РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Русе, 01.11.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, ІІ - ри
състав, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: СПАС СПАСОВ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ административно дело № 152
по описа за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 1,
ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във
връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба на Н.С. ***.
Претенцията е ответникът да бъде
осъден да заплати обезщетение в размер 400 лева за причинени на ищеца
неимуществени вреди от 20.09.2016 г. (датата на съставяне на АУАН, въз основа
на който е издадено процесното НП) до 10.04.2017 г., както и законната лихва от
30.09.2016 г. (датата на издаване на отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление) до окончателното изплащане на дължимата сума.
Твърди се, че претърпените от ищеца
неимуществени вреди са причинени от издадено незаконосъобразно Наказателно постановление № П369 от 30.09.2016 г. на
Заместник-кмет на Община Русе, отменено с влязъл в сила съдебен акт –
Решение № 24 от 16.01.2017 г., постановено по АНД № 2084/2016 г. по описа на РС
– Русе, оставено в сила с Решение № 96 от 10.04.2017 г., постановено по КАНД №
61/2017 г. по описа на Административен съд – Русе.
Иска се да бъдат присъдени и
направените в настоящото производство разноски.
В депозираната пред съда искова молба
ищецът твърди, че още от издаване на АУАН
и после на НП, той е изпаднал в стресово състояние. Притеснил се, че е
обвинен в деяние, което не е извършил и което не счита за нарушение. Чувството
му за несправедливост се засилило след като не били взети предвид възраженията,
които изрично посочил преди това на административнонаказващия орган. Издаденото
НП се отразило на поведението му. Той се определял като концентриран и
организиран, но от спокоен и умерен след инцидента се затворил в себе си и не
комуникирал, а когато комуникирал, ставал избухлив, конфликтен и при най-малкия
повод вдигал скандали. Станал разконцентриран и с променливи настроения. Поради
тази причина, незаконосъобразното НП повлияло и на семейните отношения на
ищеца, които се влошили. Той започнал да се страхува да паркира в гр. Русе,
като винаги имал усещането, че ще бъде глобен, независимо че е паркирал
правилно. Започнал да взема глог, мента и валериан и си правел чай за
успокоение на нервите. Отслабнал. Състоянието
му на тревожност продължило месеци, докато минат двете съдебни инстанции и НП е
отменено с влязло в сила съдебно решение. Психичното състояние на ищеца се
влошило, като той недоумявал, че ответната община, като специализирана
институция, може да ангажира административнонаказателната му отговорност при
положение, че той не е виновен за извършеното нарушение, което състояние е
продължило в значителен период от време. С. посочва, че изпитал притеснение и
обида от това, че е обвинен в деяние, което не е извършил. Това повлияло
отрицателно върху поведението му, довело до отчуждаване и затваряне в себе си,
промяна на поведението му, липса на сън, намаляване на теглото и пр.
Ответникът по иска – Община Русе,
представляван в процеса от ст. юрисконсулт П. П., счита заявените от С. искови
претенции за неоснователни и недоказани. Ответникът е представил подробен
отговор на исковата молба вх. № 2156 от 20.05.2022 г. с приложени към него
писмени доказателства (л.
л. 22 – 28 от делото).
Посочва, че описаните от С. вреди не са в следствие на процесното наказателно
постановление като ищецът не е посочил никакви доказателства за настъпването
им. Отделно от това навежда довод, че от една страна наложеното наказание с
отмененото наказателно постановление е изключително ниско, а от друга страна, ищецът
и преди това е бил санкциониран за същото нарушение, поради което не може да се
твърди, че именно процесното наказателно постановление е предизвикало сочените
от него преживявания. Дейността на ищеца като търговец не е била
възпрепятствана и е продължила по обичайния си начин, без данни за влошено
психично състояние на ищеца. Според ответника липсва пряка причинно-следствена
връзка между твърдяните вреди и отмененото наказателно постановление.
Претендира разноски за процесуално представителство, съгласно представен списък
на разноските (л.107 от делото).
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе изразява подробно становище за неоснователност и недоказаност на
исковата претенция.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд – Русе намира за установено следното:
С Наказателно постановление (НП) №
П369 от 30.09.2016
г., издадено от заместник-кмет на Община Русе, е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на Н.С.С. за това, че на 22.08.2016 г.,
около 09:35 ч., в гр. Русе, кръгов път от ул. „Алеи Възраждане“, между сгради №
2 и 1, паркирал ремарке с рег. № Р 0092 ЕЕ в нарушение на пътен знак В-28 от
ЗДвП, забраняващ паркирането. Прието било, че С. е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП
и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от същия закон му е било наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева (л. 4 от приложеното АНД №
2084/2016 г. по описа на РС – Русе).
