РЕШЕНИЕ
№.......
гр. Пазарджик, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х състав, в публично
заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Захариева, като
разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 1157/2020 г. по описа на
РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от МБАЛ „Х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. Пазарджик, представлявано от изп. директор д-р Ц.С., чрез
пълномощника адв. Е. Л.от ПзАК, против Наказателно постановление № 13-676-22 от
13.04.2020 г. издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ гр. София, с което за нарушение на чл.29 т.4 от Наредба за
осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ приета с ПМС №
119/22.05.2006 г. (НОПДМП) във вр. с чл.81 ал.3 от Закона за здравето на
основание чл.229 ал.3 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложена имуществена санкция
в размер на 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП,
поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се
иска отмяна на НП. Алтернативно се иска изменение на НП и намаляване размера на
санкцията до предвидения в закона минимум от 500 лева.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага в писмена
форма обосновани доводи за отмяна на НП, респ. изменение на същото и намаляване
на наложената санкция до предвидения в закона минимум от 500 лева. Не се
претендират разноски.
Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата и излага кратко становище за обоснованост и законосъобразност
на НП, като пледира за неговото потвърждаване. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази становищата на
страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно Заповед № ИАМН-РД 13-676/28.10.2019 г., изменена със
Заповед № ИАМН-РД 13-748/27.11.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „МН“
(ИАМН), комисия от инспектори при ИАМН извършила проверка на лечебно заведение
дружество
МБАЛ „Х.“ АД, находящо се в гр. Пазарджик, на ул. „***“ № 3.
В хода на проверката било
установено следното:
От съдържанието на История на бременността и раждането (ИБР) № 3058/423 на
пациентката Н.И.а Т., станало ясно, че тя била приета по спешност
в отделението по „Акушерство и гинекология“ в МБАЛ „Х.“ АД на 16.05.2019 г. в 08,55
часа, насочена с „Направление за хоспитализация“ издадено от д-р Ж.Т.. Пациентката
била прегледана в Спешното отделение от посочената лекарка, която й поставила
диагноза МКБ Z33: „Състояние присъщо на бременността. Придружаващи
заболявания и усложнения МКБ 0690: Раждане и родоразрешаване, усложнени с
пролапс на пъпната връв. Терапия: За спешна хоспитализация и родоразрешение
чрез секцио цезарея“. При приема в болничното заведение е поставена окончателна
диагноза МКБ № 082.1: „Спешно цезарово сечение“. За лекуващ лекар е бил
определен д-р С., като на 16.05.2019г. е било предприето „Спешно цезарово
сечение“, описано в оперативен протокол № 68/16.05.2019 г. В цитираната ИБР на
пациентката имало попълнено „Заявление за избор на лекар“
от 16.05.2019 г., като горната заявила, че предпочита извършването на
„Раждане/Цезарово сечение“ да бъде осъществено от д-р С., по КП №005 с цена,
която трябва да плати за избор на лекар от 490 лева.
В ИБР на пациентката, Направлението за хоспитализация и епикризата, д-р С. бил
посочен, като лекуващ лекар на пациентката, като е подписал издадената
епикриза. От горепосочения оперативен протокол е видно, че оператор при
извършеното цезарово сечение е бил д-р С..
За избора на лекар според заявлението пациентката е заплатила на лечебното
заведение сумата от 490.00 лв., видно от приложени Приходен касов ордер № **********/18.05.2019
г., и справка от счетоводния отдел, издадени от МБАЛ „Х.” АД.
Лечебното заведение не е представило фискален бон за извършеното плащане,
поради което е изготвен констативен протокол за липси от дата 21.11.2019 г.,
подписан от изпълнителния директор на МБАЛ “Х.” АД и членовете на проверяващия
екип.
От цялостната проверена медицинска документация по горецитираната ИБР става
ясно, че пациентката е постъпила по спешност в медицинското заведение.
Извършено е било „Спешно цезарово сечение“, като пациентката е заплатила за
избор на лекар. Същевременно лечебното заведение е приело плащането за избор на
лекар въпреки ограничението по чл.29 т.4 от Наредбата
за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (Наредбата). В
конкретния случай, когато пациентката е попълнила заявлението за избор на лекар,
лечебното заведение е следвало да откаже въпросния избор и да не иска, респ.
приема заплащане за него, тъй като същият противоречи на чл.29 т.4 от
Наредбата, т.е. изборът на лекар е бил неправомерен.
С така установеното било прието, че МБАЛ „Х.” АД е нарушило чл.29 т.4
от Наредбата, която правна норма разписва, че „не се допуска извършването на избор на лекар/екип в условията на спешност“, във връзка с чл.81 ал.3 от ЗЗ, който гласи,
че „условията и редът за осъществяване правото на
достъп до медицинска помощ по ал.1 се определя с
наредба на Министерския съвет“.
Нарушението
било извършено в сградата на МБАЛ „Х.“ АД в гр. Пазарджик на 18.05.2019 г, т.е.
на датата, на която пациентката е заплатила с
ПКО на болничното заведение за избор на лекар.
Нарушението
е установено на 21.11.2019 г.- датата на
двустранно подписан приемо-предавателен протокол, с който е предадена
медицинската документация отнасяща се до пациента. Нарушението е било извършено
за първи път.
Във връзка с констатираното нарушение против МБАЛ „Х.” АД бил съставен АУАН № А 13-676-22/10.02.2020
г. в присъствието на пълномощник на дружеството, на който бил предявен и връчен
срещу подпис.
Въз основа на акта на 13.04.2020 г. било издадено атакуваното НП, което
било връчено на санкционираното дружеството на 14.05.2020 г. по куриер. Жалбата
против НП била подадена по куриер чрез АНО до съда на 21.05.2020г., поради
което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от
лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност и
пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото доказателства, а именно показанията на актосъставителя- св. Я.Н.,
както и от писмените доказателства, приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Като инстанция по същество в производството по реда
на чл.59 и следващите
от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата. В този смисъл при извършения служебен контрол, съдът счита,
че не са допуснати СПН в АНП. Последното е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на пълномощник на дружеството-нарушител, надлежно упълномощен, предявен му е и връчен срещу подпис.
Въз основа на акта, АНО е съставил НП. АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от
надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните
срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно
връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП
е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички
обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна квалификация
съответства на вмененото нарушение.
Съдът не споделя възражението на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател за допуснато СПН, изразяващо се в
нарушение на принципа non bis in idem. Възражението е
подкрепено с факта, че против дружеството-жалбоподател било издадено и НП №
13-676-12/09.04.2019 г., с което е наложена имуществена санкция за нарушение на
забраната по чл.29 т.1 от НОПДМП, като тази забрана била нарушена по отношение
на същия пациент, респ. по същата история на заболяване, по същото време и на
същото място. Действително, видно от приетото по делото като писмено
доказателство НП № 13-676-12/09.04.2019 г., е че дружеството-жалбоподател е
санкционирано на основание чл.229 ал.3 от ЗЗ за нарушение на чл.29 т.1 от НОПДМП
извършено на същата дата и място, досежно заплащане за избор на лекар от страна
на същия пациент, както и по обжалваното в настоящото производство НП. Различното
обаче е това, че по НП- предмет на обжалване по настоящето дело дружеството е
санкционирано за нарушение на забраната по чл.29 т.4 от Нааредбата, а по
второто НП- за нарушение на чл.29 т.1, от Наредбата, забраняваща допускането на
избор на лекар, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя
му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение
лекуващ лекар на пациента.
Следва да се има предвид обаче, че разпоредбата на
чл.29 от НОПДМП разписва пет хипотези, всяка от които въвежда конкретна забрана
за избор на лекар/екип. Според настоящия съдебен състав, когато изборът на
лекар/екип е бил допуснат в нарушение на една, от която и да е от петте
хипотези, то ще е налице едно административно нарушение, защото всяка от петте
точки на разпоредбата съдържа самостоятелен състав. Когато обаче изборът е бил
допуснат в нарушение на повече от една от забраните, то ще са налице толкова
административни нарушения, колкото забрани са били нарушени. При това положение
е възможно при прием на един пациент да бъдат нарушени едновременно и две и
повече забрани, при което ще бъдат извършени повече от едно административно нарушение,
защото както вече се каза, всяка от забраните представлява самостоятелен състав
на административно нарушение.
Съдът не приема и второто направено възражение за
незаконосъобразност на НП от процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател, изразяващо се в твърдението, че нарушението не е било
извършено на посочената в АУАН и НП дата, а именно 18.05.2019 г., т.е. когато
пациентката е заплатила за избора на лекар, а на друга дата, когато лечебното
заведение е приело заявлението на пациентката за избор на лекар и й е посочило
цената за това, т.е. когато изборът е бил уважен. Това възражение не би било
направено, ако се държеше сметка за това, че изборът на лекар е процес, който
започва с писменото заявление на пациента по образец, след което същото се
разглежда по реда на чл.26 от Наредбата, при което избраният лекар, съответно
ръководителят на екипа, уведомява пациента за възможността да бъде изпълнено
искането. След това пациентът заплаща съответната цена за направения от него и
уважен от лечебното заведение избор. Плащането се извършва в рамките на престоя
на пациента в лечебното заведение, като може да стане след подаване на
заявлението и разглеждането му от ръководството на лечебното заведение, както и
преди или след извършване на медицинската интервенция. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.32 от НОДМП, според която при поискване на пациентите се
осигурява възможността да заплатят допълнително поисканите услуги по банков път
в рамките на престоя си в заведението.
При това положение едва с плащането от страна на
пациента завършва избора на лекар. Това е така, защото ако изборът на лекар от
страна на пациента бъде удовлетворен от ръководството на лечебното заведение в
нарушение на някоя от забраните по чл.29 от Наредбата, но пациентът не заплати
за този избор, то интересите му няма да са засегнати и няма да е налице
нарушение на цитираната правна норма. В такава хипотеза, т.е. без заплащането
на удовлетворен избор нарушението няма да е довършено, а ще е налице опит към
административно нарушение, който обаче няма да е наказуем за конкретното
нарушение по аргумент на чл.9 ал.2 от ЗАНН.
На следващо място съдът намира, че фактът на извършеното нарушение и
неговото авторство в лицето на дружеството-жалбоподател, се доказаха по
безспорен и категоричен начин.
Въпросите, свързани с възможността за избор на лекар/екип от пациента,
приет за лечение в медицинско заведение за болнична помощ, са уредени в
чл.25-29 НОПДМП, като в чл.25 се посочва, че при хоспитализирането му пациентът
може да поиска да избере лекар или екип от медицински специалисти, за което
попълва заявление по образец, което задължително се подписва от пациента.
Разпоредбата на чл.26 от НОПДМП предвижда, че след разглеждане на заявлението
избраният лекар, съответно ръководителят на екипа, уведомява пациента за
възможността да бъде изпълнено искането. В чл.28 от Наредбата е посочена
допустимостта на избор на лекар или екип да бъде извършена за конкретна
интервенция, манипулация или друга специфична част от диагностично-лечебния
процес, посочена от пациента.
Разпоредбата на 29 т.4 от НОПДМП обаче императивно забранява извършването
на избор на лекар/екип в условията на спешност. Казано с други думи, когато
пациент е приет за лечение по спешност, то е недопустимо извършването на избор
на лекар. Според §1 т.6 от ДР на НОПДМП „спешно състояние“ е остро възникнала
промяна в здравето на човека, която може да доведе до тежки функционални и
морфологични увреждания на жизненоважни органи и системи.
Установи се несъмнено, че пациентката Н.Т.е постъпила по спешност с
направление от СО в отделението по „Акушерство и гинекология“ на МБАЛ „Х.“.
Поставената й диагноза е налагала извършването по спешност на медицинска
интервенция- спешно цезарово сечение и такова е направено.
При това положение е било абсолютно недопустимо дружеството да приеме и
удовлетвори направения от пациентката избор на лекар за въпросната операция,
още по-малко да плати за него. Всички тези обстоятелства са били известни за
санкционираното дружество, което е следвало да откаже
въпросният избор и да не иска, респ. приема заплащане за него.
При така установените факти и предвид обстоятелството, че дружеството е
приело плащане от пациентката и е удовлетворило направен от нея избор в
нарушение на забраната по чл.29 т.4 от НОПДМП, то законосъобразно е била
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател за извършеното нарушение
със санкция по чл.229 ал.3 от ЗЗ, според която норма се предвижда налагане на
имуществена санкция за юридическо лице, което наруши разпоредбите на този закон
или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл.209-чл.228в. В
случая е налице нарушение на подзаконов нормативен акт- НОПДМП, издадена въз
основа на чл.81 ал. 3 от ЗЗ.
Санкцията е определена от наказващия орган в среден размер от 1 250
лева. При определянето му са взети както смекчаващите, така и отегчаващите
обстоятелства. В случая безспорно е отчетено, че не се касае за инцидентен
случай, тъй като от събраните доказателства се установи, че освен настоящето
нарушение, дружеството е осъществило още 39 нарушения от този вид, за които е
санкционирано. Освен това, наборът от документи подготвени и предоставени на
пациента при хоспитализацията му, говори за предварително избран подход за
избор на лекуващ лекар/екип и за приемане на заплащането за този избор. Следва
да се отчете и това, че този подход се прилага в труден за пациента и близките
му момент, когато здравето му е сериозно засегнато и му предстои оперативна
интервенция и който подход неминуемо ощетява пациентите. В случая е засегнато
едно от най-ценните блага на човека- правото на здраве, което включва и правото
му на здравеопазване, което се гарантира чрез редица международни и вътрешни
правни актове, основани на принципите на здравните услуги- достъпност,
достижимост, приемливост и добро качество за всички. Възможността за достъп и
ползване на здравните услуги се гарантира чрез заплащане на здравноосигурителни
вноски. За предоставяне на здравните грижи и услуги лечебните заведения
получават по т.нар. клинични пътеки съответното заплащане. Затова
законодателството регламентира само в определени случаи, здравните заведения да
получават допълнително заплащане от пациента при получаване на здравните грижи.
Затова е недопустимо, когато систематично, както в случая, се нарушава
регламентирания ред и то при изграден предварително подход за получаване на
допълнително заплащане от пациентите при получаваните здравни грижи. Затова
съдът намира, че санкционирането на дружеството следва да бъде съответно на
нарушението и поведението на същото.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател, че наложената санкция е несъразмерна на затрудненото
финансово положение на дружеството и загубите, които то търпи вследствие на
предприетите мерки за борба с коронавирусната епидемия. Следва да се каже, че
тези мерки имат задължителен характер и те се понасят и изпълняват както от
санкционираното лечебно заведение, така и от всички останали лечебни заведения
в страната. Тези мерки са задължителни и за всяко физическо лице, юридическо
лице, домакинство и т.н., които също понасят финансови разходи свързани с тези
мерки. При това положение не може този фактор да се отчете като изключително
смекчаващ отговорността на дружеството. Следва да се отчете и това, че
предоставяните медицински услуги в лечебното заведение във връзка с
коронавируса не са безвъзмездни.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че правилно
АНО е санкционирал дружеството със санкция определена в среден размер, с която
намира че ще се постигат целите на наказанията визирани в чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото-потвърждаване на НП, съдът намира за основателна
претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Искането е направено своевременно и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА
„Медицински надзор“ София. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН,
възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от
Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на
МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
120 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с
разпит на един свидетел и не е с фактическа или правна сложност, като по
предоставения голям набор от писмени доказателства от страна на въззивника,
процесуалният представител не е взел отношение и не е направил анализ. Поради
това следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение в размер от
80 лева.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 13-676-22 от 13.04.2020 г. издадено от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София, с което на МБАЛ
„Х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик,
представлявано от изп. директор д-р Ц.С., за нарушение на чл.29 т.4 от Наредба
за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ приета с ПМС №
119/22.05.2006 г. (НОПДМП) във вр. с чл.81 ал.3 от Закона за здравето на
основание чл.229 ал.3 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложена имуществена санкция
в размер на 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА МБАЛ „Х.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, представлявано
от изп. директор д-р Ц.С., ДА ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
„МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР“ ГР. СОФИЯ представлявана от изпълнителен директор, разноски
в размер на 80 (осемдесет) лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: