№ 174
гр. Ботевград, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:******
при участието на секретаря ******
като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20221810100402
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ.
К. И. К. от с.*****, община Ботевград, ул.*****, с ЕГН:**********, чрез
пълномощник адв. Н. Н. Д. от ШАК моли да бъде осъдено "*****" ЕООД с ЕИК: 12*****,
със седалище и адрес на управление:гр.*******, ул.******, ет.3, ап.10 да заплати сумата-
главница от 50000лв./петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените
от К. И. К. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени
травматични увреждания-счупване на метатарзална кост на ляв крак, множествени открити
рани на лявото и дясно стъпало, в резултат на претърпяната от него трудова злополука на
23.07.2021г. в Ботевград през време и по повод извършваната работа-при придвижване през
товарния вход на сградата, когато е ударен от електрокар №1, отразена в Разпореждане №
30784 от 20.08.2021г. на длъжностно лице на ТП на НОИ-София град, ведно със законната
лихва върху горната сума-главница, считано от датата на увреждането на 23.07.2021г. до
окончателното заплащане, както да заплати и направените разноски по делото и адвокатски
хонорар на основание чл.38, ал.1,т.2 от ЗА.
В с.з. ищецът лично и чрез пълномощник адв. ****** от САК поддържа предявения
иск, моли да се уважи изцяло и се присъди адвокатско възнаграждение съгласно 38, ал.1, т.2
от ЗА. Представя писмени бележки с вх.№ 6858 от 08.12.2022г., изпратени по куриер с дата
от 07.12.2022г.
Ответникът-„*****“ЕООД с ЕИК: ****, чрез пълномощник адв. Е. Т. от САК, е
направила възражение по иска и е представила писмен отговор с вх.№ 4554 от 19.08.2022г.,
в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен, на
следните основания: твърди, че ищецът е проявил груба небрежност и това е допринесло за
злополуката. Това е станало чрез пренебрегване на основни правила за безопасност, като
той сам се е поставил в опасност. Налице е 99% съпричиняване от страна на ищеца при
условия на негова груба небрежност, тъй като непосредствено до товарната рампа на
1
сградата има изградена врата за пешеходци. Съгласно утвърдените правила в
предприятието, служителите преминават през вратата, на която има надпис „вход“.
Товарната рампа е предназначена за преминаване на товарна техника с цел извършване на
натоварване и разтоварване на стока, консумативи и други необходими за производствения
процес вещи. Двата подхода към сградата са различни и ясно означени за какво служат.
Вратата за пешеходци е с дръжка, която се отваря от вън и от вътре с обикновен натиск на
ръката. Рампата е значително по-широка, за да може през нея да преминават големи по обем
товари, постоянно е отворена в работните часове. Преградата на рампата е прозрачни
пластмасови ленти, за да може безпрепятствено да преминават мотокари. Като е застанал
близо до мотокара, ищецът е извършил нарушение на правилата на „*****“ ЕООД.
Непосредствено до товарната рампа на сградата има изградена врата за пешеходци.
Съгласно утвърдените правила в предприятието, служителите преминават през вратата, на
която има надпис „вход“. При ответника се извършва първоначален и периодичен
инструктаж на работниците. При постъпването на ищеца на 14.01.2008г. му е направен
първоначален инструктаж, а последният периодичен такъв преди злополуката е от
09.07.2022г. Мотокарът е съвременен и се движи винаги с включена светлинна и звукова
сигнализация. Светлинната сигнализация позволява да се вижда от далеч. Звуковата
сигнализация е отчетлива, характерна и висока. Когато е включена се чува не само на
първия етаж, но и в кабинетите на втори етаж на сградата и в двора. След настъпване на
злополуката, ответникът е оказал максимално съдействие и помощ на пострадалото лице.
Друг служител на дружеството - Емил Стоев му е оказал първа помощ. Колеги са го
откарали в Спешна помощ. В болницата са препоръчали на ищеца да ползва патерици и са
назначили медикаментозно лечение. И двете са заплатени от ответника. По-късно в хода на
лечението, ответникът е заплатил за три броя превръзки и поставяне на гипс. Ищецът е
работил дълги години в „*****“ ЕООД и познава производствения комплекс и правилата за
работа. Назначен е през 2008г. и тогава му е направен първоначалния инструктаж. През
2019г., когато придобива право на пенсия, трудовият договор е прекратен на това
основание. След това, лицето отново е назначено на 27.03.2019г. Ищецът е пенсионер от
2019г. и получава пенсия. Това продължава и към днешна дата. Пенсията е постоянен и
сигурен доход, който той получава ежемесечно. След получаване на първия болничен лист,
„*****“ ЕООД е уведомило надлежно НОИ. От НОИ на ищеца е изплащано обезщетение за
временна неработоспособност през целия период на отпуска по болест. Ищецът е напуснал
по своя воля и трудовото му правоотношение с ответника е прекратено по взаимно съгласие
със Заповед №3/11.02.2022г. Ответникът оспорва иска като завишен по размер, както и че
законната лихва върху сумата-главница не се дължи от датата на трудовата злополука, а от
датата на подаване на исковата молба. Ответникът моли да се отхвърли иска заедно с
искането за законна лихва и се присъдят направените по делото разноски.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв. Е. Т. от САК оспорва иска за
неимуществени вреди и моли да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Моли за
присъждане на направените по делото разноски съгласно приложен списък за разноските по
чл.80 от ГПК /л.151/. Представя писмени бележки с вх.№ 6816 от 07.12.2022г.
2
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Исковата молба е подписана от адв. Н. Д. като пълномощник на ищеца К. К., за което
е приложен оригинал на пълномощно без дата, подписано от ищеца, с което упълномощава
адв. Д. и адв.-***** във връзка с настъпили вреди от трудова злополука от 23.07.2021г.
На 23.07.2021г. ищецът е работил по трудов договор на длъжността „манипулант,
промишл./охлюви” при ответника в цех за преработка на охлюви, находящ се в Ботевград.
Горното се установява от приложените писмени доказателства-копия от трудов договор №3
от 14.01.2008г., Допълнително споразумение към трудов договор от 04.01.2021г., Заявление
за напускане от 11.02.2022г., Заповеди №№3/11.02.2022г. и № 8/26.03.2019г. за прекратяване
на трудово правоотношение, издадени от ответника, длъжностна характеристика за
длъжност „манипулант/промишленост охлюви“.
Съгласно декларация за трудова злополука, подадена и подписана от служител на
ответника и Разпореждане №30784 от 20.08.2021г. на длъжностно лице на ТП на НОИ-
София град, приложени в копия по делото, се установява, че на 23.07.2021г. в Ботевград
по време и по повод извършваната работа – ищецът при придвижване през товарния вход на
сградата е ударен от електрокар №1, вследствие на което получава счупване на метатарзална
кост на ляв крак.
От направените от ищеца признания в исковата молба, показанията на разпитаните
по делото свидетели-******, който работи при ответника на длъжността “поддръжка сгради
и съоръжения“ и св. Я. К. Н., който е работил от месец май до месец декември на 2021г. при
ответника, се установява, че сутринта когато ищецът е отивал на работа при ответника и е
минал по средата на товарната рампа, минавайки през завесата казал „Дай напред! Дай
напред!“ и в следващия момент паднал на земята като установили, че има нараняване по
краката от електрокара, който работил, тъй като се чувала сирената. Според показанията на
св.**** и св.Н. е забранено да се влиза във фирмата през товарната рампа, тъй като до нея
има вход за пешеходци с врата с дръжка. Св.**** заявява, че на входа има забрана за
минаване на товарната рампа като има разлепени заповеди, на които е отразено „Забранено
преминаването на служителите през определените места-товарни портали“. Св. Н. заявява,
че е свидетел-очевидец на това, че ищецът е влязъл по средата на товарния вход при
подаден звуков сигнал от електрокара, че работи, след което е получил увреждането на
краката вследствие прегазване на същите от машината, която се е движила на заден ход.
Ищецът също признава в исковата молба, че е влязъл във фирмата през товарната рампа.
Видно от приложеното писмено доказателство- Заповед №13 от 09.07.2021г. на
управителя на ответното дружество, се установява, че ответникът е забранил преминаването
на работници и служители през товарните входове на сградата на предприятието.
Съгласно приложените писмени доказателства-Правила за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при ръчно изпълнение на товаро-разтоварни
работи и складиране на материали, Правилник за вътрешния трудов ред на „*****“ЕООД,
Заповед №4б/13.01.2020г., извлечение от начален и периодичен инструктаж при ответника,
се установява, че ищецът е преминал през първоначален и периодичен инструктаж за
безопасност, хигиена на труда.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/ с вх.№ 5451 от
06.10.2022г., изготвена от вещото лице д-р Д. Н., който е ортопед-травматолог и
обясненията, дадени в съдебно заседание, се установява, че ищецът е получил на
23.07.2021г. травма на двете ходила вследствие прегазване от гуми на мотокар, а именно:
счупване на метатарзална кост на ляв крак, множествени открити рани на лявото и дясно
стъпало. Периодът на възстановяване е от 180 дни/6 месеца/, който е обусловен от това, че е
3
налице засягане и на двата крайника, единият, от които е имал счупване съпроводено и с
мекотъканни увреждания. В процеса на зарастването се е развило едно усложнение,
Синдром на Зудек, това е разреждане на костната структура, което протича с болки в
ходилото, отоци, промяна на цвета на кожата и обикновено отзвучава за шест месеца, до
година понякога. Това е било водещия мотив за по-дългия период на временната
неработоспособност. Иначе раните независимо, че са минали през период на възпаление са
сраснали вторично. В момента на извършване на прегледа, постановен за изготвяне на
експертизата, ищецът съобщава за болки в областта на белега при стъпване върху неравна
повърхност, чувствителност. Това е на едното ходило, на лявото ходило. Самото счупване
на контролната снимка показва данни за срастване. Костната структура е възстановила
нормалния си рентгенологичен вид. Има видими белези, особено в лявото ходило по
ходилната повърхност, на дясното ходило и по гърба на лявото ходило има белези, които са
чувствителни при натиск, поради което все още не се е възстановил напълно. Травмите
винаги оставят някакви последствия върху нашето тяло и е обяснимо да има все още
оплаквания. Ищецът е на 70 години, така че нормално е да има все още остатъчни явления
от травмата. По принцип е възможно пълно натоварване на крайника след травмата, но
очевидно при него не се получава все още пълно натоварване, защото той съобщава, че при
опит за някаква физическа работа изпитва болка. Иначе в момента на прегледа има опора на
двете ходила, движенията са възстановени, но очевидно при физическо натоварване все още
изпитва болка, от което следва, че не е напълно възстановен.
От показанията на св. ***** К.а, която е съпруга на ищеца, се установява, че на
23.07.2021г. ищецът е бил на работа при ответника и към обяд го докарали в къщи като
краката му били в кръв и превързани. След това го водели в болницата, за да сменят
превръзката на краката като болките били много интензивни. Единият крак загноясъл и
започнали лечение, за което с такси го транспортирали от с.***** до болницата в Ботевград,
за да се сменят превръзките. Ищецът не можел да ходи, за което ползвал две патерици. До
тоалетна го водила св.К.а. Използвал 4 месеца и половина патерици, след което 2 месеци
бастун и краката много го болели, не спал през нощите. На краката на ищеца има останали
белези от нараняването, които са огромни. Седем дни е бил на лечение в болницата, през
което време е бил на рехабилитация. Сега не може да работи, тъй като стъпвайки на неравна
повърхност, дори на камъче, изпитва болки. Сега след баня правят масаж на краката, маже
ги с паста и пие лекарства за болките.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при увреждане на краката
на ищеца в резултат на трудова злополука е допустим, тъй като е предявен между надлежни
страни.
Разгледан по същество главният иск по чл.200, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от
50000лв./петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени травматични
увреждания-счупване на метатарзална кост на ляв крак, множествени открити рани на
лявото и дясно стъпало, в резултат на претърпяната от него трудова злополука на
23.07.2021г. в Ботевград през време и по повод извършваната работа на длъжността
„манипулант, промишл./охлюви“ при придвижване през товарния вход на сградата, когато е
ударен от електрокар №1, е частично основателен и следва да се уважи за сумата от
3000лв./три хиляди лева/ като доказан, по следните правни съображения:
Според чл.200 ал.1 от Кодекса на труда за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
неработоспособност 50% и над 50% или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или
4
служител има вина за настъпването им. Правната теория и съдебната практика са
категорични, че отговорността по чл.200 от Кодекса на труда КТ/ е с много по-широк
аспект от тази по чл.49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, има обективен
характер и пострадалият работник или служител не е необходимо да доказва виновно
поведение от страна на работодателя или друг негов работник или служител. Отговорността
на работодателя по чл.200 от КТ е безвиновна и гарационно-обезпечителна по своята правна
характеристика. Работодателят отговаря за уврежданията, причинени на работника или
служителя при изпълнение на неговите трудови задължения, независимо дали тези
увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като работодателят е
длъжен да осигури безопасни условия на труд и предотврати настъпването на злополуки.
Трудова злополука съгласно чл.55 ал.1 от КСО е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа.
За да бъде уважена исковата претенция, ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на следните факти: 1.) наличие на свое трудово правоотношение с ответника; 2.)
настъпила злополука с трудов характер; 3.) причинени вреди; 4.) причинна връзка между
вредите и злополуката и 5.) размер на вредите.
Ответникът следва да докаже всички свои възражения, включително възражението
си за съпричиняване.
В настоящия случай предпоставките за ангажиране отговорността на ответното
дружество са налице, тъй като между страните е имало сключен трудов договор; налице е
трудова злополука, установена по надлежния ред, за което е издадено Разпореждане №
30784 от 20.08.2021г. на длъжностно лице на ТП на НОИ-София град и ищецът в резултат
на трудовата злополука е получил телесни увреждания, изразяващи се в счупване на
метатарзална кост на ляв крак, множествени открити рани на лявото и дясно
стъпало. Стигнало се е до увреждане здравето на ищеца като работник в ответното
дружество. Съдът приема, че по делото се установи причинната връзка между увреждането
на здравето на ищеца и претърпяната трудова злополука. Този извод се потвърждава както
от цитираното разпореждане, така и от заключението на съдебно-медицинската експертиза,
изготвена от в.л. д-р Д. Н., която съдът кредитира като компетентна и обоснована.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО има двойствено значение - от една
страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на
трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за
установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като
положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение
– в този смисъл Решение № 410/29.06.2010 г., ГД № 599/2009 г. на ВКС.
При преценяване размера на неимуществените вреди, следва да се приложи
критерият за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД и ППВС № 4/1968г. Обезщетението в
случая следва да е в размер от 30 000 лв./тридесет хиляди лева/. В настоящата хипотеза
ищецът е търпял силни по интензитет болки, тези болки са съществували, макар и с
различен интензитет, в продължение на повече от половин година. За този период
качеството на живот на ищеца драстично се е влошило, същият преди злополуката е бил
пенсионер, който продължавал да работи. Вследствие на злополуката ищецът е загубил
своята самостоятелност и социален живот, зависел е от грижите на съпругата си /св.К.а/,
рядко напускал дома си и то само повод болничен престой. За изминалия период от време
ищецът развил усложнение, Синдром на Зудек, което е разреждане на костната структура и
протича с болки в ходилото, отоци, промяна на цвета на кожата и обикновено отзвучава за
шест месеца, до година. През целия период от време ищецът се е движил трудно, с помощни
средства, което сега е отшумяло, но са останали големи белези по краката и невъзможност
5
безболезнено да ходи по неравна повърхност.
По общо правило размерът на обезщетението за доказаните неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52
ЗЗД обаче не е абстрактно. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва, при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания, по
най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент /Р. № 33/04.04.2012 г., ТД № 172/2011 г., II т. о.; Р. №
198/3.10.2014 г., ГД № 2307/2014 г., III г. о.; Р. № 95/2013 г., ГД № 5805/2013 г. на III г. о.; Р.
№ 389/04.08.2014 г., ГД № 40/2013 г., IV г. о. и др./. Субективната преценка за справедливо
определени суми за подобни, причинени вреди от деликт, следва да има за коректив
формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е елемент от
правната реалност /Р. № 204/07.11.2016 г., ТД № 3568/2015 г., I т. о./. В този смисъл
принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране вредите на
увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства,
релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и
страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип. В процесния случай от
доказателствата по делото се установи, че претърпените от ищеца травми са причинили
болки, страдание, неудобство и дискомфорт, тъй като за повече от половин година ищецът е
следвало да ползва помощни средства/патерици/ и бастун, за да се движи, развило се
усложнение, което наложило и последващо медикаментозно и рехабилитационно лечение,
а последвалата емоционална травма е имала и външно проявление, като ищецът не е
напълно възстановен. При определяне на размера на обезщетението за претърпените
морални вреди, от една страна съдът отчита, че травмата безспорно е оказала влияние на
самочувствието и начина му на общуване с околните в един продължителен период от
време. От друга страна от приетата по делото медицинската документация съдът съобрази,
че към датата на подаване на исковата молба следва да се приеме, че не е налице пълно
оздравяване от травмата, получена от трудовата злополука - възстановяването на ищеца
продължава повече от година след трудовата злополука. От трета страна съдът взе предвид,
че ищецът е в пенсионна възраст /70-годишен/, който е работил, но поради получената
травма сега не може да продължи да работи. Макар и обезщетението по справедливост да се
определя за всеки конкретен случай съобразно фактите и обстоятелствата по делото,
настоящият съдебен състав съобрази и съдебна практика относно размера на обезщетенията.
Предвид всичко изложено и съобразно обществено-икономическите условия към момента
на настъпване на трудовата злополука на 23.07.2021г., съдът намира, че определянето на
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на сумата от 30 000
лева. Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно всички факти и
обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на справедливостта.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за допускането на
груба небрежност при злополуката от страна на ищеца, което е основание по смисъла на
чл.201 ал.2 от Кодекса на труда за намаляването на отговорността на работодателя. Според
постановената съдебна практика в Решение № 977/14.01.2010г. по гр.д.№ 298/2009г. на IV
г.о. на ВКС, Решение № 60/05.03.2014г. по гр.д.№ 5074/2013г. на IV г.о. на ВКС и Решение
№ 62/24.02.2015г. по гр.д.№ 2798/2014г. на IV г.о. на ВКС грубата небрежност по чл.201
ал.2 от Кодекса на труда, макар да е субективно отношение на пострадалия към неговите
действия, допринасящи за настъпването на вредоносния резултат, не винаги е налице,
защото не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда е проявление на
подчертано осъзнаване на настъпването на този резултат; работодателят следва да докаже
настъпването на трудовата злополука поради проявена от работника груба небрежност при
изпълнението на работата, т.е при условията на пълно и главно доказване работодателят
трябва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата за
6
безопасност на труда, но че е извършвал работата при липсата на елементарно старание и
внимание и пренебрегването на основни технологични правила и такива за безопасност. В
случая се установи от събраните писмени и гласни доказателства, че ответникът като
работодател е забранил работниците и служителите да преминават през товарните входове,
че има отделен вход за влизане във фирмата и че трудовата злополука с ищеца е станала по
средата на товарната рампа при даден отчетлив звуков сигнал/сирена/ от работата на
електрокара, през която ищецът е преминавал, за да отива на работа и гумите на електрокара
са минали през краката му.
Относно наличието на съпричиняване на резултата от страна на ищеца следва да
се отбележи, че съпричиняването на вредите в трудовото право предполага виновното
допринасяне на пострадалия за тяхното настъпване. Правнорелевантна обаче е не всяка
форма на вината, а само умисълът и грубата небрежност - чл. 201, ал.1 и ал.2 от КТ.
Съгласно чл. 201, ал.1 от КТ работодателят няма да отговаря за вредите от
настъпилата злополука само в случаите, когато пострадалият е причинил умишлено
увреждането при някоя от двете форми на умисъла - пострадалият е искал или е допускал да
бъде увреден - пряк или евентуален умисъл. От доказателствата по делото не може да бъде
направен извод, че субективното отношение на ищеца към настъпилото увреждане покрива
някоя от двете форми на умисъла. Конкретно не се доказва той да е допускал да бъде
увреден като се е съгласявал с евентуалното настъпване на този факт, за да е налице
евентуален умисъл от негова страна.
Основателно е обаче възражението на работодателя за съпричиняване на
увреждането от ищеца при условията на проявена от него груба небрежност -чл. 201, ал.2 от
КТ. Актуалната съдебна практика определя грубата небрежност като неполагане на
дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка /в тази
връзка решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., ГК, решение
№ 548 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1490/2010 г., IV г. о., ГК, решение № 1033 от
21.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4178/2007 г., III г. о. и мн.др./. Както се подчертава и в
първото цитирано решение, при трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните
правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче само по себе си не може
да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя като е необходимо от
субективна страна пострадалият да е действал при груба небрежност - липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Посочено е, че съпричиняването при допусната груба небрежност има своите
степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за намаляване
на обезщетението. От всички събрани доказателства по делото, а именно от признанията на
ищеца, направени в исковата молба, свидетелските показания, СМЕ, писмените
доказателства следва да се направи извода, че пострадалият ищец е нарушил наложени от
ответника изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, със собствените си
действия не е изпълнил задълженията си да се грижи за здравето и безопасността си,
нарушил е начинът на влизане във фирмата, като причините за това нарушение изцяло се
дължи на неговите лични качества, на проявените в конкретната ситуация самоувереност,
самонадеяност и небрежност. С оглед дългогодишния си опит като работник при ответника,
същият е следвало да се погрижи за здравето и безопасността си, да предвиди опасността за
здравето му, преминавайки през средата на товарната рампа, на която по това време работи
електрокар, за което се сигнализира със сирена и да казва „Дай напред!“, дори и най-
небрежният би могъл да предвиди.
Съдът намира, че е налице и субективният момент на съпричиняването по чл. 201,
ал.2 от КТ. Същият е съзнавал, че от неговите действия може да настъпят вредоносните за
7
здравето му последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати. Предвид
гореизложеното, съдът намира възражението за проявена от пострадалия груба небрежност
за основателно. Ето защо, дължимото обезщетение от работодателя на ищеца следва да бъде
намалено /чл.201, ал.2 от КТ/.
Грубата небрежност, като субективен елемент, не съставлява критерий за
определяне съотношението, при което вредата е съпричинена от работника. Такъв критерий
съставлява обективния принос на пострадалия за увреждането. В разглеждания случай
основната причина за процесния инцидент е личното поведение и качества на ищеца. При
комплексната оценка на обективните фактори, допринесли за настъпване на инцидента,
съдът намира, че обективния принос на пострадалия е в размер на 90 %, с колкото следва да
бъде намалено дължимото обезщетение.
Поради гореизложеното ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от
3000лв./три хиляди лева/, представлява обезщетение за претърпените неимуществени вреди-
болки и страдания в резултат на травматичните увреждания на краката му след като съдът
отчете степента на съпричиняване от страна на ищеца и намали с 90% размера на
дължимото обезщетение от 30000лв. /тридесет хиляди лева/.
Неоснователно е възражението на ищеца, отразено в писмените бележки, че
ответникът не е обезопасил товарната рампа, за да не може през нея да се влиза, тъй като се
установи, че има издадена заповед за забрана, същата е поставена на видно място, ищецът и
останалите работници и служители са уведомени и реалното й затваряне не може да стане с
оглед ограничаване работата на електрокара.
Върху уважената част от иска се дължи и законната лихва, считано от датата на деликта
съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД, а именно от 23.07.2021г. до окончателното заплащане.
Неоснователно е възражението на ответника, че едва с исковата молба са били поканени да
заплатят обезщетение и от тогава следва да се присъди законната лихва, тъй като при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Искът за разликата над сумата от 3000лв. до пълния предявен размер от
50000лв./петдесет хиляди лева/ следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и характера му-спор, произтичащ от трудово
правоотношение, разноските са както следва:
Съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА и
приложения договор за правна помощ от 22.02.2022г. на ищцовия пълномощник адв. ******
от САК следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение от 600лв. за уважения иск,
платимо от ответника по делото, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.20004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на РС-Ботевград държавна такса в размер на 120лв., както да заплати и сумата от
150лв. за направени разноски в производството за възнаграждение на вещо лице по СМЕ,
заплатено от бюджета на съда.
С оглед на това, че спорът е трудов ищецът дължи на ответника само разноски за
платено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска или сумата от
1732лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА "*****" ЕООД с ЕИК: 12*****, със седалище и адрес на
управление:гр.*******, ул.******, ет.3, ап.10 да заплати на К. И. К. от с.*****, община
Ботевград, ул.*****, с ЕГН:********** сумата-главница от 3000лв./три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от К. И. К. неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от получени травматични увреждания-счупване на метатарзална кост
на ляв крак, множествени открити рани на лявото и дясно стъпало, в резултат на
претърпяната от него трудова злополука на 23.07.2021г. в Ботевград през време и по повод
извършваната работа-при придвижване през товарния вход на сградата, когато е ударен от
електрокар №1, отразена в Разпореждане № 30784 от 20.08.2021г. на длъжностно лице на
ТП на НОИ-София град, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от
датата на увреждането на 23.07.2021г. до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
горния иск за разликата над сумата от 3000лв./три хиляди лева/ до пълния предявен размер
от 50000лв./петдесет хиляди лева/, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата "*****" ЕООД с
ЕИК: 12*****, със седалище и адрес на управление:гр.*******, ул.******, ет.3, ап.10 да
заплати на адвокат ****** от гр.София, ул.******, 4-ти полуетаж, офис 4 сумата от
600лв./шестстотин лева/ за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА "*****" ЕООД с ЕИК: 12*****, със седалище и адрес на
управление:гр.*******, ул.******, ет.3, ап.10 да заплати в полза на РС-Ботевград държавна
такса в размер на 120лв./сто и двадесет лева/, както да заплати и сумата от 150лв./сто и
петдесет лева/ за направени разноски в производството за заплатено възнаграждение на
вещо лице от бюджета на съда, както да заплати и държавна такса от 5лв./пет лева/ при
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА К. И. К. от с.*****, община Ботевград, ул.*****, с ЕГН:********** да
заплати на "*****" ЕООД с ЕИК: 12*****, със седалище и адрес на управление:гр.*******,
ул.******, ет.3, ап.10 сумата от 1732лв./хиляда седемстотин и тридесет и два лева/ за
направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен
срок връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9