Номер 112716.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Т. Кирякова
Цветелина Г. Хекимова
Секретар:Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Светлана Т. Кирякова Въззивно гражданско
дело № 20203100501662 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. Н. Й. с ЕГН ********** от ***** чрез
пълномощник адв.М.И. срещу Решение № 1509 от 19.03.2020год., постановено по гр.д.№
11867/2019 год. на ВРС, с което е отхвърлен изцяло иска на въззивника, предявен срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Лозенец бул.Черни връх 51 д, за заплащане на сумата от 10
лева, частичен иск от целия в размер на 1945 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди на л.а «Воксхол Астра», с peг. № *****, настъпили
вследствие на ПТП, реализирано на 04.03.2018г. в гр. Варна по вина на водача на л.а. с peг.
№ ****, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност»,
вкл. следните увреждания -челно стъкло, преден капак, десен фар, десен калник, основна
предна броня, десен рог, броня предна облицовка, основа, преден десен подкаланик ПВЦ,
кутия въздушен филтър, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 25.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано.
Жалбоподателят счита, че с решението се образува правен вакуум, доколкото е постановено,
че няма виновен за случилото се ПТП. Настоява се, че видно от приложеният към въззивната
жалба снимков материал се касае за неспазване на предимство, ако се приеме, че
кръстовището не е регулирано. Според въззивника в хода на производството е доказано по
ясен и категоричен начин, че ищцата е спряла на знак СТОП и е продължила движението си
като не е заплашвала друг участник с поведението си, а е била ударена от водача на л.а.
1
****. Сочи, че в тази насока следва да бъде кредитирана изслушаната САТЕ и приет
механизъм затова, че ударът е бил извършен от водачът на л.а. ****. Настоява се за отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго, при което спора бъде решен по
същество с присъждане на заявената исковата сума, както и на сторените пред двете
инстанции съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не ангажира писмен
отговор.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с
жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съдържа
необходимите приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
В хода на исковото производство е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че между собственика на л.а. с peг. № **** и ответника е било налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност»; че в
срока на действие на застраховката е настъпило на 04.03.2018г. ПТП с участие на
застрахования автомобил и този, собственост на ищцата, в резултат на което л.а. «Астра», с
peг. № ***** е увреден, за което ответникът е уведомен и е изготвил опис по щета №0003-
5000-19-301063/2019г.
Предмет на оспорване в исковото производство от страна на ответното дружество, е
механизма на ПТП, доколкото ищцата не е представила констативен протокол за ПТП пред
застрахователя при заявяване на щетата, съответно липсват категорично и безспорно
установени обстоятелства, при които е настъпило застрахователното събитие, неговият
механизъм и наличието на причинно-следствено връзка между събитието и заявените вреди.
2
За изясняване на спорните факти и обстоятелства е назначена и изслушана САТЕ. В
съдебно заседание не е представен протокол за ПТП, независимо от твърденията на ищцата,
че местопроизшествието е посетено от органите на КАТ, и поради което вещото лице
изготвя заключението си като ползва приложените към застрахователната преписка
документи, вкл.заявлението за настъпила щета, подадено от ищцата.
Съгласно неоспорените от страните констатации на вещото лице възможният
механизъм на настъпване на ПТП се изразява в пряк контакт между две превозни средство
под ъгъл, близък до правия спрямо надлъжните им оси, със сравнително голяма разлика в
скоростите. Сочи се, че на 04.03.2018г. водачът на л.а. с peг. № **** се движи по ул. "Кирил
и Методий" посока север към юг. В този момент л.а. „Астра Воксхол", с peг. № ****** и с
водач Й.Й., се движи от паркинга на магазин „Билла" към ул."Кирил и Методий". Същата
спира на пътен знак „Стоп", след което потегля за извършване на маневра - завой на ляво и
за да продължи движението си по ул. "Кирил и Методий", когато е ударен от л.а. с peг. №
****. За л.а. с peг. № **** удара е в предната част на автомобила, а за л.а. „Астра Воксхол"-
в странична предна дясна част. Доколкото стойността на разходите за ремонт на ищцовия
автомобил в размер на 3710.59 лева /във вариант със средни пазарни цени на труд,
материали и резервни части/ надвишават 70 на сто от действителната му стойност,
определена на 3 800 лева, е налице тотална щета за л.а. „Астра Воксхол".
Ищцата е представила по делото Решение № 1883/16.11.2018г., влязло в сила на
07.12.2019г., с което е отменено НП №18-0442-000410/30.05.2018г., с което на Й. Н. Й. е
наложено адм.наказание глоба за констатирано нарушение по чл.6, ал.1 от ЗДвП и на
осн.чл.179, ал.2 във вр.чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, сред като наказателният съд е приел, че
няма извършено нарушение на ЗДвП от ищцата.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./. За
основателността на прекия иск с оглед вторичния характер на субективното право по чл.
432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и
застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от
неговия фактически състав: деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на
причинителя се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а – при установяване на горното от ищеца – да докаже,
че е погасил претендираното обезщетение.
Страните не спорят относно наличието на застрахователно правоотношение между
ответника и водача на увредения автомобил, валидно към деня на увреждащото събитие, по
застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
3
По делото се установи, че ищецът е изпълнил и задължителната процедура по чл. 498
от КЗ за доброволно уреждане на спора със застрахователя. Приключването на
производството по доброволно уреждане на спора в рамките на 3-месечния рекламационен
срок е условие за допустимост на иска, като в настоящия случай то е приключило.
Установява се и настъпването на ПТП от 04.03.2018г. в гр.Варна по описания в САТЕ
механизъм, в който по никакъв начин не се констатира противоправност на поведението на
водача на л.а. с peг. № ****, застрахован при ответника. Не е разколебан извода на вещото
лице, че л.а. с peг. № **** се е движил по път с предимство, а ищцата – по улица, пресичаща
този път, като преди включване в движението по пътя с предимство тя е следвало да се
съобрази с поставения знак Б2 Спри! Пропусни движещите се по път с предимство.
Дали се е съобразила или не ищцата със задълженията, които вменява на водачите
вертикалната маркировка на пътя, би имало значение при евентуално въведено от ответника
възражение за съпричиняване на вредите в качеството й на пострадал, но само при
безспорно установяване от ищеца наличието на противоправно виновно поведение на
водача, чиято ГО е застрахована при ответника. Ищецът не само не ангажира годни
доказателства в тази насока, но и не въвежда в исковата молба конкретни твърдения. Не е
опровергана констатацията на вещото лице, че ударът с л.а. с peг. № **** е настъпил на път
с предимство при извършване от водача на ищцовия автомобил на маневра завой наляво от
път без предимство.
С обжалваното решение не се създава правен вакуум поради неустановяване на
виновен за ПТП, доколкото съдът не следи служебно за противоправността на деянието,
съответно вината на делинквента /включително и в случай на оспорване от ответника/, като
установяването на относимите факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на тези
елементи от фактическия състав на деликта, е възложено в тежест на ищеца. Същият не
установява по пътя на главното и пълно доказване извършено от водача на л.а. с peг. №
**** нарушение на императивни правила, довело до вредите, чието обезщетяване се
настоява в настоящото производство. Твърденията, че ищцата не е нарушила чл.6 от ЗДвП,
съответно представянето на влязло в сила решение в тази насока, не обуславя автоматично
наличие на нарушение по ЗДвП от другия водач, участник в ПТП.
Следователно като неоснователен и недоказан заявеният иск следва да бъде
отхвърлен. Не са доказани са в тяхната кумулативност елементите на фактическия състав на
отговорността на застрахователя по чл.432 от ГПК. Първоинстанционният съд е постановил
решението си при спазване на процесуалните правила и прилагайки правилно относимите
материално-правни норми. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции,
съдебният акт на районния съд следва да бъде потвърден.
Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1509 от 19.03.2020год., постановено по гр.д.№
11867/2019 год. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5