РЕШЕНИЕ
№ 239 дата
14 февруари 2020г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 03 февруари 2020г., в следния състав:
Съдия:
ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 1723 по описа за 2019год.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-02000218004881-091-001/23.04.2019г., издаден от началник
сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, с който, в
тежест на И.Ц.Д. ***, са установени задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за календарната 2013г. в размер на 96,70лв., за 2015г.
в размер на 532,42лв. и за 2016г. в размер на 976,63лв. Начислени са
съответните лихви. При оспорването по административен ред е постановено Решение № 108/05.07.2019г. на директора на
Дирекция „ОДОП” Бургас, с който ревизионният акт е отменен в частта относно
определеното задължение за 2013г. и е потвърден в останалата му част.
Жалбоподателят И.Д. обжалва издадения ревизионен акт
като незаконосъобразен, като възразява, че органът по приходите
незаконосъобразно е преминал към особения ред на провеждане на ревизията по
чл.122 от ДОПК без да са изложени конкретни мотиви в тази насока. Възразява
също така относно начина на формиране на паричния поток без прехвърляне на
установеното положително крайно салдо като начално такова за следващата година,
което е повлияло и върху формирането на данъчната основа. Иска се отмяна на ревизионния
акт и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не
се представлява. Ангажира допълнителни доказателства.
Ответникът – директор на Дирекция ”ОДОП”– Бургас се
представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата, тъй като
заключението на вещото лице потвърждава фактическите констатации на органа по
приходите. Претендира възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона,
установи следното:
Със Заповед № Р-02000218004881-020-001/20.08.2018г. на
началник сектор в ТД на НАП – Бургас, е възложено извършването на ревизия на И.Ц.Д.,
с предметен обхват – установяване на задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, с ревизиран период 01.01.2012г.-31.12.2017г.
Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД №
Р-02000218004881-092-001/29.03.2019г., като въз основа на съдържащите се в него
фактически констатации е издаден процесният РА № Р-02000218004881-091-001/23.04.2019г.,
издаден от началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на
НАП гр.Бургас, с който, в тежест на жалбоподателката Д., са установени задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за календарната 2013г. в размер на
96,70лв., за 2015г. в размер на 532,42лв. и за 2016г. в размер на 976,63лв.
Начислени са съответните лихви. При оспорването по административен ред е
постановено Решение № 108/05.07.2019г.
на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас, с който ревизионният акт е отменен в
частта относно определеното задължение за 2013г. и е потвърден в останалата му
част.
В хода на ревизията е извършен анализ на имущественото
и финансово състояние на ревизираното лице, като при изследване на получените
облагаеми и необлагаеми доходи и други финансирания, както и направените за
придобиване на движимо и недвижимо имущество, разходи за издръжка и живот, е
установено, че за 2013г., 2015г. и 2016г. направените жалбоподателката Д.
разходи не съответстват на получените от нея доходи, т.е. установен е недостиг
на парични средства, като за 2013г. той е определен в размер на 967,04лв., за
2015г. - в размер на 5 324,27лв. и за 2016г. недостигът е установен в
размер на 9 766,29лв. Установено е, че за годините, включени в ревизирания
период, жалбоподателката Д. не е
подавала декларации за получени доходи по чл.50 от ЗДДФЛ.
При тези фактически данни е направен извод за наличие
на обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, поради което
органът по приходите е пристъпил към определяне на данъчната основа за облагане
след анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК. Връчено е
уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, в резултат на което са представени декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК, като са
съобразени посочените в тях данни.
За 2013г. е установено, че са налице доходи само от
трудови правоотношения в размер на 1 446,94лв., като са направени разходи
за издръжка и живот в размер на 550лв., посочени в подадената декларация по
чл.124, ал.3 от ДОПК и разходи за комунални услуги - платени суми за телефонни
услуги по фактури, издадени от „БТК“ ЕАД в размер на 1 871,51лв. При преглед на банковите сметки е установено,
че към 01.01.2013г. жалбоподателката е разполагала със сумата от 7,55лв., а към
31.12.2013г. парични суми по банковите сметки не са налице. При извършената
съпоставка на така установените данни е констатирано, че направените разходи са
с 967,04лв. повече от получените доходи.
За 2015г. е установено, че И.Д. не е получила никакви
доходи, а е направила разходи за издръжка и живот в размер на 580лв., съгласно
декларираното от нея, както и е
извършила плащания за телекомуникационни услуги на стойност 1 947,79лв.,
финансирала е търговското дружество „СИ 2015“ ООД, в което е съдружник, с парични вноски в размер на 2 750лв.,
както и направила дялова вноска в капитала на новорегистрирано през 2015г.
дружество „Раклица 2015“ ООД в размер на 50,00лв. Предвид обстоятелството, че лицето не е
реализирало доходи от никакви източници през 2015г. е прието, че
направените разходи за този период в размер на 5324,27лв. са с неустановен
произход.
През 2016г. е установено, че жалбоподателката не е
декларирала получени облагаеми и необлагаеми доходи, констатирана е
възстановена сума от покупка на стойност 254,70лв., а е направила разходи за
придобиване на недвижим имот с НА № 17/27.01.2016г. 500лв. (1/2 част от
1000лв.), разходи за издръжка и живот – 580лв., дялова вноска като съдружник в
регистрираното през тази година дружество „Бургас паметници“ ООД - 50лв., плащане
на местни данъци и такси на стойност 30лв., плащания за телекомуникационни
услуги – 996,99лв., покупка на мебели за 1080лв.. При анализ на банковите
сметки е установено, че към 01.01.2016г. И.Д. не е разполагала с парични
средства, а към 31.12.2016г. наличностите са в размер на 6 784лв. В този
смисъл е прието, че остава неясен произхода на средства в общ размер от 9
766,29лв.
Установеният недостиг на парични средства през горните
е възприет като данъчна основа за облагане, спрямо която е приложена ставката
от 10%, в резултат на което, с издаването на процесния Ревизионен акт № Р-02000218004881-091-001/23.04.2019г., издаден от началник
сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, за 2013г.
задължението за данък е определено в размер на 96,70лв., за 2015г. - в размер
на 532,42лв. и за 2016г. - данък в размер на 976,63лв.
При извършената служебна проверка относно валидността
на издадения ревизионен акт, съдът констатира, че той не носи подписи на
неговите издатели. Чл.120 от ДОПК установява задължителното съдържание и
реквизити, които ревизионният акт следва да притежава. Алинея 1, т.8 на
посочената норма изисква наличието на подписи на органите по приходите, издали
ревизионния акт. Полагането на подпис свидетелства за формираната воля на
органа за издаване на съответния акт и е потвърждение, че този акт изхожда
именно от органа, посочен в него. Издаденият ревизионен акт не съдържа подписи
на органите по приходите – нито ръчно положени, нито посредством квалифициран
електронен подпис и в този смисъл, издаденият ревизионен акт не само не
отговаря на нормативните изисквания за задължителни реквизити, но липсата на
подпис води и до липса на валидно формирана воля. Приложеният по делото
екземпляр на ревизионния акт е заверен като „верен с оригинала“, поради което
следва да се приеме, че и оригиналният екземпляр не носи подписи. Аналогично
изглеждат и всички други документи по делото, като без подписи са заповедите за
възлагане на ревизия, тези за спиране и възобновяване на ревизионното
производство, ревизионният доклад също не носи подписи, както и всички други
съобщения, изпращани до ревизираното лице, като всички тези документи са
заверени, че съответстват на оригиналните.
С оглед на горните обстоятелства, налице е нарушаване
на законово установените изисквания за съдържанието и реквизитите на
ревизионния акт, които, в случая, водят и до липса на валидно формирана воля от
органите по приходите, поради което следва да бъде обявена нищожността на
издадения ревизионен акт в обжалваната част. При този изход на процеса в полза
на жалбоподателката следва да се присъдят разноските по делото в размер на
410лв.
Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА Ревизионен акт № Р-02000218004881-091-001/23.04.2019г., издаден от началник
сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, частично
потвърден с Решение № 108/05.07.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас, с
който, в тежест на И.Ц.Д. ***, са установени задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за календарната 2015г. в размер на
532,42лв. и за 2016г. в размер на 976,63лв, ведно със съответните лихви, за
НИЩОЖЕН.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП да ЗАПЛАТИ
на И.Ц.Д. ***, с ЕГН **********, сумата от 410лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: