№ 6811
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Цветомир М. Минчев
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100504354 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД срещу решение № 1798 от
04.02.2025 г., постановено по гр. дело № 13271/2023 г. по описа на СРС, 145 състав, с което е
уважен предявеният от „Дженерали Застраховане“ АД осъдителен иск с правно основание
чл. 411 КЗ за сумата от 1162,94 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение ведно с ликвидационни разноски за причинените вреди на лек
автомобил „Фолксваген Уп“ с peг. № ********, в резултат на ПТП от 17.06.2022 г.,
настъпило в гр. Варна по вина на водача на автомобил л.а. „Фолксваген“ с peг. № ********,
чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като
се поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства, от които се установявало, че и двамата водачи са виновни за ПТП. Ето защо
моли решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
1
Въззиваемият „Дженерали Застраховане“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание
чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се
добави следното:
За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК
ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В случая всички елементи от фактическия състав на спорното право се установяват
несъмнено по делото от събраните писмени и гласни доказателства, като с въззивната жалба
ответникът оспорва единствено наличието на виновно и противоправно поведение на
застрахования при него водач на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило процесното
застрахователно събитие, респ. излага доводи за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, довели до погрешни фактически изводи относно твърдяното от
ответника възражение за съпричиняване.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд
правилно е достигнал до извод, че процесното ПТП е настъпило в гр. Варна на 17.06.2022 г.
около 10:45 ч., като застрахованият при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******** се е движил по бул. „Атанас Москов“ и
на кръстовището с бул. „Цар Освободител“ водачът е предприел маневра за обратен завой,
при която е реализирал удар с насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Уп“ с рег.
№ ********, застрахован при ищеца по валидна застраховка „Каско на МПС“. Изложеният
механизъм на ПТП се доказва несъмнено от събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите П.С.С. и М.Р.К., водачи на двете МПС, участници в събитието, които
са категорични, че ПТП е настъпило при осъществявана от водача на застрахования при
ответника лек автомобил маневра за обратен завой на кръстовището, а другият автомобил е
2
потеглял на зелен светофар направо. Показанията на двамата свидетели са идентични, ясни
и непротиворечиво изясняват еднозначна фактическа обстановка на настъпване на
застрахователното събитие, като гласните доказателства са кредитирани изцяло от
първоинстанционния съд и в този смисъл възраженията във въззивната жалба за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила са несъстоятелни.
В подкрепа на изложеното е и приложеният двустранен констативен протокол за ПТП,
подписан от двамата водачи, включително от водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ – М.Р.К.,
който е посочил, че е виновен за произшествието и с подписването на документа се е
съгласил с изложените в него неизгодни за лицето факти. В този смисъл е и заключението на
САТЕ, според което от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“, който е предприел маневра за обратен
завой, без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Уп“.
Следователно, несъмнено е, че водачът на застрахования от ответника автомобил е нарушил
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗДвП, като при завиване в обратна посока водачът не е
пропуснал насрещно движещите се пътни превозни средства. Противно на доводите на
въззивника, по делото не се установява твърдяно от ответника противоправно поведение на
водача на МПС „Фолксваген Уп“, което да е допринесло за настъпване на инцидента – от
показанията на свидетеля С. и заключението на САТЕ се установява, че същият е изчаквал
на кръстовището, урегулирано със светофарна уредба, като е потеглил при зелен сигнал на
светофара направо по път с предимство, т.е не се установява същият да е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата или друго негово поведение, с което да е
съпричинил за произшествието.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и при
спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните
настоящият въззивен състав намира за установено противоправното и виновно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което е настъпило
процесното ПТП. Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи във връзка с
причинените на автомобилите щети и наличието на причинна връзка със застрахователното
събитие, както и с размера на присъденото обезщетение, поради което въззивният съд не
следва да излага мотиви по същество по тези въпроси, а следва да приеме, че предявеният
иск е основателен изцяло. Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната
инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1798 от 04.02.2025 г., постановено по гр. дело № 13271/2023 г.
по описа на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 100 лв., разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4