С. е оспорил НП пред Районен съд –
Русе, като е било образувано АНД № 2084/2016 г. по описа на съда. С Решение №
24 от 16.01.2017 г., постановено по посоченото дело, състав на Районен съд –
Русе е отменил оспореното наказателно постановление (л. л. 42 – 44 от
приложеното АНД № 2084/2016 г. по описа на РС – Русе).
Съдът е установил, че наказателното
постановление е издадено въз основа на съставен АУАН № 121222 от 20.09.2016 г.,
след като ищецът е оспорил съставен му преди това фиш за налагане на глоба №
0023722 от 22.08.2016 г. за същото нарушение (л. л. 5 и 6 от приложеното АНД №
2084/2016 г. по описа на РС – Русе). В мотивите на съдебния акт е посочено, че доказателствата по делото сочели, че паркираното пътно
превозно средство е ремарке, а съгласно дефиницията на § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП
ремаркето е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно
превозно средство. В този смисъл, според РС – Русе, било незаконосъобразно
санкциониране чрез фиш по реда на чл. 186 от ЗДвП за нарушение, изразяващо се в
паркиране на ремарке така, както било сторено. Освен това съдът е посочил и че
изискването на ЗАНН за точно описание на нарушението и обстоятелствата предпоставят
необходимост да се конкретизира моторното превозно средство, към което е било
прикачено ремаркето и всички други факти, доказващи кой е субект на нарушението
и виновното му извършване. Според съда в случая било допуснато и съществено
процесуално нарушение от страна на АНО, предвид неизпълнение на задължението му
по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да разследва спорните по случая обстоятелства.
Решението на РС - Русе било обжалвано
пред Административен съд – Русе и било оставено в сила с Решение № 96 от 10.04.2017
г., постановено по КАНД № 61/2017 г. по описа на АдмС – Русе (л. л. 40 и 41 от
приложеното КАНД№ 61/2017г. по описа на АдмС – Русе).
В мотивите на касационната инстанция
са направени изводи относно неправилна правна квалификация на административното
нарушение. Прието е, че за да се установи дали е налице нарушение,
изразяващо се в паркиране на пътно превозно средство въпреки забраната,
въведена с пътен знак В 28, следва да се даде отговор на въпроса докъде е
зоната на действие на този пътен знак. Според касационната инстанция, с оглед
установените по делото факти и относимите към тях правни разпоредби следвал
извод, че зоната на действие на процесния знак В 28 е до кръстовището на
кръговия път с велосипедната алея. Участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. Посоченото ремарке не е било паркирано в
нарушение на забраната, въведена с този пътен знак, поради което не било налице
вмененото на наказаното лице нарушение, тъй като от доказателствата по делото
се установявало, че то се е намирало след велосипедната алея, малко преди
началото на пешеходната алея на Парка на младежта, извън зоната на действие на
знак В 28. Указанието на допълнителната табела Т 2 не е било съобразено с
обсъдените от касационната инстанция законови изисквания, с оглед на което
неспазването му не било основание за ангажиране на административнонаказателна
отговорност. Съдът е отбелязал обаче, че предвид мястото където е било пътното
превозно средство е възможно паркирането му да е в противоречие с други правила
за движението по пътищата - например на чл. 98, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗДвП,
според които престоят и паркирането са забранени на пешеходни или велосипедни
пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях, както и на кръстовище и
на по-малко от 5 метра от тях. Подобно нарушение обаче не е било вменено на
наказаното лице. Решението
е влязло в сила на 10.04.2017 г.
В хода на делото ответникът представя
копия от три броя съставени АУАН срещу ищеца в периода 28.07.2016 г. –
06.09.2016 г. и издадени въз основа на тях НП (потвърдени по съдебен ред), като две от наказателните
постановления са издадени на 30.09.2016 г., датата на издаване на отмененото
наказателното постановление, от което се претендира настъпването на
неимуществени вреди (л.
л. 67 – 106 от делото).
По делото е изискана информация от
трета, неучастваща в производството, страна – ОД на МВР – Русе, за
наличието/липсата на наложени наказания за нарушения на ЗДвП. От представения
отговор – справка за нарушител/водач (л. л. 29 – 34 от делото) е видно, че ищецът е наказван
многократно за нарушения по ЗДвП, включително за неправилно паркиране.
От Център за психично здраве е
предоставена информация, че Н.С. не се води на диспансерен учет към центъра и
за него няма данни за проведени хоспитализации в отделенията на центъра (л. 17 от делото).
С Молба вх. № 3959 от 04.10.2022 г.
по описа на съда, в изпълнение на дадено от съда указание за изчерпване на
всички искания по доказателствата, ответната страна представя копие от искова
молба на Н.С. ***, въз основа на която е било образувано адм. дело № 142/2022
г. по описа на АдмС - Русе (л. л. 45 и 46 от делото). Представя се и копие на
постановеното съдебно решение.
От съдържанието на исковата молба по
адм. дело № 142/2022 г. по описа на АдмС – Русе е
видно, че ищецът претендира присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ за
претърпени неимуществени вреди от отменен незаконосъобразен акт – Наказателно
постановление № П368/30.09.2016
г. на Заместник-кмет на Община Русе. Исковата молба е напълно идентична с
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Описват се същите страдания и вреди като различието е само в отменения акт, от
който се сочи, че са настъпили вредите, а именно наказателно постановление с
предходен номер и от същата дата като разглежданото в настоящото производство,
с което на ищеца е наложено същото по размер наказание за същото по вид
нарушение по ЗДвП. (л.
л. 63 – 65 от делото).
След направена служебна проверка по
представената от ответника друга искова молба по сходния казус се констатира,
че с решение № 25 от 14.09.2022 г., постановено по цитираното адм. дело № 142/2022 г. по описа на АдмС - Русе,
съдът е отхвърлил предявения иск от Н.С. ***
за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 300 лева, причинени от отменено по
съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление № П368/30.09.2016
г., издадено от Заместник-кмет на Община Русе, ведно със законната лихва върху
главницата от 20.09.2016 г. до окончателното плащане и е осъдил ищеца да
заплати на Община Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева (л.
л. 51 – 59 от делото). След служебно извършена справка от съда се установи, че
срещу така постановения съдебен акт, на 03.10.2022 г. С. депозира касационна
жалба, която с разпореждане на съда от 04.10.2022 г. е била оставена без
движение до отстраняване на констатирани нередовности.
Исковата молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което твърди
настъпили неимуществени вреди вследствие на отменено по съдебен ред НП, а като
ответник е посочено юридическото лице, в чиято структура е органът, от чийто
незаконосъобразен акт са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК.
Обезщетяването е претендирано в срока
по чл. 110 ЗЗД вр. § 1 от ЗРЗОДОВ доколкото вземането е възникнало с
окончателното разрешаване на административно-наказателния правен спор -
10.04.2017 г., а ИМ е предявена на 08.04.2022 г.
Разгледана по същество, исковата претенция е неоснователна по
следните съображения:
Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
сочи, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове.
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете
за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава ХІ от същия кодекс, а за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Правната норма на чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Отмененото наказателно постановление
само по себе си не е достатъчно основание за ангажиране на отговорността на
съответния административен орган по чл. 1 от ЗОДОВ.
Законът не презюмира настъпването на
вреди като последица само поради факта на отмяна на даден електронен фиш или
наказателно постановление.
За да възникне правото на обезщетение
задължително е необходимо кумулативното наличие на няколко определени
предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината; те да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда.
При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Неимуществените (моралните) вреди
представляват засягане на честта, достойнството, доброто име в обществото и се
изразяват в болки и страдания, които лицето е изживяло. Т.е. неимуществени
вреди са всички отрицателни преживявания в резултат на увреждането. Тяхното
доказване трябва да бъде пълно и главно и лежи върху ищеца.
В трайната си практика Европейския
съд по правата на човека изтъква, че претърпените страдания и унижение трябва
да превишават неизбежния елемент на страдание или унижение, присъщ на
определена форма на законосъобразно отнасяне или наказание. Следователно, за да
е налице неимуществена вреда трябва лицето да е подложено на стрес или
затруднения, чиято интензивност превишава неизбежната степен на страдание,
присъщо на дадено действие на държавен орган (жалба Кудла срещу Полша [Kudla v.
Poland [GC], no. 30210/96, §§ 93 94, ECHR 2000 XI]; вж. решение по делото
Ирландия срещу Великобритания [Ireland v. the United Kingdom, judgment of 18
January 1978, Series A no. 25, p. 65, § 162]). За да се разглежда дадено
отношение като увреждане, то трябва да достигне определен минимум на сериозност
/делото "Г. срещу България" (Жалба № 47823/99)/. Преценката на този
минимум е относително понятие и зависи от общите факти по делото и по-конкретно
от естеството и контекста на отношението, условията на изпълнение на мярката,
нейния срок, физически и психически последици, както и понякога, от пола,
възрастта и здравословното състояние на потърпевшия (Справка "Валашинас
срещу Литва", № 44558/98, § 101, ЕСПЧ 2001 VIII). Задължението на съда се
ограничава следователно до проучване на личното състояние на ищеца, претърпял
спорното отношение (Справка "Аер срещу Белгия", решение от 30 юли
1998 г., Сборник с решения и постановления 1998-V, стр. 1958-1959, §§ 34-37).
В конкретния случай, по настоящото
дело не беше установено интензитетът на безпокойството и притеснението на ищеца
да надвишава минимума на сериозност, които биха били изпитани от друго лице в
същото положение – съставен срещу него акт за установяване на административно
нарушение и издадено наказателно постановление.
Воденето на съдебни дела е
единственият легитимен и легален начин дадено лице да защити правата си, за
които счита, че са нарушени и да получи необходимата защита, гарантирана му от
закона. В този смисъл притеснението, свързано с подготовката и участието в
съдебните дела по оспорване на наказателното постановление, е следствие на взетото
от самия ищец решение да се представлява сам, без да ползва адвокатска помощ.
Няма ангажирани доказателства издаденото
процесно наказателно постановление да е повлияло върху здравословното състояние
на ищеца. Липсват и данни, че твърдяните оплаквания досежно здравословното му
състояние са се появили първоначално именно в процесния период. Понижаването на
теглото на ищеца, безсънието, безпокойството, също не се доказаха. Липсват
обективни доказателства, установяващи влошаване на здравословното състояние на С.
в резултат на отмененото като незаконосъобразно НП. Не е налице конкретно
доказана консултация с медицински специалист, както и направени медицински
изследвания и предписана терапия, установяващи твърденията в исковата молба,
включително и по отношение на психическото
състояние на С..
Ищецът не ангажира и доказателства,
потвърждаващи, че от издаденото наказателно постановление за него е настъпило
влошаване на отношения с близки /вкл. съпругата/, познати и колеги.
Няма данни професионалната дейност на
ищеца да е била затруднена по какъвто и да е начин във връзка с издаденото
наказателно постановление.
Обстоятелството, че той се е считал
за неоснователно обвинен за деяние, което самият той не смята за нарушение, не
води автоматично до извод, че му се дължи обезщетение за това негово субективно
усещане.
От доказателствата, събрани в
производството по оспорване на процесното НП, както и от мотивите на решението
на касационния съд, с което се оставя в сила отменителното решение на първата
съдебна инстанция, е видно, че в конкретния случай не става въпрос за липса
въобще на нарушение от страна на ищеца, а за неправилното му квалифициране от
административнонаказващия орган. В този смисъл тезата на ищеца, че не е
извършил нарушение, а е бил санкциониран незаконосъобразно, въпреки
правомерното си поведение и именно поради тази причина е преживял значителни
притеснения, безпокойство и психологически стрес, не може да бъде споделена.
Описваните от ищеца страдания не
кореспондират и с вида на наложеното административно наказание (с имуществен
характер) и с ниския му размер – глоба от 20 лв., което е в пъти по-малко от
наложени му по същото време други административни наказания.
С оглед на изложеното, твърдението на
С. за настъпили неимуществени вреди от отмененото наказателно постановление
остана недоказано в хода на съдебното производство. По тази причина не може да
се установи наличието на третата предпоставка за реализиране на отговорността
на държавата по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – причинно-следствена връзка
между отменения незаконосъобразен акт и настъпили вредоносни последици.
Независимо от това, дори и да се
приеме, че все пак ищецът е преживял притеснение и безпокойство, то в случая е
от значение периодът, за който се претендират претърпените неимуществени вреди,
чието обезщетяване се търси в настоящото производство. Този период, макар и не
изрично конкретизиран с дати, би могъл да бъде извлечен от изложението на ИМ –
„…Още от издаване на АУАН и после на НП
той е изпаднал в стресово състояние.
… Състоянието му на тревожност продължило
месеци, докато минат двете съдебни инстанции и НП е отменено с влязло в сила
съдебно решение.“ Т.е. периодът, за който се твърди, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно НП следва да се
определи от 20.09.2016 г. (датата на съставяне на АУАН, въз основа на който е
издадено процесното НП) до 10.04.2017 г. (отмяната на НП с влязъл в сила
съдебен акт).
Във връзка с горното съдът намира за
необходимо да посочи, че няма как преди датата на връчване на процесното наказателно
постановление - 18.10.2016г. (вж. разписка на л. 4, гръб от приложеното АНД №
2084/2016 г. по описа на РС – Русе), то да е причина за каквито и да е
неимуществени вреди, причинени на С., тъй като до посочената дата същият не е
знаел за съществуването на това наказателно постановление. Следователно, в
периода от 20.09.2016 г. (датата на съставяне и връчване на АУАН - л. 5, гръб
от приложеното АНД № 2084/2016 г. по описа на РС – Русе) до 17.10.2016 г. (денят,
предхождащ датата на връчване на НП) отмененото наказателно постановление не
може да предизвика негативни неимуществени вреди в правната и житейската сфера
на ищеца.
Дори да се предположи, че след съставянето
на АУАН на 20.09.2016 г., ищецът е знаел, че ще последва издаване на НП (бъдещо
несигурно събитие предвид разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН), то той не е в
състояние да разграничи от кой точно от съставените му АУАН са настъпили
неимуществени вреди, тъй като до 20.09.2016 г. на ищеца са съставени и други
АУАН – от 28.07.2016 г. (л. 67 от делото), от 22.08.2016 г. (л. 80 от делото), 06.09.2016
г. (л. 93 от делото), НП № К 352, издадено на 09.08.2016 г., въз основа на
съставения АУАН от 28.07.2016 г. (л. 68 от делото), както и НП №№ К 373 (л. 94
от делото) и К 374 (л. 81 от делото), които са издадени също на 30.09.2016 г.
Такова разграничение не може да бъде
направено и по отношение на издадените НП № П368 и НП № П369, и двете от
30.09.2016 г. (от второто НП са твърдяните в настоящото производство
неимуществени вреди).
Видно от съдържанието на подадените
от Н.С. две искови молби, въз основа на които е образувано настоящото дело и
адм. дело № 142/2022 г. по описа на АдмС – Русе (все още висящо), ищецът описва
едни и същи последици за него като произтичащи и от едното, и от другото
отменени наказателни постановления, съответно с № П368 и с № П369 от 30.09.2016
г.
От справка в деловодната система на АдмС
- Русе, на настоящия състав служебно е известно съдържанието на съдебното
решение, постановено от АдмС – Русе по КАНД № 41/2017 г. във връзка с
оспорването на НП № П368/30.09.2016 г. на Заместник-кмет на Община Русе, от
отмяната на което ищецът е претендирал вреди по адм. дело № 142/2022 г. по
описа на АдмС – Русе. Става ясно, че и НП № П368/30.09.2016 г. (предмет на
исковата молба, въз основа на която е образувано адм. дело № 142/2022 г. по
описа на настоящия съд) е издадено въз основа на АУАН, съставен на 20.09.2016
г. за абсолютно същото по вид административно нарушение, като санкционираното с
НП № П369/30.09.2016 г. (вреди от отмяната, на което се претендират в
настоящото производство). И в този случай първо е бил съставен фиш за глоба и
след това предвид възраженията на нарушителя е съставен АУАН и издадено НП.
Различието е единствено в това, че се касае за нарушение, извършено на 19.08.2016
г. (в случая на НП № П368) и такова извършено на 22.08.2016 г. (в случая на НП
№ П369), като нарушенията са напълно идентични като деяние и направена от АНО
правна квалификация. По този начин ищецът сам не разграничава твърдените
претърпени от него неимуществени вреди от кой точно отменен като
незаконосъобразен акт са пряка и непосредствена последица. Липсва основание да
се заключи, че това е процесното НП.
При липса дори на една от трите
кумулативно необходими предпоставки отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се реализира. В настоящия случай не са налице две от общо
трите предпоставки - не се доказа настъпването на неимуществени вреди и не се
доказа наличие на причинно – следствена връзка между такива и отмененото по
съдебен ред НП № П369/30.09.2016 г., издадено от Заместник-кмет на Община Русе.
Претенцията на С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 400 лева, както и за законна лихва от
30.09.2016 г. до окончателното плащане на главницата, следва да бъде отхвърлена
изцяло като неоснователна и недоказана.
При прилагането на правилото на чл. 10,
ал. 4 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на
ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт
правна защита. Съдът определя размера му на 100 лева, съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от ЗПП, при
съобразяване на фактическата и правна сложност на спора.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
иск от Н.С. *** за
присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от 20.09.2016 г. до 10.04.2017 г., в размер на 400
лева, причинени от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно
постановление № П369 от 30.09.2016 г., издадено от заместник-кмет на Община
Русе, както и за законната лихва от 30.09.2016 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума.
ОСЪЖДА
Н.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Община Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)
лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: