Р
Е Ш Е
Н И Е № 35
гр. Пловдив 09.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти
граждански състав в публичното заседание на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Румяна Андреева
Членове: Пламен
Чакалов
Бранимир
Василев
при
секретаря Бояна Гълъбова като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. №
2155 по описа на 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е
решение № 211/01.06.2018г. на Карловския районен съд, ІІ-ри гр. с.
постановено по гр. дело № 1099/2016г., с което се признава за
установено по отношение на Н.В.П., ЕГН: ********** ***, че „Добикар“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Боряна“ №48, вх.3, ап.3,
представлявано от управителя В.М.М. е собственик на основание покупко – продажба на
поземлен имот с идентификатор 36498.505.3057, находящ се в гр. Карлово, обл.Пловдив,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово, с адрес на
имота: гр. Карлово, ул. „Индустриална“, с площ от 291 кв. м., при съседи:
36498.505.9501 и 36498.505.3033.
Жалбоподателят Н.В.П. моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Въззивна жалба са подали и третите
лица Т.П.Б., ЕГН:**********
***, Г.К.С., ЕГН: ********** *** и Т.К.П., ЕГН: ********** ***, които също
молят съда да
отмени решението на районния съд и постанови друго, с което отхвърли предявения
иск.
Въззиваемата страна „Добикар” ООД счита
обжалваното решение за правилно и моли съда да го потвърди. Претендира
разноски, а Министерство на земеделието и храните не взема становище.
Предвид доказателствата съдът
установи следното:
Жалбоподателят Н.В. П. твърди, че е собственик на процесния
имот на основание продажба от 12.04.2016г., за която е съставен нотариален акт
№ 42, т.5 нот. д. № 843/16г. по описа на Служба по вписванията гр. Карлово. Този
имот е възстановен с Решение на Поземлена комисия гр. Карлово №
01118/07.03.1995г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
наследниците на Е.Х.Б., които са Т.П.Б., Г.К.С., и Т.К.П., от които Н.П. е закупил имота с
посочения по – горе договор. Затова счита, че въззиваемото дружество „Добикар” ООД не може да се
легитимира като собственик на същия имот на основание договор за покупко –
продажба на недвижим имот държавна земя – частна държавна собственост по чл.
27, ал.6 от ЗСПЗЗ № 027/02.11.2010г.
Следователно всяка от страните се позовава на съответно
деривативно основание, а отделно от това, както „Добикар” ООД, така и Н. П. претендират да са
придобили собствеността върху спорната вещ и по давност, изтекла за периода
2010г. -2016г. в полза на „Добикар“ ООД и от 25.11.1997г. до 2016г. за П..
При така очертания предмет на спора следва да се
прецени годни ли са съответните актове да легитимират страните като собственици
на спорния обект. В случая това означава да се провери налице ли са били
основанията за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и
съответно за съставянето на Акта за частна държавна собственост.
Жалбоподателят се легитимира като собственик на имота
с договор за продажба от 12.04.2016г., за който е съставен нотариален акт №
149/12.04.16г., вписан на същата дата под № 42, т.5, нот. д. № 843/16г. по
описа на СВ гр. Карлово. С този договор П. е закупил имота от Т.П.Б., Г.К.С. и Т.К.П., които установяват правото
си на собственост с решение на Поземлена комисия Карлово № 01118/07.03.1995г.,
с което е възстановено правото на собственост на наследниците на К.Х.Б. (вж. у-
ние за наследници на л. 234) в съществуващи (възстановими) стари реални граници
на нива от 4.600 дка, шеста категория в землището на гр. Карлово, м. Бахчалъка,
представляваща им. № 2696/95 по кадастралния план, изработен 1956г.
Този титул на собственост е оспорен с исковата молба
от ищцовото дружество с възражения, обособени в четири групи, и затова счита,
че праводателите на В. П. не са собственици на имота поради което не са могли
да му прехвърлят валидно правото на собственост върху същия имот. Затова следва
да се прецени годността на посоченото решение на ПК Карлово да легитимира Т. П. Б., Г. К. С. и Т. К. П. като собственици на
процесния имот с оглед оплакванията в исковата молба.
Според „Добикар“ ООД пороците в Решението на
поземлената комисия са изразяват в следното: не са посочени границите и
съдените на имота; комисията е заседавала в незаконен състав; към преписката не
е приложено удостоверение от техническата служба на общината, че имотът е
нанесен в кадастралния план, както и че неправилно в решението е отразено, че
имотът се възстановява в съществуващи (възстановими) стари реални граници,
защото според плана от 1956г. не могат да се установят границите на имота.
Тези оплаквания са неоснователни. Както е посочено в
мотивите на решение № 809/14.01.11г. на ВКС по гр. д. № 1889/09г. І г.о.
решението на поземлената комисия няма да произведе конститутивно действие само
когато по никакъв начин не може да се установи кой е възстановеният имот. В
същото решение е посочено още, че съдът не може да отрича конститутивното
дейтвие на акта на поземлената комисия, когато в съдебно производство по
установителен или осъдителен иск за собственост на възстановения имот се
установи кой точно е той. В случая такова производство е налице – по гр. д. №
972/96 на КрлРС и в. гр. д. № 1550/99г., което с предмет осъдителен иск,
предявен от праводателите на Н.П. против скотовъдна млекарска земеделска
кретидна кооперация „Топалица“, гр. Карлово за отстъпване на собствеността и
владение върху навес и работилница, в което производство решението на Поземлена
комисия Карлово № 01118/07.03.1995г. е преценено като валидно и затова е годно
да легитимира Т.
-стр.3 от решение по в. гр. д.
№ 2155/18г. но ПдОС-
Б.,
Г.С. и Т.П. като собственици на процесния имот.
Тук идва реда да се обсъди вещно правния ефект на Акт
за частна държавна собственост № 7141/17.03.2010г. Като основание за съставяне
на посочения акт е посочена нормата на чл. 45, ал.10 от ППЗДПЗЗ във връзка с
чл. 2, ал.3 и чл. 68, ал.1 от ЗДС и §2 от ЗИД на ЗСПЗЗ. Нормата на чл. 45,
ал.10 от ППЗСПЗЗ е нова и е приета през 1997г. Вярно е, че тази норма съдържа
основание, уредено в ЗСПЗЗ – чл. 26, ал.7, но тази норма е приета с изменението
на закона собствеността и ползването на земеделските земи обнародвано в Д.В.
бр. 45/16.05.1995г., т.е след издаване на решението на ПК Карлово №
0118/07.03.1995г.
Следователно, след постановяване на решението на
поземлената комисия, а именно 07.03.95г. възниква основанието, въз основа на
което е съставен обсъжданият акт за държавна собственост – лице закупило сграда
или съоръжение от имуществото на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ да е станало собственик на земя по
реда на чл. 26, ал.7 от ЗСПЗЗ. Посочените норми са материалноправни и затова
нямат обратно действие. Такова не е предвидено и в съответните преходни и
заключителни разпоредби към ЗИД на ЗСПЗЗ и доколкото в закона не се урежда
правния статут на постановените решения на поземлени комисии, с които се възстановява
право на собственост върху земеделска земя, в която се намира имущество по
смисъла на чл. 45, ал.10 от ППЗСПЗЗ към момента на влизане на тези изменения на
закона и правилника за неговото приложение в сила, то следва извода, че техния
вещно правен ефект остава действащ.
Изложеното налага извода, че закупуването на кантар
и навес от „Добикар“ ООД с договора от 27.01.2010г. от продавача СМЗКК
„Топалица“ не дава основание да придобие и правото на собственост върху
прилежащия терен.
С огледа на така направения извод, следва да се
обсъди и възражението на въззиваемото дружество за придобиване по давност на
спорния имот за периода 2010г. – 2016г. По делото са разпитани шестима
свидетели, като свидетелите Ц. и С., които са съответно бивш председател на
кооперацията „Топалица“ и настоящ служител в „Добикар“ ООД. Свидетелката Ц. има
впечатления за периода 2003г. – 2007г., а С. единствено твърди, че от
2010г. не е разбрал да има спорове за
земята и кантара, но установява, че към 2011г. кантарът е съборен, което се
установява и от показанията на Ц., без да установява в кой момент това се е
осъществило.
Свидетелят Д. обаче сочи, че собственикът на
„Добикар“ ООД имал спорове с друго лице със собствено име – К. относно мостовия
кантар. От показанията на свидетеля Т. става ясно, че това лице е син на Г.С.,
която е единият от продавачите по договора от 12.04.2016г.
Свидетелите Т., Т. и К. нямат възприятия за
процесния период.
Следователно, „Добикар“ ООД не установява, че през
процесния период е осъществило необезпокоявано и непрекъснато владение в
продължение на повече от пет години.
Ето защо искът да се признае за установено по
отношение на Н.В. П., че „Добикар“ ООД е собственик на спорния имот на
основание продажба от 02.11.2010г. с продавач МЗХ е неосонвателен и следва да
се отхвърли.
С отхвърлянето на първоначалния иск се осъществява
процесуалното условие за разглеждане на обратните искове предявени от „Добикар“
ООД против МЗХ за разваляне на договора от 02.11.10г. и осъждането му да върне
платената цена и разноските по договора.
Както се посочи по – горе предмет на договора от
02.11.10г. е земя с площ от 295 м2, представляваща УПИ 7, кв. 112 по
РП на гр. Карлово, Пловдивска област, прилежаща площ към обект „навес и кантар“
при граници: УПИ 6, УПИ 6, УПИ 6, УПИ VІІІ, която земя обаче принадлежи изцяло
на трето лице, а именно Н.В.П., поради което искът предявен от „Добикар“ ООД
иск за развалянето на договора е основателен и трябва да се уважи, като
посоченият договор следва да се развали по реда на чл. 189, ал.1 от ЗЗД.
Основателността на този иск обосновава
основателността и на иска за връщане на продажната цена от 2 405лв. Основателен
е и искът за заплащане на разноските по договора, доколкото в т.11 от същия е
посочено, че са платени режийни разноски, но няма доказателства за техния
размер, поради което искът за заплащане на режийни разноски в размер на 57лв.
ще се отхвърли.
Като е уважил установителния иск районният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него се
постанови друго, с което се отхвърли иска, като се уважи обратния иск за
разваляне на договора и връщане на платената цена от 2 405лв., а иска за
заплащане на режийни разноски в размер на 57лв. искът ще се отхвърли.
С оглед изхода на делото „Добикар“ ООД следва да
заплати на Н.П. разноските, направени от него в размер на 2 398.10лв., а
Министерство на земеделието и храните следва да понесе разноските по обратните искове
предявени срещу него от „Добикар“ ООД съразмерно на уважената част в размер на
1 558.08лв. На третите лица Т. Б., Г. С. и Т. П. не се дължан разноски
предвид разпоредбата на чл. 78, ал.10, предл. първо от ГПК.
Воден от горното и на основание чл.
271, ал.1, изречение първо, предложение второ от ГПК съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ изцяло
решение № 211/01.06.2018г. на Карловския районен съд, ІІ-ри гр. с.
постановено по гр. дело № 1099/2016г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска
предявен от „Добикар“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ул. „Боряна“ №48, вх.3, ап.3 за признаване
за установено
по отношение на Н.В.П., ЕГН: ********** ***, че „Добикар“ ООД, ЕИК:
********* е собственик на основание договор №
027/02.11.2010г. за покупко – продажба на недвижим имот държавна земя – частна държавна
собственост по чл. 27, ал.6 от ЗСПЗЗ на поземлен имот с идентификатор
36498.505.3057, находящ се в гр. Карлово, обл.Пловдив, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Карлово, с адрес на имота: гр. Карлово, ул.
„Индустриална“, с площ от 291 кв. м., при съседи: 36498.505.9501 и
36498.505.3033.
РАЗВАЛЯ по реда на реда на чл. 189, ал.1 от ЗЗД
сключения между Министерство на земеделието и храните, гр. София ДНР
**********, БУЛСТАД ********* Ю, бул. „Христо Ботев“ № 55 като продавач и „Добикар“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Боряна“ №48,
вх.3, ап.3 като купувач договор № 027/02.11.2010г. за покупко – продажба
на недвижим имот държавна земя – частна държавна собственост по чл. 27, ал.6
от ЗСПЗЗ на поземлен имот с идентификатор 36498.505.3057, находящ се в гр.
-стр.5 от решение по в. гр. д.
№ 2155/18г. но ПдОС-
Карлово,
обл.Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово, с
адрес на имота: гр. Карлово, ул. „Индустриална“, с площ от 291 кв. м., при
съседи: 36498.505.9501 и 36498.505.3033 поради това, че продадената вещ
принадлежи изцяло на трето лице.
ОСЪЖДА
Министерство на земеделието и храните, гр. София ДНР **********, БУЛСТАД
********* Ю, бул. „Христо Ботев“ № 55 да върне на „Добикар“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Боряна“ №48, вх.3, ап.3
платената от него цена по договор № 027/02.11.2010г. за покупко – продажба
на недвижим имот държавна земя – частна държавна собственост по чл. 27, ал.6
от ЗСПЗЗ на поземлен имот с идентификатор 36498.505.3057, находящ се в гр. Карлово,
обл.Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово, с
адрес на имота: гр. Карлово, ул. „Индустриална“, с площ от 291 кв. м., при
съседи: 36498.505.9501 и 36498.505.3033 в размер на 2 405 (две
хиляди четиристотин и пет) лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от
57 (петдесет и седем) лева представляваща режийни разноски по договора.
ОСЪЖДА „Добикар“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Боряна“ №48,
вх.3, ап.3 да заплати на Н.В.П.,
ЕГН: ********** *** сумата 2 398.10 (две хиляди триста деветдесет и
осем лева и десет стотинки) разноски.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните, гр. София ДНР
**********, БУЛСТАД ********* Ю, бул. „Христо Ботев“ № 55 да заплати на „Добикар“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.
„Боряна“ №48, вх.3, ап.3 сумата 1 558.08 (хиляда петстотин петдесет и осем
лева и осем стотинки) разноски.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен
срок от връчването му страните пред Върховния касационен съд.
Председател:
Членове:1.
2.