платно, са елемент
от технологията на шофиране наречена „дрифт“.
В т. 3 от заключението на вещото лице е посочено, че когато водач на превозно
средство със своите действия при управление на МПС се стреми гумите на управляваното от
3
него превозно средство да изгубят сцепление с пътната настилка, като по този начин
водачът може да загуби контрол над управлението на автомобила и оставен без контрол над
управлението автомобил, може да попречи на другите участници в пътното движение да
използват пътното платно по предназначението му. Вещото лице подчертава, че когато
гумите на автомобила загубят сцепление с пътната настилка, при настъпилата загуба на
контрол над управлението на автомобила и в зависимост от избраната от водача скорост на
движение на превозното средство, същото може да напусне очертанията на платното за
движение да причини материални щети и наранявания или смърт на хора. Посочено е също,
че в резултат на натоварването, което се оказва върху ходовата част и окачването на
автомобила при страничното приплъзване, което настъпва при използване на технология на
шофиране наречена „дрифт“, може да настъпи повреда или разрушаване на елементи от
ходовата части и окачването на автомобила, което да доведе до невъзможност водача да
контролира управлението на превозното средство, вследствие на което да бъдат причинени
материални щети по превозното средство и или по обекти намиращи се на платното за
движение и в близост до него, както и да доведат на наранявания или смърт на хора. Ако
скоростта на движение на автомобила при извършване на завиване с използване на
технологията на завиване „дрифт“ се окаже над критичната скорост на преобръщане спрямо
избрания радиус на кривата за движение, при извършване на маневрата, може да настъпи
преобръщане на автомобила на платното за движение, което също да доведе до
настъпването на материални щети и или наранявания или смърт на хора.
В заключението си вещото лице изрично е подчертало в т. 4, че настъпилото
превъртане на предните гуми на процесният автомобил и поднасянето на задната част на
това превозно средство наляво и надясно, е вследствие целенасочено действие от страна
на водача на процесният автомобил с органите за управление на посоката на движение
на превозното средство и с органите за управление на оборотите на двигателя и
скоростните предавки.
В съдебно заседание, л. 71-76 от делото, вещото лице сочи, че за изпълнението на
„дрифт“ няма значене каква е ходовата част на автомобила, дали е с предно или задно
предаване, защото самите скорости и характеристики на автомобила нямат влияние върху
подобно поведение на автомобила. Според посоченото от вещото лице, автомобилът,
управляван от жалбоподателя е сериен автомобил. При автомобили с предно предаване,
според вещото лице, е възможно да се изпълни „дрифт“, но има особености, тъй като
критичния момент при изпълнението на тази технология „дрифт“ е да се излезе от крилото
на завоя, да се установи страничното приплъзване, за да може автомобила да продължи по
траекторията по която се движи. От описанието на свидетелите, че предните гуми
пребуксували, вещото лице заключава, че автомобилът е с предно предане. В този смисъл и
според експерта поведението на водача е много рисково, тъй като подадения въртящ момент
към предните двигателни колела на автомобила, при тяхното пребуксуване губят сцепление
с пътната настилка, при последващото завиване наляво или надясно със загубили вече
сцепление на задните гуми и автомобила става неуправляем, т.е. водача загуби ли сцепление
на всички гуми с пътната настилка, той не може да контролира посоката иа неговото
движение.
Вещото лице сочи, че „дрифт“ може да се изпълни по-лесно с предна предавка на
автомобила.
Вещо лице сочи още, че ако в процеса на движение, каквото е описаното на
нарушителя, се използва ръчна спирачка, това блокира задните гуми, ще настъпи загуба на
сцепление и с предните гуми и автомобила става неуправляем.
Технически е възможно. Както казахме в този термин в литературата, който се
използва е надзавиване, а от техническа гледна точка ние казваме избиране на посока на
движение на автомобила по крива, която критична скорост и над критичната скорост на
приплъзване, но не трябва да бъде по-голяма от критичната скорост на преобръщане и така
4
дори и при прав пътен участък когато пътното платно позволява при рязко завиване на
волана наляво или надясно при скоростта, с която се движи в един момент автомобила
започва да се движи по крива и когато скоростта на движение на този автомобил се окаже
по-голяма от критичната скорост на приплъзване при кривата, която е избрал водача чрез
волана, задницата на автомобила започва да се припдъзва и е отклонил посоката наляво, тя
ще се отклони надясно, ако се отклони надясно, тя ще се отклони наляво.
Според вещото лице, „дрифт“ е възможно да се изпълни и на прав участък от пътя,
както и при неправилно боравене с педала на съединителя и педала на газта, когато
автомобила е с ръчни скорости, като при ниските предавки се подаде повече газ на
автомобила и се увеличат оборотите на двигателя, а когато се увеличат оборотите се
увеличава и въртящия момент и в даден момент предните колела, ако е с предно предаване
или задните колела, ако е със задно предаване вследствие на въртящия момент загубят
сцепление е пътната настилка и започват да се въртят, т.е. да пребоксуват.
При поставени от защитата на жалбоподателя въпроси, вещото лице отговаря, че при
движението си по описания в АУАН и НП и установен от свидетелите начин, водачът е
изгубил контрол над движението на автомобила. Този извод експерта прави от описаното
пребоксуване на предните гуми и задницата му, която се отклонила наляво или надясно, т.е.
в този момент може да говори за загуба на контрол, на сцепление със всички гуми, но първо,
че скоростта не е била висока, в даден момент гумите се връзват със сцеплението на
автомобила и автомобила по някакъв начин е запазил посоката си за движение. Когато се
загуби контрола на сцеплението на всички гуми с пътната настилка, според вещото лице в
този момент водачът не може да контролира посоката на движение. Под действието на
силата на триене тази енергия се намаляв и тогава автомобилът възвръща контрола на
сцеплението на гумите. Колкото е по-голяма скоростта на движение, толкова повече
разстояние ще измине автомобила когато се загуби контролът на сцепление.
Съдът намери изготвената експертиза за обоснована и дори с много големи детейли
разясняваща изпълнението на техниката „дрифт“, за която говори защитата на
жалбоподателя, поради което я прие като обективна и относима за изясняването на
поведението на водача.
От обективна страна, за съставомерността на нарушението по чл. 104б, т.2 ЗДвП.
Съгласно чл. 104б ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да: 1.
oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване; 2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Съгласно чл. 2, ал.2 ЗДвП всеки участник в движението има право да се движи по
пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение.
По смисъла на §6, т.1 от ДР ЗДвП, „път“ е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
Обикновеното използване на пътищата за движение на пътни превозни средства или
на пешеходци, следва да е в съответствие с нормите на закона, както и конкретно
посочените в чл. 5, ал.1 и ал.2 от него общи правила за поведение на участниците в
движението: да не създава опасности и пречки за движението, да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства; да не извършва маневри, изразяващи се в
последователно внезапно преминаване в лентите за движение и пр.
Нормата на чл. 104б ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство е
забранено да: 1. oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата,
отворени за обществено ползване; 2. използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
5
хора и товари. При самото движение по пътищата, чл. 8, ал.1 ЗДвП, задължава водачите на
пътни превозни средства да използват дясната половина на пътя по посока на
движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано
нещо друго. Относно правилата за извършване на маневри по време на движение на МПС,
са приложими нормите на чл. 25 и 26 ЗДвП, съгласно които водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, и пр., преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Също така, чл. 26 задължава водача на МПС, преди да започне каквато и да е
маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде
ясен и достатъчен за възприемане сигнал.
Настоящият нарушител не е подавал какъвто и да е бил светлинен сигнал за
промяната на движението на автомобила по пътя. От своя страна пътят е бил без неравности
и не е налагал извършването на маневри за заобикаляне или преодоляване на такива. Нямало
е насрещно движение или движение на ППС пред жалбоподателя, които да налагат
осъщественото от него управление на автомобила.
Гореизложеното сочи, че целта на водача и настоящ нарушител е била единствено
демонстрирането на водачески умения чрез неправомерни действия, като форсиране на
автомобила, рязко променяне на посоката на движението му – ту вляво, ту вдясно,
занасянето на задната му част и пр.пр. Това, обаче не предствавлява използване на пътя по
предназначение. Подобно шофиране не е осъществено на специална писта за състезания,
полигон или друго специално означено място, позволяващи такава техника на управлеине, а
на път в населено място, където се очаква да има други участници в движението, вкл. и
пешеходци, като по този начин се демонстрират умения за екстремно управление на
автомобил, но самото му движение е в нарушение на закона и правилата за такова.
Обстоятелството, че в момента на движение на жалбоподателя не е имало други участници
на пътното платно не го освобождава от задължението да се движи съгласно правилата на
ЗДвП и да използва пътя по предназначение за превоз на пътници и товари.
В АУАН и в НП не е посочено, че начинът по който нарушителят е управлявал
автомобила представлява „дрифт“. Самият закон също не съдържа легално определение на
това понятие, но същото се е превърнало в утвърдено в публичното възприятие понятие за
опасно, неправомерно и извън правилата на ЗДвП управление на МПС, при използването на
описаните от вещото лице техники на пребуксуване, приплъзване и изместване на
позицията на автомобила спрямо посоката на движение.
Съдът намира, че от обективна страна е налице съставомерно противоправно
поведение на нарушителя, което е нарушение на нормата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП забраняваща
на водачите на МПС-та използването на пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
За осъществяването на описаното нарушение законът изисква наличието на пряк
умисъл в извършителя на нарушенито, което се обуславя от посоченито в чл. 104б, т. 2
ЗДвП, че използването на пътищата, отворени за обществено ползване, е забранено „за
други цели“, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Наличието на цел, различна от тази, която произтича от естеството на движението по
пътищата, предполага наличието на пряк умисъл.
Съдът установи от събраните доказателства, свидетелските показания и експертизата,
че нарушението е извършено от жалбопоадтеля съзнателно, доколкото самоволното
управлеине на МПС, по описания начин е немислимо без целенасоченото му маневриране и
управление. Това се потвърждава от заключението на вещото лице в т. 4, че настъпилото
6
превъртане на предните гуми на процесният автомобил и поднасянето на задната част на
това превозно средство наляво и надясно, е вследствие целенасочено действие от страна на
водача на процесният автомобил с органите за управление на посоката на движение на
превозното средство и с органите за управление на оборотите на двигателя и скоростните
предавки.
Доказателство за наличието на цел на водача за управление на автомобила по
описания начин са и свидетелските показания на актосъствителя и свидетеля по акта, които
сочат, че когато автомобилът „навлизъл към тях“ той приплъзвал предните гуми на
автомобила, въртял гуми, правел резки движения с волана, занясал задницата на автомобила
и пр. Освен това, св. А. сочи, че това движение на автомобила той правел „с прекъсвания,
продължително форсиране, на тласъци“ (л. 41), като това продължило до появата на
служебният автомобил, докато ги видял (л. 43 от показанията на св.С. Е.). След като
нарушителят видял полицейският автомобил, „всичко станало нормално, намалил скоростта
и продължил да се движи. Всичко това преценено в неговата съвкупност ясно показва
наличието на съзнателно и с прекъсвания, както сочи и свидетелят А. на тласъци,
целенасочено е управлявал МПС-то, нарушавайки нормата на чл. 104а, т. 2 ЗДвП.
Обстоятелството, че по пътя е нямало други участници в движението, вкл. и
пешеходци, не променя факта на извършеното нарушение.
В случая не са налице обстоятелства, изключващи наличието на пряк учисъл от
субективна страна в поведението на нарушителя, каквито биха били техническа повреда,
неизправност, извънредна и непреодолима по друг начин ситуация на пътя, които да
изключват административнонаказателната отговорност на нарушителя на основание чл. 11
ЗАНН вр. чл. 13-15 НК. Напротив според посоченото в т. 3 от заключението на вещото лице
е посочено, че точно това управлеине на МПС-то може да доведе до загуба на контрол над
управлението на автомобила, причиняване на материални щети и наранявания или смърт на
хора. Посочено е също, че в резултат на натоварването, което се оказва върху ходовата част
и окачването на автомобила при страничното приплъзване, може да настъпи повреда или
разрушаване на елементи от ходовата части и окачването на автомобила, което да доведе до
невъзможност водача да контролира управлението на превозното средство, вследствие на
което да бъдат причинени материални щети по превозното средство и или по обекти
намиращи се на платното за движение и в близост до него, както и да доведат на
наранявания или смърт на хора. Очевидно до такива поражения по автомобила не се е
стигнало, след като водачът щом е видял полицейският автомобил е успял да продължи
движението си по позволения от закона начин.
Предвид на горното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Относно отговорността на нарушителя.
За извършеното от жалбоподателя нарушеине законът в чл. 145а, ал.1 ЗДвП
предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12
месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания
по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
С обжалваното НП № 23-0280-000391/11.01.2023 г. на Началника на РУ Каолиново, за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП административнонаказващия орган е наложил на
жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена
глоба от 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Така определеното с НП наказание напълно съответства на посочените в закона
кумулативни санкции по вид и размер, поради което същото е законосъобразно и правилно.
Съдът намира, че осъщественото от жалбоподателя нарушение на чл. 104а, т. 2 ЗДвП
7
не представлява маловажен случай на нарушение на правилата за движение, конкретно на
нормата на чл. 104а ЗДвП по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършването на подобно
управление на автомобилите, при това такива, които са серийно производство за движение
по пътищата, ги прави изключително голяма опасност както за самия им водач, така и за
останалите участници в движението, които дори и при правилно движение по пътната
мрежа биха могли да бъдат ударени от дрифтиращия автомобил. Както вещото лице сочи, в
мотивите към експертизата по т. 3, дрифтовете са позволени и дори има специални
автомобилни състезания по дрифт, но само за спортни цели, а в използваните автомобили се
допускат определени технически изменения по двигателя и ходовата част на автомобила,
които да повишат мощността на двигателя и усилят ходовата част и окачването на
автомобила, като по този начин ходовата част и окачването на състезателния автомобил да
могат да понесат възникналите странични натоварвания при шофирането. Изрично е
подчертано, че ходовата част на серийните леки автомобили не е пригодена да понася чести
и постоянни странични натоварвания при странично приплъзване на автомобила, при които
натоварвания настъпва по-бързо износване и повреда по окачването на автомобилите.
Пътищата, отворени за обществено ползване не са предназначение за управление с
използване на дрифтиране, а самото управление от неподготвени водачи ги превръща в
потенциални самойубийци или убийци на пътя. Забавление, което носи риск от смърт не
може да бъде маловажно, то следва да бъде предотвратявано чрез строг контрол и санкции.
Предвид на всичко гореизложено, съдът намира, че цялото наказателно
постановление следва да се поктвърди като законосъобразно.
Относно разноските по чл. 63д от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвиджа, възможност за страните
в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
Жалбоподателят е направил разноски по делото в размер на 500 лв. за адвокатско
възнаграждене и претендира такива.
Въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсулт.
Разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в съдебните
производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК.
Предвид на изхода от делото, с което се потвърждава издаденото НП като правилно и
законосъобразно, то на жалбоподателят не се дължат разноски и искането му следва да се
отхвърли.
Относно искането на въззиваемата страна по делото за разноски, съдът установи
следното:
Искане за разноски е направено от страна на въззиваемата страна. Съдът намира
искането за разноски за основателно, доколкото по делото становище относно предявената
жалба е изразил гл.юрисконсулт Венелин Димитров.
Съгласно чл. 63, ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 38 от ЗПП, определянето на размера на възнаграждението се определя
от нарочна наредба, а според чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ по
административни дела е от 80 до 150 лв.
8
Съдът намира, че предвид на обема на участието на представителя на въззиваемата
страна, следва да се определи минимално възнаграждение от 80 лв.
Относно разноските за вещи лица и свидетели по делото, направени от съда.
Съгласно чл. 84 ЗАНН, доколкото в него няма особени правила за призоваване и
връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на
касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се
прилагат разпоредбите на НПК.
Съгласно чл. 189, ал.3 НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го
осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и
другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от
частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане.
По делото съдът е направил разноски за транспортни разходи на свидетелите в размер
на 28 лв. за св. Н. А. и 510 лв. за вещо лице. Общо направените разноски са 538 лв.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да ги заплати на РС Нови пазар.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0280-000391/11.01.2024 г. на
Началника на РУ Каолиново, с което на А. А. М. с ЕГН ********** от с. Т., общ. Н., обл.
Шумен, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба от 3000лв. (три хиляди
лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца.
ОСЪЖДА А. А. М. с ЕГН ********** от с. Т., общ. Н., обл. Шумен, ДА ЗАПЛАТИ
на ОД на МВР град Шумен по сметка IBAN UBBS 8002 3106 1018 04, BIC UBBSBGSF,
банка ОББ, клон Шумен от 80 лв. (осемдесет лева), представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
ОСЪЖДА А. А. М. с ЕГН ********** от с. Т., общ. Н., обл. Шумен, ДА ЗАПЛАТИ
на РС Нови пазар, по бюджета на съдебната власт, направените по делото разноски в размер
на 538 лв. (петстотин тридесет и осем лева).
Отхвърля искането на А. А. М. с ЕГН ********** от с. Т., общ. Н., обл. Шумен за
разноски в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен
съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
9