№ 6421
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110177414 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен e иск от Л. Л. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв. М., срещу
„К.Й.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано
от В.И., за прогласяване недействителността, на основание чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл.
11, ал. 1, т.10 ЗПК, на Договор за паричен заем №567880 от 03.04.2023г., сключен между
страните.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 03.04.2023 г. между страните е сключен Договор за
паричен заем №567880, по силата на който ответника е предоставил на ищеца сумата от 600
лв. за срок от 7 месеца, при ГЛП 39,96 % и годишен процент на разходите- 47,848. Съгласно
чл.6 от посочения договор, заема се обезпечавал с гарант, отговарящ на определение
условия, съгласно част II, т. 8 от СЕФ, като при непредставяне на обезпечение се
начислявала неустойка в размер на 423,47 лв., която се кумулирала в падежните вноски по
кредита. Излагат се подробни съображения за недействителност на отделни клаузи от
договора, както и на целия договор.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Излага подробни съображения за неоснователност. Навежда твърдения, че клаузата за
неустойка е валидно договорена и отговаря на всички изисквания на закона, какъвто е и
процесния договор. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени
становища.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между
страните Договор за паричен заем №567880/03.04.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези
случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други
разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се
съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите. ЗПК е приет в изпълнение на задължението на Република България за
транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г., относно договорите за потребителски кредити, в която е
установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена
възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да
съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение чл. 19 от
Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите
решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде
сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. В чл. 10, б.
"ж" е посочено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент
на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на
договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този
процент. Тази разпоредба съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като
съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва
да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и
да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 ЗПК е установено, че нарушение
на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на
договора за кредит.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден
характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му
годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите
изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия
кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за
възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на
финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват
граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на
разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за
потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19,
ал. 1 ЗПК.
В настоящия случай, при сключване на процесния договор за потребителски кредит, е
допуснато нарушение нa разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като договореният в
договора за потребителски кредит ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно т.
нар. неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 8 от договора. В случая неустойката
представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен
в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна на кредитора - същата е уговорена още
към момента на сключване на договора за кредит, включена е в погасителния план по него,
като липсват данни да е била незадължително условие за сключване на сделката, дължи се
ежемесечно и представлява част от месечните погасителни вноски. Макар формално
заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на
кредитополучателя, при съвкупното тълкуване на договорните клаузи е видно, че
неустойката би била винаги дължима, тъй като задължението за представяне на обезпечение
е практически неизпълняемо - в тридневен срок от сключване на договора да бъде осигурено
2
трето лице - поръчител за вземанията по договора, което да отговаря на подробно описани
многобройни изисквания или да бъде учредена банкова гаранция, като за това потребителят
следва да разполага със средства в общ размер от главницата, лихвата и неустойката по
договора. Така формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции и
представлява скрито възнаграждение за кредитора, поради което е следвало да бъде
включена в общия разход по кредита (в този см. Решение № 816/13.02.2024 г. на СГС по в.
гр. д. № 13357/2022 г., Решение № 780/9.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1255/2023 г. и др.).
Налага се извод, че както формално уговореният размер на ГПР в договора, така и
действителният му размер, след прибавяне на дължимата неустойка, надвишава значително
максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута - арг. чл.19, ал.4 ЗПК. Вписаните в договора
параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК - годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата
на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени
обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл.22 ЗПК. В
този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от
ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл 11, ал.1, т.10 от ЗПК (в този см. Решение №
261440/04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. на СГС, Решение № 24/10.01.2022 г. по в.гр.д.
№ 7108/2021 г. на СГС и др.).
Предвид гореизложеното, съдът намира, че договора за кредит, сключен между
страните на 03.04.2023г., е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищецът има право на разноски. С оглед на това и
съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 850 лв., от които сумата от 50 лв. за заплатена
държавна такса, 400 лв. за депозит за вещо лице и 400 лв. за адв. възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска предявен от Л. ЛЮБИМИРОВ С., ЕГН
**********, с адрес /адрес/, срещу „К.Й.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК, Договор за
паричен заем №567880/03.04.2023г., сключен между страните.
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на Л. ЛЮБИМИРОВ С., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от
850,00 лева (осемстотин и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3