Р Е Ш Е Н И Е
№………./19.12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 211 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от 1/ С.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***; 2/ Е.А.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***; 3/ М.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***;
4/ А.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу „...“ АД, вписано в
ТРРЮЛНЦ с ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. София
1404, община Столична, район „...“, бул. ...“ 85, предсртавлявано от В И К – Д –
изпълнителен директор, З.Р.Р. – изпълнителен директор и И Ц Б, ревандикационен
иск с правно основание чл.108 ЗС съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на Поземлен имот с
идентификатор ...... по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед No РД –18- 92 от 14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр. Варна,
община Варна, област Варна, местност **** с площ от 1356 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, при граници и съседи по скица: имоти с идентификатори: ......и
......както и да бъде осъден ответникът да предаде
на ищците владението върху същия.
Направено в рамките на
производството от страна на ответника, в условията на евентуалност, е и възражение
с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗС, че
същият е придобил процесния имот въз
основа на давност чрез упражнено непрекъснато владение /чрез присъединяване на
владението на праводателите/ в периода от 1995г. до настоящия момент.
С определение No 2783 /
23.04.2019г. са конституирани като трети лица помагачи на страната
на ответника Г.П.Ч., ЕГН ********** и Д.С.Ч., ЕГН **********, двамата с адрес: ***.
ИЩЦИТЕ
твърдят, че са законни наследници на А. А. ***, ЕГН **********, починал на
02.03.2010 г. Първата ищца е негова съпруга, втората, третата и четвъртата ищци
са негови дъщери. В това си качество те са собственици при
квоти: 5/8 ид. части за първата ищца и по 1/8 ид. част за втората, третата и четвъртата ищци на следния
недвижим имот: ПИ с идентификатор ...... по кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, който имот се намира в гр. Варна, Община Варна, Област Варна,
Местност „****", с площ от 1356 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10
м/, при граници и съседи по скица: имоти с идентификатори ......и
10135.2566.64.
Историята на
придобиване на имота от наследодателя била следната:
Към 1972 г. имотът е
бил собственост на лицето Ц А.А. - сестра на А. А.А., която го е придобила по
силата на нотариален акт за дарение № 186, том I, дело № 370/14.02.1972 г. от
дядо си А В Н. Тогава имотът се е водил като „Място с градина от 1 дка - 1000
кв.м, находящ се във Варненското землище, местност „****", при граници на
имота: от двете страни - Л Д К, Евксиноградско шосе и държавен имот. Впоследствие имотът е бил отчужден от Ц А.А. за държавни нужди, а
след приемането на реституционното законодателство след станалите в страната
демократични промени, по направено искане от Ц А.А. /вече с новата фамилия по
мъж - Н/ й е бил възстановен като собственост с решение № 1617/30.03.1993 г. на
Община Варна на основание чл.2 от ЗВСВНОИ. Стъпвайки на това решение и
легитимирайки се със стария си нотариален акт за собственост - № 186, том I,
дело № 370/14.02.1972 г. Ц А. Н е дарила този имот на брат си - А. А.А.
/наследодател на четирите ищци/ с два броя сделки: Отначало с нотариален акт за
дарение № 157, том XLI, дело № 10102/ 15.09.1993 г. тя му дарява 1/2 от този
имот, а след една година с втори нотариален акт за дарение № 186, том XLI, дело
№ 15647/13.10.1994 г. тя дярява на брат си и другата половина от имота.
А. А.А. продава този
имот на лицето С. П.А., ЕГН ********** с нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 60, том XII, дело № 3843/13.04.1995 г. на нотариуса при PC Варна Д. С..
По протест на ВОП с искане Решение
№ 1617/30.03.1993 г. на Община Варна за реституция на имота на името на Ц А. Н
да бъде отменено и обявено за нищожно, е образувано гр.д. №
559/1995 г. на Окръжен съд Варна - Административна колегия. Искането е мотивирано с това, че Ц Н е закъсняла със своето искане
за отмяна на отчуждаването на имота, не е спазила срока по чл. 4 ЗВСВНОИ и е била с преклудирани права. С решение от 10.07.1995 г.
по това дело е обявено за нищожно Решение № 1617/30.03.1993 г. на Кмета на
Община Варна. Практически с постановяването на необжалваемото съдебно решение с
дата 10.07.1995 г. имотът станал отново общински, и все едно никога не е бил
възстановяван и реституиран.
Междувременно
обаче, в страната настъпват нови законодателни промени, позволяващи да се
правят искания за отмяна на станалите отчуждавания и възстановяване на право на
собственост в нов 6-месечен срок. Възползвайки
се от тази нова възможност, Ц А. Н на 27.03.1998 г. упълномощава нотариално
брат си А. А.А. отново да поиска възстановяване на правото на собственост върху
процесния недвижим имот. Мотивировката й е, че имотът подлежи на
възстановяване, тъй като е бил отчужден през далечната 1974 година по ЗТСУ за
детски дом в местност „****" - мероприятие, което така и не е осъществено.
По молбата на пълномощника на Ц А. Н - нейния брат А. А.А. е
образувана преписка вх. № СС-94-А./167/13.04.1998 г. на Комисията по
реституцията при Община Варна и по предложение на тази комисия Кметът на Община
Варна - тогава инж.Х.К.издава Решение № 63/04.06.1998 г.,
с което правото на собственост върху имота се възстановява на Ц А. Н, ЕГН **********.
През следващата година Ц А. Н си изважда и констативен нотариален акт за
собственост върху възстановения й недвижим имот - КНА № 123, том I, per. №
3647, дело № 450/29.05.1999 г. на Нотраиус Д. С. - вече регистрирана като
частен нотариус под № 192 на Нотариалната камара. Няколко дни по-късно на
02.06.1999 г. пред същата нотариуска е изповядан и нотариален акт за продажба
на процесния недвижим имот № 142, том II, рег.№ 4000, дело № 482/02.06.1999 г.,
с който Ц А. Н продава на брат си А. А.А. процесния имот. Тъй
като по онова време А. А.А. е в брак с първата ищца, имотът е придобит в
условията на СИО помежду им.
Оттогава
насам, А. А.А. активно встъпва в правата си на собственик на този имот и е
третиран като такъв от държавните и общински органи -заплаща данъци за имота,
адресат е на ред писма, касаещи намеренията на общинските власти относно
съдбата на този имот. Освен че си плаща коректно
данъците за имота и е третиран от властите като негов собственик. След настъпилата негова смърт през 2010 г. ищците точно и коректно
продължават да си плащат данъците на процесния имот.
На 28.06.2016 г.
обаче, пред Нотариус Р.К. -нотариус в съдебен район Варна, рег.№ 212 на
Нотариалната камара се явява лицето С. П.А. /приобретател на имота от
13.04.1995 г. и с отпаднали права/, придружен от двете си деца П С П. и М С. И
/ тъй като съпругата му е междувременно починала след 1995 г./, и легитимирайки
се със стария нотариален акт за продажба № 60, том XII, дело № 3843/13.04.1995
г., те тримата продават процесния имот на лицето Г.П.Ч., ЕГН **********. Тази
продажба се извършва с нотариален акт №20, том П,рег. № 8914, дело №
154/28.06.2016 г. на нотариус Р.К.. Впоследствие купувачът по тази сделка и
съпругата му Д.С.Ч. ипотекират този имот в полза на „..."АД, а по-късно /и
това е последната, касаеща имота сделка/ имотът е прехвърлен с нотариален акт
за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот вместо изпълнение на
паричен дълг № 13, том I, рег.№ 342, дело № 13/25.01.2018 г. на Нотариус Б.В.-
per. № 124 на Нотариалната камара на приобретателя „..."АД. Като
прехвърлители по въпросната сделка са се подписали съпрузите Ч., които обаче не
могат да бъдат негови собственици, тъй като те самите са го придобили от
несобственик - С. П.А. и неговите деца П С П. и М С. И. Понастоящем имотът се
владее от ответника без правно основание, като ищците го считат за свой и продължават
коректно да си изпълняват данъчните задължения, свързани с него.
Ищците правят
допълнителни уточнения, като твърдят, че решението по адм. дело № 559/1995 г. по описа на ВОС е отменено с Решение №
545/10.10.1997 г., постановено по адм. дело № 6563/1995
г. по описа на ВАС, като вместо него е постановено, че се отменя решение No
1617/ 30.03.1993г. на Кмета на Община Варна,
като единствената валидна реституция е тази по второто решение от
04.07.1998 г. и до 1998 г. имотът е бил общински и не е бил надлежно и
законосъобразно възстановяван и реституиран.
В съдебно заседание
поддържат исковата молба, молят за уважаване на иска и за присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, по
делото от ОТВЕТНИКА е постъпил
отговор на исковата молба, в който изразява становище, с което сочи, че исковата претенция е допустима, но неоснователна.
Оспорва
материално-правната легитимация на ищците, доколкото твърди, че към исковата молба е представено копие на
Удостоверение за наследници, издадено преди пет години и половина и същото не
установявало качеството им на наследници.
Процесният недвижим
имот е собственост на "..." АД, на която е прехвърлен за пълно
погасяване на парично задължение към "..." АД, произтичащо от Договор
за кредит за оборотни средства №7377-9 от 21.02.2017 г. Този договор бил
обезпечен по силата на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №56,
том I, рег.№1095, дело №33 от 27.02.2017 г., по описа на Ивелина
Обретенова-нотариус, с район на действие района на Районен съд-гр.Варна, вписан
в регистъра на НК под №561. Нот. Акт е вписан в Службата по
вписванията дв.вх.рег. 4242, вх.№4211 от 27.02.2017 г.,
акт №47, том II, дело №1835. За учредяване на договорната ипотека била издадена
и скица на имота от АГКК, в която бил вписан собственик Г.П.Ч..
Прехвърлителят по сделката Ч. бил установил правото си на собственост върху
имота с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том II, per.
№ 8914, дело № 154 от 28.06.2016 г. по описа на нотариус Р.К., per. № 212 в НК,
вписан в АВ - СВ - Варна с вх. per. № 14997 от 28.06.2016 г., акт № 164, том
XXXIX, дело № 8310/2016 г. Г.П.Ч. бил придобил описания недвижим имот от С. П.А.
на 13.04.1995 г. От този момент до 2016 г., когато С. А. бил прехвърлил правото
си на собственост на същия този имот на Г.Ч., имотът бил владян от С. А., а от
2016 г. до 25.01.2018 г. бил владян от Г.Ч., след което имотът се владеел от „..."
АД до настоящият момент. Преди учредяването на
договорната ипотека /27.02.2017 г./ Община Варна била издала на Г.Ч.
удостоверение рег.№АУ007831ВН 007ВН от 20.02.2017 г. Областен управител на
Областна администрация при Област Варна също бил издал удостоверение
изх.№РД-17-9400-50(3) /10.02.2017 г. „..." АД била
ангажирала и експерт, който преди учредяване на ипотеката изготвил експертиза
за установяване на идентичност на имота предмет на ипотеката. Оспорва, че ищците са станали собственици на имота, като твърди, че
собственик на имота е С. А., от когото праводателите на ответника са закупили
имота.
Твърди, че от
придобиването на имота през 1995 г. до 2016 г., С. А. е владял процесния имот
лично и чрез наемател и по-късно и чрез предоставяне на имота за послужване на
заемател. След разпореждането от страна на С. А. на 28.06.2016 г., владението върху процесния имот е упражнявано от Г.Ч.. „..."
АД упражнявала владение върху процесния недвижим имот от 25.01.2018 г., датата на придобиването му.
Твърди, че „..." АД е
собственик на имота и на основание присъединено давностно владение от 1995 г.
В съдебно заседание поддържа отговора на
исковата молба, моли за отхвърляне на претенциите и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от третите лица – помагачи на ответника е постъпил отговор на исковата молба. В отговора твърдят, че исковата
претенция била допустима, но неоснователна.
Твърдят, че ищците не са собственици на имота на
твърдяното от тях основание-наследяване от А. А.А. /техен съпруг
и баща/, който приживе го бил придобил чрез сделка за покупко-продажба,
обективирана в нот. акт No 142 том II
per. No 4000 дело No 482/1999 г.
Сделката за
покупко-продажба, на която се позовавали ищците, не била породила вещно-правно
действие за наследодателя им, тъй като към тази дата прехвърлителката Ц А. Н не
е била собственик на имота. Към датата 2 юни 1999 г. имотът е бил
собственост на техния праводател С. П.А.- придобит бил от него на 13.04.1995 г.
чрез сделка за покупко-продажба, обективирана в нот. акт
No 60 том XII дело No 3843/95 г. Отношенията, развили се по повод евентуално
постановеното решение по адм. дело No 559/1995 г. не
обуславяли твърдяните в исковата молба правни последици за сключените преди
това сделки- автоматично отпадане с обратна сила на правата, придобити по
предходните сделки: за дарение на ½
ид. част от процесния недвижим имот, сключена
между Ц А. Н и брат й А. А.А. / нот. Акт No 157 том XLI дело
No 10102/ 93 г. на ВН/; за дарение на останалата ½ ид. част от процесния недвижим имот, сключена между Ц А. Н и
брат й А. А.А. /нот. акт No 186 том XLI дело No 15647/
94 г. на ВН/ и за покупко-продажба на целия имот, сключена между А. А.А. и С. П.А.
/нoт. акт No 60 том XII дело No 3843/ 95 г. на ВН/.
Оспорват
автентичността и действието на представеното решение по адм. дело No 559/1995 г. на Варненски окръжен съд-същото не
съдържало официална заверка на съда, който го бил постановил, т.е. така
представено решението нямало доказателствена сила на официален документ. На следващо място решението било постановено в производство, в
което праводателите на третите лица
-помагачи не били участвали-както те, така и ответниците не били
обвързани от силата на решението, ако бъдело установено, че такова действително
било постановено в административното производство. Заявяват,
че първоначалното искане за отмяна на отчуждаването било направено в срока по
чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., поради
което Решение No 1617/30.03.1993 г. на Кмета на Община Варна било валидно
и произвело действие, а повторното
решение No 63/04.06.1998г. на Кмета на Община Варна
бил нищожен административен акт, тъй като бил постановен по недопустимо
последващо искане на едно и също лице.
В отношение на
евентуалност и ако бъдело установено наличие на действително постановено
решение по адм. дело No 559/1995 г. на Варненския окръжен
съд, съответно валидност на повторния административен акт- Решение No
63/04.06.1998 г. на Кмета на Община Варна, считат, че решението било
постановено в полза на едно и също лице- реституирания собственик, за един и
същи имот и било с идентично съдържание относно предпоставките на реституцията,
поради коетои правата на техните праводатели следвало да се запазят.
Твърдят, че за
решението по адм. дело No 559/1995г.
праводателят им С. П.А. не е бил уведомяван от А. А. до смъртта му, настъпила
през 2010 г. Също така праводателят им не бил имал представа и за сделката за
покупко-продажба, обективирана в нот. акт 142 том II
per. No 4000 дело No 482 от 2 юни 1999 г., по силата на която А. А.А. като
пълномощник на сестра си „продал" на себе си имота, с който преди това
през 1995 г. като негов едноличен собственик лично се бил разпоредил в полза на
С. П.А. с този имот, след като получил продажната му цена. Считат
тази сделка за нищожна, тъй като противоречала на добрите нрави. Противоречието следвало от фрапантното нарушение на принципа на
добросъвестността и на забраната за злоупотребяване с права, прогласени от
гражданското право. А. А. сключил сделката, обективирана в нот. акт 142 том II per. No 4000 дело No 482 от 2 юни 1999 г. в
своя полза, без да уведоми лицето, на което през 1995 г. вече бил продал същия
имот за постановеното решение по адм. дело No
559/1995г. , за повторно подаденото от него като пълномощник
искане за възстановяване на собствеността върху имота, както и за постановеното
Решение No 63/04.06.1998 г. на Кмета на Община Варна. При сключване на сделката
той бил представил пълномощно към него от продавача, заверено от нотариус в гр.
Монтана, при положение, че нямало никакви данни продавачът-
негова сестра, да има връзка с този град. Укриването на важни
обстоятелства, свързани със собствеността върху имота, станали известни на
продавача след продажбата му през 1995 г., които можели да рефлектират върху
правото на собственост на лицето, на което той е прехвърлил собствеността,
определя сделката по придобиване отново от продавача на този имот през 1999 г.
за нищожна като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.
След
придобиването на имота през 1995 г. С. А. надлежно го бил
декларирал и заплащал данъците за него до отчуждаването му към третите лица- помагачи,
полагал грижи за този имот, вкл. чрез трети лица, на които предоставил ползването му чрез
различни правни сделки. Заявяват, че представените към исковата молба
доказателства- писма от Община Варна не им били
известни, нито на праводателите им- наследодателят на ищците не бил предприел
никакви действия в отговор на представеното до него писмо от 26.08.2003 г. /с
неясно искане/- в имота нямало изградена масивна ограда и за него
нямало
одобрен ПУП.
Заявяват, че евентуалното възражение
на „..." АД за придобиване по давност от ответника на
собствеността върху имота чрез присъединяване на владението на неговите
праводатели - С. П.А. и на третите лица -помагачи било основателно. Праводателят С. П.А.
бил добросъвестен владелец, тъй като не е могъл и е нямал никаква
представа, че праводателите Ц А.А. и А. А.А. не са били собственици на имота
към датата на придобиването му- 13 април 1995 г. Твърдят, че дори и да не се
възприемат доводите им за саниране действието на сделката за покупко-продажба,
обективирана в нот. акт No 60 том XII дело No 3843/ 95
г. на ВН с постановяване на Решение No 63/04.06.1998 г., праводателят им С. П.А.
бил придобил собствеността с изтичане на кратката пет годишна придобивна
давност.
В съдебно заседание не се явяват и не се
представляват.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение
за наследници, изх. No 3065 / 30.09.2013г., А. А.А., починал на 02.03.2010г., е оставил за
наследници: С.И.А. – съпруга и три дъщери – Е.А.Х., М.А.А. и А.А.С. – всички
ищци по делото.
С нотариален акт за
дарение на недвижим имот No 186, том I, дело No
370 / 1972г. на Варненски нотариус, А В Н дарява на
своята внучка Ц А.А. място с градина от един декар, находящ се в местността „****“
при граници: от две страни - Людмила
Кръстникова, Евксиноградско шосе и Държавен имот.
С нотариален акт за
дарение на недвижим имот No 157, том XLI, дело No
10102 / 1993г. на Варненски нотариус, Ц А. Н дарява на
брат си А. А.А. половината от придобития от нея имот с НА 186/ 1972г.
С нотариален акт за
дарение на недвижим имот No 186, том XLI, дело No
15647 / 1994г. на Варненски нотариус, Ц А. Н дарява на
брат си А. А.А. и другата половина от придобития от нея имот с НА 186/ 1972г.
С нотариален акт за
продажба на недвижим имот No 60, том XII, дело No
3843 / 1995г. на Варненски нотариус,
А. А.А. продава на С. П.А. място с градина, цялото с площ от 1000 кв.м. в
землището на гр. Варна, местност ****, съставляващо имот пл. No 1522,
незастроено, при граници: Л Д К, Евксиноградско шосе и
Държавен имот, т.е. имотът придобит по НА 157/ 1993г. и НА 186 / 1994г.
С решение от
10.07.1995г., постановено по гр.д. 559 / 1995г. на ВОС, административна колегия
е обявено за нищожно решение No 1617 / 30.03.1993г. на Кмета на Община Варна.
С решение No 545 /
10.11.1997г., постановено по адм.д. 6563 / 1995г. на Върховен административен съд е отменено по
реда на надзора влязлото в сила решение от 10.07.1995г., постановено по гр.д.
559 / 1995г. на ВОС и вместо него е постановена отмяна на решение No 1617 /
30.03.1993г. на кмета на Община Варна, с което е възстановена
собствеността върху недвижим имот на Ц Н.
С решение No 63 /
04.06.1998г. на Кмета на Община Варна е възстановена собствеността
върху недвижим имот в гр. Варна, м. ****, имот пл. No 1522, представляващ място от 1000 кв.м., отчужден по ЗПИНМ за „Детски дом“ на Ц А.
Н, действаща чрез брат си А. А.А. - пълномощник, по чието искане от името на Н,
е постановено и решението.
С Нотариален акт за
собственост върху възстановен недвижим имот No 123, том I,
рег. No 3647, дело 450 от
20.05.1999г. на Д. С. *** действие ВРС с номер 192 на НК, Ц А. Н е призната за собственик на дворното място с площ от 1000кв.м.,
съобразно издаденото Решение No 63 / 04.06.1998г на
Кмета на Община Варна.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот No 142,
том II, рег. No 4000, дело 482 от 02.06.1999г. на Д. С. *** действие ВРС с номер 192 на НК, Ц А. Н продава на А. А.А. незстроено място в местността ****,
представляващо имот с пл. No 1522, идентичен с пл. No 2025 с площ от 1000 кв.м.
С писмо от 27.11.2002г.
на Община Варна, Отдел Кадастър и регулация до Ц А. Н се иска от същата да се
яви и да подпише акт за непълноти или да подаде възражения във връзка със
започнала процедура по попълване на КП на Приморски парк, Варна за поземлени
имоти пл. No
1522 и 2028. В отговор на писмото А. А.А.
е депозирал възражение от 06.12.2002г., с което сочи, че той е собственик на
имот с пл. No
1522 по силата на нотариален акт No 36 от 1995г.
С писмо от 04.02.2003г. до
А. А. ***, Отдел “Кадастър и Регулация“, същият е информиран, че
възражението му е уважено. С писмо от 02.12.2005г. Община Варна отново
уведомява А. А.А. като собственик на имота, че следва да осигури свободен
достъп през имота си за осъществяване на геозащитни действия.
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот No 20, том II, рег. No
8914, дело 154 / 28.06.2016г. на нотариус Р.К. с рег. No 212 на НК, С. П.А., П С П. и М С. И продават на Г.П.Ч. поземлен имот с
идентификатор: ......, находящ се в гр. Варна, местност ****, с площ от 1356
кв.м., като собствеността на продавачите се установява с НА No 60/
13.04.1995г.
С нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека No 56, том I, рег. No
1095, дело 33 / 27.02.2017г. на нот. И.О.с рег. No 561 на НК, Г.П.Ч. и Д.С.Ч. учредяват в полза на „...“ АД договорна ипотека
върху поземлен имот с идентификатор: ...... за обезпечаване на вземанията на
кредитора „...“ АД по договор за кредит.
В удостоверение от
20.02.2017г., издадено от Кмета на Община Варна, се сочи, че с решение No 1617 /
30.03.1993г. на кмета на Община Варна се възстановява на бившия
собственик имот с площ от 1000 кв.м., представляващ част от пл. No 1522 в местност ****, гр. Варна. С протокол No 196 / 02.08.1993г. на Община Варна е извършен въвод във владение по решението. С НА No 20/ 28.06.2016г. С. П.А., П С П. и М С. И продават на Г.П.Ч. собствения си
недвижим имот с идентификатор: .......
В удостоверение от
10.02.2017г., издадено от Областен Управител на Област Варна, се сочи, че за
недвижим имот с идентификатор: ...... за периода от 01.06.1996г. до настоящия
момент няма съставен акт за държавна собственост, като собственик на имота
съобразно НА No 20/ 28.06.2016г. e Г.П.Ч..
С експертиза за
установяване на идентичност от 18.01.2017г., изготвена от инж. Я.Д. е установена
идентичността между недвижим имот с
идентификатор: ...... и имот с пл. No 1522.
С констативен протокол No 186, том I, рег. No
8896 / 28.06.2016г. на нот. Р.К. е констатирано, че за поземлен имот с
идентификатор: ......, границите на имота и по съседи не са променяни през
годините във нотариалните актове, както и фактически на място.
С нотариален акт за
прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот вместо изпълнение на
паричен дълг No
13, том I, рег. No 342, дело 13 / 25.01.2018г. на нот. Б.В.с рег. No 124 на НК, Г.П.Ч. и Д. Петрова Ч. прехвърлят на „...“ АД поземления имот с
идентификатор: .......
С представените на л. 45
– 49 от делото писмени доказателства – приходни квитанции и хронология на задължения и плащания се установява, че ищците са заплащали за
процесния имот данъци и такси в периода 2006г. – 2018г.
С договор за отдаване под наем на недвижим
имот от 01.09.1998г., сключен между С. П.А. и Д.Х.Н., първият е отдал под наем
на втория процесния имот за срок от 3 години срещу уговорена обща наемна цена
от 300 лв. С анекс към договора от
25.01.2001г. се променя срока на договора – на шест години и общата наемна цена
на 600 лв. А, с договор за заем за
послужване от 01.06.2011г., сключен между С. П.А. и Г.П.Ч., първият предоставя
на втория временно и безвъзмездно ползването на процесния имот за период от 5
години. В рамките
на производството е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК по оспорване на
истинността на трите документа –
договор за наем от 01.09.1998г. и анекс към него, както и договор за заем за послужване
от 01.06.2011г. Във връзка с оспорванията е изслушано и прието заключението
на вещото лице Е.А. по съдебно-почерковата експертиза / л. 203
-234 от делото/, от което се установява, че подписите, положени за „наемодател“ и за „наемател“ в договор за
отдаване под наем на недвижим имот от 01.09.1998г. и в Анекс към договор за отдаване под наем на
недвижим имот от 25.02.2001г. са изпълнени от С. А. и Д.Н., както и че
подписите, положени за „заемодател“ и за „заемател“ в договор за заем за
послужване от 06.01.2011г. са изпълнени от С. П.А. и Г.П.Ч.. Вещото лице сочи,
че няма методика, с която да бъде опредЕ.датата/годината/ на съставяне на
документа, както и че при изследването се установили определени констатации по
отношение на хартия, химикална паста и подписи, въз основа на които можело да
се допусне, че изследваните документи е възможно да са съставени на по-късен
етап.
От писмо от нотариус Д. С.
се установява, че поради изтекъл срок на съхранение, документите придружаващи
нотариално дело No 450 / 20.05.1999г. и 482 / 02.06.1999г.
са унищожени.
След проверка в „Архива“
на ВОС се установява, че адм.д. 559 / 1995г. на ВОС е унищожено поради изтекъл
срок за съхранение, като няма запазени решения в архива.
Видно от удостоверение
от 02.10.2019г., издадено от Община Варна, Дирекция „Местни Данъци“, че имотът
е деклариран от С. П.А. с декларация по ЗМДТ с вх. No 21-2121 от 11.05.1998г., като през 2016г. се предекларира
на основание починал съсобственик. Партидата за имота е закрита към дата:
30.06.2016г.
С писмо от 29.10.2019г.
от АГКК се установява, че във връзка със заявление от 18.04.2016г. от С. П.А. е
извършено изменение на кадастралния регистър за поземлен имот с идентификатор .......
Изменението е извършено без издаване на изричен административен акт.
По делото от ответника са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите – Д.Х.Н. и Я.Д.Д., с които ответникът желае да установи
упражняваната фактическа власт върху имота с намерение за своене от С. П.А. и
семейството му в периода 1995г. – 2016г.
и впоследствие от третите лица –помагачи в периода от 2016г. до 01.2018г. Ищците, от друга страна, са ангажирани гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите – И.М.Д.и А. П.А., с които
се домогват да опровергаят твърденията на ответника, като докажат упражняваната
фактическа власт върху имота от А. А. в периода от придобиване на имота –
04.06.1999г. до смъртта му през 2010г., а след това – от неговите наследници.
Свидетелят Д.Н. сочи,
че познава С. А., като
бил работил за него в периода от 1998 г. до 2007 г. Сочи, че С. А. притежавал
множество имоти, включително процесният, който го отдавал под наем. Свидетелят излага, че по негова информация този имот С. А. го е
придобил чрез покупко-продажба от партньора си С. А. през 1995г. Твърди, че площта на имота е малко над 1 дка., като в имота нямало постройки. Сочи,
че в периода от 1998 г. до 2004 г.
бил наемател на имота, като го ползвал за база
за рапани, заради близостта на имота до рибарското селище. Твърди, че сложил каравана
в имота, в който имали и някакви дръвчета. Сочи, че имотът е на 200м.
от плажа . Заграждал е многократно
имота, но оградата често пъти е прекъсвана, заради това, че през имота бил и
прекият път до плажа и хората минавали оттам. Свидетелят сочи, че след като приключил
отношенията си със С. , последният продължил да се
грижи за имота. На по-късен етап свидетелят запознал С. с един свой приятел и
рибар па професия, който наел имота, а впоследствие и го придобил.
Въпросният приятел се казвал Г.Ч. и бил
наел имота през 2010 г. – 2011 г., като свидетелят твърди, че от този момент Г.Ч.
владеел имота до прехвърлителната сделка, която била 2015 г. – 2016 г.
Свидетелят сочи, че и през периода 2004г. – 2011г. е посещавал имота, като твърди, че не е чувал трети лица да
имат претенции за имота. Сочи, че няколко пъти със С. са
ходили и после разчиствали имота от дървета и храсти.
Свидетелят Я.Д. сочи, че познава С. А. от 1995 г. - 1996 г., тъй като
е геодезист и извършвал дейности по означаване на имотни граници, а С. искал да
обозначи границите на имота му в м-ст „****“ – процесният имот. Д. твърди, че
ходил до имота веднъж когато го трасирал през 1995 г. - 1996 г., а после след година или две С. А. го помолил да
покаже трасираните колчета на наемателя Д., който щял да ползва имота.
Впоследствие, в периода от 1997 г. - 2004 г. свидетелят изпълнявал като фирма
договор с Министерство на земеделието по изработването плановете на
новообразуваните имоти, които били на север от град Варна, като това било
свързано с многобройни измервания и почти ежедневно Д. минавал през процесния
имот. В този период виждал паркирания
автомобил на Д. - бял „Опел“ с хасковска
регистрационна табела и виждал и самия Д. в имота. Свидетелят
сочи, че Д. се занимавал със събирането на рапани и миди, като в имота бил
направил нещо като заслон и поканил свидетеля да хапнат миди. Д. пояснява, че имотът след повторното показване през 1997 г. -
1998 г. бил подготвен за заграждане с ограда. Имало е и
насаждения в имота - полудиви дребни ябълки или круши. Твърди, че имотът се поддържал, бил почистен. Свидетелят не
бил виждал друг в имота, освен Д.. След
2011г. свидетелят монавал покрай имора, тъй
като имал жилище на спирка „Марек“. През 2015г.-2016г. отново
свидетелят бил трасирал границите на имота по настояване на Д..
Свидетелката И.М.Д.твърди, че се познава с А. А. от деца, били съседи. Свидетелката твърди, че А. притежавал процесния
имот, който придобил след реституция и след като наплатил на сестра си. Сочи, че в имота нямало постройки, а само треви и храсти. През 2000 г. А. А. бил споделил на
свидетелката, че иска да направи заведение в имота, но след това се разболял и починал . Свидетелката твърди, че първоначално имотът бил буренясъл, като тъй
като Димова живеела над спирката, до имота, А. идвал в дома й да си оставя
инструментите, с които да почиства имота. Сочи, че А. А. сам
почиствал имота и дори идвал след това при нея одран. Димова не си спомня в имота
да е имало насаждения, както и и твърди,
че друг освен А. не била виждала
в имота. Имотът не е бил заграждан до преди ден-два
преди делото.
Свидетелят А. П.А. е първи братовчед на
общия наследодател на ищците А. А.. Твърди, че процесният имот бил наследствен
от техния дядо, който купил имота от леля Л.. Мястото било около 2 дка,
но след това сестрата на А. му дарила около 1 дка - дка и нещо. Свидетелят твърди, че сестрата на А. го била придобила и го била
възстановявала по някакъв параграф. Около 2000 г. А.
се бил похвалил, че бил заплатил мястото на сестра си и искал да го развие.
Свидетелят твърди, че всеки ден минавал през мястото и не е
виждал други хора в имота. За период от пет години свидетелят бил виждал А. А. 2-3 пъти да
почиства имота. Твърди още, че през имота има пътека
за плажа, по която минавали хора.Сочи, че в имота не се отглеждат овощки,
плодове или зеленчуци.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Правна
регламентация и защита на правото на всеки собственик да иска собствената си
вещ от всяко трето лице, което я владее или държи без основание, законодателят
е уредил изрично в чл. 108 от ЗС. Именно това е и правната квалификация, дадена от съда при
разглеждането на настоящия спор.
Съдът е
разпределил доказателствената тежест, като е указал, че ищците
следва да установят правото си на собственост върху вещта,
описана в исковата молба, както и че ответниците са
лицата, които я владеят
или я държат. От
друга страна в тежест на ответната страна е да установи, че упражнява фактическата власт на годно
правно основание.
Правото си на собственост
ищците твърдят да са придобили по силата на
наследствено правоприемство и сделка по покупко-продажба на имот, възстановен
по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ,ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Ответниците и третите лица – помагачи се
позовават на валидна сделка по покупко-продажба, а в условията на евентуалност
придобивна давност. Нито от страна на
ответника, нито от страна на третите лица –помагачи, е отправено изрично искане
за упражняване на косвен съдебен контрол по отношение на законосъобразността на
второто реституционно решение, за което се твърди, че е единствено валидно и
законосъобразно. От страна на третите лица –помагачи се твърди, обаче, че
решението на ВОС не им е
противопоставимо, защото не са участвали в производството, както и че
първоначалното искане за отмяна на отчуждаването било направено в срока, с
което съдът приема, че страната твърди материална законосъобразност на първото
реституционно решение. Възражението на третите лица –помагачи по отношение
на второто решение на кмета на Община Варна от 1998г. за реституцията е само в
насока за валидност на акта, но не и за неговата законосъобразност, като
твърдението е, че то е нищожен административен акт, като постановено по
последващо искане на едно и също лице.
В тази
връзка съдът намира, че решението на административния съд е задължително за
страните в административното производство, с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК. Съобразно чл. 302 от ГПК, решението на административния съд е задължително за
гражданския съд относно това, дали административният акт е валиден и
законосъобразен. Когато в гражданскоправен спор се обсъжда решение на
административен съд в частта относно настъпилите гражданскоправни последици,
съгласно цитираните по-горе разпоредби на АПК и ГПК, решението на
административния съд следва да се зачете, но по отношение на силата, която
процесуалните закони му придават между страните по административния спор,
разрешен с това решение, както и относно валидността и законосъобразността на
административният акт, обжалван в административното производство. Трети лица, извън лицата по административното правоотношение, не са
страни в административното производство.
Именно и за да се защитят правата на тези трети лица, които не са страна в
административното производство, в Общите правила на ГПК е предвидено изключение
от определената като задължителна сила на решението на административен съд по
административноправен спор по отношение на законосъобразността на
административния акт. В разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК е отречена възможността граждански съд,
разглеждащ гражданскоправен спор, да се произнася по законосъобразност на
административен акт, с изключение на случаите, когато такъв акт се
противопоставя на страна, която не е участник в производството по издаването на
акта и по неговото обжалване. В този смисъл и гражданският съд е длъжен да
осъществи косвен съдебен контрол по законосъобразността както на
административен акт, така и на влязло в сила съдебно решение, издадено в
производство по обжалване на административен акт само при наведени твърдения за
неговата незаконосъобразност и при наличие на правен итерес от това оспорване
от страна, която не е била страна в производството по обжалването на
административния акт. В конкретния случай ответникът и
третите лица помагачи не са били страна в производството и е допустимо
произнасяне в тази насока.
Съдът приема за
безспорно установено, доколкото и между страните не се спори, че е налице
идентичност между процесния имот с тези по нотариалните актове, представени от
страните по делото и посочени по-горе в изложението на фактическата обстановка.
Не се спори от страните и съдът приема, макар че в рамките на производството не
се представи решение No 1617 / 30.03.1993г. на Кмета на Община Варна, че по силата на същото е отменено отчуждаване
и е възстановена собствеността на Ц Н върху процесния имот, на основание чл. 2
ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Впоследствие решението на Кмета на
Община Варна е отменено с влязло в сила решение от 10.11.1997г. на Върховен
Административен съд, постановено по дело 6563 / 1995г., с което е отменено по
реда на надзора влязлото в сила решение от 10.07.1995г., постановено по гр.д.
559 / 1995г. на ВОС. Установява се също
така, че в периода от постановяване на влязлото в сила решение No 1617 /
30.03.1993г. на Кмета на Община Варна до влизане в сила на решението на ВАС, с което е
отменено същото, Ц Н се е разпоредила с процесния недвижим имот в полза на своя
брат – А. А., а той от своя страна го е прехвърлил на С. П.А. на 13.04.1995г.,
а впоследствие имотът е прехвърлен на третите лица –помагачи,а от тях на
ответника.
Действително, че съдът
възприема възражението на третите лица –помагачи, че С. П.А. не е участвал в
производството пред ВОС и ВАС, като това решение не го обвързва и не обвързва и
тях. Не се споделят възраженията на сем. Ч., че решението нямало доказателствена
стойност, тъй като не съдържало официална заверка на съда – представеното
решение на ВАС е с официална заверка и
отбелязване за датата, на която същото е влязло в сила /л.207/. По отношение на
предпоставките за реституция, съдът намира, че същите не са били налице.
Искането за отмяна на отчуждаването е направено с молба вх. No 1997 / 14.12.1992г., както е видно от постановеното решение на ВАС, а други доказателства,
които да оборват този факт, не се ангажираха от страните. Срокът, в който е
следвало да се подаде искането, съобразно чл. 4 ЗВСОИНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ,
ЗДИ и ЗС, е в периода 25.02.1992г. – 25.08.1992г. или искането е подадено извън
законоустановения срок.
По законосъобразността
на второто постановено реституционно решение съдът не следва да се произнеся,
поради липса на направено искане от ответника и третите лица – помагачи за
упражняване на косвен съдебен контрол в тази насока. Искането е съдът да се
произнесе по валидността на същото, като съдът намира, че издаденият административен
акт не е нищожен на посоченото от сем. Ч.основание. Както се посочи по-горе
издаденото първо реституционно решение е незаконосъобразно и като такова е
отменено. Отделен въпрос е дали второто реституционно решение е произвело
своето действие, доколкото по него не се събраха доказателства да е влязло в
сила – не се установи по делото от ищците същите да са върнали полученото от
тях обезщетение, както е отбелязано и в самото Решение No 63 / 04.06.1998г. на Кмета на
Община Варна, като условие за влизането му в сила. А съобразно реда, по който се възстановява
собствеността, а именно по ЗВСОИНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, то моментът
на възстановяване на собствеността е от връщане на обезщетението. С оглед на
това обстоятелство, не се доказа по отношение на процесния имот за Ц Н А. да е
осъществен пълен фактически състав на реституционната процедура, поради което и
същата не е станала собственик на процесния имот, който в последствие е
прехвърлила на своя брат А. А., чийто наследодатели са ищците по делото. Предвид
изложеното, ищците не успяха да проведат надлежно доказване на твърденията си,
че са собственици на процесния имот, тъй като техният наследодател го е
придобил от несобственик.
Дори и да не се
възприемат, гореизложените доводи и да се приеме, че ищците са доказали своето
право на собственост, то възражението на ответника и третите лица –помагачи, че
са придобили имота въз основа на давностно владение е основателно.
В тази връзка съдът
кредитира показанията на свидетелите на ответника, като намира, че същите
кореспондират с останалия доказателствен материал. Оспорването на истинността
на писмените документи е неоснователно, както се установи и от заключението на
вещото лице Е.А., като те са подписани от лицата, които се сочат като издатели
на документите. Твърдението за антидатирането на документите съдът приема за
основателно, доколкото не се установи достоверността на датата, съобразно
разпоредбата на чл. 181 от ГПК. Доколкото, обаче, законът не изисква писмена
форма за действителността на сключените договори, то и същите се установиха от
свидетелските показания на свидетелите Д.Н. и Я.Д.. Отделно, свидетелските
показания на двамата свидетели на ищците съдът не кредитира, доколкото същите
сочат, че не са виждали други лица в имота, освен А. А., който няколко пъти бил
почистил имота. Като свидетелите не споменават обстоятелството А. да им е
споделял, че е имало две реституционни решения, като след първото го е прехвърлил
на трето лице чрез покупко-продажба. Този факт говори, че същите не са
достатъчно запознати в детайли с казуса, като техните показания не могат да
бъдат възприети като достоверни, предвид и недобросъвестното поведение на А. А.,
който след като е продал имота и след отмяната на първото реституционно
решение, отново придобива имота, без да уведоми лицето, на което преди това го
е продал, за да уредят отношенията си. От показанията на свидетелите Д.Н. и Я.Д.
съдът намира, че се установи ответникът, чрез присъединяване на владението на
своите праводатели, да е упражнявал необезпокоявано фактическата власт върху
имота за периода от неговото придобиване с НА до датата на подаване на исковата
молба, което е за период от повече от 10 години, поради което и съдът няма да
обсъжда качеството на добросъвестен или недобросъвестен владелец е имало лицето
С. А..
Предвид всичко изложено
съдът намира, че претенцията на ищците е неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
По претенцията за
разноски:
По делото е
направено искане от страните
за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и
съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3
от ГПК ищците следва
да понесат сторените от ответника разноски в настоящето
производство съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК /л. 238 от делото/, а
именно: за заплатено адвокатско възнаграждение за вещо лице – 3 600 лв., за
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение – 5лв., депозит за
призоваване на свидетели – 40 лв. и възнаграждение за вещо лице – 300 лв., като
заплатената държавна такса за частна жалба страната е следвало да претендира в
производството пред Апелативен съд по образуваното частно гражданско дело, но
не и в рамките на настоящото производство, като същата не следва да се
присъжда.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от 1/ С.И.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***; 2/ Е.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***; 3/ М.А.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** и 4/ А.А.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
„...“ АД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ..., седалище
и адрес на управление: гр. София 1404, община Столична, район „...“, бул. ...“
85, предсртавлявано от В И К – Д – изпълнителен директор, З.Р.Р. – изпълнителен
директор и И Ц Б, ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът да
признае за установено в отношенията
между страните, че ищците са собственици на Поземлен имот с
идентификатор ...... по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед No РД
–18- 92 от 14.10.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, община Варна, област
Варна, местност **** с площ от 1356 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м./, при граници и съседи по скица: имоти с идентификатори: ......и ......както и да бъде осъден ответникът да предаде
на ищците владението върху същия, като неоснователен.
Решението е постановено
при участието на третите лица – помагачи
на ответника Г.П.Ч., ЕГН **********
и Д.С.Ч., ЕГН **********, двамата с адрес: ***.
ОСЪЖДА 1/ С.И.А., ЕГН **********,
с адрес: ***; 2/ Елена А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***; 3/ М.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** и
4/ А.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на „...“ АД, вписано
в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. София
1404, община Столична, район „...“, бул. ...“ 85, предсртавлявано от В И К – Д –
изпълнителен директор, З.Р.Р. – изпълнителен директор и И Ц Б, сумата от 3 945 лв. /три хиляди деветстотин четиридесет и пет
лева/, представляващи сторени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд -
Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: