Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 17.09..2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на секретаря Елка Иванова
разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело
№ 1075 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба депозирана от „ ОБЩИНА ВАРНА срещу Решение № 957/07.03.2019 г., постановено по гр.д. № 11427/2018
г. на ВРС, с което се:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124,ал.1 ГПК по
отношение на Т.И. Т., ЕГН: ********** с адрес ***, ЕИК: ********* с адрес
гр.Варна, бул.“Осми Приморски Полк“ № 43, представлявана от Кмета Иван Портних
НЕ Е СОБСТВЕНИК на ПИ с идентификатор 10135.5404.3900 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 542 кв.м., находящ се в гр.
Варна, район Приморски, м-ст „Боровец -юг”, кв. Галата, при граници на имота ПИ
с идентификатори № №: 10135.5404.9753, 10135.5404.9752, 10135.5404.3901,
10135.5404.9754.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, ЕИК: ********* с адрес гр.Варна,
бул.“Осми Приморски Полк“№43, представлявана от Кмета Иван Портних да заплати
на Т.И. Т., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 1201.32 лева, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението като постановено в нарушение
на материалния закон. Претендира се отмяна и постановяване на друго, с което
предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, като се
потвърди първоинстанционното решение и се присъдят разноски.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на
депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
.
Предявеният
иск намира правното си основание в нормата на чл. 124,
ал.1 ГПК. Предвид наведените твърдения за придобиване на процесния имот и
наличие на титул, легитимиращ ответната община като собственик, за последния е
налице интерес да установи непринадлежността на твърдяното право в патримониума
на ответника. Предявеният
иск е процесуално допустим.
Спор за идентичност на процесния
имот няма
С оглед разпределението на доказателствена тежест при
предявения отрицателен установителен иск, в
тежест на ответната Община е да установи твърдяното от нея придобивно
основание - чл.
2, ал. 1, т. 2 ЗОС във връзка с чл. 25, ал.
1 ЗСПЗЗ.
Ччл. 5,
ал. 3 ЗОС не придава на АЧОС правопораждащо действие, поради което следва
да бъдат установени фактите, формиращи посоченото като основание за издаване на
акта придобивно основание. Нормата на чл. 25, ал.
1, изр. първо ЗСПЗЗ предвижда, че земеделската земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Съгласно
нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, земеделските имоти, които не принадлежат на
държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното
поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали
на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не
са изкупени от ползватели по см. на § 4 ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която норма е
разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост върху земите
по чл.
25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона, следователно
общината следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, че не
е реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен.
Съответно -
общината е следвало да установи, че процесният имот има земеделски характер,
както и че имотът не е реституиран, не е изкупен от ползватели по някои от
предвидените по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ способи и не е държавен.
Категорично е установено, че няма данни за процесния имот
да е издаден акт за държавна собственост.
От допуснатата и прието от съда и
неоспорена от страните СТЕ, се
установява,че процесният имот е бил земеделска земя до 21.07.2000г., след който
и към настоящия момент има статут на урбанизирана територия. Вещото лице е посочило, че имотът е бил частна
собственост, а не държавна или такава включена в ТКЗС или други образувания.
Настоящият въззивен състав,въз основа на СТЕ приема, че имотът попада в терен по § 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ и е имал статут на земеделска земя към 2000 г. Имотът попада в
територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от което следва, че земята е била
обобществена, като в тази връзка като настоящият състав изцяло възприема извода
на ВРС, че не следва да се сподели извода на извода на вещото лице, че същият не е бил
внесен в ТКЗС или други образувание, направен с оглед липсата на данни в тази
насока.
Съгласно списъка на ползвателите имотът е бил предоставен за ползване, като
липсват данни за лицата.
По см. на чл. 24, ал.1 и чл. 25,
ал.1 от ЗСПЗЗ до 2000 г. имотът е съставлявал земеделска земя, подлежаща на
възстановяване, която е била заявена за възстановяване /ирелевантно в случая е
обстоятелството, че след 2000 г., е в границите на урбанизирана територия-СО
"Боровец юг" в землището на гр.Варна/ ,видно от представеното по
делото като доказателство заявление за възстановяване с вх.№50199,
подадено от Д.С.Д. по реда на ЗСПЗЗ
и Решение №550/03.09.1998г. на ПК-Варна,с
което е възстановено правото на
собственост на наследниците на Д.С.Д. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници за Нива от 2.600 дка в Галата, м-ст Челъери по плана на старите
имотни граници на м.“Боровец-юг“ , който представлява част от имот №301. Логиката
на законодателя подлежащите на реституция обобществени земеделски земи, които
не са заявени от бившите собственици за възстановяване по реда и в сроковете на
ЗСПЗЗ, както и не са изкупени от ползвателите в законоустановените срокове, да
преминават в собственост на съответната община е видна и от нормата на чл. 19 от
ЗСПЗЗ, обявяваща ги за общинска собственост ех lege с влизане в сила на
картата на възстановената собственост, съответно плана за земеразделяне
Настоящият въззивен състав споделя извода на ВРС, че идентичност за
заявения за възстановяване имот с процесения имот , може да се изведе с оглед съвпадане на номера на заявлението,
цитирано от вещото лице и посочен в решението на ПК, както и от номера на имота по плана на старите имотни
граници/301/. Съобразно представените
доказателства имотът е подлежал на реституиране, за него е подадено заявление
за реституция, респ. е издадено реституционно решение, като без значение в
настоящата хипотеза е издаването на скица и заповед по §4 к, тъй като законът
не е предвидил срок за това.
Правилно и законосъобразно ВРс е приел,че горните
факти и обстоятелства изключват възможността на Община Варна да придобие
собственост в хипотезата на чл.25,ал.1 ЗСПЗЗ. Издаването на АОС не създава,
а констатира наличието на права, каквито
не се установява да е притежавала Община Варна при съставянето му.
С оглед горното съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
В обобщение обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
правния спор пред настоящата инстанция, на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 500 лв, съобразно
представения списък.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 957/07.03.2019 г., постановено по гр.д. №
11427/2018 г. на ВРС
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, ЕИК: ********* с адрес гр.Варна,
бул.“Осми Приморски Полк“№43, представлявана от Кмета Иван Портних да заплати
на Т.И. Т., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 500 / петстотин /
лева, представляваща направените по делото разноски, на основание
чл.78,ал.3 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните .
Председател: Членове:1. 2.